Борба с фалшиви лекарства по грешния начин

Вчера прочетох новина, че половината аптеки в България трябвало да затворят на 9-ти февруари, защото нямало да отговарят на европейска директива.

Става дума за директивата за верифициране на лекарства с цел борба с фалшиви такива, при която всеки производител на лекарства ги вкарва в една база данни, а всяка аптека или болница, която ги (про)дава на краен потребител, ги верифицира в системата преди да ги даде.

Първото двуминутно проучване показа, че директивата е от 2011-та и какво по дяволите са правили всички 8 години, не им е виновен ЕС за това.

После обаче се разрових в темата, и… Европейската комисия е сътворила една тъпотия, за която не можем да обвиняваме българските аптеки. Тъпотия, която не е изключено да е примесена и с корупция, за да може едни фирми да си доставят софтуера за националните звена на системата на 28 държави-членки.

Та, това на пръв поглед просто за техническа реализация решение, е толкова усложнено, че според мен едвам е заработило и поддръжката му ще бъде ужас. Направили са централен EU Hub, и 28 национални системи, които да се синхронизирт с този hub. Защо това е нужно и защо е задължително? На теория, защото държавите-членки са суверенни и трябва да имат базата си данни. На практика няма нужда. Която държава желае, може да има копие „за четене“ на данните. Така или иначе производителите ги публикуват в централната система. Ако пък идеята е била да се разтовари централната система от заявки за проверка – не звучи като добра идея да създадеш организационно усложнение, за да си спестиш централизираното управление на няколко десетки сървъра.

Българската организация, която въвежда системата си е свършила прилично работата – една от първите държави сме, която въвежда националната система, използвали са одобрен доставчик, провели са кампании, изпращали са писма, отчели са колко са получени и по какви причини. С URL-а не са се справили, де.. nbsbgiqe1.emvs-nbs.eu:8637 не е точно удобен за въвеждане.

Но тук идва фундаменталният проблем – би трябвало една такава система да има интерфейси, базирани на отворени стандарти (или дори да не са стандарти, да са публично-достъпни и утвърдени от ЕК).

Аз за 1 час търсене не успях да намеря такива. Допускам дори, че двата различни доставчика имат различни интерфейси. Единият (който се ползва в други държави), позволява след регистрация да получиш някаква документация. Но дали интерфейсите са същите? И защо не са просто отворени, а регистрацията да се изисква само за ползване на Sandbox.

Но да се върнем на аптеките. На по-малките такива би им било напълно достатъчно едно безплатно приложение за смартфон, с който да сканират баркодове и приложението да изпраща данните за верификация. Приложение, което може да се направи за 2 дни.

Само че такова няма. Пардон, има едно, но то е от доставчик, който се връзва не към националната система директно, а към своя, от която пък изпраща данните на националните. И иска пари за това, разбира се. 220 лв годишно (за до 1000 лекарства на месец) и 660 лв годишно без ограничения може и да е добра оферта. (Но не съм сигурен има ли български превод). Приложението го няма в play store-a. А, има и един сайт на фирмата-доставчик на националната система, откъдето можели да се правят проверки. verilite.eu .. ако намерите бутон за регистрация, кажете.

Отворените интерфейси биха дали възможност за по-висока степен на конкуренция, и за това малките аптеки да бъдат покрити с безплатни приложения. Обаче ЕК е оставила всичко на доставчиците и националните организации (които не са публични органи, а сдружения) и сега всичко е една мъгла от споразумения, скрити регистрации, одобрения, и пълна липса на документация. Одобрението не трябва да е на ниво „достъп до интерфейсите“, а на ниво аптека – всеки фармацевт се регистрира и получава одобрени да сканира. През какъв софтуер точно ще го прави, няма значение, стига да спазва протокола.

Та от чудесната идея да проследяват лекарства и да се борят с фалшиви такива, които реално струват животи, ЕК изглежда е създала едно ИТ чудовище, което не просто ще вдигне разходите на аптеките, ами ще им стесни избора на софтуер, с който да оперират.

Въпреки първоначалната ми реакция „какво чакаха 8 години“, сега бих подкрепил искането на аптеките за отлагане на крайния срок. И бих поискал от ЕК да си оправи подхода и повече да не прави хубави неща по грешния начин.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *