Пеевски няма исторически грях.
Пеевски няма вина, че партиите търсят и използват медийни чадъри.
Пеевски няма вина, че има голямо търсене за псевдожурналистика.
Пеевски няма вина, че обществото иска да чете за компромати и кал.
Пеевски няма вина, че майка му е прибрала пари от тотото.
Пеевски няма вина, че беше номиниран за шеф на ДАНС.
Пеевски няма вина, че като малък е бил срещнат с Илия Павлов.
Пеевски няма вина, че правителството е лошо.
Пеевски няма вина, че парламентът, избран от народа, е махленски.
Пеевски е просто парче от пъзела. Доста голямо парче, но парче. Пеевски не е демонът в рая, не е фекалията в кацата с мед. Няма каца с мед, има септична яма.
Но Пеевски има лична вина, защото е парче от пъзела.
Пеевски има лична вина, защото предлага псевдожурналистика и кал.
Пеевски има лична вина, защото предлага медийни чадъри.
Пеевски има лична вина, защото се възползва от мръсотията.
Пеевски има лична вина, защото е още една фекалия в септичната яма.
И наша работа е да посочваме хората с лична вина за ставащото. Но това е крайно недостатъчно. По-важното е да си зададем въпроса за своята лична вина. За нашия принос към септичната яма. Иначе и ние ще бъдем един малък Пеевски.
Ако Пеевски не съществуваше, на неговото място щеше да има друг, с такова поведение и такъв морал.
Това НЕ Е същото като „Той няма вина“.
Ако действаме с такава нагласа, то „няма вина“ всеки който някога е крал и всеки който някога е лъгал.
„Законно“ е не това което ти изнася, а това което е законно.
И ако вършиш нещо незаконно, имаш вина.
Тук разбира се влизаме в по-мъгляви въпроси като
„Той просто се възползва от псевдожурналистиката, или я създава и активно потушава опити за истинска журналистика“.
Но мисля че сме на едно и също мнение по този въпрос.
Съгласен, но не мисля, че партиите изобщо са някакъв играч. Те са по-скоро марионетки на хората с пачките. Всичко опира до мераците именно на тия хора. А че партийните хора гледат да уреждат разни свои е по-скоро второстепенен момент.