Наскоро научих за инициативата „Бъдещето е код“. И реших, че мога да отделя един час по обяд, за да разкажа на ученици колко е интересно и полезно да си програмист.

Разгледах училищата в близка околност на мястото, където живея, избрах френската гимназия (София), свързах се с обявения преподавател, и уредихме дата и час на презентацията. Днес отидох и говорих. Ето слайдовете:

Може би изглеждат малко „сухи“, което е вярно, но това ми бяха само „опорните точки“ – разказах реални интересни истории от индустрията – как например мобилен оператор в Мексико, за който сме правили проект, е искал да таксува абонатите си за времето, в което избиращият чака другият да вдигне (т.е. докато е „свободно“), или как съквартирантът на колега от ТомТом е псувал, че GPS устройството му го е превело по обиколен път до работа, докато не е разбрал, че по магистралата е имало 2 часа задръстване заради верижна катастрофа, след което е казал на колегата ми „уау, как го правите“ (трафик в реално време). Обясних и за умните домове, и за роботите, които са всъщност навсякъде около нас (макар и не хуманоидни роботи), и за това, че някой трябва да ги програмира. Или как в 10-ти клас с мой съученик сме правили игри с главни герои – съучениците ни. Предложих им и за абитуриентския бал да си програмират клаксона на колата, за да не се налага да го натиска някой постоянно. А в слайда за математиката им казах, че все пак им е нужна, ако искат да правят по-сериозни неща.

Мисля, че им беше интересно. Не заради високите заплати и многото възможности за работа, а защото технологиите имат wow-ефект. И може би мисълта, че със своята креативност можеш да допринесеш за нещо „яко“, е примамлива. Не знам колко от тези деветокласници ще станат програмисти, но поне им представих интересната страна на професията.

futureiscode

Share Button