Какъв механизъм за скрининг за рискови чуждестранни инвестиции приехме

Приехме закон за скрининг на рискови чуждестранни инвестиции. Тъй като той е много важен за инвестиционния климат, по него имаше процедурни особености – мина два пъти на второ четене в комисия, за да сме сигурни, че няма да създадем административни пречки пред чуждестранните инвестиции. Със закона (който въвежда текстове в Закона за насърчаване на инвестициите) се предвижда задължение за разрешение от междуведомственя комисия за скрининг за пряка чуждестранна инвестиция в секторите, свързани със сигурността и обществения ред. Приемането на закона е задължение на България по европейския Регламент (ЕС) 2019/452, но регламентът дава възможност на държавите да го адаптират спрямо своите приоритети и нужди. Скринингът цели да ограничи т.нар. корозивен капитал – капитал с неясен произход, със спорна пазарна ориентация, мотивиран от екплоатирането на административни пропуски в държавата, където се осъществява инвестицията и придобиване на контрол върху стратегически обекти и дейности. Тези рискови инвестиции, според регламента на ЕС, трябва да бъдат подложени на скрининг. Това, което успяхме да постигнем (от ППДБ) за облекчение на инвестиционния процес, са следните неща: скринингът да е само, когато дейността на дружеството, в което се инвестира, е в обхвата на регламента – т.е. сигурност и обществен ред. По принцип това само по себе си може да бъде тълкувано разширително от администрацията, което налага и останалите мерки по-долу. на скрининг да не се полдагат държави, които смятаме за нискорискови , като такива се определят по два начина – единият е със списък, предложен от Министерски съвет и одобрен от парламента, а другият е с конкретен списък в закона – САЩ, Обединеното кралство, Япония, Корея, Канада, Нова Зеландия, Австралия, ОАЕ и Саудитска Арабия. Дали последните две са нискорискови е дълга тема, но там потенцеиалните проблеми не са свързани с т.нар. „корозивен капитал“, а евентуално с други рискове за финансовата система, които скрининга не решава така или иначе. Има

Continue reading

Технологиите като „пета власт“

Трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна – са разделени с цел взаимен контрол и предотвратяване на концентрация на власт. Традиционно към тях се добавя и т.нар. „четвърта власт“ – медиите, които осигуряват допълнителен контрол върху трите власти чрез прозрачността, която осигуряват. Затова между властите има различни механизми – законоустановени или имплицитни – за проверки и баланси (checks and balances). Поради все по-активното навлизане на технологиите в държавното управление, моята теза е, че те плавно се превръщат в „пета власт“. Във времето много елементи на обществения живот са били обявявани за „пета власт“, така че не твърдя, че това е единственият допълнителен механизъм за проверки и баланси, отвъд утвърдените 3+1 власти, но смятам, че ще става все по-централен и трябва да му обърнем специално внимание. Общоприета теза е, че „властта корумпира“. Макар това да е опростена теза, както е разгледано в литературата, в сърцевината си тя е вярна – позициите на власт, върху които няма достатъчно външен контрол, създават корупционни практики – не само свързани със злоупотреби със средства, но и по-общо със злоупотреби с власт. Механизмите за възпиране на корупцията са много – съдебен контрол на актове, наказателна отговорност, публичност, парламентарен контрол и др. Технологиите са много силен механизъм за възпиране на корупционните практики. В малко по-техническа публикация съм изредил множество начини, по които технологиите могат да бъдат използвани за превенция на корупцията. Това включва: проследимост на действията и техните автори, и то по начин, който не позволява да бъдат подменяни; невъзможност за промяна и антидатиране на документи защита на данните от неоторизиран достъп (т.е. без „само да погледна тука една папка“) прозрачност и публичност на данни и документи, с което да се подхранят разследванията на четвъртата власт истинско случайно разпределени на преписки, проверки, дела – много експерименти показват, че използването на принципа на случайност намалява корупционния риск автоматична

Continue reading

Поредна димка за машинното гласуване и изборите в София

Гледам, че пак се правят опити за дискредитиране на машинното гласуване дори когато машините не отичтат резултат. Както обикновено, зад бомбастични твърдения като „откраднати гласове“, „масова фалшификация“, „не се знае кой печели“ и „липсващи флашки“ стои (в добрия случай) некомпетентност и (в лошия случай) политическа злонамереност. Затова нека обърна внимание на някои детайли: На първо място трябва да подчертаем за пореден път, че след последните промени, машините не броят. Броят хората. Машината може да се ползва, за да се установят евентуални проблеми при броенето от хората в комисиите. Това, което експертизата е установила (четох я преди заседанието на съда), е че има нищожни разминавания (200 гласа при 300 секции) между хартиените протоколи и данните на флашките. Нещо, което винаги го е имало, винаги се е оказвало, че е или човешка грешка при броенето или еднократен проблем с принтера и хартията. Именно заради тези разминавания настоявахме флашките да останат в изборния кодекс, настоявахме да се използват в РИК при приемане на протоколите. РИК не прави това сравнение, но флашките останаха именно заради настояването на ППДБ. За да могат да се правят такива сравнения. Но чували не са отваряни и бюлетини не са броени. Т.е. в момента отчитаме разликата между отчетеното от машината и отчетеното от секционната комисия, без да го броим повторно. Съответно всякакви твърдения кое е „вярно“ са несъстоятелни. Разликите винаги са били нищожни и не са променяли резултата. Аз направих такова сравнение на парламетнарните избори и го публикувах. И тогава разминаванията не променяха резултата, и сега не го правят – кумулативно 200 гласа при 10% от протоколите значат, че дори да се запази това съотношение, при 100% сравнение ще има 1000 гласа разлика. При победа на Терзиев с около 5000 гласа. Трябва да отбележим, че на флашката има повече гласове и за двамата кандидати. Отчасти заради проблеми с ролката

Continue reading

За Школо и софтуера в обществения сектор

Школо е продадено на британска компания. В стартъп света това е добра новина – успешен exit за българска компания. Но предвид, че Школо обработва данните на хиляди ученици, има и притеснения от това развитие. Обективно, дали собствеността на фирмата е българска или от друга държава, която прилага европейското законодателство за защита на данните, разлика няма. Дори не би трябвало данните да напускат контрола на българското дружество, но дори да го направят един ден, Великобритания избра да запази GDPR в своето законодателство, а британският регулатор е един от най-добрите, така че аз нямам притеснения за данните. Между другото, данните на всички ученици се обработват и от Майкрософт от много време, защото всеки ученик своя акаунт има право на безплатен офис пакет. Винаги, когато става дума за софтуер, държавата трябва да осмисли рисковете от дългосрочно обвързване с частен доставчик и да ги претегли спрямо ползите от това. Дори да избере външен доставчик, трябва да има право да прекрати договора и да продължи да разполага с данните – нещо, което Школо предоставя. Данните се изпращат и в централната система на МОН (НЕИСПУО), т.е. училищата не са вързани за доставчика. Това е устойчиво решение и добра практика както от страна на държавата, така и от страна на доставчика. Появиха се и твърдения, че Школо е безплатно (и съответно продава данните на децата). Това не е вярно – Школо има договори с училища и те не са безвъзмездни. Школо е пример за това как частната инициатива дава много по-добри резултати от „централното планиране“ на държавата, особено когато става дума за потребителски софтуер. Държавата има много по-голям ресурс да изгради система за електронни дневници, но Школо е предпочитано от учители, родители и ученици, защото се грижи за потребителя, а не просто „да изпълни нормативните изисквания“. Държавата е „вързана“ да използва т.нар. waterfall модел, който е остарял,

Continue reading

Отчет за парламентарната ми дейност през втората сесия

В края на първата парламентарна сесия на 49-тото Народно събрание публикувах отчет какво съм свършил. В края на 2023 г. приключи и втората парламентарна сесия, така че ето моя отчет и за нея. Най-важното, което приехме, бяха промените в Конституцията. Но както писах и тогава, тук ще включа само неща, по които лично съм работил (рядко сам, разбира се), за да не си приписвам работа на други колеги или други парламентарни групи. Иначе тук е целият ми профил в сайта на Народното събрание. През втората сесия приехме следните законови изменения: Изменения в Закона за електронното управление, с които служебни справки се приравняват на удостоверения с цел тяхното отпадане; отпадане на нуждата от квалифициран електронен подпис за заявяване на е-услгуги; електронно връчване на всички документи, свързани с административното наказване; намаляване на таксите за електронни услуги. Описал съм промените в повече детайли тук. Отпадане на трудовата книжка и замяната ѝ с данни в електронен регистър – за това писах по-детайлно тук след приемането на измененията Повече прозрачност в Закона за обществените поръчки – публикуване на повече данни в структуриран вид, както и задължение за публикуване на договори дори когато не се прилага закона (т.е. по изключенията). Описал съм в детайли тук, като с последващо изменение през Закона за бюджета по мое предложение беше приета и допълнителна прозрачност за индексациите заради инфлацията, а именно – да се публикуват всички документи свързани с промяната на стойността на договора. Приехме и редките лекарства да се купуват чрез рамково споразумение, и само ако няма такова да се прилага досегашния ред, а именно – изключение от ЗОП. В Закона за местните данъци и такси приехме общините служебно да получават информация от Кадастъра и Имотния регистър за преустройства, от които следва промяна в данъка, вместо собствениците да го декларират. Предложението в първоначалния му вид беше на Възраждане, а

Continue reading

България е в Шенген

България е в Шенген. В края на март отпада граничният контрол, освен по суша. За шест месеца това правителство и мнозинството в парламента свършихме много работа за това България да бъде приета най-накрая в Шенгенското пространство. Холандия се притесняваше за върховенството на закона. Приехме антикорупционно законодстелство и най-вече – изменения в Конституцията, с които Холандия прие, че се движим с бързи крачки в правилна посока и свали ветото си. Австрия има резерви за нашия граничен контрол, поради което бяха положени много усилия от правителството. Това не са просто дипломатически усилия (каквито имаше много), не са и молби „айде махнете ветото“, както някои си представят. Това е систематична работа на много институции в обща посока. Да, България не получава засега Шенген по суша. Предстои още работа на Гранична полиция, за да доубедим Австрия. Да, вероятно преминават мигранти през т.нар. „зелена граница“, а каналджийството, за което приехме сериозни промени в Наказателния кодекс, сигурно не е изчезнало. Но с помощта на технологиите, видеонаблюдението на границата, обхождането с дронове и централизирания анализ, скоро ще сме отвъд техническите изисквания, които отдавна покриваме. Не, не сме се съгласявали да приемаме повече мигранти. Дъблинският регламент, който сме длъжни да прилагаме от 2013 г., остава в сила непроменен. Ясно е, че опозицията винаги ще търси кусури и ще опитва да каже на бялото черно. Ще си измисля, ще преиначава и ще омаловажава. Но нека опитат да не очернят този успех за страната заради партийни интереси. Критичните по принцип избиратели и сега ще са недоволни, мнителни и ще иронизират успеха (най ми харесаха „подземния Шенген“ и „тази година полушенген, догодина – цял Шенген“). Това е тяхно право, но и тях призовавам да не са напълно черногледи. В крайна сметка хората ще усетят ползата от отпадането на граничния контрол. И твърденията, че сме „втора ръка европейци“ ще са все по-безпочвени.

Continue reading

Три отговора за Конституцията

Три въпроса/критики, които виждам най-често във връзка с изменения в Конституцията. 1. Защо парламентарната квота в прокурорския съвет е по-голяма от професионалната – така не се ли поставя прокуратурата под политически контрол? Проблемът с прокуратурата към момента е, че главният прокурор (който е началник на всички прокурори и може да осъществява надзор за законност по делата) или не носеше отговорност пред никого („над мен е само Бог“), или получаваше задкулисни указания от различни центрове на власт. Съответно отговорност за действията на прокуратурата не се носеха – „те си го избират прокурорите“. С измененията, освен че му премахваме правата за намеса, слагаме превес на обществената квота. Това, от една страна, предотвратява капсулирането (прокурори, които зависят кариерно от главния, го поддържат в съвета), а от друга дава отговорност и отчетност. Трябва да отбележим и че обществената квота не е партийна и това ще е водещ принцип при нейното излъчване. С друго изменение подчертаваме, че водещата роля в съдебната власт е на съда. Прокуратурата и следствието са страна по делата, а съдът е арбитър. Именно независимостта на съда е в центъра на съдебната власт, поради което квотите там са наобратно – 8 съдии избрани от съдии (от общо 15 члена, като само 5 се избират от парламента). Водещото при съда е, че трябва да е независим. Водещото при прокуратурата, която осъществява наказателната политика на държавата, е да бъде отчетна. Именно за това са такива квотите в двата съвета. 2. Защо двойно гражданство? Така не се ли отваря вратата за чуждо влияние? В рамките на дебата бяха изнесени данни от г-жа Цонева, че България е последната държава и в ЕС, и в Съвета на Европа, която позволява двойно гражданство по принцип, но го забранява за изборни длъжности. С премахването на това ограничение правим по-лесно за българската диаспора (стотиците хиляди емигранти за последните 30 години)

Continue reading

Приехме измененията в Конституцията

Приехме окончателно измененията в Конституцията. Структурните предпоставки за независим съд и за отчетна прокуратура вече са налице. А подобряването на съдебната система е ключово за развитието на страната. Аргументираните критики към законопроекта бяха чути и бяха направени съответните редакции (критика „заради самата критика“ винаги ще има). А това, че с наши опоненти сме постигнали съгласие по тази голяма задача, е признак не на слабост, а на политическа адекватност. Никой няма сам да има 160 гласа, затова целите се постигат с разговор. Дали това е исторически момент, ще кажат историците след десетилетия. Но със сигурност изкачихме един стръмен склон, който катерим от много години. Да, това не е върхът – катереното на стръмни склонове продължава. Това не е краят на съдебната реформа (ако някой реши да го определя така), но е ключова стъпка. Предстоят изменения на устройствени и процесуални закони. Благодаря на всички за подкрепата, която направи възможно приемането на тези отдавна чакани промени.

Continue reading

Електронното бъдеще е възможно, но не е неизбежно

С редица законодателни промени в последните месеци беше даден нов тласък на електронното управление. Разбира се, както се е доказвало многократно през годините, обнародването на един хубав текст в Държавен вестник не означава, че той ще бъде реализиран на практика, поради което предстои сериозна работа в изпълнителната власт. Измененията в Закона за електронното управление бяха изготвени в Министерството на електронното управление (МЕУ) в предходното редовно правителство и приети през септември. В тях има редица подобрения, които изискват от администрацията сериозна работа. Едно от тези изменения е приравняването на служебните справки по електронен път на удостоверенията, които администрацията изисква от гражданите. Задължението за администрацията да събира по служебен път информация, с която държавата вече разполага, е в Закона за електронното управление от 2009 г. За съжаление, практиката е, че администрациите цитират специалните закони, по които работят, и казват, че те се прилагат, а там по инерция законодателят е сложил изискване на удостоверения. За да не трябва да променяме цялата нормативна уредба, с измененията в закона се приравнява служебната справка на удостоверенията, изисквани по специалните закони. В допълнение се въвежда забрана за това в подзаконов акт да се предвижда изискване на удостоверения, както и гаранции за сигурността на служебното събиране, като по този начин удостоверенията, на които гражданите и бизнесът са куриери, най-накрая трябва да отпаднат. Това ще се случи, след като изпълнителната власт преправи наредбите си в съответствие със закона, за което Министерството на електронното управление е поело ангажимент. Друга важна промяна е отпадането на изискването за квалифициран електронен подпис при заявяване на електронни услуги от физически лица. Електронният подпис е сигурен, но много неудобен и това през годините е било бариера пред използването на наличните е-услуги. С изменението вече няма да се изисква заявленията да бъдат подписвани, което ще позволи заявяване след идентификация по множество различни начини – вкл. с

Continue reading

„Няма хора“ за ИТ в държавната администрация?

На последното заседание на комисията по електронно управление беше повдигнат въпроса за кадровото осигуряване в администрацията във връзка с информационните технологии и електронното управление. Това е сериозен дългосрочен проблем, който има нужда от стратегическо решение. Да, държавата аутсорсва ИТ дейности, но дори управлението на аутсорсинга изисква вътрешен капацитет. Още повече, че има стратегически функции, които държавата трябва да може да обезпечи сама. В тази посока направихме две първи стъпки преди година и нещо: да дадем възможност за заплати с над 80% спрямо нормата за администрацията за определени категории ИТ специалисти и да започнем централизирането на т.нар. service desk услуги в изпълнителната агенция към МЕУ. Но трябва много по-широк обхват на реформата. Имам разписана базова концепция, която стъпва на принципа на „споделените услуги“ и разделя тези услуги на пет групи: Разработка на софтуер, инфраструктура (мрежи и хардуер), системна администрация и интеграция, мрежова и информационна сигурност, service desk. Разпокъсаността на експертите по различните структури в държавата не е ефективна и трябва да се премине към консолидация и споделени услуги. Това обаче трябва да се претегли спрямо секторната експертиза, която се изисква в някои администрации. Такъв подход ще позволи не просто по-високи заплати, а създаване на екипи и структури, които могат да привличат повече хора, да гарантират кариерно развитие. Иначе казано – да не са типична администрация, а ИТ организации, с мислене и начин на работа на ИТ организация. В следващите месеци ще обсъждам и развивам тази концепция, докато тя стигне до своето законодателно изражение. Защото без да създадем подходяща институционална среда, ще продължаваме да си говорим, че „няма хора“.

Continue reading