Сизиф, Моцарт, елфите и #ДАНСwithMe

Във филма на Никита Михалков „Сибирският бръснар“, синът на Джейн е млад войник в американската армия. Сержантът го кара да се отрече от уважението си към Моцарт, но младият войник не приема заповедта. За наказание сержантът го кара да тича по цял ден и да носи противогаз през цялото време, дори в леглото. В крайна сметка сержантът се трогва от упорството на момчето и извиква с всичка сила „Моцарт е най-великият композитор на света“.

В гръцката митология Сизиф е абсурден герой, който с големи усилия бута камък нагоре по един хълм, но всеки път, когато стигне върха, камъкът пада долу, и Сизиф трябва отново и отново да го бута нагоре. Албер Камю разглежда това като абсурда на човешкото съществуване – безцелно повторение на едно и също ежедневие, като трагичните моменти са само тези, в които героят всъщност осъзнае реалността на безцелността си.

Над 2 месеца продължава протестът срещу абсурдния кабинет на БСП, ДПС и де-факто Атака, с всичките му скандални назначения и непрозрачни действия. Като младия войник, ние повече от 60 дни не тичаме, а ходим, и не с противогази, а със свирки, по софийските улици, нежелаещи да признаем, че правителството е наред. Колкото и обиди да сипят срещу нас неговите „агенти“, колкото и „орки“ да пращат.

Над 2 месеца протестираме срещу поредните глупости на кабинета, и дори когато постигнем някакъв успех, както със свалянето на Пеевски, камъкът пада от върха и започваме отначало, с някоя друга мутра или агент на ДС назначен някъде. Вече 20 години опитите на българското общество да се събуди са сизифови мъки – всеки път, когато качим камъка догоре и някое безочливо правителство падне от власт, камъкът пада, и всичко започва отначало.

Осъзнавайки трагичността на това ни битие, ние все пак бутаме камъка с километри, с противонагъл (нещо като противогаз, но срещу наглост), лягаме си с него. С надеждата сержантът един ден да каже „Отказвам се, властта наистина не е наред“. Но това е наивно. Може би просто камъкът да падне за пореден път?

Но дори сержантът да не си признае. И дори камъкът да падне още няколко пъти, ние сме длъжни да упорстваме. Да упорстваме интелигентно. Защото другите гледат как бутаме камъка с противогаз на лицето. И това малко по малко може да промени битието им. И орките някога са били елфи. Може отново да станат?

One comment

  1. „Противонагъл“ – това е нещото, от което имаме нужда сега !!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.