Дотам и обратно

Тъй като това е личен блог, ще си позволя малко лична история.

Последните три месеца живях и работих в Холандия, за голяма световна ИТ компания. Холандия е една от най-приятните държави в Европа (като изключим вятъра!) – всичко е спокойно, премерено, уредено, но пък не по немски скучно. Хората се толерантни и не си пречат. В Амстердам над 50% от хората ползват колело всеки ден (аз в това число, за по 8 км. в една посока). Работата в компанията е интересна, използват се нови технологии, а колегите са приятни и забавни. Минуси, разбира се, също има – няма денонощни магазини, храненето в ресторанти е скъпо, бирата е скъпа, наемите са скъпи, има си бюрокрация, холандците не са от най-топлите хора, имат някои спорни приети ежедневни практики, и т.н. Но като цяло е добра държава с добро общество.

В момента в който от компанията изявиха желание да ми предложат постоянна работа, не се замислих и отказах. Отказах и да продъжа да работя от Холандия. Успяхме да се договорим експериментално да продължа работата от България.

Тези публикация няма за цел да покаже колко добре ми се е получило, колко късмет съм имал, или факта, че тези, които могат да емигрират, се оправят добре и в България. Няма за цел и да покаже колко са добре западните държави спрямо нашата.

И в никакъв случай не съм патриотът с розови очила, който дава мило и драго за родината и захвърля всички лични придобивки само и само да се върне. Не съм и слепият самонадеян идеалист, който смята, че като се върне, може да оправи всичко тук. А за оправяне има много.

Може би всички хора, които възкликнаха „идиот!“ във връзка с моя отказ за постоянна работа, са донякъде прави. Но истината е, че в България имам сходни професионални възможности, сходни възможности за развитие, и дори по-висок стандарт на живот. Имам и цялата си социална среда (моят балон от хора, които някак си са честни и адекватни). И докато имам възможността за 1 седмица да си събера багажа и да отида в която и да е европейска държава (т.е. докато сме в ЕС), ще отлагам решението за емиграция.

Какво искам да кажа с всичко това? Че за да се върнат (или останат) умните и високо квалифицирани българи в България, не е нужно да сме най-богатата или най-уредената страна. Не е нужно да имаме естонска държавна администрация или германска инфраструктура. Нужно е тези хора да знаят, че като се върнат, ще могат да правят това, което харесват и че никой няма да им пречи да го правят. Нужно е да знаят, че техните съграждани няма да пребият или убият. И че ще имат един кръг от свои близки и приятели, на който могат да разчитат.

В моя частен случай това е така. В много други случаи засега това не е така. Но смятам, че тези, които имат късмета да имат необходимите добри условия, не трябва да се подвеждат по мантрата „емигрирайте докато сте млади“. И да направят каквото могат за това условията да са добри и за други хора, които да се върнат; и частният случай да става все по-малко частен. И се надявам ако съм идиот, то поне да съм като онзи идиот на Достоевски.

5 comments

  1. Това е така, но само до приятелския кръг и „никой не ти пречи“ 🙂

    Засега само слушам ужасяващи истории за образователната система, надявам се да не разказвам скоро. Отделно, ще си правим клуб на „специалните“ – хора с феноменални проблеми, неразгадаеми за БГ медицината. Ако държиш на тези неща (заради клуба например), е проблем, че като си купиш хляб, вода или мляко, не знаеш какво всъщност си си купил.

    А сигурността в работата, важи само за ИТ, заради пазара. Не познавам човек извън ИТ, който да разчита на профсъюз, синдикати, закони или нещо такова, което да му гарантира, че ще му платят овъртайм или няма да го уволнят ако не дойде в неделя.

  2. Наистина съм доста впечатлена, че в България има един обетован сектор /ИТ/, където работещите хора се чувстват удовлетворени. Много от младите хора с добро образование около мен / включително и моите три деца/ живеят и работят в стара Европа и не виждат своите въможности в България. В добавка – наблюдавайки тягостните ксенофобия и националиъм, които се леят в българското публично пространство, мисля, че тази старана става все повече страна на глупостта.

  3. Личното ми мнение е, че отвореният пазар на труда в ЕС изключително допринася до подобряване условията на труд в България и това ще се усети още през тази година. Българският работодател не може повече да разчита на неизчерпаем източник на трудови ресурси.

  4. Гледам, че независимо от мен си стигнал до същия извод. Докато мога да емигрирам без проблеми, нямам никакъв зор да емигрирам (разбира се от гледна точка на човек в работещ в IT). От друга страна само да надуша, че има опасност да не мога да емигрирам ще се евакуирам скоростно. Например ако на някой му хрумне да ни изкарва от ЕС ще съм минал границата преди да успеят да преброят гласовете 🙂

  5. За човек гледащ кариера и собственият си живот с приятелски кръг си много прав. Има обаче и друга гледна точка – тази на човек,решил да гради не само кариера, но да има и семейство. Тук вече се засягат много повече теми като образование, здравеопазване, сигурност на населението и т.н. Наскоро ми се наложи да лежа в болница в нашата родина..жалка гледка е и се надявам на никого от нас да не му се налага, тъй като по-добре да се грижат за теб близките ти вкъщи, отколкото да чакаш помощ от единиците ни останали лекари и мед.сестри. Образованието, което получихме ние преди години беше на ниво, докато в момента децата не са подготвени за нищо. И не на последно място по значение – сигурността на населението.В момента положението е плачевно. Законите работят срещу праведните и в полза на престъпниците. Бъдеш ли нападнат на улицата от някого без причина и му отвърнеш му плащаш за нанесена лека или средна телесна повреда, като има право да повдигне и обвинения срещу теб. Това е България в момента. Аз я харесвам като страна със своите забележителности и природа, но явно само това ни остана. Честно казано не мисля да създавам деца тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.