Категория: Всичко

Започнах да пиша коментар под публикацията, която обяснява защо научно-доказаните медицински практики са единствения правилен избор за лечение. Но стана прекалено дълъг, и затова го пиша тук „Алтернативната медицина е контролирана слабо, а „лечебните“ ѝ продкути и услуги са на доста солидна цена. Тогава защо толкова много хора се обръщат към нея?“ Защото традиционната медицина не е могла да им помогне. И това в комбинация с отчаяние. Съвсем логично. Ако докторите са ти казали „след 3 месеца умираш, и ние нищо не можем да направим“, почваш да търсиш алтернативни методи. И не те интересува има ли експериментални доказателсва или не. И ако пък се излекуваш (дали поради ефективността на алтернативното лечение, дали поради твоята вяра в неговата ефективност (плацебо), двете заедно, или случайни фактори), то ставаш свидетел за ефективността му. Крайният случай „след 3 месеца умираш“ не е единствената причина. На хората им писва да са пациенти цял живот, и търсят радикално решение на заболяванията си. ‘Пациент за цял живот’ – не мога да не спомена конспиративната хипотеза, че е съзнателна цел на фармацевтичните компании. Човек вместо цял живот да плаща за медикаменти, които да го поддържат да не умре от СПИН, започва да търси как да се излекува от СПИН. И някои твърдят, че са го направили. Това е достатъчно и ти да опиташ, когато си тежко болен и нямаш алтернатива. За науката – така е – аз също търся научно обяснение на всичко. Едно на ръка е обаче, че има много „учени“, които са станали такива по стечение на обстоятелствата – попаднали в университет, завършили го, ама им харесало да седят там, и станали докторанти и т.н. Т.е. и там има човешки фактор, който не бива да се пренебрегва. Но това не е определящо, съгласен съм. Определящото е, че науката все още не знае всичко, и не е

В България хората са предимно бедни, недоволни, мрънкащи и неудачници. И две публикации от началото на седмицата затвърждават позицията, че всеки е виновен за „дереджето“ на което е. Защото го мързи. Защото търси оправдание в другите. И хората, които имат сносно-развиващ се живот не можем да не потрием ръце в съгласие с тези наблюдения. Обаче нещата не са баш така. Много хора в България са смачкани. Смачкани от обстоятелства, които не винаги зависят от тях. Оказал си се в малък град, с две деца и липса на работа по специалността (макар да си завършил „висшо“). Или си се оказал в гарсониера с родителите си и нямаш къде другаде да живееш, защото заплатата ти стига за храна, но не и за наем. И т.н. Тези хора не са следвали по-различен път от възприеманите като успели хора – и те са завършили средно, и висше образование, и са работили – не рядко здраво. Да, направили са грешки – не са си избрали перспективна специалност, не са избрали подходящия момент да станат родители и не са били достатъчно активни в търсенето на по-добре платена работа. Може би защото не са били толкова интелигентни. Все едно – всички тези обстоятелства малко по малко са ги смачквали. Те са се свивали и комплексирали, и единственото, за което са имали сили и време да мислят са били ежедневните проблеми – какво ще ям, ще мога ли да си платя наема, няма ли да ме съкратят утре. Да, хората нямат време да мислят как да оправят държавата, и не могат да обръщат внимание на педантичното спазване на някакви си правила на обществото. Не че не биха искали, просто не могат. Защото са смачкани. Ние бихме ли могли да постигнем сегашния си стандарт на живот, ако обстоятелствата не са били благоприятни? И ние много сме работили, и смачканите

Твърди се, че българският интернет бил пълен с хейтъри. Нищо не сте видели. Следващата кратка история е за истинските хейтъри. „То едното..не може да се съизмери с другото“, както е казал Даскала. Фризьорката, при която ходя в Димитровград, наскоро спечелила прилична сума от игра с sms-и. Чудесно, нали? Да, ама не така смятали много от нейните „приятели“ и клиенти – като разбрали, започнали да и се обаждат и да я обиждат и псуват. Не заслужавала. Как точно тя. Да си призная, не подозирах, че положението е чак толкова зле. И текстът от песен на НЛО „Това е друг – луксозен свят. Не срещаш българин познат да ти завижда всеки ден – ревнив, озлобен“ ми се струваше пресилен. Явно не е. Радвам се, че не познавам такива хора. Но май моята част от „the social graph“ не е представителна извадка. Кой и как е създал такива социопати, които открито мразят другите заради тяхната сполука? „Трябва да се скъса нещо – нещо да се промени“.

„Нация техническа“ – дали сме такава или не – не знам. Но поне имаме много програмисти, и чужди фирми изнасят развойната си дейност в България. Само че това изглежда не корелира по никакъв начин с нивото на дигитализация в държавата. Колко човека имат електронен подпис? Колко ползват интернет-банкиране? Колко използват интернет за пазаруване? А за административни услуги? Много малко. През седмицата ми попадна един материал за Естония. Да, бивша съветска република. Относно заглавието – когато бях ученик и ходех по олимпиади по информационни технологии, всяка година имаше поне по един проект за електронен дневник. Някое училище да ползва такъв софтуер през 2011? Ако съдим по резултатите в google, само няколко, по своя инициатива. Писах преди няколко месеца за електронното управление, и как то е до кривата круша. Защо нищо не се случва в тази област? Ами много ясно защо – корупция и некадърност. Не ме интересува кое надделява. Преди да дойдат на власт ГЕРБ обещаваха министерство на информационните технологии. После го сложиха към министерство на транспорта. Досега не съм чул за нещо смислено от там. Г-н Първан Русинов не знам какво прави, обаче аз хич не съм доволен от него. Ако google-нем името му, излизат предимно статии за назначаването му. Или нищо не е свършено, или резултатите се пазят в тайна. При този PR на кабинета не вярвам да е второто. Преди две години започнах да работя по проекти свързани ел.правителство, и съответно се запознах със ситуацията. Досега съществена разлика няма. Да, пуснат е порталът (egov.bg), който е ужасен. В нито една сфера няма дигитализация. Освен че всеки има facebook и играе farmville в работно време. Всъщност, тук-там има по някой ИТ проект, за който се споменава – я сайта bulgariatravel.org, я сайта на електронното преброяване. Само че те се споменават защото са многократно надценени и са направени зле. А

Става дума за М-тел. Вече не са монополисти, за щастие, но са един от три, като другите два също не са цвете за мирисане. Но в последните 5 месеца М-тел доказаха, че колкото и трагично зле да си, в България това не ти пречи да си най-големия. Новата им система е плачевна. Всеки клиент на М-тел знае за какво става дума – грешни фактури, бавно обслужване в офисите, висене по 1 час на *88 (м/у другото на фактурата ми в сайта пише *77). А фактурата ми е свободно съчинение. Историите са безкрайни. Кой е виновен? Предполагам какви псувни са изяли операторите и служителите. Но те също са потърпевши. Те са между чука и наковалнята. Затова след като вчера, след 30 минути чакане, ми казаха, че не могат да ми кажат колко интернет съм използвал с MTel Surf плана си, казах на операторката да предаде на мениджърите си нещо. Написах им го и в сайта: http://twitpic.com/3qc15q. Не, това не е клевета – според мен не може човек с нормално умствено развитие да остави най-големия мобилен оператор да е „счупен“ 5 месеца. 1 месец – ОК. 2 месеца – има надежда да се оправи все още. 5 месеца – не. Няма да навлизам в технически подробности около внедряването на информационни системи, но ако някой мениджър беше отворил един учебник по Information Systems Management, щеше да види как не се правят нещата. В моя учебник например имаше история за нова информационна система за бърза помощ в Лондон, която подобно на М-тел довела до тотален срив, и линейки пристигали с часове закъснение. Разбира се там е много по-критично, но системата е била премахната до отстраняване на проблемите още същия ден. След това е била въведена паралелно със съществуващата докато малко по малко нещата са заработили. Ще кажете – лесно е да се критикува отстрани.

Да, заглавието е пейоративно. Но в никакъв случай не значи, че всички журналисти са зле. Само че от общия поглед върху нещата, качеството на журналистиката в България е ниско: грамотност – журналистите са хора, които постоянно работят с речта (писмено или устно). Освен това в образованието им се включва езикова култура, стил и такива неща. Т.е. те трябва да са стожерите на грамотността. Обаче това хич не е така – като започнем от правописни грешки (напр. бъркане на „и“ и „й“), пунктуационни грешки (и аз правя такива, не е фатално, но прави впечатление), и стигнем до неправилна употреба на изрази, безогледно заемане на чужди думи, които имат точни еквиваленти в български. Липсата на умения за обработка на текст също. Тук ще отбележа например идиотското копиране от страна на в-к Стандарт на „О, Лидъл“. Copy-paste дори се оказва трудно нещо – та са сложили кавички в заглавието (въпреки, че твърдят, че авторовият правопис бил запазен), и незнайно как са сложили един стих два пъти. обща култура. Онзиденшната „теория на тетивата“ беше просто поредния пример. Когато журналистите отразяват нещо, в което не са специалисти, не си правят труда да се образоват поне малко в него. С идеята, че и читателите са също толкова неуки в дадената област като тях. Имам приятели и познати – учени, и предполагам се сещате каква е тяхната реакция, след като някой журналист отрази нещо от тяхната сфера. Помня, че миналата година беше „Година на астрологията“, вм. „на астрономията“ (случайно – пак според Стандарт). В уикипедия има много информация. Освен това отстрани на всяка статия има връзки към статии на различни езици за същото понятие. И така човек разбира това как се казва на български. Просто трябва малко желание. етика – т.нар. „журналистическа етика“, по мои наблюдения, не е особено застъпена. Пак горния пример – когато Стандарт публикуваха

Днес ми се случи следния инцидент. Бях на едно кръстовище с 2 коли на НСО, возещи незнайно кой любим на народа „държавник“. Тъй като светеха със сините и червените си лампички, ги пуснах пред мен на кръстовището, въпреки, че се бяха престроили грешно, и бяха застанали в/у непрекъсната линия. Обаче на самото кръстовище (доста голямо), те избраха възможно най-грешната лента, от която да продължат направо. Аз се изтеглих вдясно от тях, и си продължих напред. След малко обаче те дойдоха отзад, пуснаха сирените, изравниха се с мен, служителят (чиято заплата плащам аз, м/у другото) ми блъсна по стъклото с нещо (юмрук, предполагам) и каза „ей тъпак“. Вероятно решавайки, че съм го засякъл, защото съм пред него. Като анализираме ситуацията – не стига, че карат нарушавайки всички правила, ами и отиват в най-неудобната за тях лента, и аз, с моите скромни 75 коня, минах пред тях на кръстовището, при положение, че съм ги пропуснал преди това. Та, първото ми „послание“ е – научете тия шофьори да карат. Поне като нарушават правилата, да го правят като истинските софийски джигити, така че да пестят време. А не в крайна сметка да се отказват отзад. След това не мога да не засегна темата за специалния режим на движение. Не едни и два са случаите, в които нечий кортеж (президентския най-често) избутва разни коли, блъска ги, притиска ги, и тн. И то в моменти, в които карат само със мигащи сини и червени светлини. Законът обаче гласи: Чл. 3. (1) Моторни превозни средства със специален режим на движение са автомобилите и мотоциклетите, които при движението си подават едновременно светлинен сигнал с пробляскваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал. Т.е. само светлините не дават никакво предимство. И на това ги научете. (Или си променете закона, както нерядко става). Друго мое наблюдение е, че линейки

Нямам антивирусна на компютъра си (лаптоп) от 3 години. И нямам проблеми с вируси. Ако ползвах Linux или Mac това нямаше да е постижение. Но ползвам Windows XP SP2. И го ползвам почти постоянно. Няма магическа програма, която ме спасява от вируси. Няма и магическа рецепта, която да ме предпази 100%. Обаче определено поведение в „компютърния свят“ може да ни спести много главоболия: Firefox с NoScript. NoScript е add-on, който блокира всякакво активно съдържание (скриптове, флашове) по подразбиране, и дава възможност за добавяне на сайтове в списък с изключения (whitelist). Концепцията е точно обратната на тази на антивирусните програми. Те имат „черен списък“ с неща/вируси, за които се знае, че са вредни. Обаче „лошите хора“ винаги са една крачка пред антивирусните. Затова NoScript използва друга теза – всичко е вредно. Освен ако човек изрично не потвърди, че на даден сайт може да се има доверие. Първоначално това е малко дразнещо за използване – доста сайтове не работят, и трябва изрично да се цъка долу-дясно за да заработят. Но след 1-вите няколко дни всички сайтове, които ползвате по-често (facebook, twitter, gmail, youtube, vbox) ще бъдат в „белия списък“. Но за всичко, което отваряте ще сте сигурни, че не може да ви зарази (това работи и за едни масово посещавани сайтове за нещо дето започва с ‘п’ и завършва на ‘орно’). Още един плюс е, че това блокира флаш-реклами. Никакви кракове и генератори на серийни номера. Повечето хора са посещавали сайтове за кракове и серийни номера на платени програми. Те са пълни с вируси. Дори NoScript да ни предпази от заразяване от самия сайт, то като дръпнем crack/serial generator, със сигурност сме заразени. От друга страна почти няма програми, които да нямат „достатъчно добри“ open-source еквиваленти. Аз ползвам OpenOffice, GIMP, VLC. Не са толкова добри, колкто платените, но вършат добра работа. Т.е.

О, Лидъл! Три часа бабички и лелки пред входа му чакат. Сивите панелки трепетно повтарят на Тотю гласът. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път гъсти орди лазят по плочките криви и тела се блъскат, и псувни изливат. Бури подир бури! Рояк след рояк! Данчето Фандъкова сочи входа пак и вика: „Търчете! Ниски са цените!“ И ордите тръгват с викове сърдити, и „Банани!“ мощно въздуха разпра. Лидълът отвръща с други вик: ура! И с нов дъжд от лакти и псувни на майка лелки, пенсионери спират да се вайкат, влизат и се блъскат, без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде напред и гърди висящи на щанда да сложи и един банан повеч в торбата да положи. Бабичките блъскат. Лелките крещят, персоналът жално ги моли да спрат. … Няма вече олио! Има хекатомба! Всеки банан меч е, всяко киви – бомба, всяка стока – удар. Всяка душа – срам. Свинско и сланина изчезнаха там. …. Персоналът тръпне, друг път не видели така да се блъскат овци подивели. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . И днес йощ кварталът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща срамът му дивен като някой ек от дупка на дупка и от век на век! Да, днес в България откриха 14 магазина Lidl (видео). И за банани по 69ст. се наложи намесата на полицията. Ясно е, че хората са бедни. Ясно е и че дори на запад стават струпвания на хора по коледните разпродажби. Но въпреки всичко това хора да се бият в супермаркета за торба с банани е срамно и трагично.

Електронното управление в България на практика отсъства. Въпреки, че за него се дават пари и се говори от осем години. В доклада на ООН за 2008 година България е на 43-то място по развитие и готовност за електронно управление, а в доклада за 2010-та е на 44-то място. Т.е. според ООН няма особен напредък. Аз до скоро работих като програмист по проект за електронното правителство. Но тук няма да прочетете обвинения към хора и фирми, или тайни „от кухнята“. Нито знам нещо пикантно, нито договорът ми позволява да изнасям такива неща, дори да знаех, нито бих имал желание, нито има нужда. Вместо това ще обясня как аз виждам успешното въвеждане на електронното управление в България в светлината на опита, който имах с този проект и с институциите. Но да започнем от това какво е направено до момента: портал http://egov.bg – публично достъпен от началото на 2010, със няколко електронни услуги на него. Критиките, които може да прочетете в медиите, както и коментарите на читателите се обединяват около 2 пункта: 1. Сайтът е зле направен от потребителска гледна точка. Работи бавно и само под Internet Explorer. 2. Предложените услуги са малко, и се предлагат от малко администрации/общини. ЕСОЕД (единна среда за обмен на електронни документи) (наредба) – въведена в експлоатация на 29-ти юли т.г. това е средата за пренос на данни в рамките на електронното правителство. От моя опит с нея тя е много добре изпълнена и върши чудесна работа за това, за което е предвидена – а именно да гарантира сигурността и достовреността на всички електронни документи преминаващи през нея. А всички електронни документи трябва да преминават през нея. регистър за оперативна съвместимост. Накратко – има за цел унифициране на данните. Т.е. във всички електронни документи, където се попълва адрес, форматът на този адрес да е един и същ –