Категория: Всичко

Напоследък си поиграх с така или иначе генерирания речник на български словоформи, и в допълнение на съществуващите „играчки“, направих още няколко Пълният списък е: анаграми проверката на и-кратко – далеч от перфектна, но върши работа римен речник – не зачита ударения, макар че можех поне в някои случаи да го прави пароними ехо (дайте file > download ако google docs забие) – това е списък от думи, които са „ехо“ на други думи. Напр. „античен“ е ехо на „романтичен“, а „сива“ на „красива“

Днес пътувах по новата отсечка от магистралата Тракия – от Стара Загора горе-долу до петолъчката. Магистралите са основното нещо, което прави ГЕРБ. И винаги съм казвал, че и това ще е достатъчно, за да са по-добри от предишните. Не съм им фен, но трябва да се признае, че нещата се правят последователно – първо инфраструктура, после…ше видим. Ако на края на мандата има Тракия, Струма и Марица ще е чудесно. Обаче… и този основен мотив в управлението е направен с две леви ръце (или ако предпочитате – „с гъза си“). Не казвам, че на герберите са им криви валяците и лопатите, но магистралата е неравна. И не е виновно моето окачване, много шофьори твърдят същото. Даже „в новините го пише“. Както виждаме в тази статия – и дупки се появяват. Аз реших, че нещо окачването ми не е наред, защото колата подскачаше. Погледнах и околните коли – и при тях имаше доста работа за амортисьорите. Фирмата-изпълнител е Trace, те правят и част от метрото в София. И още разни инфраструктурни проекти имат. Но явно с магистралите не се справят. Не искам тази публикация да е просто плюене, но по темата няма кой знае какъв анализ да се прави. А защо дори нещото, което е основен фокус на властта, е толкова зле? Няма ли кой да контролира, няма ли кой да наказва? И тук ли прибраха едни пари? Както беше казал някой „не търсете злонамереност в неща, които лесно могат да се обяснят с глупост“. Толкова си могат – и изпълнителите, и проверителите. И си личи, че това е най-евтината магистрала в Европа. „За тия пари – толкова“, „тука е така“. А защо написах публикация, очевидно изпразнена от задълбочен смисъл? Най-малкото за да го пише някъде. Защото засега само в горната статия пише нещо по темата. Медиите или още не са

Защо съществуват политическите партии? За да представляват големи групи хора със сходни възгледи. Партиите са нужни до ден днешен, защото малко хора имат възможност, времето и желанието да участват във вземането на решения. Защото аз нямам понятие от геология и не мога да преценя да има или да няма добив на шистов газ. Защото бай Иван не е виждал компютър и няма как да прецени ползите на електронното управление, а и не може да изкаже отдалечено мнението си. Но като с всяко нещо, което съществува от много отдавна, и с партиите е започнало да се злоупотребява. Черни каси, пране на пари, подкупи, нерегламентиран лобизъм, политическо номадство. Политиката е станала отделен бранш на икономиката, и много хора влизат там не за да представляват група свои съграждани, а като заместител на професионална кариера или личен бизнес. Поне в България е така, а „на запад“ нещата просто са в по-големи мащаби. Като теглим чертата – дали решенията вземани от политическите партии 1. реално представят нагласите на обществото 2. са добри за обществото? Зависи от много фактори. А може ли системата да е по-праволинейна, да няма толкова определящи фактори и възползване от слабостите ѝ? Естония планира въвеждането „електронната демокрация“ – освен, че всеки може да гласува по електронен път с личната си карта, гражданите ще могат да участват и във вземането на решения (на местно и на национално ниво). Технологията го позволява – заинтересованите граждани могат да гласуват през телефона или лаптопа си, няма нужда да присъстват някъде. Проблемът с физическата невъзможност всички да изразят своя глас по всеки въпрос е решен с помощта на технологиите. Но партии все още са необходими, защото не всеки е компетентен по всички въпроси. Въпреки, че имам възможност да се изкажа „за“ или „против“ добива на шистов газ, не мога, а и не трябва да го правя –

Това ще бъде кратка публикация с образователно-назидателен характер. Все още много хора считат, че „силиконовата долина“ е местност в САЩ. Не е. Няма такава. Ако имаше, щеше да е в Димитровград, и по-специално около студиото на Митко-Пайнера. Объркването идва от фонетичната, и особено графичната близост на английските думи за силиций и силикон – съответно silicon \ˈsil-i-kən\ и silicone \ˈsil-ə-ˌkōn\. Въпросната местност – silicon valley – се намира „до“ Сан Франциско (за по-коректно географско обяснение вижте статията в уикипедия), и е наречена така през 70-те, заради високата концентрация на компании за полупроводници, в които се използва елемента силиций (и това го пише в уикипедия). Така че, казва се „силициева долина“. И всеки интелигентен човек трябва да си е задал въпроса „а защо силиконова?“, да е потърсил отговора, и да е разбрал глупостта на хората, които първи са превелите наименованието. Тъпото е, че „силиконовата долина“ продължава масово да се появява в медиите (все още технологичните компании в САЩ са съсредоточени там, макар и вече силицият да не е основна характеристика на дейността им). Ясно е, че повечето журналисти са неграмотни, но опитът (дори в един малко популярен блог) да се изчисти една масова грешка никога не е излишен.

Въпросът е обширен и съществува от дълго време. Защо става така, че решения на предимно технически проблеми се вземат от хора без съответната компетентност. Под „технически“ визирам по-скоро експертни, с уклон към информационните технологии, където имам повече наблюдения. Стандартният пример, за който всеки програмист се сеща е: Идва шефът и казва „това трябва да стане така“, въпреки че това „така“ е технически грешно, невъзможно или глупаво. Същото важи за други експертни сфери. Прието е, че мениджърът, или човекът, който взема решенията, не е компетентен в дадена сфера. Той е предимно координатор на хора и ресурси и за това не са му нужни технически умения. Като координатор се очаква, че той има най-много информация за ситуацията, и затова трябва да може да вземе най-балансирано решение. Но това е така само в случаите, в които решението не се налага да разчита на материя, която координаторът не е успял да разбере. А „high-level understanding“ не се брои, защото „дяволът е в детайлите“. Точно поради погрешното схващане, че технически неграмотни хора трябва да вземат решения от техническо естество, се раждат законопроекти като ACTA, SOPA и подобни. Да, предпоставка за тях са лобитата и подкупите, но те не са всичко. Тези мерки целят да оперират върху едно строго техническо поле – интернет. Там важат купища правила, протоколи и технологии, които усложняват решението на проблема, с който наивните законодатели са се захванали. Например за създателите на SOPA домейн името беше равносилно на самия уебсайт, а то е просто един негов псевдоним. За създателите и на двата закона пък убягваха концепциите на p2p технологиите. Те се опитваха да решат проблема с авторското право с повърхностни технологични познания, което очевидно няма как да работи. Основният им фокус беше върху правната и бизнес страната на нещата, поради което и решенията бяха отхвърлени. И една от причините те да бъдат

Не пейте тъжни песни за човека, духът на който вижда вечността, преминал гордо калната пътека под лъч на незагасваща звезда. И вместо в сал, във бляскава фрегата, поема през сапфирен океан със вятър от небесен прах в платната, величествен и вечен капитан. Не пейте за героя тъжна песен – за него нова песен предстои, и всеки тук по пътя си нелесен, с надежда нека днес да продължи. Посветено на брат ми.

„Анаграма е вид игра на думи състояща се в пренареждане на буквите от дума или фраза така, че да се образува нова дума или фраза като всяка буква от оригинала се използва само веднъж.“ (wikipedia). Това са ребусите, които всички сме решавали като деца (и не само), участват и в тестовете за интелигентност. Как от една дума (или разбъркани букви) да получим друга дума. Миналата седмица се сетих, че ще ми е доста лесно да намирам анаграмите на всяка една дума. Затова в събота вечер го направих, използвайки за основа част от i-kratko.com: http://www.i-kratko.com/anagrams. Ето някои примерни анаграми: анаграми: армагани Доган: гадно годна реклама: карамел кламера Мария: армия босилек: обелиск Барселона: необрасла Поддържа само единични думи, без изрази (слагането на интервала на всяко възможно място ще отнеме доста повече ресурси). Надявам се намирането на анаграми да е интересно (полезно надали ще е). (За заинтересованите от техническите подробности: използвам речника на OpenOffice, както и леко модифициран речник на наставките, за да генерирам всички словоформи в българския. Пазя ги в Trie, за да мога да събера всичко в паметта. След това намирам всички пермутации на въведената дума и проверявам дали съществува такава словоформа.)

По „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски. Разказът съдържа продуктово позициониране. Посветено на всички, които ще кажат: „Това не се отнася до мен!“ – Кой си ти? – попита го Дяволът. – Аз съм обикновен работник, и всички ниско-платени и безработни са мои братя. О, колко е ужасен животът на бедния народ. Така говореше млад мъж, току-що завършил Технически университет – София. Той стоеше пред ескалатора в новопостроения мол. Отстрани се чуваха виковете и псувните на хората с дрехи от Илиянци и обувки на по 10 години, които се трупаха пред хипермаркета на „ниво -1“ в очакване на банани по 30 ст. и олио за левче. Един чичка размаха празна торба и с безумие в погледа се втурна към 20-годишното си Пежо на паркинга. – Аз съм обикновен работник, и всички ниско-платени и безработни са мои братя. О, колко е ужасен животът на бедния народ. А тези там горе, с мерцедесите и бентлитата, тяхната майка… Това мърмореше младежът, правейки неприлични жестове. – Вие мразите ония горе? – попита Дяволът и лукаво го потупа по рамото. – О, аз ще отмъстя на тези бизнесмени, висши управленски кадри и политици. Ще им отмъстя, заради моите братя и сестри, които трябва да се возят в претъпканите автобуси, които нямат плазмени телевизори и пазаруват само на промоция. Виж лицата им, изкривени от нищожната минимална работна заплата и чуй стоновете им за високите цени на горивата и паркирането в центъра. Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме! Дяволът се усмихна. – Аз съм общинска охрана на ония горе и без подкуп няма да те пусна при тях. – Аз нямам кеш, нямам и карта, нямам нищо с което да те подкупя… Тази двулевка в джоба на анцуга Adibas надали ще ти е интересна. Но аз съм готов да сложа главата си. Дяволът пак се усмихна:

Както изглежда, в София ще има промени в синята зона (краткотрайното платено паркиране по улиците). По темата има не малко коментари (например тези под статията в Дневник) за това как общината нищо не правела, и тротоарите били пълни с коли, и София не ставала за пешеходци, и нямало как да се махнат колите от тротоарите. Даже в кампанията на един кандидат-кмет преди няколко месеца имаше такова послание – лепенки „да си върнем тротоарите“ налепени из целия център. И всичко, разбира се, важи за останалите големи градове. Всъщност това са пълни глупости, които добре илюстрират навика на всички да мрънкат по принцип и заради самото мрънкане. В центъра на София, заграден от: Скобелев, Опълченска, Сливница, Евлоги Георгиев, Пенчо Славейков, почти няма улица по която да не съм вървял пеш. Почти всички са в рамките на „Синя зона“, и познайте какво – винаги съм вървял по тротоара. Защото на него няма коли. Защото за да има „Синя зона“, общината поставя колчета от двете страни на улицата, така че колите не могат да се качат на тротоара. И нямам никаква представа къде точно хората виждат паркирали коли по тротоарите в центъра. Естествено, че на места има разни дреболии, като шофьори, паркиращи пред, а не вътре в гаражите си (за това съм писал на общината, без отговор); хора, които си изкъртват колче, за да могат да се качат на тротоара, паркиращи „ъглово“ и пречещи на слизането и качването от тротоара, както и улици, чиито тротоари са по-широки, и са разделени на две – за паркиране, и за пешеходци (напр. Кракра, Шипка). Но това са малки изключения. Разбирам, че хората имат неистово желание да са недоволни от работата на общината, но точно със синята зона не са уцелили. Тя си върши работата много добре. Какво се прави с взетите пари е друга тема, но откъм