Хронология на протеста с някои от по-важните събития през последната година. Използвал съм лични спомени и медийни публикации.
14 юни, 2013 – на практика без обсъждане в парламента Делян Пеевски (или „Дилян Славчев Пеевски“ според премиера) е предложен и избран за шеф на ДАНС. В 18:30ч същата вечер на площад „Независимост“ (пред Министерски Съвет) се събират хиляди хора, за да протестират срещу назначението. Организацията е през facebook и twitter, като всеки възмутен от назначението кани своите приятели, постигайки viral ефект. Протестът получава името #ДАНСwithMe.
15 юни, 2013 – Пеевски се отказва да е шеф на ДАНС, макар че се появява информация, че все пак е влизал в директорския кабинет и е разполагал с класифицирана информация.
16 юни, 2013 – протестът продължава въпреки оттеглянето на Пеевски. Задкулисието, на което е еманация назначението, е преминало прага и гражданите продължават протеста с искане за оставка на цялото правителство. Властта от друга страна започва медийна кампания по дискредитиране на протестиращите, която продължава и до днес – първо са определени като „няколкостотин“, след това като пияни и дрогирани, като лумпени, като хора без конструктивна позиция, като платени от ГЕРБ и какви ли още не „опорни точки“. Протестиращите продължават да са десетки хиляди (макар според МВР да са по-малко).
17 юни, 2013 – Протестът продължава и обикаля партийните централи. Пред централата на Атака са се събрали привърженици на партията, които хвърлят предмети по протестиращите. Двете групи са разделени от полицейски кордон. Волен Сидеров се скрива под пластмасова маса и се моли за душите на протестиращите.
26 юни, 2013 – Освен вечерният протест, гражданите се организират в социалните мрежи и за ежедневен сутрешен протест („На кафе пред парламента“). Протестът е по-малоброен, поради факта, че протестиращите граждани са на работа през деня, а целта е да се потърси отговорност от народните представители. Няколко месеца по-късно този протест преминава във „граждански парламентарен контрол“ и е само в петък.
27 юни, 2013 – след продължаващите вече 2 седмици многохилядни протести, е организиран т.нар. „контрапротест“ в подкрепа на правителството. Той продължава с променлива посещаемост няколко месеца. На него присъстват по стотина човека дневно. Освен възрастни хора, представители на твърдия електорат на БСП, там понякога биват докарани хора с автобуси, а от трибуната с микрофон защитници на кабинета леят „опорни точки“ срещу протестиращите. Счита се, че контрапротестът е организиран от властта, за да се създаде противопоставяне в медиите, въпреки огромната разлика в мащаба. „Придворните“ медии като Монитор дори използват снимка от протеста срещу правителството в статия за „контрапротеста“, създавайки нова реалност за хората, които не са видели с очите си случващото се.
7 юли, 2013 – протестът променя маршрута си, и вместо по бул.Евлоги Георгиев тръгва по бул.Цариградско шосе, като го изпълва цялото от Орлов мост до моста на бул. Пейо Яворов. На база на това някои изчисляват, че броят протестиращи е 40-50 хиляди.
23 юли, 2013 – „нощта на белия автобус“. След ежедневния протест, хората се събират около парламента, откъдето депутатите все още не са си тръгнали, поради продължилите до късно дебати. Протестиращите са много и ограждат целия периметър на народното събрание. От другата страна на загражденията има голямо количество полиция. Напрежението расте, макар и нищо да не се случва. Тогава, в 22ч, депутати и министри биват качени в бял автобус и е направен опит автобусът да премине през тълпата протестиращи. Полицията, без предупреждение, отваря загражденията и изблъсква протестиращите. Автобусът прави обиколка на катедралата, движейки се „на полусъединител“ и се прибира обратно зад загражденията. През цялото това време полицията „хвърля“ протестиращите, заставащи пред автобуса. Но хората са твърде много и маневрата е неуспешна. Твърди се, че м мелето има и хора, които намират павета и ги хвърлят по автобуса, като чупят едното му странично стъкло. Няколко полицаи превишават правата си и бият протестиращи без причина. Не е поета отговорност за безумната акция от страна на МВР.
3 август, 2013 – парламентът излиза в едномесечна ваканция. Протестите, на които до този момент идват, в продължение на 2 месеца, десетки хиляди граждани, и изпълват бул.Евлоги Георгиев и бул. Цариградско шосе, стават по-малобройни, заради отпуските и жегите.
3 август – 4 септември, 2013 – започва т.нар. „Орешарски марш“ – граждани тръгват пеш от София към резиденция Евксиноград.
7 август, 2013 – създава се „Протестна мрежа“ – организация от активни протестиращи, която има за цел да координира протестните действия. „Протестна мрежа“ не ръководи протеста, не е и негов говорител, а „среда за взаимодействие и контакт“.
30 август, 2013 – извънредно заседание на парламента, на което депутатите отхвърлят ветото на президента върху корекциите в бюджета. Гражданите се събират на многоброен протест около парламента.
4 септември, 2013 – „голямото посрещане“. Парламентът отново започва работа, а гражданите се събират на протест. Управляващите си правят „жив щит“ от контрапротестиращи, които пускат между себе си и протестиращите.
8 октомври, 2013 – Конституционният съд решава, че Пеевски може да остане депутат. По-късно през деня, преди вечерният протест, около 18ч., Пламен Орешарски е в софийската художествена галерия, където се среща с новия френски посланик. Стотици протестиращи ограждат галерията, а НСО се опитва да изведе премиера по ул.Гурко. Това става бавно и мъчително, като с помощта на полицията гражданите биват избутвани от пътя на колите на НСО. „Преследването“ продължава над 10 минути, докато накрая кортежът достига кръстовището с Раковски, където подкрепен от моторна полиция и жандармерия, успява да избяга. Недалновидно обаче е решението на НСО да „скрие“ премиера в министерски съвет, където след това хората се събират за ежедневния протест. Следва второ „дебнене“ и поредно излизане на премиера през задния вход. Това е и най-драматичното от дълга серия от излизания на Орешарски през задни входове на телевизии и обществени сгради, поради събрало се множество, искащо оставката му.
25 октомври, 2013 – обявена е пълна окупация на Софийския Университет от страна на протестиращите студенти, които няколко дни по-рано са обявили частична окупация в една от залите. Исканията на окупацията са оставка, разпускане на парламента и избори. Активна е групата на „Ранобудните студенти“.
10 ноември, 2013 – протестиращите се събират пред ректората на Софийския Университет, за да отбележат годишнината от падането на комунистическия режим. Вечерта протестиращи се събират около х-л Москва, където Сергей Станишев е на гости в студиото на „Всяка Неделя“. Станишев е вкаран в хотела през заден вход, с много полиция и използвайки сила срещу протестиращите. Излизането се случва по същия начин, но от преден вход. Твърди се, че всъщност Станишев е излязъл по-късно в цивилна кола, свит на задната седалка.
12 ноември, 2013 – студентска окупация на парламента, подкрепена от протестиращи граждани през целия ден. Сблъсъци с полицията и леко ранени. Следобед депутатите биват изведени през еднокилометров коридор, осигурен от верига от полицаи. Вечерта – извънредно много полиция пред парламента, тежко екипирани. След 22ч полицията излиза пред загражденията и избутва протестиращите от площада без видима причина. След това твърденията са, че имало сигнал за бомба. Същото оправдание е използвано и през 2009-та година от тогавашния вътрешен министър и настоящ председател на парламента Михаил Миков. Министърът на вътрешните работи Цв.Йовчев отсъства и има неясноти кой е издал заповедта за „разчистването“.
20 ноември, 2013 – КНСБ организира протест пред парламента от 11ч сутринта. Паралелно с това се провежда и #ДАНСwithMe. Вечерта в президентството до късно продължава консултативния съвет за национална сигурност. Периметърът, ограден от полиция, е километри.
26 декември, 2013 – български емигранти и студенти, които се прибират в България за празниците се събират на протест.
10 януари, 2014 – Яшо (активен протестиращ) е обявил по медиите няколко дни по-рано, че ще има протест с ескалация на напрежението и насилие, че протестиращите ще опитат да влязат в парламента. Всъщност, на протеста не се появява почти никой, а това е номер, който бива скроен на МВР. На площада има стотици полицаи и няколко десетки граждани, които само минават да се посмеят на мерките за пазене на празна сграда от празен площад.
15 януари, 2014 – Посрещане на депутатите след зимната им ваканция.
25 януари, 2014 – начало на втората окупация на университета, която приключва няколко дни по-късно.
3 март, 2014 – голям протест по случай националния празник.
14 юни, 2014 – хиляди граждани отново се събират, една година след първия протест. Правителството вече е с единия крак в оставка, управляващите партии са привидно скарани, а управляващите олигарси са скъсали и се съдят и „поръчват“ (поне привидно).
(Снимка от протеста на 10-ти ноември)
Хубаво, и като хронист те одобрявам. Но искам да чуя анализче нещо.
Хронологие е доста добра, и аз чесно казано искам малко повече анализ на случилотосе. И се надявам след изборите тази година да няма пак протести. Надявам се държавата да започне да се стабилизира!