Протестна туитър поезия

От юни насам от време на време „изплювам“ по някое кратко стихче в туитър – сатирично, пародийно, или просто нещо за обществото ни.

Няколко дни след началото на #ДАНСwithMe дойдох на площада с това (по Дебелянов), разпечатано на лист:

Да се завърне партия червена,
когато икономиката гасне,
и шумно, срещу нагло назначени
народ да вика "мама ви нещастна"

Беше ясно, че властта няма подкрепа, а оставката в началото изглеждаше възможна, при хилядите хора на площада (отново по Дебелянов):

Аз искам да те помня все така: 
без мозък, без подкрепа и в оставка.

Тогава един ден се „инфилтрирахме“ в контрапротеста и картинката беше депресираща:

Къде са хората?
   Аз виждам само сенки.
Повтарят мантрата,
    със мозък замразен:
"Наливай втората
   и дай да люпим семки"
и палят мандрата
   на утрешния ден.

Докараните хора с автобуси, за да осигурят „жив щит“ около парламента пък доведоха до краткото (по Володя Стоянов):

Автобуси и кордони,
и балъци за милиони.

Един есенен ден на площада атмосферата беше странна – хем тягостна, хем с проблясъци, и след това в туитър се подхвана поетичен диалог, част от който беше това:

Луната и дъгата са измислени 
от някой, нарисувал есента, 
а някъде сред дъжд и сред неистини 
събужда се от сън една мечта.

При едно от сутрешните кафета около парламента, почти в просъница написах тази глупост (по Вазов):

И "оставка" мощно въздуха разпра, 
Парламентът отговори със....пръдня

Орешарски вече беше научил всички задни изходи, защото отпред навсякъде го чакаха протестиращи. Ние и отзад го чакахме, но полицаите бяха повече (отново по Дебелянов):

Да се промъкнеш в бащината къща, 
през заден вход, когато вечер гасне, 
и шумна пазва шумна нощ разгръща, 
да приласкае премиер бегласен.

След интервюто на Орешарски в Панорама, когато той гледаше като наркоман, мънкаше и говореше общи приказки (по Яворов)

Две купени очи - 
душа на премиер, 
с две купени очи - 
мънка и мълчи,
страхуват ни и обещават те
душата ми се моли
леке
душата ми се моли

Някъде около решението на конституционния съд да възстанови Пеевски като депутат (по Вапцаров):

Каква ти тук съвест, 
той Пеев(ски) човекът,
това е ужасно, нали?

Когато студентите се включиха, на площада се пееха патриотични песни…

На чела им финикийски знаци, 
в очите им срам...няма

Един студен есенен ден след протеста вървях по Шипка и минавах покрай едно мутренско заведение:

Мазна мутра, в лъскав бар 
псува и цигарка пафка, 
Вън, във студ и дъжд, макар 
млад човек крещи "оставка".

След 6 месеца протести, цялата картина в обществото ни изглеждаше особено. Един туит не стигна, затова пуснах това в блога, че дори получи и заглавие „Нагли мутри със мирис на лук“

От очите им лъха апатия,
от устата им лъха на лук,
а надеждата някой отпрати я
да лекува с шкембе махмурлук.

Те не са лоши хора, ще кажете,
друг е общият антигерой,
и филия със мас ще намажете
в подготовка на евтин запой.

От кенефа си псевдо-умниците
дават искрен, фекален съвет,
че на светлото бъдеще скиците
са безсмислени в този сюжет.

А до нас безнаказано мутрата
изнасилва един идеал,
и се чудя къде ни е утрето,
ако днес си играем във кал.

Засега битието това ни е -
жалък опит, но без резултат
да отгледаме няк’во съзнание.
„Кофти тръпка, прецака се, брат.“

И така безвъзвратно прецакани,
със надежда, сглобена напук,
се стремим да не станат децата ни
нагли мутри със мирис на лук.

Комуникацията ни с полицията беше смесена – давахме им вода, подарявахме им цветя, поздравявахме ги. Те ни подкрепяха принципно, но някои от тях ни биеха, защото такива били заповедите. И докато към полицаите на площада чувствата може да са смесени, към катаджиите съм по-остър, особено когато ми се скараха, след като отказах да им дам подкуп. (по Хисарския поп)

Дай си талона на който искаш ти, 
а синята банкнота на мене остави. 
Дежурствата са дълги, но аз не тъжа, 
зная ще се върнеш един ден без колан

Около нова година нямаше как да не сурвакаме Орешарски:

Сурва,сурва, гадино, 
няма да ти се размине, 
оставка давай таз година 
от себе си освободи ни 
на избори да не получиш бюлетина

Междувременно, далеч от „жълтите павета“, ТИМ продължават да съществуват безпроблемно, а в заведенията им (и не само в техните) да се пуши. (по Тутурутка)

Варна, морето, мутрите на ТИМ,
вятър, а в косите - цигарения дим.

Понякога като чуя някоя песен (Кукла на Атлас, в случая), докато чета политическа статия или туит, се раждат глупости като тези:

Питам защо има власт, 
която работи против всички нас. 
Колко пари придоби - не премиер, 
а кукла си ти.

и

Питам има ли гняс, 
по-гнусна от тези червени на власт. 
Колко морал ни дели - 
аз съм човек, а комунист ти...

Една януарска сутрин при парламента беше изсвирена мелодията на „мила моя мамо“, някой каза „поздрав за Пеевски“, и оттам:

Мила моя мамо, 
много си дебела 
пресата ти, мамо 
всичко е превзела. 

Цели нощи помня 
ти със мен си яла, 
с талия огромна 
ти пари си крала.

…и какво постигнахме с тези пародии и претенциозни стихчета, с тоя „пърформанс“? Надяваме се да сме постигнали нещо. Нещо по-дългосрочно от една оставка. Нещо в главите на хората. Но времето що покаже.

7 коментара

  1. Вярно е всичко, и е абсолютна бъркотия. От едно на друго се прехвърляш, но рима има, и е интересно.

  2. Хронологично са, в продължение на 7 месеца, все пак 😉

  3. Донякъде ми е интересна идеята да се ползват малко видоизменени стихове и песни, обаче пък какво реално казвате с тях? Едни и същи изтъркани теми и думички, които станаха много популярни по време на политически манипулираните протести, от които хората така се отвратиха, че им се повръща вече. А и честно казано, не мисля, че творчеството на поети като Дебелянов би следвало да използва по този начин. Това, разбира се, си е мое мнение.

  4. „Политически манипулирани протести“ е опорна точка на БСП, за която няма никакви аргументи, и използвам всяка възможност да кажа, че е измислена.

    Дали са „изтъркани“ не знам, но промяна още не съм видял, така че ще продължаваме да казваме нещата както са. А и имайте предвид, че горната колекция е съставяна 7 месеца, така че е нормално да има тези от целия период.

    Що се отнася до пародирането на известни произведения – да, на някои хора не им харесва, но пародията е стар и приет жанр, и не мисля, че авторите биха имали нещо против 🙂

  5. Бързам да уточня, че за мен тези протести бяха манипулирани основно от БСП и производните им по-малки партийки. И под манипулация разбирам всички методи за изместване на фокуса на народното недоволство, вкарване в употреба на лъжи и клевети и подставени лица (не само Петното, но от този тип) насред бунтуващата се маса. Колкото до последното, няма как да попитаме авторите като Дебелянов и др. дали биха имали нещо против да се употребяват по този начин произведенията им; аз си позволих единствено и само да споделя моето виждане по въпроса.

  6. Не съм впечатлен от стихоплетството на туитърджийте. Ако бях хейтър, щях да го нарека пълна помия, но не съм, затова казвам само, че не е по мой вкус.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *