I (heart) служебното правителство

Днес БСП получи мандат и най-вероятно, с прикритата подкрепа на Атака, ще има ново правителство. Т.е. служебното правителство вече няма да го има.

За няколко месеца тези експерти (само че истински такива, а не псевдо-експертите с партиен отенък, които най-вероятно ще ни предстваят БСП) взеха куп правилни решения, анализираха ситуацията и предложиха смислен изход от доста проблеми.

Няма да събирам колекция от публикации за да илюстрирам тезата си – ще изредя само някои неща. Сложиха ПОС-терминали в институциите (и така премахнаха банковите такси за плащане на администрацията); разпоредиха, че държавните пари не трябва да са основно в една банка (в случая това е КТБ, и с тези пари се финансират медии, обслужващи политически интереси); разписаха план за развитие на електронното правителство, който не съм видял още, но след дискусията с министър Роман Василев съм убеден, че ще съдържа правилните и важни стъпки; анализираха обективно ситуацията в енергетиката, откриха свръхпроизвдоство;

За 2 месеца, без парламент и съответно без опции за законодателни промени, служебното правителство поправи или даде тон за поправяне на много от проблемите на държавата. Но нямаше публичност на действията им. Не научавахме за коригирането на малки на глед, но сериозни проблеми от големи медии. Я някое онлайн издание отрази прес-съобщенията, я не.

Естествено, гореспоменатите медии, както и политическите опоненти на ГЕРБ, които смятаха, че служебното правителство също е на ГЕРБ, го критикуваха непрекъснато. Повечето от нещата бяха просто викане за глупости и заяждане, а най-сериозната критика беше, че не са организирали изборите добре. В изборната нощ журналистка от БНТ спомена, че в ЦИК са били много доволни от организацията и казали, че това са много добре организирани избори. Не знам на кого да вярвам – на Станишев и Сидеров, или на хората, работили в изборния процес.

Много пъти съм казвал, че системата в България работи и се подобрява. В момента обаче правим две крачки напред и една назад. Т.е. нямаме нужда от радикални промени, имаме нужда от коригиране на проблемите – постепенно и последователно. Именно това се опита да направи служебният кабинет.

Какви са факторите за това служебните министри да направят тези стъпки? Експертността на 1-во място. Росен Плевнелиев събра сравнително млади хора, без политическо минало, които са добри в това, което прваят. И докато в кабинетът на ГЕРБ този тип хора бяха само малка част (Дянков, Трайков, Плевнелиев, Дончев), то в служебния те преобладаваха. Освен това те нямат политическа партия зад себе си и интереси, които да обслужват – те буквално са извадени от ежеднената си работа, която е политически независима.

Разбира се, малко преувеличавам – няма как служебният кабинет да е перфектен, и със сигурност са направили някоя грешка. Но съдейки и по начина на говорене на министрите смятам, че това е най-адекватният кабинет на България откакто се помня (това не е твърде много, но последните 3-4 редовни кабинета ги помня)

И тук се появява въпросът – защо се получи така? Обвинете ме в антидемократичност, и донякъде ще бъдете прави, но факторът беше Росен Плевнелиев – той избра министрите. Без избори, без народът да участва. 2 месеца по-късно народът участва и нареди един отчайващ парламент, който най-вероятно ще излъчи едно отчайващо правителство. Не искам да съм скептичен, и дано не се окажа прав, но доверието ми в БСП е отрицателно.

И в този ред на мисли си зададох въпроса – дали не е по-добре да избираме изпълнителната власт директно, а не чрез посредничеството на парламентарно-представените партии. Т.е. да не бъдем парламентарна република, а да имаме отделни избори за законодателна власт (парламент) и изпълнителна власт (министерски съвет). Технологично би било трудно да се избират министрите мажоритарно, и колкото и да ми харесва идеята, не сме готови за това.

Дали няма да е по-добре, обаче, да сме президентска република, поне в краткосрочен план? И кабинетът, нареден от Плевнелиев, всъщност да бъде официалният кабинет с 4-годишен мандат? Т.е. мажиротарно да избираме главата на изпълнителната власт. Къде и дали това работи по света не е релевантно (САЩ и Франция), важното е в нашата действителност как би се вписало. На мен ми изглежда правилният вариант – да избираме поотделно представителите на двете власти.

Само че Плевнелиев е частен случай. Хората гласуваха за него не защото е интелигентен, предприемач и бизнесмен с десни виждания. Избраха го защото Бойко го издигна. Ако Бойко беше издигнал Цветанов, щяхме да изберем Цветанов. Освен това БСП бяха много близо до успеха на президентските избори, точно както на предните и по-предните. Кабинет на Първанов не би бил добра опция.

Затова и тази „панацея“ отпада от списъка – формата на управление не може да реши проблемите толкова лесно. Политическата „класа“, законодателната и изпълнителната власт са отражение на обществото. То просто е такова. И ако искаме след 10 години правителството да има качествата на служебното, трябва обществото да си го заслужи. Как да стане това? To be continued…