Снимка: Интернет

Новогодишната реч на президента беше придружена от снимка на скалистите планини в Колорадо, докато президентът казваше колко хубава природа има България. Оказа се, че екипите на БНТ и на президента са взели снимката от сайта на Балкантурист, без да обърнат внимание, че такива планини в България няма. В сайта на Балкантурист пък снимката се е казвала pamporovo.jpg. Въпросната снимка била използвана и в други туристически сайтове за реклама на Пампорово.
Некадърници, кой носи отговорност, всичката ни е такава, и т.н. плоски заключения, обществено възмущение, пресилени опити да се търси под вола теле и тук-там някоя сполучлива шега („Българин да се наричам – първа колорадост е за мене“, @milototo) – това е равносметката след „инцидента“. Време беше обаче нещо такова да се случи, защото проблемът, който доведе до гафа всъщност съществува от доста отдавна. А именно – липсата на култура спрямо авторското право в интернет. За повечето интернет потребители (поне в България) всичко що е онлайн е свободно и може да се използва за каквото му потрябва на човек. Трябва ви снимка? Google, save as, пльос в презентацията. Ама кой е авторът на тази снимка, какъв е нейният лиценз, имате ли право да я ползвате за комерсиални цели, имате ли право да я ползвате без да споменавате изрично кой е авторът – няма значение. Това води до разпространяване на един ресурс (било то текст или изображение) без зачитане на неговия автор.

Не че авторът на един туит или на една снимка иска да забогатее от тях, нито може би иска да си гъделичка егото с това, че го цитират някъде. Въпросът е принципен, и ако системно не се гледа откъде идва даден ресурс, рано или късно имаме проблем. Като този със снимката в сайта на Балкантурист, която най-вероятно е взета след google-търсене за „планина“.

Не мога да не спомена г-н Иво Сиромахов, който беше обект на доста онлайн атаки (и то справедливи), за това, че взема чужди туитове и ги пуска от свое има, та дори ги използва в шоуто на Слави. Също така интересен пример е блогът „Бъзикилийкс“, където Чергар публикува измислени, но звучащи достоверно статии. Нерядко се стига до там, че онлайн издания копират съдържанието на някое интервю и го представят като истинско, защото не са забелязали, че всичко в блога е измислено. В повечето новинарски сайтове пък сме свикнали да виждаме „Снимка: Интернет“, вм. споменаване на фотограф или пък сайт, от който е взета снимката.

Всичко това е проблем на ниската култура на споделянето в интернет. Всеки ресурс си има източник, и си длъжен да го провериш. Дали за да си сигурен, че информацията е вярна, дали за да зачетеш правата на автора, дали и за двете. Не случайно в научните среди цитирането на източници е абсолютно задължително. Всеки гради своя труд върху идеите и труда на останалите, и в едно общество е необходимо тези неща да бъдат зачитани.

Как да подобрим културата на хората относно авторските права и източниците на информация в интернет? Започваме от училище, разбира се. Информационните технологии навлизат във всеки предмет, учениците често правят презентации и търсят информация в интернет. Задължение на учителите е да обръщат внимание на цитирането и проверката на източниците. Когато аз бях ученик и ходех на олимпиади по информационни технологии, в регламента имаше задължително условие всички ресурси, които не са авторски, да бъдат с изрично съгласие на авторите. Пращал съм писма до сайтове дали мога да използвам дадена картинка и след това съм предавал разпечатаните отговори на авторите като част от материалите по проектите си.

И разбира се, известните личности (като г-н Сиромахов) и журналистите в онлайн изданията трябва да дават по-добър пример от това да копират туитове и да пишат „Снимка: Интернет“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.