БЛОГодаря

Политическата 2025 г. беше дълга и изпълнена със събития. Ще си позволя да направя обзор на вътрешнополитическите събития, подредени хронологично, както и техните първопричини и последствия. Външнополитическият контекст е важен, външнополитическите лупинги на управляващите – също, но дори без тях, вътрешнополитическата картина остава същата. Може би с уточнението, че вътрешната нестабилност винаги е подхранвана допълнително от външните турбуленции. Но нашата си системна политическа криза щеше да е факт дори без външните фактори, защото тя е криза не нелегитимното упражняване на публична власт. Тя се усложнява от разломните линии в българското общество по отношение на външната политика, но не те са в нейната основа. Преговорите за правителство Годината започна с преговори за правителство, на които освен ГЕРБ, БСП и ИТН, участвахме и ние от Демократична България. Няма да припомням всички подробности освен две: 1) преговорите бяха прекратени едностранно от ГЕРБ, с прессъобщение на 5-ти януари, след като 30 минути по-рано се бяхме разделили с ангажимент за уточняване на часа за следващата среща. 2) в окончателното коалиционно споразумение между трите останали партии бяха премахнати точно точките, които бяха част от санитарния кордон срещу Пеевски. Някои от тях – символни и декларативни, други – много конкретни по отношение на съдебната власт, службите, подслушванията и злоупотребите на прокуратурата в наказателния процес. Защо беше нужно потвърждение на очевидното за някои, особено след провала на ротацията – че ГЕРБ и Борисов не могат да участват в ограничаване на нелегитимното влияние на Пеевски (или на който и да било друг). Защото това далеч не беше очевидно за широката публика, на която беше внушено, че ние сме политически неблагонадежни – че искаме постове, или че не знаем какво искаме. Тези преговори бяха риск за нас и понесохме много критика. Все пак държахме те да са публично и да е ясно, че се водят – за разлика от преговорите

Този вот на недоверие е внесен заради факта, че под командването на Пеевски, управляващите бутат страната към икономическата пропаст. Бюджетът и арогантното поведение на управляващите бяха последните капки, които преляха чашата на търпението на широки обществени групи, които излязоха по площадите в цялата страна и извикаха “оставка”, в т.ч. много млади хора. Днес управляващите вероятно ще извадят няколко числа от торбата със статистиката и ще кажат “какво ни говорите, всичко е наред”. От опозицията ще извадим други числа, с които да аргументираме, че нещата вървят надолу. Че индустриалното производство намалява, че износът се свива, че държавната политика стимулира инфлацията, че административната тежест върху малките и средни предприятия расте. И т.н. И т.н. Но извън числата, хората на площада усещат, че нищо не е наред. И това не е заради еврозоната, която много от тях очакват. Това правилно усещане е заради нелегитимния начин, по който функционира това управление. Заради политическият паразит Делян Пеевски, който изсмуква легитимността от всяка власт и изважда десетки хиляди хора по улиците. А какво общо има това с икономиката? Икономиката страда от прекомерната държавна намеса с корупционен корен. Икономиката страда от липсата на справедливо правосъдие. Икономиката страда от рейдърството чрез репресивните органи, под контрола на Пеевски. Икономиката страда от това, че в регулаторите са сложени зависими и в много случаи тежко некомпетентни хора, които да са там за да “удрят” организирано по команда едни и да слагат чадър на други. Икономиката страда от това, че докато изпълнявате спуснатите задачи от Пеевски по телефона, модернизацията на страната се отлага за пореден път. Икономиката изисква инвестиция в човешкия капитал, а не държане на хора в зависимост в държавни дружества – единствен работодател в даден район. Изисква инвестиция в млади лекари, а не наливане на пари в още и още схеми с лекарства и фиктивни хоспитализации вместо това. Икономиката не

Четох съобщението на Европейската комисия за стратегията за сигурност ProtectEU (пак започвам скучно). И вътре освен логичните и очаквани неща, видях един голям проблем: „Ще представи през 2026 г. технологична пътна карта относно криптирането с цел идентифициране и оценка на технологични решения, които да предоставят законен достъп до данни на правоприлагащите органи;“ като препраща към документ, който казва, че „Групата на високо равнище препоръча редица мерки, за да се гарантира, че широк кръг от доставчици, включително доставчици на OTT услуги (чат приложения), отговарят на искания за законно прихващане“ и съответно, че Комисията ще „проучи мерки за създаване на равнопоставени условия за всички видове доставчици на съобщителни услуги, що се отнася до изпълнението на задължения за законно прихващане;“. Под бюрократичните евфемизми се крие следното: в целия свят, от 30 години, все някой се опитват да отслаби криптирането, за да може държавата да „слуша“. Спрете се. Това не може да стане. Ще ги хващате по други начини. Ще ползвате метаданни, агенти под прикритие и др.. С криптирането ще си загубите времето, а и политическата подкрепа. Ще стане като с „chat control“ – няма технологично решение, което да не нарушава основни конституционни права. Може би ако изхождаш от съдебните системи на Германия, Франция, Белгия, изглежда разумно да имаш „законно прихващане“. Тук винаги припомням подслушването на десетки протестиращи през 2020 г. по разследване за държавен преврат на прокуратурата. При нашата прокуратура и при нашите служби (все по-овладяни), няма „законно прихващане“. Понякога ще е законно, понякога ще е полу-законно – ще се прихващат политици, опозиция, бизнеси, посолства – каквото ѝ хрумне на държавата с главно Д. Технологично това е нонсенс – ако отслабиш криптирането за правоохранителните органи, отслабваш го за всички; ако сложиш тайна „задна вратичка“ в алгоритъма, тя ще спре да бъде тайна на втория месец; ако ползваш т.нар.“призрачен потребител“, както предложиха британските служби

Правителството не изглежда да има програма за ограничаване на разходите и за стимулиране на икономиката. Напротив, изглежда ще продължат да харчат и да наливат пари в неефективни и нереформирани системи. Затова ние, като алтернатива на управлението, предлагаме пакет от десни мерки, за да не се окажем в спирала от растящ дефицит, което да доведе до вдигане на данъците. Мерките са разделени в три групи: Ограничаване на неефективни разходи, ограничаване на корупционно изтичане на средства и подобряване на бизнес средата. Ето някои от тях: държавните служители да започнат да плащат осигуровки централизирани конкурси за държавни служители поетапно освобождаване на пенсионери в МВР и премахване на статута на полицейски служители, когато реалните функции не са полицейски (т.е. не се занимават с полицейска или пожарникарска работа) ограничения на бонусите в регулатори, Висшия съдебен съвет, публични предприятия и администрацията премахване на почивните бази на администрацията и МВР припомням, че 480 човека се занимават с почивните бази в МВР ограничаване на неефективността на фонда за пътна безопасност, от който в момента не се харчи за пътна безопасност, а се купуват коли и тонери за печат на фишове таргетирани помощи и плащания по подоходни критерии подобряване на програмното бюджетиране чрез външна оценка от Фискалния съвет в следващия бюджет следва да има приоритизация на общински проекти и дигитализация на процеса задължителни търгове за частните болници, чиито приходи са над 50% от здравната каса уведомления за хоспитализации и други здравноосигурителни събития, за да се ограничат фиктивните такива ограничаване на фалшивите ТЕЛК-ове, откъдето изтичат милиони прозрачност на системата на БАБХ за животни с цел намалява на разходи за фиктивни животи фиксиран в закона таван на кредитите от ББР и забрана за кредитиране на свързани лица изисквания за прозрачност при капитализиране на публични предприятия (т.е. когато се наливат милиарди в БЕХ или ББР, да е ясно с какъв бизнес план,

Вътрешното убеждение на прокурора. Марина Ненкова е прокурор (случайно) поне по три дела от висок обществен интерес. По това за „контрабандата в митниците“, по делото за подкупите на Божков към Горанов и Борисов, и по моето дело, което от вчера е в съда. По делото за подкупите към Горанов и Борисов, Ненкова разпитва Божков, Горанов и Борисов, като свидетели. Божков казва, че им е давал 60 млн. подкуп. Горанов и Борисов отричат. Не са привлечени като обвиняеми, а досъдебното производство е прекратено, защото било „дума срещу дума“. Нищо, че има и други свидетелски показания. По делото срещу мен става друго – един притиснат свидетел е казал че съм му дал флашка. Аз не съм, но вътрешното убеждение на същия прокурор е, че не трябва да ме разпита, а направо да ме привлече като обвиняем и да внесе обвинителен акт. Нищо, че пак е дума срещу дума. Явно вътрешното убеждение на прокурора не е нито вътрешно, нито убеждение. След 2 месеца по делото на Борисов изтичат двете години, в които прекратяването може да бъде отменено от горестоящ прокурор. И остава в ръцете на главния. Дали ще свали трупчетата, възобновявайки досъдебното производство, или не. И подозирам, че вътрешното му убеждение ще зависи от политическото послушание на Борисов пред Пеевски. Което той демонстира днес с анонса си, че Сарафов е легитимен. Това не е правова държава и не е нормална политика. Това са случайни и зависими хора, облечени в прокурорски тоги и мутри, облечени във власт. Остава съдът, в който макар да има все повече плюшени зайчета, има и достатъчно смели и принципни съдии. Остава и демокрацията, при която в един момент гражданското общество променя картината.

От време на време, наред с възмущението от безобразията на Пеевски, някой казва „стига с тоя Пеевски, дайте нещо конструктивно“. И това е разбираемо – не може един човек да е виновен за всичко, поне на пръв поглед. Затова в нашия „План за противодействие и отпор на завладяната държава“, извън противопоставянето, има няколко ключови точки, които са конструктивни и целят показване на алтернатива на безидейните управления, които не просто са зависими, а не придвижват страната напред. Пример за изпълнение на такава точка от плана е работата по закона за изкуствения интелект, който ще представим във вторник – изцяло нов закон, който да уреди задълженията на държавните органи, прилагането му в ключови сфери като образование и здравеопазване, стимулите за използване и развитие на изкуствен интелект, и ограничаване на някои рискове (при ползването му в обществения сектор). Редовно предлагаме и други важни неща – преди 2 седмици внесохме изменения в Закона за електронната идентификация, с които най-накрая България да има единно мобилно приложение, което освен за идентификация за ползване на електронни услуги, служи за единна точка за комуникация с държавата – иначе казано, „държавата в джоба ни“. Предлагаме и множество облекчения – развитие на е-здравеопазването (на база на последния ми въпрос към МЗ изглежда ще бъде включена функционалност за уведомяване при прекратяване на дейността на личния лекар, за да може да бъде заявен нов своевременно), телемедицината, която МЗ бави, е наше предложение; електронни фактури; облекчения за бизнеса при отчитане с новия SAF-T формат; единната входна точка за финансово отчитане; множество мерки за пътна безопасност и облекчаване на шофьорите; и дори на пръв поглед дреболии като електронния риболовен билет. Предлагаме системни промени в различни сектори – в съдебната власт, в управлението на отпадъците, в управлението на информационните и комуникационните технологии, в образованието, в здравеопазването, в режима на прилагане на специални разузнавателни средства и

В последните дни представители на правителството и на мнозинството са поели рефрена, че опозицията е виновна за един или друг инцидент, защото атакувала институциите и така рушала доверието в тях. Освен че е нелепо да се оправдаваш с опозицията, с това виждане има съществен държавнически проблем. Когато знаеш, че институциите се водят от заскулисни интереси и че изпълняват основните си функции като второстепенно задължение, доколкото не противоречи на задкулисния интерес (и то не особено компетентно, защото се пълнят с верни хора, без фокус върху компетентност), нямаш право да твърдиш, че критика към някоя институция е деструктивна. Хората знаят, напр., че МВР пази престъпници и работи с престъпници. Само за последните 3 дни ми разказаха две такива истории – за чадър на по-високо ниво, и за теч на информация към по-дребен крадец, която е довела до побой над гражданин. От повече от една година прокуратурата отказва да образува досъдебно за теч от МВР към Ружа Игнатова чрез Таки. Когато от Възраждане упражняват физическо насилие, именно ГЕРБ се скриха и не подписаха оставката на техния зам-председател, за да се даде ясен знак на обществото, че така не може. И пазят имунитетите им за престъпления именно срещу служители на МВР. И това само заради конюнктурен политически интерес, да си подават топката с Възраждане, след което се жалват какви клипчета пускали в ТикТок. Прокуратура и разследващи органи злоупотреняват с наказателния процес, за да тормозят обвимяеми и свидетели. ДАНС се меси в изборния процес и го саботира. Министерство на финансите работи за изваждане на Пеевски от санкционен списък за корупция (което се подразбира от думи на Борисов). Едри подземни фигури прибират пари от екотакси, управляват ГКПП-та и следят трафика. Контролни органи си затварят очите за нарушения на предприятия на консултанти, пилета, котараци и всякакви друти отчисляващи към властта бизнесмени, правещи пари на гърба на здравето