Една година по-късно

Преди шест месеца написах кратка протестна ретроспекция. Още шест месеца по-късно, бих написал същото, но и още.

Очаква се правителството да падне всеки момент. БСП и ДПС привидно скъсаха, Цветан Василев и Пеевски скъсаха с грубости и проблеми за Василев. Какво доведе до това? Много фактори. Един от които е протестът и произлезлите от него позиции, тези и организации. Месеци наред властта не смееше да се появява по медии, месеци наред беше в де-факто международна изолация. Срещу заредените с опорни точки политици и „контра-граждани“ по телевизиите и радиата често бяха канени и „представители на протеста“. Това е доста некомфортно дори за партии с твърди избирателни ядра, както разбраха в БСП на евроизборите.

Но предсрочните избори идват заради политическата игра между партиите. Заради сметките на Доган, ако щете. И това е нормално. Но политическата игра има правила и поне половината от тези правила ги определят гражданите. Целите остават същите, методите обаче зависят от прага на допустимост, който гражданското общество постави. И това, че няколко десетки хиляди хора на улицата, и сигурно още в пъти по толкова зад телевизорите и пред избирателната урна, искаха променени правила и поставиха ограничения, е важно.

Много хора ще опитат да ви обяснят, че със или без протестите, все тая. Това или ще има за цел да приспи отново гражданското общество, или ще е просто обичайното българско неинформирано черногледство. И в двата случая нека гледаме трезво на нещата. Протестът сам по себе си не свали правителството, но беше един от факторите, довели пряко и непряко до заявките за неговото падане и до политическите и икономически разводи от последния месец.

Нека не си приписваме цялата заслуга, защото би било наивно, но нека и не омаловажаваме ефекта, който гражданското общество имаше върху политическите правила. Демокрацията не е чернобяла и няма една единствена причина за никое събитие, колкото и да ни се иска да има прости обяснения. Затова ние ще продължаваме да правим това, което трябва, а пък да става каквото ще. И изглежда това, което става е в правилната посока, макар и по-бавно, отколкото ни се иска.


(Снимка: Георги Кожухаров, Дневник)

2 comments

  1. Божо, кратко и точно си го написал, малко или много протестите, които правихме всички гражданско активни хора доведоха до някакъв отзвук. Отзвук сред обикновените хора, сред „големите глави“, сред „елита“, отзвук в нас самите, който ти направи още по-зрели хора. И именно като зрели такива (немалка част от нас узряха именно в протестите) мисля наш дълг и занапред ще е да реагираме на всяка простотия, която ни кара да се срамуваме. Нека правим каквото можем, па да става к’вото ще

  2. Прав си като не заемаш крайна позиция и гледаш на нещата безпристрастно. Но специално за Пеевски и оня от КТБ имам съмнения… и усещането, че ни баламосват. Толкова е срамно най-големите „бизнесмени“ в страната да са доказани мафиоти! Уви, не съм оптимист. Бог да пази България, щото на българите не им се отдава!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *