Данни

Как се вземат решения? В държавата? А в големите компании?

Самопровъзгласените мениджъри и много от поне българските държавници смятат, че решения се вземат или ако някой така усеща, че е правилно, или ако мнозинството мисли по определен начин. Шефът имал предчувствие, че трябва продуктът да се промени по едикакъв си начин. Министърът смятал да прокара решение, защото мнозинството хора около него смятали, че е правилно. Това е много рискован подход. Понякога работи, понякога не.

Как трябва да се вземат решения? С помощта на данни. Много данни. Големите компании събират всякакви т.нар. метрики за продуктите си, за потребителите си, за пазара, и според изследване на IBM мнозинството от менижърите (CIO) планират и вземат решения на база на анализ на големи масиви от данни. Данните са и основен начин на работа в науката – за да докажеш нещо, трябва да имаш данни за него.

В държавата нещата трябва да се случват по аналогичен начин. Но в България данните не са на почит. Много малко политици цитират данни, а когато го правят, то е тенденциозно и преувеличено. Когато се обсъждаше Белене не видях никой да извади данни за потребление, цени у нас и в съседните държави. Нито политиците, нито пресата. Изданията на Икономедия правят приятно изключение тук, защото включват доста графики и таблици, но като изключим тях и някои „апокрифни“ блогове и онлайн издания, данните се игнорират. Но не само от медиите и политиците, а и от хората. Хората не признават данните, когато те показват теза, различна от тяхната. И обичат да се основават на анекдотични наблюдения. Неведнъж съм спорил с хора за достоверността на данните. „Това не може да е вярно, аз съм говорил с хора, те казват друго“ … „Виж по улиците какво става, не гледай данните“ … „Те си ги пишат както им е удобно“. Дори един приятел беше чул някого да казва „Е много ясно, че в София има повече от 2 милиона души – виж по улиците колко много хора има“.

Проблемите са много. Първо, хората нямат понятие от статистика. В главата на таксиджията средната работна заплата не може да е 800 лева, след като той е говорил с много пътници и те са вземали по-малко. И не трябвало да се броят заплатите на разни мениджъри, дето вземали по 50 хиляди лева, щото така се вдигала изкуствено средната заплата. И това, че двама души с 50 хиляди лева заплата не могат да повлияят на средата заплата на 6 милиона души е отвъд познанията му. Второ, хората смятат, че някой съзнателно манипулира статистиките. Нищо, че те излизат едни и същи от 3 различни източника, и че всъщност никой няма интерес да манипулира някои от тези данни. Защото сме израснали (не без причина) с концепцията, че за всичко ни лъжат. Трето, медиите не смятат за нужно да предоставят сериозни данни, защото така или иначе хората не ги разбират и не ги зачитат. Четвърто, данните понякога се представят тенденциозно. Изваждат се от контекст, тълкуват се според интереса на тълкуващия. Пето, понякога (но далеч не толкова често) наистина данните са неверни – събирани са с определена цел.

Само че дори данните да позволяват различно тълкуване, винаги е добре да ги има. По много, от много източници. За да може всеки да ги тълкува, вместо някой да му внушава мнението си. Защото когато едно решение се базира на данни, то е по-вероятно да е правилно. Служебното правителство анализира ситуацията с енергетиката и за първи път се появиха адекватни данни за реалното потребление и реалните нужди. Наскоро за 1-ви път видях данни на НСИ за заетостта в хотелиерския и ресторантьорския сектор във връзка със забраната за пушене на закрито, и излизаше, че заетостта е спаднала незначително. Забележете, че ако за това разчитаме на това, което виждаме, следват коренно-различни изводи – на собственика на квартална кръчма в Ямбол ще му изглежда, че забраната е убила целия бизнес, защото и той, и неговите колеги от другия квартал са затворили. Ако питате мен, живеещ в центъра на София, няма никаква промяна – всички заведения са пълни. Затова обективната истина е в данните. Стига методиката на събирането им да е правилна, но затова статистиците са учили висше – за да знаят по-добре от средностатистическия българин как се събират данни.

Не че има какво да направим за тези проблеми – пробвал съм да споря с хора, които не признават данни, и колкото и рационално да звуча, това не се приема. Всъщност има какво да направим – да изискваме данни. Включително отваряне на данните от държавния апарат (Open Data). И се надявам данните да получат повече внимание като основно средство за подпомагане вземането на решение – в рамките на образованието, в управлението, в медиите. За да може човек сам да прави изводите, а не да разчита някой да ги прави вместо него, или да му подхвърля парчета от цялата картинка с цел да формира дадено мнение. Иначе ще се лутаме между случайни решения с неясен резултат.

5 comments

  1. Моята теория – българският народ е предимно тъп => ако му се говори с данни е все едно => полициите използват други методи :/

    Теория 2 – Данните не винаги защитават интересите на хората, чийто интереси трябва да защитават политиците ==> без данни

    Теория 3 – Просто никой си няма и на идея , че има такова нещо като анализ на данни и извличане на patterns с цел по-добри решения

  2. Някъде там… 🙂 Но какво да направим, за да имат данните повече тежест?

  3. Почти всички проблеми се коренят в образованието и в неговото ниско качество. И като казвам „ниско“, нямам предвид, че трябва да се стремим към американоидни образци.

    Например, обучението по история – пълна липса на обективност, пълна. Резултат: свиква се да се вярва на безсмислици, не се приемат неприятни констатации… А от това резултатът е недоверие към всичко обективно, перверзно удоволствие да се слушат приятно звучащи безсмислици…

    Извод: да се изхвърли от учебниците израза „България на три морета“. И всичко ще тръгне по-добре в държавата. 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *