Категория: Всичко

Преди седмица се състоя 1-вата конференция RogueConf. Имах възможността да говоря на нея и да представя моя проект computoser.com, заедно с проблемите и предизвикателствата за компютърно-генерираната музика. Ето всички презентации, а ето и моята (45 мин): Ето и слайдовете. Да, използвам прекалено много чуждици, въпреки, че по принцип се старая (ако не се стараех, можеше да са много повече). Неприятен страничен ефект на работата в IT-сферата. (П.П. RogueConf е „тайна“ конференция, затова ще кажа само „беше яко“)

Протести, служебно правителство, избори, партии, несигурност. Но какво от това? След 3 месеца всичко ще влезе е релси, с надежда нещата бавно да се подобряват, стъпка по стъпка. Аз продължавам да твърдя (на база на данни, и на това, което виждам), че българинът живее по-добре отколкото преди 20 години. Много хора биха спорили, че нещата стават все по-зле, и колкото и да ми се иска да споря с тази теза, това не е целта на тази публикация. Нещата, които наистина стават по-зле са образованието и демографията. Второто в частта с миграцията към големите градове и обезлюдяването на малките, което води до по-тежка икономическа обстановка там. Но и то, както и повечето проблеми, е в някаква степен следствие от другото – образованието. Да започнем от това, къде се намираме. Докато някои показатели се подобряват (като процент на децата, които са в системата на образованието), то общата картина е, че сме на последните места в Европа по много показатели, свързани с качеството на обучението. Няколко примера тук, тук и тук. Това, разбира се, няма пряка, очевидна връзка с ниските доходи, слабата икономика, безработицата и други грижи на обикновения човек. И това е проблемът – никое правителство не иска да се хвърли в скъпо и трудно подобряване на образователната система, тъй като резултатите от такива действия няма да са видими в следващите два мандата. Само че влошаващото се образование води до по-неграмотни хора с по-малки възможности. Например едно пряко следствие е процента на иновативните бизнеси – и в тази класация сме последни в Европа. В дългосрочен план, качественото образование значи повече работещ бизнес, повече иновации, повече пари. Но не само това – означава и по-адекватно общество. Т.е. такова, което разбира какви са нуждите му по-далеч от сметката за тока и цената на бензина. Такова, което умее да се саморегулира, вместо да търси вината

Събитията от последните дни в България са интересни. И всеки има позиция. Моята позиция е много подобна на тази на Боян Юруков – хората нямат идея срещу какво протестират, а просто не искат да плащат толкова много. Обвиняват когото им попадне, без да знаят защо точно – напр. нямат информация какъв процент от тока, който плащат, отива в ЕРП-тата. Но искат да ги национализират. Нищо, че в същия момент обвиняват държавата колко е некадърна и корумпирана. И освен това най-вероятно не ползват енергоспестяващи крушки, не са си направили изолация и се отопляват на ток (вм. напр. да си направят локално парно). С други думи – масата просто иска да плаща малко, без да се замисли и да направи усилие, и това е достатъчно за да скандират „Бойко – педераст!“ и да чупят прозорци на парламента. Това, че хората искат промяна, без да знаят каква да бъде тя, е очевидно. Дори можем да кажем, че са глупави и пасивни, мрънкащи хора, и заради това обществото ни е толкова изостанало от западното. Но идва момент в разсъжденията на човек, в който тезата става „простолюдието са тъпи и не заслужават нищо“, и в който трябва да спрем с разглеждането на камбановидната крива и да си кажем, че сме просто едни елитарни юпита. Особено подходящ е моментът за това заключение, тъй като в момента съм в командировка в най-високия небостъргач в Лондон, сред хиляди юпита с костюми, които си мислят, че са много важни, само защото голяма компания ги е наела да се занимават с тъпотии. „Юпи“ сама по себе си не е лоша дума – тя значи „Young Urban Professional“ (млад градски професионалист), но от нея често произлиза един поглед „отвисоко“. И всеки (аз включително) е склонен да се поддаде на такива елитарни мисли. А защо да се опитаме да изтикаме тези мисли?

Съвременната българска азбука има нужда от (поне) още една буква. Това е у-кратко – ў. Защо е необходимо? Защото в последните години са навлезли десетки думи от английски, в които има звука [w] – напр. „туитър“, „суичер“, „уиски“, както и много имена като „Уилям“, „Уътсуърт“ и др. Като страничен ефект от използването на буквата „у“ както за сричкотворното „у“, така и за полугласната [w], срещаме надписи като „суйчер“ или песни, в които се пее „у-иски“ (3 срички). (По темата писа и Павлина Върбанова) Но основният проблем за мен е, че азбуката не изписва еднозначно това, което трябва да се произнесе. Това само по себе си не е проблем – има много писмени системи, които нямат това свойство, но българската го има – написана дума може да се прочете по само един начин. Има случаи като мекото „л“ или обеззвучаването на съгласни, но те също са еднозначни в контекста (заобикалящите ги звукове). Напр. винаги в края на думата съгласната е беззвучна, така че „глад“ се чете еднозначно като [глат], или „леке“ може да се прочете само като [льеке], защото следващата гласна е предна („мека“). Не така стоят нещата с „у“ обаче – как да прочетем „суичер“ – [су-и-чер] или [сўи-чер] – три или две срички? Всъщност, има още 3 примера, в които написаното не може да бъде прочетено еднозначно. Единият е липсата на ударения, но това е опростяване, което се прави на практика навсякъде. Вторият е отсъствието на отделни букви за звуковете „дж“ и „дз“. А „дж“ „джудже“ и „надживявам“ се четат различно. Аналогично в „дзифт“ и „надзъртам“. Третият случай е по-специфичен, и смятам, че е редно и там да променим правило – кратък член в м.р. и глаголните окончания в 1л.ед.ч. се пишат с „-а“, а всъщност са „ъ“. И в думата „крака“ не знаем дали е „много крака“ или

Извадих, категоризирах и филтрирах още мои туитове. Този път освен в PDF ги слагам и тук, за по-удобно. (Тук можете да видите 1-вия том). (Note: ако цялото начинание ви се струва нарцистично, налудничево и изглежда, че прекалено много съм си повярвал – не е така. Затова и предният „том“ беше само на PDF, като лично архивче, но на разни хора им хареса, и затова този път в по-удобна форма) Съдържание Опити за шеги Mainstream Geeky IT Puns (игри на думи) Общество Мисли Random Вулгарни Алкохол Трафик Политика Хейт Любопитно Случки Цитати Опити за шеги Понякога и на мен ми се получават шегите. След децата-индиго идват децата-ксерокс Предложение за slogan на „Парти център 4-ти км“ – „Луда работа!“ Как Дарт Вейдър си прави лазерна епилация? Колко служители на Мтел са необходими да завият крушка? Съжаляваме, в момента това не е възможно поради проблем в системата. Тоя „Неизвестен Извършител“ е някъв голям рецидивист. Защо избирателните секции са в училища? Щото така и не се научихме. „Урна, урна“ викаха избирателите и не подозираха, че това е касичка с тумор на хипофизата Софийското Сити е Sin City Следващият път като ме питат на летището „Did you pack your bag?“ ще им кажа „No, I gave it to my friend Ahmed to pack it“ От 20 години съм техно DJ и нищо нищо нищо нищо нищо ми няма няма няма няма Siri, пусни нещо за душата Тия хора със жълти дъждобрани са като Ку-клукс-клан с туберкулоза. Толкова си тъп, че поръчваш такси и го оставяш да чака пред заведението, защото си мислиш, че така се оставя бакшиш на сервитьорката. „Д**а и глобалното затопляне“, казала ледената кралица. „Ако не ти беше паднала батерията на gps-а нямаше да трябва да правим простотии с тия камъчета и трохи“, казала Гретел на Хензел. При въоръжен грабеж в чалготека няма

Изпратих следното на отдела за паркиране към центъра за градска мобилност. Знам, че проблемът не е толкова сериозен и е по-скоро „дребен дразнител“, но когато смятам, че нещо е проблем (макар и малък), не обичам да си мълча: Здравейте, Пиша ви с предложение за решаване на един не много очевиден, но дразнещ проблем. А именно – неправилното паркиране в рамките на синята и зелената зона. Имам предвид два отделни типа нарушения: – паркиране на по-малко от регламентираното разстояние от кръстовище/пресечка/пешеходна пътека. Знаците за синя зона са добре поставени и обозначават началото на разрешената за паркиране част от улицата. Маркировката също показва къде може и къде не може да се паркира. Въпреки това, шофьорите масово паркират по „ъглите“, като по този начин пречат както на другите шофьори (при опит за завиване), така и на пешеходците, които трябва да търсят как да ги заобиколят, за да пресекат. – паркиране пред гаражи, вместо в тях. Има множество гаражи в центъра, с които собствениците злоупотребяват – или паркират автомобила си пред гаража (а гаража ползват за склад/магазин/…), или паркират една кола в гаража, и една отпред. Проблемът на паркирането пред гаража е, че се нарушава необходимото отстояние от сградата, като така тротоарът става трудно използваем за пешеходци (и особено за майки с колички, които пък се принуждават да вървят по платното). Разговарял съм с Ваши служители, и доколкото разбрах, те нямат никакво задължение спрямо тези неправилно паркирани автомобили. Задължението е на КАТ. От друга страна пък служители на КАТ казват, че е нужно ваш екип да репатрира или постави скоба на неправилно паркирания автомобил. Предложението ми е следното: да инструктирате вашите служители (контрольорите, които проверяват за автомобили, които не са заплатили такса за кратковременно паркиране), да съобщават и за автомобили, които са паркирани неправилно – на ъгъл, на тротоар. Оттам това да се съобщава

Новогодишната реч на президента беше придружена от снимка на скалистите планини в Колорадо, докато президентът казваше колко хубава природа има България. Оказа се, че екипите на БНТ и на президента са взели снимката от сайта на Балкантурист, без да обърнат внимание, че такива планини в България няма. В сайта на Балкантурист пък снимката се е казвала pamporovo.jpg. Въпросната снимка била използвана и в други туристически сайтове за реклама на Пампорово. Некадърници, кой носи отговорност, всичката ни е такава, и т.н. плоски заключения, обществено възмущение, пресилени опити да се търси под вола теле и тук-там някоя сполучлива шега („Българин да се наричам – първа колорадост е за мене“, @milototo) – това е равносметката след „инцидента“. Време беше обаче нещо такова да се случи, защото проблемът, който доведе до гафа всъщност съществува от доста отдавна. А именно – липсата на култура спрямо авторското право в интернет. За повечето интернет потребители (поне в България) всичко що е онлайн е свободно и може да се използва за каквото му потрябва на човек. Трябва ви снимка? Google, save as, пльос в презентацията. Ама кой е авторът на тази снимка, какъв е нейният лиценз, имате ли право да я ползвате за комерсиални цели, имате ли право да я ползвате без да споменавате изрично кой е авторът – няма значение. Това води до разпространяване на един ресурс (било то текст или изображение) без зачитане на неговия автор. Не че авторът на един туит или на една снимка иска да забогатее от тях, нито може би иска да си гъделичка егото с това, че го цитират някъде. Въпросът е принципен, и ако системно не се гледа откъде идва даден ресурс, рано или късно имаме проблем. Като този със снимката в сайта на Балкантурист, която най-вероятно е взета след google-търсене за „планина“. Не мога да не спомена г-н Иво

Що е то „хейтър“? Точна дефиниция няма, но това е човек, който е (или изглежда) негативен към всяко нещо, може да намери кусур във всичко и омаловажава всичко извън себе си (и близкия си кръг от хора). В България хейтърите виреят особено добре, тъй като има много неща за хейтене – от правителството, през трафика и улиците, до съседите. Освен това българите са най-нещастната нация в света, което допълнително усилва хейтърството в ежедневието ни. Няма да продължавам с „низвергването“ на хейтърите (вече съм го правил), а по-скоро ще опитам да ги разгранича от критично-мислещите хора. Разликата е огромна, но на повърхността двата типа си приличат. Понякога и аз приличам на хейтър – критикувам шофьорите, ченгетата, управляващите, българския манталитет, некадърността, агресивните пушачи, хейтърите и т.н. Но ето някои съществени разлики: хейтърът не вижда положителните страни на нещо; критично-мислещият отчита плюсовете, дори те да са малко; хейтърът няма за цел да подобри нещата, а само да тържествува от това, че нещо е зле; критично-мислещият веднага генерира идеи как да подобри нещата и се опитва да ги вкара в действие; хейтърът често избива комплекси; критично-мислещият е стимулиран интелектуално от откриването на проблема и неговото решаване; хейтърът е пасивен и си мрънка в тесен кръг; критично-мислещият често е деен; хейтърът има изкривен светоглед, с който всичко изглежда лошо; критично-мислещият опитва да вижда нещата такива, каквито са – нито по-хубави, нито по-лоши; хейтърът насочва негативизма си към определени хора; критично-мислещият рядко се занимава с някого персонално, и дори когато го прави, по-скоро дава съвети отколкото оплюва; хейтърът е убеден, че е прав да не харесва и да оплюва нещо; критично-мислещият приема аргументи; хейтърът е готов да се позове на първата му попаднала информация за да излее негативизма си спрямо нещо; критично-мислещият проверява източниците си.   И докато в някои случаи хейтърът и критично-мислещият човек могат

За традиционния семинар по лингвистика (за ученици) в Трявна трябваше да си подготвя лекция и този път реших да е по-научнопопулярна и да съдържа неща, с които всеки е сблъсквал. В „Лингвистични митове“, или „Разпространени погрешни схващания, свързани с лингвистиката“ се опитвам да навляза (сравнително плитко) в доста теми, за които разпространеното мнение не е най-правилното от гледна точка на науката лингвистика. Лекцията е час и половина, слайдовете може да видите тук, и ако са ви интересни, да гледате видеото (за което, разбира се, благодаря на init Lab, където имах възможността да я представя за втори път, с live stream и запис):