Не разбирам

Винаги се опитвам да стъпя в обувките на другата страна. Да видя с техните очи. Да разбера защо мислят и постъпват по определен начин. И често не одобрявам, не харесвам, но разбирам. Факторите са много, личният опит е друг, и затова даден човек мисли по по-различен начин от мен.

Разбирам псевдо-патриотите, разбирам анархистите, разбирам капиталистите, разбирам и социалистите. Разбирам гледната точка на бедните, разбирам тази и на богатите. Разбирам крайните материалисти, разбирам окултистите, веганите, амишите. И не съм съгласен с никого за всичко, но ги разбирам.

Има обаче едни хора, които не разбирам. Въпреки, че чета и се опитвам да разбера, не мога. Не мога да разбера хората, които нареждат да бъдат убивани други хора – десетки, стотици, хиляди. Не разбирам Янукович, не разбирам Мадуро, Асад, Путин, Сталин, Брежнев, Хитлер, Робеспиер и стотици други.

Всеки има някаква история, някаква цел, някакви виждания. Готов е да направи много неща за пари, за удоволствия, за усещането за власт. Това го разбирам. Но идва момент, в който с действията си (или дори заради действията на други), човек поражда недоволство, много хора вече не го искат. И какво става в главата му? Как той рационализира последващите си действия? С кауза, може би? С това, че ако не е той, други хора ще страдат повече и той трябва да спре инвазията на лошите? С геополитика? С пари?

Ако ви предложат да имате 10 милиарда лични пари, да управлявате 15 милиона души и сте сред най-високите международни среди, но за целта трябва да убиете 50 човека, какво бихте направили? Морална дилема. Повечето хора ще отхвърлят предложението. Защото това е от лесните дилеми. Има и трудни дилеми, много по-сложни и нееднозначни. Но точно тази е очевидна.

И все пак съществуват хора, които казват „стреляйте по демонстрантите“. Убивайте хора. Хора, всеки от които може да допринесе за развитието на човечеството. Всеки от които има шанс да донесе на държавата си повече пари, отколкото Путин може да обещае. Всеки, от които има собствен път и не е ничие право да спира този път. Може би съм по-тъп, отколкото изглеждам, но за мен е пълна мистерия какво се случва в мозъка им. Каква рационална или ирационална причина надделява над това да се оттеглят с каквото имат, което пак е много, и да останат в историята с добро?

Не разбирам.

Но това ми неразбиране ме води до предположение. Има и още едни хора, които не разбирам. Онези от Полет над кукувиче гнездо. Тези, на които нещо в мозъка им се е скъсало, на които невроните са дефектирали. Лудите, психопатите.

Да, Янукович е психопат. Путин е психопат. Мадуро и Асад са психопати. И се надявам обществата по света да се научат да разпознават тези болни хора преди да е късно. Европейските общества вече са се научили. Притеснявам се, че нашето още не е, защото много хора подкрепят действията на Янукович и Асад. Но се надявам да не се налага да се учим от личен опит.


(снимка: @euromaidan)

6 коментара

  1. Рационализацията за такава заповед минава през мантрата „общото благо“. Криворазбраното чувство на призвание води до лудост. „Само аз мога да оправя тая държава и да я спася от хаоса“ и хващаш автомата. Случва се прекалено често по света и в добрите демокрации има механизми да се възпира в зачатие. Историята на протестите в БГ от последните 10 години показват, че бавно вървим в тази посока, колкото и да не си личи като погледнем отделен протест. Ето, и сега искаме ЕС да вземе „решителни действия“, за да „спаси“ Украйна „от себе си и от тиранина“, но точно тази психология ги докара до тук.

  2. Даваш пример с 10 милиарда срещу 50 човека и избор. Еднократен, в този момент. Тези хора правят своите избори всеки ден в продължение на години. Днес ще подкрепя корумпиран олигарх, вместо кадърен конкурент. Утре ще премълча за лъжа в моята партия… Всичко в името на просперитета (личен или на групата – приятели, бизнес партньори, партийни съмишленици…). След като 10-20 години приемаш че лъжата, фалшификацията са оправдани (дори като греши партията пак е права; … или лидера и …или аз – аз съм вече този лидер) – това вече е променило хиляди или милиони съдби. Дали милиони ще ядат радиоактивна храна и ще дишат радиоактивен въздух; дали милиони ще изплащат не построен АЕЦ от който нашите фирми са прибрали други милиони… И така този избор се прави всеки ден за нечия сметка. Идва денят в който на сметката идват човешки животи – но този лидер и неговото обкръжение са толкова далеч от реалността… Ето така се опитвам да си го обясня.

  3. Сигурен ли си, че всичко товa е вярно и кaк ще го докaжеш?

  4. Кое всичко? Убитите от властта на Янукович? Сигурен съм, да. Най-малкото защото имам колеги в Украйна в момента, които не бяха на работа цяла седмица, заради събитията и са били на мястото на събитието.

  5. Че Юнукович не е цветенце, в това никой не се съмнява, защо обаче търсиш логиката там където я няма, вместо там където я има? Едни казват едно, други казват друго, не можеш да си сигурен кой крив, кой прав, освен ако лично не провериш. Можеш обаче да мислиш кой от кое събития каква изгода получава и би ли го направил.
    И за съжаление си доста идеалистично забуден (съжалението е не за теб, а за света) в моралността на съвремените хора. Да, ако трябва лично да разстрелят 50 човека, вероятно повечето хора ще откажат десетте милиарда. Ако обаче ще го направят само като кажат дума или дадат подпис…биха и още как.

    http://bnr.bg/horizont/post/100335563/komentar-na-kalina-androlova-22022014

  6. Хората масово не разбират значението на думата „психопат“ – това не са луди хора, ами такива с по-различно възприятие на света. Докато това е така много психопати няма да искат да излязат открито и да заявят какви са, за да се види реално че не всички са мизантропи, властолюбци и всякакви други отрицателни роли.

    Както всеки човек, един психопат може да прави предимно добри и предимно лоши неща, но всички се фокусират върху негативните.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *