Автоматизиране на карането с неучтиви служители

Не е откритие, че в България служителите и служителките (повечето хора на такива позиции като че ли са жени) на много места (администрация, магазини, заведения) са намръщени, неучтиви и са готови да ти се скарат и обидят, и това изглежда е единственото нещо, което правят със възторг. Тази публикация илюстрира ситуацията на летище София, но показва, че това не е изолиран случай. Някои хора имат навика да се карат с такива дразнещи служители. Което е излишно. Но от друга страна тези служители трябва да знаят, че тази линия на поведение не е подходяща. Затова мисля да си разпечатам и изрежа листчета/картончета, съдържащи нещо такова (приемам предложения за модификации):   Като служител на тази позиция, от Вас се очаква: да не ме гледате лошо, да не ми се карате, да проявявате уважение, да демонстрирате вежливост. За съжаление това, което демонстрирате е едно отблъскващо за клиента поведение. Това, че не ви харесва работата или заплащането, че тази сутрин е нямало кафе в машината или че са ви ударили колата на паркинга не трябва да се превръща и в мой проблем. Приемете това като съвет, а не като заяждане. Приятен ден и спорна работа. (Примерен документ за разпечатване) Не можах да измисля каква е ползата за тях от това, да се държат добре. Сигурно и те не са измислили. Но оставяйки такова листче на касата/гишето при напускане на обекта ще избегнем излишни спорове от рода на „ти ли ше ми кажеш как да си върша работата“, „аз повече няма да стъпя тука“, „ей с тая демокрация много нагли станахте“, и т.н. И в същото време ще може поне малко да въздействаме на съответната „личност“.

Continue reading

Здравето, Санчо

Това ще е малко нетипична публикация за мен, малко в стил bg-mamma / life tips / „тоя пък къв е да ми дава акъл как да живея“ / „another one telling the obvious“, но по редица причини ще я напиша. (Не претендирам за научност, и изказвам някакви твърдения от опит/наблюдения/обща култура, като в такива случаи ще поставям [citation needed]) Всичко е песен когато сме здрави. И изглежда ненужна загуба на време и енергия да се занимаваме. Но когато не сме здрави, става доста неприятно. И нямам предвид кашлица/грип/главоболие, а неща, които наистина променят картината радикално. И човек често има от оня другия акъл, дето идва след като нещо се случи. „Бабините деветини“ – нещата, които възрастните ни повтарят докато сме малки, а ние се подсмихваме и не правим нарочно, защото не са готини и са бабешки – най-много се изстива от краката; не ходи с гол кръст; не излизай с мокра коса в тоя вятър; обличай се, нищо, че е пролет; и т.н. В тези препоръки има смисъл, ама не съвсем. Не е редно да се пазим от всичко и по всяко време – когато прекалено се пазиш организмът не може да си изгради необходимата защита [citation needed], освен това никога не можеш да се предпазиш от всичко. Затова балансът е важен – да имаш една принципна идея, че нещата, които правиш или не правиш имат отношение към здравето ти. Напр: течения, климатици – постоянната струя въздух води до възпаления на каквото е „под обстрел“ [citation needed] – рамене, глава, кръст, бъбреци [#truestory], и т.н. В някои случаи това може да значи само лек дискомфорт за ден-два, в други случаи може да има по-лоши последствия [citation needed]. Затова избягвайте климатиците да духат право във вас. Нека охлаждат помещението, разбира се, но не през вас. злоупотреба със субстанции – алкохол, таурин,

Continue reading

Изобретателни мошеници

Вървях онзи ден по витошка и видях нещо интересно – change бюро, което е обявило курсовете си отпред … ама не съвсем. Нямах батерия в телефона, така че на другия ден отидох да го снимам. Само че нещата се оказаха по-сериозни – по пътя имаше още няколко бюра със сходна „политика“:     На 1-вата снимка може би не четете добре текста. Не е от снимката – и на живо се чете трудно. Пише, че цените били за проверка на валидността на банкнотите. Т.е. като сменяте, вероятно цената ще се формира от курса + цената за проверка. 2-рата снимка е на бюрото, към което бях тръгнал – там отново не са изложени курсове, а артикули – магнит, отварачка, лентичка. На перфектен английски отдолу четем „Condition in English at the cash desk“, така че да е напълно ясно, че това не са курсове, макар че са поставени след знамената на основните валути, и се доближават до реалния курс на валутата. Курсовете вътре, разбира се, са доста различни. 3-тата снимка наистина не се чете добре, защото трябваше да я снимам отдалеч. Това, което те предлагат е MMS-и. И числата след знамената не са цени, а номера на артикули (има # пред тях). 4-тата снимка е друго бюро, в другия край на (пешеходната) Витошка. Там отново се продават магнити и значки. Курсовете вътре отново не са от най-изгодните. Бюрото на 5-тата снимка е малко по-толерантно спрямо чужденците – артикулите са написани и на английски, и има обяснение, че са артикули. И даже приемат кредитни карти.   В общи линии – доста изобретателни мошеници. Показват неща, които изобщо не са курсовете на валутите, но приличат точно на това, с цел вътре да влязат невнимателни хора (чужденци, най-вече) и да обменят валута, без да погледнат курсовете, обявени вътре. Не знам дали някоя комисия може да

Continue reading

Две не много успешни пародии

Ето две неща, с които не се гордея особено, но пък все са поне малко забавни: http://www.youtube.com/watch?v=3u8zZt8Qr5k „За тебе хората говорят“ Отдавна хората говорят, че ти си само за затвора заграбваш всичко, и заминаваш и после сто беди след теб оставяш. Но да повярвам – не, не мога, че си откраднал толкоз много със думи сладки ме агитираш и пак на избори те преизбирам. И още хората говорят, че си измамник неуомрен въртиш до тъмно ти далавери, с яйца на митинги си бил замерян. Да вярвам в думи – не, не искам. За мене ти си топ-министър и твой поддръжник ще си остана докато някой ден умра в казана.   http://www.youtube.com/watch?v=uA32Ixr2z4w „Последен валс“ Днес откриват поредния мол и тълпят се пред него глупаци – червила, силикон, перхидрол, мерцедеси, синджири и ланци. Благоденствие той обеща в свойте щандове и магазини, аз повярвах на тази лъжа и захарчих спестено с години. Пореден мол. Сбогом битаци. Ще изкупим боклуците, че нали сме глупаци. (х2) За промоции говореше той и понеже, обаче, защото в теб простаците нямат покой и си мислят че са във Европа. И сполука дори предвеща (къде е сполуката бе) но дори и това му прощавам всички наши надежди сега ний към другия мол ще отправим. Пореден мол. Сбогом битаци. Ще изкупим боклуците, че нали сме глупаци (х2) Да закрием поредния мол и с надежда наивна и плаха да поставим тринитротолуол осъзнали че те ни крадяха. (x2) да поставим тринитротолуол че милиони евро изпраха

Continue reading

Една обикновена публикация

Посочване на привидно скандален повод за настоящата публикация. Публична личност или организация е направил/казал нещо недопустимо, особено за либерално-мислещ като автора човек. Даване на примери за други публични личности/организации правили подобни гафове и сравнение с настоящия, показващи недвусмислено, че настоящият е прелял чашата на търпението на автора, а би следвало и на обществото. Спомен от социализма, илюстриращ сходството на сегашното положение с тъмните социалистически времена. Несполучлив опит за намек, че нищо не се е променило – хората, които вземат решенията са същите. Завоалирано хвърляне на вината върху агентите на ДС и „червените бабички“. Сравнение с „Европа“ или „на запад“, но без да става ясно дали авторът наистина е ходил / живял там, или просто така чувал от съседа / така си представя нещата. Уверено даване на не съвсем коректни примери, извадени от контекст, които да подсилят чувството на изостаналост в нашата държава. Псевдо-интелектуален анализ на горните „факти“ – какви са последиците за обществото, има ли го изобщо, защо е пасивно. Изтъкване на нужда от пълна свобода и по този начин противоречене на първоначалната си теза, че е недопустимо някой да каже това, което е казал. Драматично, но издаващо отегченост заключение, затвърждаващо закостенялостта на системата и липсата на перспектива различна от емиграция.   NB: Приликите с действителни публикации са случайни. Публикацията не показва позицията на автора по никой конкретен въпрос.

Continue reading

Препоръки към шофьорите

Тези дни навъртях хиляда километра, и имам няколко препоръки към всички шофьори. КАТ препоръчват да „караме внимателно и със съобразена скорост“, но аз ще бъда по-конкретен: Карайте с включени къси светлини извън града (по всяко време на денонощието и годината). С включени фарове се виждате много по-отдалеч и по-ясно. Иначе колата се слива в асфалта. Така улеснявате другите шофьори (и те вас, съответно). А, да – „ще ми изгорят фаровете“, „вдига ми се разхода“ и „хаби ми се акумулаторът“ са пълни простотии. За 40 хиляди километра нищо не ми е изгоряло. Разходът и да се увеличава, е нищожно. Ако по някаква причина ви се наложи да карате бавно и зад вас се образува колона – отбийте и я пропуснете. Така ще спестите време и нерви на всички, и ще намалите опасността от катастрофи заради ‘смелчаци’ изпреварващи колоната. В някои държави шофьорът е длъжен да отбие ако зад него се образува колона от над 5 коли. В България на места има табели, но никой не го прави. Update: В закона пише, че превозните средства създаващи колони са длъжни да отбият. Не настъпвайте осевата линия в завои. Така навлизате в насрещното, и ако от другата страна има кола, която също сече завоя, няма и да разберете как се удряте. Рядко виждам кола около мен, която да не настъпва линията при всеки завой. Не е трудно да следвате кривата на завоя, просто малко повече концентрация. А ако не можете – по-добре не карайте. При силно затруднена видимост (напр. мъгла, силен дъжд) включвайте задната светлина за мъгла. На пръсти се броят шофьорите, които го правят (броил съм ги). Ако не знаете какво е това – потърсете този (или подобен) знак по таблото. Тази светлина помага да се виждате по-добре от автомобилите зад вас (wiki). В закона (Чл.74) пише, че тя се ползва при видимост

Continue reading

Това не са злодеите, които търсите

Някой е виновен, че не живеем добре. Някой е виновен за проблемите. Кой? Всеки си има заподозрени злодеи. (Ако не виждате проблеми, преминете направо към последния абзац) Бойко Борисов, Джордж Буш, Боби Михайлов. Това са хората, които нарочно ни прецакват. Архизлодеите. Но не – това не са злодеите, които търсите (по Star Wars). Те са т.нар. обикновени хора. Не, не ви правя джедайски номера. Преди време например гледах интервю с последния български фараон. Той би бил един от злодеите, които търсим – един от хората „с куфарчетата на Луканов“, че и фараон. Но в неговия разказ (на който не твърдя, че може да се вярва) няма нищо необикновено. Ако вземем историята на който и да е друг заподозрян за злодей ще видим, че няма момент, в който той си казва „сега започвам да прецаквам горките хора“ или „Поставям си за цел да направя всички бедни, мухахахаха“. Това, което е се случва е, че при обстоятелствата, които заобикалят тези хора, те по-често вземат решения, които са по-добри за тях. Да, именно каквото повечето от вас биха направили. Но в един момент контекстът се оказва такъв, че едно такова решение води индиректно до проблеми за други хора. Иво фараонът като е взел „куфарчето“ (кредита), какво нередно е мислил че прави? Нищо. Било по-добре за него, без да пречи на никого. Но ако всичките 150 човека бяха отказали кредита и бяха казали „нека всеки има право да развие бизнес, не само наши хора“, тогава те нямаше да са лошите. Само че това няма как да се случи. С които и да е 150 човека. Или си представете един министър. Той е познавал някого, правил му е услуги, и съответно са му предложили пост. Срещу този пост той е дължал нещо на някого. 1-во ограничение. В министерството вече има изградени корупционни „пътеки“. Този взема

Continue reading

Как върви прилагането на наредбата за тютюнопушене

Ще започна с disclaimer: нямам нищо против нито пушачите, нито заведенията, в които се пуши… …стига това да е според правилата съответно и моите права на непушач също да са спазени. Миналата година трябваше да влезе закон за пълна забрана на тютюнопушенето. Отмениха я и влезе в сила нов закон, който отрежда раделение на два салона, с условие поне 50% да е за непушачи, и ясна сигнализация. Наредбата за прилагането на закона се позабави доста и влезе в сила от началото на 2011. Та, какво се случва от тогава?   Инспекторите на СРИОКОЗ (от няколко месеца с ново име и структура – СРЗИ) извършват проверки на заведенията, издават предписания и пишат актове. Аз подадох сигнал преди време, за няколко заведения в нарушение. Избрах ги на случаен принцип (вж. disclaimer-a) Резултатът: инспекторите са проверили заведенията, написали са актове и предписания. Дали са се преустроили заведенията – следящият път като отида ще проверя, но доколкото разбрах – са. Системата работи. Дежурната инспекторка беше много любезна и от обяснението изглеждаше, че са си свършили работата добре. Инспекторите са трима – нямам представа това дали е достатъчно. Другото нещо, което ми направи впечатление е, че входящият ми номер беше около 200. Т.е. от началото на годината досега е имало само 200 сигнала на граждани за цяла София. След като системата работи е редно гражданите да я използват. IMHO.

Continue reading

За този 24-ти май – стихче

Миналата година за 24-ти май направих нещо като анализ на ситуацията с образованието. Тази година просто ще обогатя литературния фонд:   За безвкусния днес героизъм на наивници с цветни мечти заработва един механизъм без да пита, потайно почти – вездесъщият, остър цинизъм, и в ухото ни ясно шепти, че е форма на луд мазохизъм да повярваме в свойте мечти. За честта ли? Къде я намери? Във банкер, бизнесмен, политик? Не останаха днес тамплиери, само фигурки с каменен лик, а честта осквернена трепери зад стени от притворство, и в миг този срам в колосални размери тамплиера превръща в циник. Любовта ли? Да, може би има, но един начинаещ химик ще ви каже, без ритъм и рима, как плътта и флуидите с вик съчетават поредната прима със поредния силен войник, и така се превръщат в причина и поетът да стане циник. Но циникът понякога нека да затвори спокойно очи и в главата си, лека-полека, да рисува красиви лъчи – светлината им нежна и мека. После нека за миг замълчи….. И да тръгне по свойта пътека без сънят му отвън да личи.

Continue reading

Елитарният атеизъм

В интернет човек може да прочете…всичко. Атеисти плюят вярващи, вярващи проклинат атеисти. Тролове общо взето. Обаче се усеща една елитарна нотка в „изказванията“ на атеистичния „лагер“. Че те са по-умните и по-рационалните и по-правите. Може и просто да ми се струва, но от това, което съм прочел, бие на очи. (погледнете напр. reddit секцията /r/atheism) Нямам никакво намерение да навлизам в спор за атеизъм, вяра и религия. Аз подхождам към тоя въпрос със хуманистичното и нео-либерално „дреме ми к’ви са ви религиозните възгледи“. Разбира се, че поставянето на всичко под въпрос и следването на научни принципи е правилният подход. Но има много вярващи учени – едното просто не пречи на другото, а го допълва. Ето едно много интересно интервю на известен атеист с ватикански астроном, с което да илюстрирам правотата на последното си твърдение. (И както ще видите, свещеникът приема еволюцията, с което надявам се да е разбил един стереотип). Съвсем накратко ще загатна една друга тема – има религии, има вяра; има християни има и агностици. Има хора, които извършват всеки дребен обичай, такива, които си представят сътворението като един възрастен човек в бяло, който поставя дървета и скали по земята, и такива, които са развили по-сложни тези, не непременно свързани с една или друга „свещена книга“. Интересно е кого виждаме в списъка с известни агностици – Айщайн и Дарвин. С това просто илюстрирам, че атеизмът не може да се нарече „позицията на най-интелигентните и учените“. Но все едно. Само че ме дразнят простотията и едностранчивите неща. С други думи ме дразнят както религиозни фанатици, казващи „ще горите в ада защото не се прекръстихте като излизахте от църквата“, така и атеисти, които се правят на остроумни с „кви са тия глупости земята да е създадена за 7 дни“ (т.е. или осмиват буквалното тълкуване, или не приемат идеята за метафоричност.

Continue reading