Етикет: електронно управление

Много се изговори и изписа по повод „НАПЛийкс“. Аз успях да се включа в какафонията с няколко телефонни интервюта и едно телевизионно. Но в такъв формат, дори да е по-дълго, не може да се изложи всичко в структуриран и систематизиран вид. Затова ще опитам тук. Инцидентът Към медиите, през имейл в безплатна руска имейл услуга, беше изпратен линк към архив с 11 GB данни от базите данни на НАП. Имаше как да се сдобия с данните, но по ред причини не съм ги разглеждал и анализирал все още – едната е, че имах доста друга работа, а другата – че все пак това са данни, които представляват защитена от закона тайна и нямам добра причина да наруша тази тайна. По информация на хора, които са разгледали данните, вътре има ЕГН-та, три имена и осигурителни доходи на милиони граждани, номера на лични карти, както и данъчни декларации, граждански договори, а също и данни от други институции – Агенция по заетостта, Агенция Митници, Агенция за социално подпомагане. Има данни за чуждестранни юридически лица, и любопитни данни, като напр. файл, озаглавен QneQnev. Дали изтичането на тази информация е фатално – не. Дали е голям проблем – със сигурност. Ако не беше, нямаше данъчно-осигурителната информация да се ползва със специален статус (и НАП често да ползва тайната на тази информация като аргумент да не обменя данни с други институции). Данни на почти всички български граждани са изтекли и това е огромен проблем, без значение колко се опитват някои политически фигури да го омаловажат. Как? Няма официална информация как е станал пробивът, но на няколко места излезе слух, че е т.нар. SQL инжекция. Това звучи правдоподобно, така че ще коментирам него. SQL инжекциите са сред най-простите уязвимости – хакерът вкарва специално подготвен текст в дадено поле и получава контрол над базата данни, защото разработчикът не

Не вярвах, че ще защитавам някога Цацаров. Но казусът е прекалено интересен, за да не го коментирам. Та, в имотния регистър, при търсене на Сотир Цацаров, излизат един апартамент, който няма продавач, а само купувач – самият Цацаров. Тъй като в събота имотният регистър беше спрян, това породи съмнения, че някой е искал да скрие нещо. Само че данните са си там – при други търсения излизат. Т.е. едва ли става дума за заличаване на данни, а по-скоро за проблем при визуализацията ми. Дали пък някой не е добавил тайно в кода условие if (Цацаров) скрий данни;? Оказва се, че не. Според отговор от Агенция по вписванията, който Капитал е получил, става дума за нещо доста по-тривиално, но и доста сериозно в същото време. „акт №196, том 8 от 2007 г. е въведен в стара информационна система през 2007 г (…). В старата система са се въвеждали поотделно данни за всеки имот и лице, свързано с него, т.е. не е имало възможност да се отразяват връзки между страните в акта и имота. От приложената справка/снимка от медията ясно се виждат 3 отделни записа/генерирани справки. Това е така поради начина на въвеждане на данни в старата информационна система, а именно три отделни записа за всяка страна“ Ще опитам да го обясня на човешки език – вместо в базата данни всеки имот да е уникален запис, а всеки участник в сделката да бъде свързан към този запис, системата явно е била направена така че за сделката на Цацаров (която е била с един дарител/продавач и двама надарени/купувачи) е имало три записа – един запис „имот – Цацаров“, един запис „имот – жената на Цацаров“ и един запис „имот – дарителя/продавача“. Пиша „дарител/продавач“, защото според Бивол и Капитал преди 7 години това е било променено в имотния регистър. Т.е. от дарение се е

Апартаменти, тераси, къщи за гости. Скандалите, които „бушуват“ от повече от месец и могат да променят политическия пейзаж. Всички параметри на корупционните практики вече са ясни и няма нужда да ги повтарям. Иска ми се обаче да разгледам скандалите от една друга гледна точка – електронното управление. Може би не изглежда свързано, но всъщност е ключов фактор. Първо – какво е електронното управление? То не е просто електронни услуги, те са само върхът на айсберга. Електронното управление стъпва на електронизираното събиране и съхранение на информация, и то информация имаща правно значение. С други думи, това, че имаме електронни регистри и законоустановени правила по тяхното поддържане е в основата на електронното управление. Какво общо има това с корупцията? Да проследим как бяха установени апартаментите, терасите и къщите за гости. Свободна Европа, Антикорупционният фонд и Бивол използваха публични електронни източници – Имотния регистър, регистъра на имуществените декларации, регистъра на получилите помощи по програмата за развитие на селските райони. Без тези източници скандалите щяха да са непроверими слухове. А имотният регистър, регистрите по оперативните програми (обединени в системата ИСУН), имуществените декларации, търговският регистър, регистърът на обществените поръчки и още един куп регистри представляват основата на електронното управление. Администрацията е длъжна да ги попълва и въздействието „отгоре“ е трудно до невъзможно. Никой не може да „пипне тайно“ информация за фирмата ви, никой не може ей така да влезе и да изтрие данни за имот в Имотния регистър. Ако декларация за имуществено състояние липсва, това само по себе си би генерирало скандал. Обществените поръчки се вписват не само в българския регистър, но се изпращат и към европейски такъв. Но какво като са електронни – и на хартия да бяха, пак щеше да може някой да отиде и рови в информацията. Това има два аспекта. Първият е автоматизирането на работата – с данни в електронен вид

Вчера прочетох новина, че половината аптеки в България трябвало да затворят на 9-ти февруари, защото нямало да отговарят на европейска директива. Става дума за директивата за верифициране на лекарства с цел борба с фалшиви такива, при която всеки производител на лекарства ги вкарва в една база данни, а всяка аптека или болница, която ги (про)дава на краен потребител, ги верифицира в системата преди да ги даде. Първото двуминутно проучване показа, че директивата е от 2011-та и какво по дяволите са правили всички 8 години, не им е виновен ЕС за това. После обаче се разрових в темата, и… Европейската комисия е сътворила една тъпотия, за която не можем да обвиняваме българските аптеки. Тъпотия, която не е изключено да е примесена и с корупция, за да може едни фирми да си доставят софтуера за националните звена на системата на 28 държави-членки. Та, това на пръв поглед просто за техническа реализация решение, е толкова усложнено, че според мен едвам е заработило и поддръжката му ще бъде ужас. Направили са централен EU Hub, и 28 национални системи, които да се синхронизирт с този hub. Защо това е нужно и защо е задължително? На теория, защото държавите-членки са суверенни и трябва да имат базата си данни. На практика няма нужда. Която държава желае, може да има копие „за четене“ на данните. Така или иначе производителите ги публикуват в централната система. Ако пък идеята е била да се разтовари централната система от заявки за проверка – не звучи като добра идея да създадеш организационно усложнение, за да си спестиш централизираното управление на няколко десетки сървъра. Българската организация, която въвежда системата си е свършила прилично работата – една от първите държави сме, която въвежда националната система, използвали са одобрен доставчик, провели са кампании, изпращали са писма, отчели са колко са получени и по какви причини. С

Покрай поръчката за тол системата и електронните винетки, както и преди това покрай падането на Търговския регистър, както и винаги, когато има някакъв публично видим проблем с някоя държавна или общинска информационна система, често се срещаше тезата за некадърните фирми, които правят обществени поръчки и как само някоя читава фирма да вземе поръчка, всичко ще е наред. Отдавна си мисля да напиша нещо по въпроса и ще използвам случая. Няма обаче да споменавам фирми и да ги класифицирам като добри или лоши, защото, както ще видим по-долу, нещата изобщо не са черно-бели. Може би ни се иска да се направи един черен списък на фирми, на които да не се дават обществени поръчки и всичко ще си дойде на мястото. Само че факторите са доста повече – ще опитам да ги събера в списък, без да опитвам да ги подреждам по важност. А този въпрос е важен, защото в крайна сметка реализацията на електронното управление минава именно през ИТ поръчки, и то доста такива. Некадърни фирми – да, ясно е, че има такива и то немалко – фирма с 1 старши разработчик и 7-8 младши за колкото може по-малки заплати, да наливат код, и все нещо ще излезе. Старшият разработчик ще следи процеса, и готово. Той самият може да не е достатъчно добър, но поне има опит. След това тези младши разработчици се изстрелват при първа по-адекватна възможност, защото виждат какъв ужас е. Има и други фирми – които си имат разработчици и мениджъри с опит, но просто никога не са правили софтуер както трябва. Винаги е било с процес „каубойско писане на код“, и „мазане“ – без оглед за производителност, информационна сигурност, удобство… и все някой друг е виновен. Някои не ползват контрол на версиите, не знаят какво е уеб-услуга и като цяло – останали са в 90-те. Виждал

Преди месец изнесох презентация във Велико Търново и Варна на тема „Електронна държава“. Идеята беше да разкажа какво има, какво трябва да стане съгласно заложените в закони и стратегии идеи, какво не е станало и защо. И също така – какво е електронното управление и защо е важно. Слайдовете можете да разгледате тук: В общи линии, нещата се случват по-бавно отколкото би ми се искало, а някои ключови (и отключващи) проекти – като електронната идентификация и системата за създаване на регистри – се отлагат и бавят твърде много. Основната ми теза в крайна сметка е, че електронното управление не е просто улеснение за разглезени жълтопавтници, нито е просто оптимизация на процесите в администрацията. Електронното управление е средство, чрез което държавата да стане по-прозрачна, по-некорумпирана и по-малко натрапваща се в живота на гражданите със своята бюрокрация. И не на последно място – по-ориентирана към бъдещето.

Често разбираме колко е важно нещо чак когато спре да го има. Такъв беше примерът с Търговския регистър – бяхме свикнали всичко да е достъпно онлайн, да можем да проверяваме актуалното състояние на фирма, без да разнасяме хартиени удостоверения, да подаваме онлайн документи за регистрация и промяна на обстоятелства за дружества. Докато през август регистърът не спря за повече от две седмици. И тогава се оказа, че не могат да се осъществяват сделки, че някои фирми не могат да превеждат заплати. Търговският оборот не спря, но беше затруднен заради липсата на регистъра. Регистърът „оцеля“ и ни остави важна поука – че публичните регистри са изключително важни и тяхната липса създава хаос. Търговският регистър е един от най-важните, но далеч не е единствен. Други ключови за държавата регистри са Националната база данни „Население“, поддържана от ГД „ГРАО“, имотният регистър, кадастърът, регистърът на МПС, регистърът на особените залози, кредитният регистър, регистърът на обществените поръчки, регистърът на акционерите към Централния депозитар. И още стотици секторни регистри и регистърчета – в сектор „Здравеопазване“, в сектор „Правосъдие“, в сектор „Туризъм“ и т.н. Тези регистри не са просто следствие от желанието на държавата да контролира всички аспекти на обществения живот. Те до голяма степен допринасят за повече прозрачност и по-голямо спокойствие на участниците. Търговският регистър например ни гарантира, че правим бизнес с истинските представители на съответното дружество. Имотният регистър ни позволява да знаем пълната история на един имот. Регистърът на МПС позволява (макар и неефективно реализиран към момента) контрол на правилата за движение и съответно безопасността на участниците. Кредитният регистър позволява на банките да правят по-добра преценка за своите кредитополучатели. Регистърът на населението пък е необходимо условие за каквото и да било електронно управление. Немалка част от всички регистри се водят и на хартия, но в дългосрочен план хартията ще отпадне. Това означава, че поддържането на

От днес администрацията е длъжна да обменя документи електронно. Ще разкажа малко предистория. Документите между администрациите (между министерства, агенции, общини, областни управи) се разменяха чрез куриерски и пощенски услуги. Това е бавно, струва пари и като цяло излишно в 21-ви век. Но също така (почти) всяка администрация има електронна деловодна система от един от няколко (неголям брой) доставчици. В даден момент е бил съставен протокол, който да позволи електронния обмен, но по ред причини не се е стигнало до неговото използване. Наредбата към Закона за електронно управление, която прокарахме през есента на 2016-та, въвеждаше следните неща: Държавна агенция „Електронно управление“ да направи въпросният протокол официален. Да го съгласува, „дооправи“ и да му сложи „печат“, че е официален протокол за комуникация Всички администрации да са длъжни да ползват този протокол за обмен на документи помежду си и нямат право да обменят документи на хартия Това да стане до 1-ви ноември 2018-та (т.е. за срок от две години). С активна роля на Държавна агенция „Електронно управление“, това всичко се случваше, макар и бавно и с препятствия по пътя. Деловодните системи бяха надградени и поддържат протокола за комуникация (който (почти) всички доставчици са одобрили и в чието съставяне са участвали). Така с помощта на нормативни изменения благодарение на политическа воля и достатъчна експертиза на политическо ниво (ние в кабинета на Румяна Бъчварова преди две години и след това подкрепа от Томислав Дончев), на проактивна администрация (ДАЕУ) и на бизнеса (доставчиците на деловодни системи), най-накрая хартиите между администрациите са към своя край. Да, не всички ще го правят, да, ще има сканирани и разпечатани документи, да ще има мрънкане и може би технически проблемчета за отстраняване. Но ще има и доста пари спестени на бюджета и доста по-ефективна комуникация между администрациите. Хубавите неща стават бавно, особено когато става дума за огромни структури (в администрацията

Преди месец Търговският регистър беше „долу“. След като кризата премина и Търговският регистър вече функционира, бих искал да направя малко обобщение на случилото се. По официална информация сривът се дължи на дефектирали дискове. За всеки е ясно, че ако дефектирали дискове ти сринат системата, значи не си конфигурирал системата както трябва. Също така значи, че не наблюдаваш добре параметрите на системата и не си забелязал какво те очаква. Разбира се, нещата не са толкова прости. Да, ИТ експертите може и да знаем как се конфигурират и поддържат системите, но коренът на проблема не е технически, а управленски. Много ми се иска всички проблеми да имат технически решения, но както виждаме нещата понякога са иначе – много проблеми водят след себе си технически проблеми. Затова участвах (с експерти от Демократична България) в изготвянето на детайлен план за управление на информационните ресурси. Това е донякъде политически документ, но много повече – управленски. И то не само в смисъл на „държавно управление“, а на управление по принцип – всяка една голяма корпорация, чиято инфраструктура е в състоянието, в което е държавната, би следвало да има такъв план. За да решим проблема с Търговския регистър трябва да дадем „zoom out“, и да видим защо изобщо се стига до некачествена поддръжка на некачествено надграждан остарял софтуер, при това в засекретена поръчка. И тук дори отговорът не обичайният – корупция. Или поне не със стандартните финансови подбуди. Поддръжката на Търговския регистър струва 90 хиляди годишно. Това са твърде малко пари за адекватна поддръжка. Проблемът не е в липсата на изисквания и стандарти – докато бях съветник в МС, прокарахме всички необходими изисквания и стандарти. Само че самото им наличие не е достатъчно за спазването им. Дори наличието на контролен орган не е достатъчно. Нужно е това, което много консултанти биха нарекли „организационна зрялост“. А такава в

Когато говорим за електронно управление, почти винаги си представяме електронизация на централната власт. Само че немалка част от административните услуги са общински. Или по-точно – предоставени от общините. Някои общини имат електронни услуги, като те са се случили по един от следните начини: По някой проект по ОПАК (Оперативна програма „Административен капацитет“), като индивидуално усилие на съответната община. Често тези проекти нямат устойчивост Чрез публичен модул на деловодната система (най-често Акстър) Чрез интеграция на системата за местни данъци и такси с НАП По проект за общински електронни услуги на МТИТС, който имаше две итерации – първата внедри услугите в Столична община, а втората – с Радомир, Бургас и Габрово Проектите по ОПАК често остават без поддръжка и електронните услуги вече дори не са достъпни. Преди доста години работех в една фирма, с която направихме електронни услуги в две общини – проверих, и в двата случая вече не работят. Даже едната община явно е имала нови електронни услуги, които да заменят старите, но и те в момента не работят. Не е новина, че ОПАК беше едно неадекватно разхищение на европари, но това е друга тема – надявам Оперативна програма „Добро управление“ (наследник на ОПАК) да бъде по-успешна, макар че в момента там има друг проблем – много малко проекти реално са стартирали, вероятно отчасти заради високите изисквания за качество и невъзможността за „пари на калпак“. Публичните модули на деловодните системи са полезни, като плюсът е, че няма нужда от специална интеграция с това, което така или иначе администрацията ползва всеки ден – деловодната система. Много от проектите за електронни услуги създаваха де факто паралелна деловодна система (в някои случаи прехвърлянето в реалната става с copy-paste), което не е добре от процесна гледна точка. Местните данъци и такси, с малки изключения, работят прилично – влизаш на сайта на НАП, проверяваш колко дължиш