Преди шест месеца написах кратка протестна ретроспекция. Още шест месеца по-късно, бих написал същото, но и още.
Очаква се правителството да падне всеки момент. БСП и ДПС привидно скъсаха, Цветан Василев и Пеевски скъсаха с грубости и проблеми за Василев. Какво доведе до това? Много фактори. Един от които е протестът и произлезлите от него позиции, тези и организации. Месеци наред властта не смееше да се появява по медии, месеци наред беше в де-факто международна изолация. Срещу заредените с опорни точки политици и „контра-граждани“ по телевизиите и радиата често бяха канени и „представители на протеста“. Това е доста некомфортно дори за партии с твърди избирателни ядра, както разбраха в БСП на евроизборите.
Но предсрочните избори идват заради политическата игра между партиите. Заради сметките на Доган, ако щете. И това е нормално. Но политическата игра има правила и поне половината от тези правила ги определят гражданите. Целите остават същите, методите обаче зависят от прага на допустимост, който гражданското общество постави. И това, че няколко десетки хиляди хора на улицата, и сигурно още в пъти по толкова зад телевизорите и пред избирателната урна, искаха променени правила и поставиха ограничения, е важно.
Много хора ще опитат да ви обяснят, че със или без протестите, все тая. Това или ще има за цел да приспи отново гражданското общество, или ще е просто обичайното българско неинформирано черногледство. И в двата случая нека гледаме трезво на нещата. Протестът сам по себе си не свали правителството, но беше един от факторите, довели пряко и непряко до заявките за неговото падане и до политическите и икономически разводи от последния месец.
Нека не си приписваме цялата заслуга, защото би било наивно, но нека и не омаловажаваме ефекта, който гражданското общество имаше върху политическите правила. Демокрацията не е чернобяла и няма една единствена причина за никое събитие, колкото и да ни се иска да има прости обяснения. Затова ние ще продължаваме да правим това, което трябва, а пък да става каквото ще. И изглежда това, което става е в правилната посока, макар и по-бавно, отколкото ни се иска.
(Снимка: Георги Кожухаров, Дневник)
Божо, кратко и точно си го написал, малко или много протестите, които правихме всички гражданско активни хора доведоха до някакъв отзвук. Отзвук сред обикновените хора, сред „големите глави“, сред „елита“, отзвук в нас самите, който ти направи още по-зрели хора. И именно като зрели такива (немалка част от нас узряха именно в протестите) мисля наш дълг и занапред ще е да реагираме на всяка простотия, която ни кара да се срамуваме. Нека правим каквото можем, па да става к’вото ще
Прав си като не заемаш крайна позиция и гледаш на нещата безпристрастно. Но специално за Пеевски и оня от КТБ имам съмнения… и усещането, че ни баламосват. Толкова е срамно най-големите „бизнесмени“ в страната да са доказани мафиоти! Уви, не съм оптимист. Бог да пази България, щото на българите не им се отдава!