Категория: Всичко

Стоите си вечер вкъщи, мързи ви да правите каквото и да било. И решавате де гледате филм. Ама кой? Няколко предложения как да изберете: Recommendation engines – сайтове, които ви препоръчват филми на база на това какво харесвате. Ето 10 такива. Jinni уж е най-добрият. AFI’s top 10 of 10 – класация на американския филмов институт в 10 различни жанра. Източник на доста добри филми. IMDB класации – там има доста класации, като най-популярната е top 250 – повечето си струват (ако не сте някой хипстър, дето не гледа мейнстрийм кино) Знаете ли кой е режисьор и сценарист на любимите ви филми? Ако проверите, може да се окаже, че някой ви е особено любим. И може да изгледате всичко негово (в IMDB пише филмографиите им). Например моите любими режисьори са Кристофър Нолан, Алфред Хичкок, и както се оказа – Дейвид Финчер статус в twitter и facebook „Кой филм да гледам?“ също върши работа. неамериканско кино – има и такова, и понякога е доста добро. Европейско, азиатско – не бива да се пропускат. Как точно да се сдобиете с филма – за хубаво или за лошо, торентите са почти единственият начин. Да, от скоро iTunes е достъпен в България, но там има доста ограничен избор.  

Ще започна с една пародия на „След края на света“ на Васил Найденов, която написах преди време (по идея на приятел) В БАН – да се назнача. В БАН – вятър и мъгла. Член-кореспонденти, бледи асистенти, все в БАН. В БАН – никакви пари. В БАН – старчески игри. Клатят си краката, бяла е косата, с бръмбари в главата, все в БАН. В БАН – да се назнача. В БАН – моята мечта. Алкохолни пари, весели другари, може да са стари, но са във БАН. Като дим в комина, младостта отмина, вместо във чужбина прати ме в БАН.   Това е в общи линии мнението на хората за БАН. И най-вероятно това на г-н Дянков, и на целия кабинет. И определено е вярно, че в БАН има много възрастни учени, които получават пари само заради големия си стаж …. в БАН. И е вярно, че в БАН (като цяло) правенето на наука е далеч от това в Европа. Заради това подкрепям тезата, че БАН трябва да се реформира. Трябва да се промени всичко, което е на ниво от преди 30 години. Обаче много хора твърдят, че от БАН няма никаква полза, че трябва да се закрие. И че там има само лентяи, които си клатят краката и вземат парите на данъкоплатците, без да връщат нищо в хазната. Ако това е преобладаващото мнение, положението е лошо. Ще разделя проблема на две части: хората, които работят в БАН. Учените, докторантите. Какви са те? Аз познавам само умни и способни хора там. Доста от тези, които познавам (лично или задочно) стоят зад успехите на български ученици на международни олимпиади, например. От младите също познавам само много интелигентни хора, които със сигурност не ги мързи и искат да правят наука. Вероятно не всички са такива. Вероятно има лентяи или тъпи хора. Но моето впечатление

„Общество“ значи просто група от хора, свързани помежду си. Но обществата се различават много в зависимост от начина, по който участват техните членове. А от това зависи колко ще са доволни членовете. Звучи абстрактно, така че ето малко конкретика: в България членовете на обществото действат без съзнание, че има и други хора. По този начин те създават много неудобства и проблеми за останалите. Например: засичат други автомобили по улиците за да се наредят пред тях; нареждат се в грешни ленти, като така запушват колите в правилните пробиват с бормашина в 7 сутринта в неделя, като така създават дискомфорт за всички, които искат да се наспят. участват в схеми с обществени поръчки, като прибират държавни пари без да вършат работа и така индиректно влошават условията за всички останали. пресичат безогледно, като не вземат предвид нервите, които ще породят у шофьорите, и опасността, която създават. паркират безогледно, без значение това дали пречи на някого да мине по улицата, да излезе от вход, от колата си, да кара колело по велоалея, или че мачка тревата, в която другите деца биха си играли. пушат на места, където непушачите очакват да няма дим. правят колони по пътищата, карайки с ниска скорост, без да сметнат за нужно да отбият и пропуснат колоната. хвърлят си боклуците по земята. хвърлят си боклука през терасата, като така правят блоковите пространства смърдящи сметища. пререждат се на опашки (напр. защото познават касиерката/някой на опашката) като така губят време на всички зад тях. режат кабели по сгради без да знаят за какво са, и без да помислят, че може да спрат работата на някого. не плащат за парно, ток на входа, и др., като така принуждават останалите да плащат техните сметки. не си пускат водата в обществени тоалетни, не ползват четка, хвърлят хартии по земята, превръщайки тоалетната в гнусно място, което никой

Чували сме всякакви забавни акценти, когато чужденци говорят английски. В не по-малка степен това се отнася и за всеки чужд за говорещия език. Чували ли сте как индийци говорят английски? А французи? Някои не можеш да разбереш какво казват. В това видео едно момче говори английски с всевъзможни акценти, като добре илюстрира ситуацията. Българите също имат акцент, който макар че не е толкова забавен като френския и индийския, все пак е разпознаваем (веднъж ми се случи да слушам човек да говори английски по скайп, без да знам откъде е, и бях убеден, че е българин. Беше.) Защо се получава така? Един от факторите е това, че звуковите системи на езиците не са унифицирани. Какво значи това – българското „р“ е различно от английското „р“ и различно от френското „р“. Мекият звук „л“, който индийците използват съществува в английски само пред „i“ (заб.: това не е универсално правило). Освен това в един език се случват звукови явления, които не се случват в другите езици. Например в български крайна звучна съгласна се чува като беззвучна (казваме „глат“, а не „глад“). Това не е така в много езици. Във френски ударението е на последната сричка, но това изобщо не е така в английски, само че французите трудно „бягат“ от това. Проблем ли е това? По принцип не е проблем, стига другите да те разбират. Английският отдавна е международен език, освен това е официален в куп държави, и не може да се каже как точно е правилно да се говори. Само че по-тежките акценти го правят труден за разбиране, особено за хора, чийто майчин език е английски. (говоря за английски, но както казах, тези наблюдения важат за много други случаи). Говорил съм с колега-индиец и не го разбирах дълго време. Всеки работил с французи е имал затруднения. И т.н. Но дори да ви разбират

(по „Лили Иванова – Детелини“) Предлагат ти да пуснеш бюлетина, за който двайсет лева ти е дал и следващите четири години да караш в дупки и да газиш кал. Такава бюлетина да попълниш по съвест задължително било, но келепирът трябва да се търси, че иначе ще бъдеш все капо. Бюлетини, бюлетини, бюлетини аз ви пусках без да мисля за кого Бюлетини, бюлетини, бюлетини и без вас и с вас ще бъде все едно. Аз искам от банкнотите вълшебни една за мен да има на света. Макар да бъдем утре безнадеждни, днес съвестно ще си продам гласа. Бюлетини, бюлетини, бюлетини аз ви пусках без да мисля за кого Бюлетини, бюлетини, бюлетини и без вас и с вас ще бъде все едно.

Събина предложи някой да напише съвети за начинаещи за паркиране в София. Тъй като си бях позволил да напиша „Препоръки към шофьорите“, а и като човек, живеещ в центъра, сега си позволявам да напиша и това. С уточнението, че не става дума само за София, а и за Варна, Пловдив, Бургас – т.е. градовете с доста повече автомобили, отколкото е предвидено. Та, да започвам със съветите. Някои са практически, други – свързани с правилника, трети – с доброто възпитание: успоредното паркиране е абсолютно задължително. На шофьорския курс я са ви учили, я не. В youtube има примерни клипчета. Но докато не седнете в колата няма да има голяма промяна. Това се учи с опита. С две думи – спирате успоредно на колата пред мястото, давате назад с навит „навътре“ (към бордюра) волан, когато задната гума доближи бордюра, въртите волана в другата посока. Но къде точно да спрете спрямо предната кола, колко да навиете волана, кога да започнете да изправяте, зависи от колата и от това доколко познавате габаритите и. Важно е доколко назад можете да давете, без да ударите задната кола. По усет (ако познавате габаритите), с човек, който да помага, или най-лесно – с парктроник. Имайте предвид, че пакртроникът може да започне да пищи доста отрано, което е дразнещо. Докато паркират, някои хора се обръщат назад (виц: кога един перничанин прегръща жена си? Когато паркира голфа назад), но това не винаги дава по-добра представа. Съветът тук е в началото да подбирате по-големи места, и да се упражнявате при по-слаб трафик (ако паркирате 3 минути в тясна уличка с 5 коли зад вас, клаксоните отзад ще ви притеснят допълнително). С времето ще научите габаритите на колата и ще отработите маневрата, така че ще можете да паркирате на изненадващо тесни места, изненадващо лесно. След паркирането огледайте, дали изглежда добре и дали

В Европа (Унгария, Гърция, Испания) протестират срещу бюджети съкращения. Това значи замразяване на заплати, свиване на оперативни разходи. Ако погледнем от една строго-капиталистическа гледна точка, то ако хората не са доволни от един работодател, са свободни да напуснат и да намерят друг. От друга страна всяко предприятие регулира разходите си на база на приходите, и е в реда на нещата да замрази заплати напр. По тази капиталистическа логика протести срещу предприятия не трябва да има. Само че държавата е особен случай. Тя е възприемана като „предприятие“, което е длъжно да помага на всички. Защото взема от всички. Включително с това, че е длъжна да осигурява работа на хората. Това е един по-социалистически поглед върху нещата, но той непременно излиза на преден план, когато се случват съкращения. Прави ли са хората да протестират? „Не“, ще ви кажат експертите от световната банка. „Да“ ще ви кажат профсъюзите. Очевидно двете доктрини все още се борят. Според мен не са прави, ако гледаме нещата в дългосрочен план. И са прави, ако ги гледаме в краткосрочен. А можем ли да ги гледаме в дългосрочен, ако краткосрочно хората са недоволни? Това трябва да се опитват да балансират правителствата. Защо не са прави в дългосрочен план? Защото прекалено много човешка намеса във функционирането на структура от мащабите на една държава затруднява това функциониране. С една дума – бюрокрация. 20 човека стоящи зад бюра и изискващи различни документи и печати за извършването на нещо елементарно. Контрапунктът на тази позната на всеки ситуация е електронното управление и автоматизацията на процедурите. Но електронното управление означава съкращаване на излишните позиции, което означава оставяне на хора без работа. Но също така означава намаляване на корупцията и увеличаване на ефективността на държавните органи. Т.е. протестите, които днес се случват заради свиване на разходи, поради икономическата криза, в близко бъдеще ще бъдат насочени срещу

Преди доста време (и аз) писах за проблема с бъркането на „и“ и „й“. В последния абзац споменах написване на софтуер, който да различава грешката. Е, миналата седмица такъв се появи – http://www.i-kratko.com. Направих го, защото ми беше интересно как ще стане. А такова нещо все още няма – доста такива грешки не могат да бъдат открити от spellchecker-и. Например „полицай“ с/у „полицаи“, „който“ с/у“ които“, и т.н. – и двете форми са валидни. В момента събирам примери (всеки текст, който се въведе, се записва и след това го анализирам/поправям, ако е грешен). Все още е далеч от съвършенство, но на когото му е интересно може да го пробва. Или дори да го ползва преди да пише. Ако достигне до задоволително ниво на точност ще пусна API, и може би плъгини за wordpress, phpBB и подобни – така ще може да се ползва автоматично, без пишещият да прояви желание да бъде грамотен (много хора нямат такова желание). За стигналите дотук – малка промяна в позицията ми за причините за грешката. След разговори по темата с двама „истински лингвисти“ (аз само се правя на такъв), се съгласих, че причината е по-скоро в неразбирането на разликата между буквите отколкото объркване на фонетичните представи. „и“ не може да бъде кратко, когато е ударено, но въпреки това се появяват примери като „найстина“. Т.е. при по-грамотните остава моето твърдение за неудареното „и“, което става по-кратко, но за останалите причината е просто неразбиране на фонетичната стойност на двете букви.

  Да ремонтираш малката си къща когато вечерта смирено гасне и шумни пазви шумна нощ разгръща за да раздразни граждани нещастни. Кат бреме тегне грозната фасада, що твоите роднини завещаха, и банята тече, таванът пада – ти да извадиш бормашина плаха. Да те пресрещне свъсено на прага пиян съседът, с пушката на рамо да те застреля, после да избяга и дълго да повтаря: „твойта мама“… С упойка вкаран в зала непозната, хирург над теб стои с престилка мръсна и шъпне тихи думи в тишината, впил морен поглед в раната разкъсна: „май няма да дочака мирен заник, защо са го простреляли, егати..“ О, смъртни вопли на печален странник, случайно разгневил социопати!   (по Димчо Дебелянов) ––- Снощи някакъв социопат е прострелял своя съседка заради извършване на ремонт. Има наредба за обществения ред и според нея между 22:00 и 08:00 (както и м/у 14:00 и 16:00) не трябва да се вдига шум. Инцидентът е станал преди 22ч, но дори и след това, ако нещо ти пречи, викаш полиция и тя предупреждава/пише актове. Не стреляш! Това не е изолиран случай – стреляха по младежи пред народния, стреляха на спирка след спречкване, вади се пистолет при отнемане на предимство. Това са хора с психически проблеми. И не трябва да имат оръжия. Но не знам има ли кой да им ги отнеме…

Не е откритие, че в България служителите и служителките (повечето хора на такива позиции като че ли са жени) на много места (администрация, магазини, заведения) са намръщени, неучтиви и са готови да ти се скарат и обидят, и това изглежда е единственото нещо, което правят със възторг. Тази публикация илюстрира ситуацията на летище София, но показва, че това не е изолиран случай. Някои хора имат навика да се карат с такива дразнещи служители. Което е излишно. Но от друга страна тези служители трябва да знаят, че тази линия на поведение не е подходяща. Затова мисля да си разпечатам и изрежа листчета/картончета, съдържащи нещо такова (приемам предложения за модификации):   Като служител на тази позиция, от Вас се очаква: да не ме гледате лошо, да не ми се карате, да проявявате уважение, да демонстрирате вежливост. За съжаление това, което демонстрирате е едно отблъскващо за клиента поведение. Това, че не ви харесва работата или заплащането, че тази сутрин е нямало кафе в машината или че са ви ударили колата на паркинга не трябва да се превръща и в мой проблем. Приемете това като съвет, а не като заяждане. Приятен ден и спорна работа. (Примерен документ за разпечатване) Не можах да измисля каква е ползата за тях от това, да се държат добре. Сигурно и те не са измислили. Но оставяйки такова листче на касата/гишето при напускане на обекта ще избегнем излишни спорове от рода на „ти ли ше ми кажеш как да си върша работата“, „аз повече няма да стъпя тука“, „ей с тая демокрация много нагли станахте“, и т.н. И в същото време ще може поне малко да въздействаме на съответната „личност“.