Категория: Всичко

Бъдещето е пред нас. Да оставим миналото зад себе си. Напред към светлото бъдеще. Не поглеждай назад (към миналото). Така си представяме времето – ние се движим по една линия, напредвайки към бъдещето и оставяйки миналото зад себе си. Животът е път, смъртта е краят на пътя. И така нататък. Това се нарича „ego-moving metaphor“ (не се наемам да направя превод на термина). Само че това не е единствената метафора, с която да си представим времето. Наскоро в Business Insider се появи статия за това как различните култури гледат на времето. Като цяло е интересна, но да погледнем конкретно по-надолу в нея, където се казва, че малгашите гледат по друг начин. Всъщност, не са само те, но тази различна метафора (т.нар. „time-moving metaphor“) е по-рядко срещана. Според нея, човек стои неподвижен, а времето се движи, като събитията от бъдещето идват отзад, тъй като не можем да ги видим. А миналите събития са пред нас, защото ги виждаме. Странно, екзотично може би. Но нека се замислим за собствения ни език. Да вземем предлога „пред“. Странно много прилича на „преди“. В английски „before“ значи както „пред“, така и „преди“. Същото сходство на тези два предлога го има и на сръбски (пре/пред), френски (avant), италиански (prima), холандски (voor), унгарски (előtt), турски, корейски и още много. Дори в статията на Business Insider, без да се усетят, използват „the future [..] lies before us“. Защо предлозите за „преди“ (време) и „пред“ (пространство) съвпадат толкова често? Нямам категоричен отговор. Но хипотезата е, че до един момент всички сме използвали „time-moving“ метафората и миналото е било пред нас. The past lies before us. След това всички (вероятно постепенно) сме преминали към съвременната метафора. Но старата метафора е оставила следа в езиците ни. Убеден съм, че темата е разгледана в научната литература, но не успявам да намеря изследване

Ще разкажа една доста тривиална история, която дори не е сред най-ярките примери за бюрокрация. Но някои от стъпките в процеса са доста показателни защо електронното управление не работи. Дори в частния сектор. Тъй като смених управителя на фирмата си, вече съм собственик, но не и управител, и съответно не мога да си нареждам заплата всеки месец. За да не карам обаче новия управител да ходи до банка, намерих текст на пълномощно онлайн, тя го подписа, и отидох до банката. Тук трябва да отбележа, че макар и да съм длъжен да го направя, можеше и да не го правя. Защото банката не си синхронизира данните с търговския регистър и нямаше и да разбере, че съм си сменил управителя. Но нали съм съвестен, рекох да ги уведомя. Отидох с пълномощното и въпроса „това достатъчно ли е“, те казаха, че трябва и управителят да дойде. Окей. Дойде. И казаха „ама пълномощното трябва да е нотариално заверено“. Добрее… тук се замислих защо искат личен подпис на управителя при операции на ръка, но фирмен електронен подпис при електронно банкиране на фирма. Но както и да е. След известно време минахме през нотариус и заверихме пълномощното. Отидохме до банката и…опа, едното ЕГН е грешно, има допълнителна нула. „You had one job“, както се казва. Да, вярно, че аз съм писал данните в пълномощното, но нотариусът ги сравнява. И има задължението (което се оказа пожелателно) да въведе пълномощното в онлайн регистър на пълномощни. Където има проверка на ЕГН-тата. Но не, съответно от банката се налага да звънят по телефона на нотариуса, за да питат дали пълномощното е истинско. Такъв един хубав, ясен и предвидим процес. След още известно време отидохме при нотариуса, за да направи корекцията. „Ами нотариусът излезе преди 5 минути за (някъде), минете след 1 час“. Да, да. На следващия ден все пак нотариусът

Онзи ден публикувах в техническия си блог описание на това, което правя като съветник за електронно управление (какъвто съм от юни). Описанието е на английски, който предполагам повечето разбират, но все пак напиша резюме с нещата, които правят като съветник. Повече детайли – в английската публикация. участие в писането на закони – закон за електронно управление и закон за електронната идентификация отворени данни – техническа помощ текущи проекти – запознаване и даване на предложения дребни задачи с евентуален бърз резултат – напр. 10% от сайтовете на администрациите не се отварят със или без www отпред и ги уведомяваме да оправят това преглед на възможностите за въвеждане на електронно деловодство в Министерски съвет генериране на нови проектни идеи други: изследване на текущи проекти на ЕК, дискутиране на бюджети, помагане за egov пътна карта и др. Конкретни резултати в момента все още няма, но нещата са в движение, и скоро ще има какво да се покаже (засега като нормативна база, след това и като софтуер). Накратко: засега е интересно и разнообразно и надявам се – полезно.

Между електронното управление, лингвистиката и социалните псевдоразсъждения, да вмъкна и едно стихче. Не е от тези, които си харесвам най-много, ама каквото – такова. Естествено, няма заглавие. Вървеше той по стръмната пътека замислен, енергичен и усмихнат. вървеше безкомпромисно човека, нечакащ всички бури да утихнат. И стигаше до хубави поляни, спокойни, жизнетворни и зелени, с тревичките от слънчев лъч обляни, с шума на пеперудите засмени. Но той не бе дошъл за тази гледка, не бе пленен от свойто постижение, когато спреше, чувстваше се в клетка, когато спреше, чувстваше съмнение. Пътеките нагоре продължаваха, но ставаха по-трудни за намиране, прекрасните поляни призоваваха към дълго и полагащо се спиране. Той знаеше, че горе няма нищо, но трябваше да търси пак пътеката, остававато тука бе излишно, оставането бе живот във клетката.

В началото на юли кабинетът на вицепремиера Румяна Бъчварова организира(хме) конференция за отворени данни, с името „Данни канят“. (Пиша чак сега, защото сега намерих „вдъхновение“). Конференцията имаше live streaming, благодарение на което Боян Юруков записа видео, така че може да гледате цялата конференция: Панелисти бяха политици, хора от НПО-сектора и бизнеса. Първата презентация беше на Антон Герунов (началник на кабинета на г-жа Бъчварова), в която той показа няколко визуализации на база на отворени данни. Там се вижда например „любопитния“ ръст на регистрациите по настоящ адрес преди местни избори. В този момент ще се опитам да спра да звуча като press release, и само ще припомня, че порталът за отворени данни съществува от есента, след сътрудничество с тогавашния заместник министър на транспорта, доц. Камен Спасов, и Общество.бг. След това порталът се премести на сървър на правителството и се официализира благодарение на кабинета на г-жа Бъчварова. Във видеото ще видите, че до края на годината ще бъдат отворени поне 120 масива от данни, а надявам се и повече. Но количественото изражение не е най-важното. Да, броят масиви ще излезе по медиите и след 2 дни всички ще са забравили за този „напън за прозрачност“ (както може би им изглежда на някои). Важното е, че се създава култура в администрацията и в гражданите към отваряне и анализиране на данни (колкото и това да звучи като клише). На конференцията говорихме и за проблемите. А те не са малко. Актуалността на данните, пълнотата им, форматите, в които се публикуват, механизмите за тяхното коригиране, механизмите за изискване на още данни. Защото ако влезете на портала за отворени данни, ще видите, че някои масиви имат проблеми. Нерядко се случва даден регистър в държавата да се пази в Excel. Съответно, за да се запише като csv (машинно-четим), служителите ползват „Save as .csv“. Което и аз наивно си мислех,

Преди два месеца в тўитър стана дискусия, след като няколко хора приехме за смешно, че Юрая Хийп ще пеят в Тутракан. Павлина Върбанова с право зададе въпроса: @PStantchev Ако взривява Каварна, защо да не може да взриви Тутракан? Какво смешно има? И ходили ли сте в Тутракан? @bozhobg @Karavelikov — Павлина Върбанова (@pvarbanova) May 1, 2015 Само че Тутракан наистина звучи смешно. А Каварна не. И не защото Тутракан не е хубав град, или защото е твърде малък, или защото хората в нещо не са наред – просто името му е такова. Ако Юрая Хийп пеят в Сандански няма да е смешно, но ако пеят в Угърчин, ще е. Реших да подложа тези ми допускания на гласуване. Благодаря на 33-мата души, които отделиха време. И отчитам като грешка, че в списъка липсват Угърчин и Каспичан, макар и там резултатът да е предизвестен. Резултатите: Да, Тутракан е смешен. Но целта беше за разбера защо. На пръв поглед изглежда, че градовете, които имат „у“ в името си (и не са областни градове, като Бургас), се възприемат като смешни. Но не това е единственото. Реших да проверя дали рядкостта на комбинации от букви (n-grams) не играе роля – т.е. колкото по-рядко се среща в езика дадена комбинация, толкова по-смешно да звучи. Използвайки библиотеката си с езикови инструменти и речник не открих корелация (нито при биграми, нито при триграми, и т.н.) Качих файл с резултатите, ако някой успее да намери някаква корелация. Съгласен съм, че данните са малко, обаче. Колоните са: име на града, последван от степените от 1 до 5, като за всяка има процент отговорили и брой отговорили с тази степен. Накрая е общият брой отговорили и средната стойност (като се вземат предвид тежестите – от 1 до 5). Допускам, че някои комбинации от звукове наистина са смешни – „упн“, „утр“, „дуй“.

Наскоро разказвах някаква история и един приятел каза „защо не ги пишеш тези неща“. Отговорих, че ако напиша всичко, после няма да има какво да разказвам. Но след това все пак реших да опиша едно от пътуванията си из Европа с влак от преди 2 години. В Европа съществува Interrail – възможност да си купиш „всемогъщ“ влаков билет, който важи във всички държави за определен период. Тогава бях още в групата „до 26 години“, за която група този билет е доста по-евтин – за малко под 200 евро. можеш да обикаляш Европа 10 дни, в 5 от които да ползваш колкото и каквито влакове поискаш (без високоскоростните международни Eurostar и Thalys, и с допълнителна такса за резервация за TGV и някои други експерсни, но таксата често е само няколко евро) Целта на пътуването ми беше Манчестър, където щеше да се проведе международната олимпиада по лингвистика, в чието жури съм от няколко години. Но пътуването започна с полет до Дортмунд. Първия град, който посетих, беше Кобленц. Кобленц е тих и много приятен, с впечатляваща гледка от Deutsches Eck – мястото, където река Мозел се влива в Рейн. Моята снимка не е кой знае какво, но ето една от отсрещния бряг: Друго нещо, което запомних от Кобленц, беше фонтана със статуя на момченце, от чийто нос периодично пръскаше вода по струпалите се туристи. След това потеглих на юг към Хайделберг, с идеята да мина през Франкфурт за малко. Този ден на немските влакове не им вървеше – и трите, с които пътувах закъсняваха или се счупваха. Но все пак имах малко под час във Франкфурт, който използвах за да пия едно кафе с Боян Юруков и да обсъдим електронното управление, отворените данни и подобни теми. Хубавото на Interrail е, че можеш да обикаляш много градчета, в които иначе не би отишъл, защото

По принцип надали на някого му е интересно, когато започвам нова работа. Но този случай е различен. От днес съм съветник за електронно управление към кабинета на вицепремиера Румяна Бъчварова. Обявявам го, защото така или иначе съм на публична длъжност и името ми ще се появи на сайта на Министерски Съвет, а и тъй като пиша редовно (и ще пиша) за електронно управление, е добре да се знае в какво качество го правя. Как се стигна до това? С Общество.бг правехме много срещи с всякакви държавни институции, във връзка с отворен код, отворени данни, електронно управление и какво ли не. Кампанията за отворен код даде резултат (макар и да има само малка част от заслугата), а порталът за отворени данни, направен изцяло от Общество, работи. В даден момент от кабинета на г-жа Бъчварова прецениха, че би било полезно някой от нас да помага с всички дейности по електронното управление, поради което отправиха покана някой от нас да заеме свободен щат за съветник. Избрахме мен, тъй като ми беше най-възможно от гледна точка на заетост (ще мога да продължа да работя на половин работен ден за холандската компания, за която работех досега, тъй като позицията в Министерски съвет е също на половин работен ден), тъй като имах най-много опит с електронното управление (работил съм известно време по него като програмист преди 5-6 години), и имам най-ясна представа от това какво има, какво няма и какво може да има (ето CV). Отне известно време за изчистване на бюрократични пречки (за да си получавам заплатата от холандците, имам фирма, на която съм и управител и единствен служител. Но като заемащ публична длъжност, нямам право да съм управител, та трябваше да коригирам това. Конфликт на интереси няма, разбира се – ако някой иска ще му дам ЕИК, да следи дали прави нещо повече от

Наскоро научих за инициативата „Бъдещето е код“. И реших, че мога да отделя един час по обяд, за да разкажа на ученици колко е интересно и полезно да си програмист. Разгледах училищата в близка околност на мястото, където живея, избрах френската гимназия (София), свързах се с обявения преподавател, и уредихме дата и час на презентацията. Днес отидох и говорих. Ето слайдовете: Може би изглеждат малко „сухи“, което е вярно, но това ми бяха само „опорните точки“ – разказах реални интересни истории от индустрията – как например мобилен оператор в Мексико, за който сме правили проект, е искал да таксува абонатите си за времето, в което избиращият чака другият да вдигне (т.е. докато е „свободно“), или как съквартирантът на колега от ТомТом е псувал, че GPS устройството му го е превело по обиколен път до работа, докато не е разбрал, че по магистралата е имало 2 часа задръстване заради верижна катастрофа, след което е казал на колегата ми „уау, как го правите“ (трафик в реално време). Обясних и за умните домове, и за роботите, които са всъщност навсякъде около нас (макар и не хуманоидни роботи), и за това, че някой трябва да ги програмира. Или как в 10-ти клас с мой съученик сме правили игри с главни герои – съучениците ни. Предложих им и за абитуриентския бал да си програмират клаксона на колата, за да не се налага да го натиска някой постоянно. А в слайда за математиката им казах, че все пак им е нужна, ако искат да правят по-сериозни неща. Мисля, че им беше интересно. Не заради високите заплати и многото възможности за работа, а защото технологиите имат wow-ефект. И може би мисълта, че със своята креативност можеш да допринесеш за нещо „яко“, е примамлива. Не знам колко от тези деветокласници ще станат програмисти, но поне им представих интересната