Във връзка с кампанията ми за стандартизиране на електронна лична карта в Европейския Съюз ми беше препоръчано да разгледам т.нар „Европейска гражданска инициатива“. По идея, това е процес, чрез който при достатъчно обществен интерес, Европейската Комисия може да направи законодателно предложение (кратко разяснение: ЕК е изпълнителната власт на ЕС, а законодателното предложение впоследствие се гласува от европарламента)
На пръв поглед звучи прекрасно – гражданите могат реално да участват в политиката на ЕС! Но да не избързваме и първо да погледнем процеса стъпка по стъпка. Изглежда плашещо сложно и дълго. И трябва да съберете 1 милион подписа на хора от различни държави (има съответните минимални прагове), а учредяването трябва да стане от минимум 7 човека от различни държави (или както успеете да интерпретирате българския превод на това правило).
Но да кажем, че бюрократичното утежняване е разбираемо в случая – все пак не е редно през ден Европейската Комисия да бъде занимавана с хрумванията на този и онзи (например една от отхвърлените инициативи е за изпълняване на химна на ЕС на есперанто).
Преминах към разглеждане на изискванията. Главното условие е да имаш работеща и сертифицирана онлайн система за събиране на „подписите“. Ако ви се губят 20-тина минути опитайте да намерите как точно се сваля препоръчания софтуер. Натискате „download“ и всичко е not available. После с помощта на google и отваряне на случайни линкове в свободен текст все пак стигате до една виртуална машина, с която може лесно да се тества системата, както и до кода ѝ. Ще спестя технологичните подробности, но за да бъдеш пълноценен гражданин изглежда е нужно да можеш да инсталираш и конфигурираш Enterprise Java приложения. „А, какво съвпадение“ (както се казваше в един тъп виц), аз съм Java програмист и тия неща ги мога. Подкарах приложението, чийто Java код освен, че е излишно усложнен, изглежда що-годе прилично. Остана мистерия защо е нужно да правя ръчно едни криптирания, декриптирания и хеширания, и как това изобщо би се използвало от нетехнически човек, но да оставим и това настрана засега.
След като успешно конфигурираш системата, успешно конфигурираш информацията за инициативата (защото само с една конфигурация какъв enterprise софтуер ще е?), е нужно местен представител на властта да я сертифицира. В нашия случай това е министерство на транспорта. Преди 2 години организацията „More Onion“ успява да получи сертификация за такава система. Описали са достатъчно добре картинката – бюрокрация, нужда от това да си купиш информация за ISO-стандарти (що за варварство?) за хиляди евро (надявам се ги има „незаконно“ качени някъде за без пари), да се заключиш със седмици, за да ги изчетеш и приложиш, да се измъчиш да подкараш системата, и накрая да плащаш немалко пари за сървъри, на които да върви софтуерът. Който не спазва никакви стандарти за ползваемост и удобство. И е грозен. Ето и още една публикация (отново от преди две години), обобщаваща проблемите.
Ако тези неща не са променени (а не изглежда да са), колкото и мотивирани да са гражданите за някоя кауза, не мисля, че ще отделят 4-5 хиляди евро и няколко месеца от живота си за да имат изобщо възможност да събират подписи за нея и след 1 година да я представят на европейската комисия. Която може и да я отхвърли. Т.е. европейската гражданска инициатива може и да работи на теория, но изобщо не изглежда да може да е инициирана от граждани. Но пък спокойно може да се използва от разни лобистки организации, които да си организират „контра“-инициативи.
Ироничното в случая е, че аз искам да предложа нещо (електронната лична карта), което да е предпоставка за намаляване на бюрокрацията и трудностите пред гражданите за по-пряко участие във властта. Но за да го направя е нужно да мина през цялата „боза“, която се надявам да изчезне.
Добре, разбрахме, че ЕС е твърде бюрократичен и че ЕГИ е колкото да отбият номера (въпреки че изглежда са хвърлени ресурси за изграждане на някакъв софтеуер, за оформяне на процес, за превод на документи и сайтове на много езици). Но когато ЕС ни даде лимони (с перфектна форма, без драскотини или загнивания и опаковани поотделно), можем да си направим био-лимонада. Това, което веднага ми хрумна е, че може да се направи портал за граждански инициативи, за да не се налага всеки да минава през целия технологичен процес. При всяка нова инициатива, инициаторите просто попълват данните си и събирането на подписи започва, на същите сървъри, на които са подписите на всички останали петиции, и които сървъри вече са сертифицирани.
Ще бъде нужна немалко работа, за да се пригоди текущия софтуер към такъв тип решение, но ми звучи като един добър проект за портфолиото на общество.бг, и то с потенциал за международно значение. Не мога да обещая, че ще започна работа по проекта скоро или пък че ще се получи нещо, но е идея, която си струва да се разгледа. Бих очаквал една адекватна изпълнителна власт вече да го е измислила и реализирала, но технологичното мислене все още е далеч от онези среди.
П.П. Изглежда все пак има някакво централно решение (напр. тук) но в инструкциите навсякъде пише „вашата система“. Но може би тази форма е ключът към всичко…, в който случай просто ще трябва да се коригират инструкциите.
П.П.П. След като няколко чифта очи се разровиха из сайта на ЕК, намерихме това (не е на трудно място за намиране, но при толкова много линкове и информация, не е първото нещо, което отваряш. А е най-важното). Та, ЕК предоставя възможност да ползваш тяхна система, но това изглежда е временно решение. Все пак, дори в този случай, има бюрократична тежест – подписват се документи и договори за хостинг, а и не е ясно това временно решение докога ще работи.
Вашият коментар