UX level: Тук не е информация!

User Experience (UX) е грижата, за това потребителят максимално лесно и бързо да си свърши работата. UX е това, заради което търсенето в google става с един клик, купуването от Amazon става с 2, написването на статус във фейсбук става най-отгоре на страницата, с един клик, а използването на iPhone е лесно и интуитивно. Липсата на UX е това, заради което гражданите мразят държавната администрация. Защото гореспоменатите продукти имат за цел да спечелят потребителите си. Държавната администрация вече притежава потребителите си и те нямат друг избор. Тази снимка е нещо, на което се натъкнах днес в съдебната палата, и обобщава ситуацията: Информация. Тук не е информация. Последно? Всъщност горната снимка не е моята (която е се по-лошо качество) а е взета от sledobed.obshtestvo.bg, където проблемът е добре илюстриран. Всяко гише не е информация, но информация всъщност няма. Споменах преди малко Google и намирането на информация с един клик. Е, миналата седмица реших да си представя как би изглеждал Google, ако се оперираше от държавната администрация. Иронично, забавно, трагикомично. „Хаха“, „много е зле“, „няма да се оправим“, „тука е така“, и т.н. и т.н. Способността ни да се забавляваме на тези неща наистина е положителна. Примирението, че те не могат да се променят – не. Замислял съм се, възможно ли е да се приватизират административните услуги. Частни фирми да ги извършват, като се състезават за това коя ще предложи по-удобен процес на гражданите. Но това изглежда драматична промяна. А инсталирането на едно гише „Информация“ на входа, където усмихната и информирана служителка да упътва гражданите, не е грандиозна промяна или реформа. Това е малка промяна с много положителни последствия. Можем ли да поискаме гише „информация“ и по-смислени табели? Можем ли всъщност да поискаме да не трябва изобщо да ходим до това гише, което да ни упъти към друго гише? Където да ни

Continue reading

Софтуерът на държавата – с отворен код и отворени данни

С това click-bait заглавие ще ви разкажа накратко за конференцията на Астел (Асоциация Телекомуникации) на тема електронно управление – мисията възможна, на която презентирах и аз. С по едно изречение за двата панела – официален и граждански. В първия участваха Антон Герунов и Калина Чернева от кабинета на вицепремиера Бъчварова и представиха няколко неща – ще има интегрирана система за човешките ресурси в държавата – наемане на хора, йерархия, кариерно развитие – всичко. Има фокус и върху отворените данни и процесът по качване на приоритетните масиви на портала вече е започнал. Също така започва новата оперативна програма „Добро управление“ (ОПДУ), където „имаме новина“ – изискванията към всички поръчки за софтуер са: да бъдат с отворен код, да имат интерфейс за отворени данни и да имат интерфейс за интеграция с други системи. Накратко, това означава, че данните на администрациите вече няма да се пазят в мазета, че софтуерът ще е прозрачно-разработван и ще получаваме поне малко по-качествени резултати, и не на последно място – че системите в държавата няма да са островчета, а ще са реално интегрирани една с друга. (В случая не се явявам говорител на кабинета, защото за тези изисквания има някакъв принос и Общество.бг със съответните си кампании. Което отбелязах и в моята презентация) След това Гроздан Караджов (председател на транспортната комисия в парламента) сподели някои коректни разсъждения за електронното управление (и някои нюанси, с които не съм съгласен – напр. че техническите детайли нямат такова значение). След него зам-министърът на транспорта Валери Борисов говори по много теми. Аз говорих за визията на Общество.бг за електронно управление – отворено, координирано и фокусирано върху гражданите. Ето и слайдовете: (В останалата част от гражданския панел говорихме за неформалния egov форум, който се събира всеки месец, както и за електронно гласуване, с Илия Кръстев, Михаил-Ернесто Михайлов и проф.Михаил Константинов) Имаше, разбира

Continue reading

Защо няма работещо електронно управление?

Ако електронният градски транспорт се направи както електронното ни управление до момента, ще трябва да дупчим електронни карти. А ако електронната търговия се правеше по този начин, щяхме да избираме стоката от каталог на сайта, а служител щеше да отива до щанда, да я занася на касата и да ни уведомява, че можем да отидем да си я вземем от 9 до 5, другата седмица. Но защо е така; защо електронното „правителство“ реално не работи? Всъщност доста труден въпрос. И тривиалните отговори „щото има корупция“, „щото лелките не искат да бъдат съкратени“ или „щото никой няма интерес“ не са верни, или поне не са цялата картина. Няма една или дори две причини, които, ако бъдат отстранени, всичко ще заработи. Дори да нямаше никакви нагласени търгове за софтуер и хардуер, дори служителите на администрацията напълно да разбираха и подкрепяха дигитализацията в работата си, дори да имаше политическа воля, пак нищо нямаше да стане. С други думи – „сложно е“. Сложно е, заради мащаба и заради завареното положение. Лесно ли би било изведнъж да модернизирате стогодишна компания със над сто хиляди служители? Особено такава, която не е ориентирана към печалба. Но все пак, ето някои от по-важните фактори, без особен ред: липса на визия какво трябва да има всъщност – някой знае ли какво точно искаме да имаме като електронното правителство „стане готово“? Каква е целта? По мои наблюдения, такава визия или липсва, или има сериозни разминавания в нея. По тази тема направих кратка презентация на месечната среща на неформален форум за електронно управление (в който участват представители на администрацията, изпълнителната власт, бизнеса и „обществото“). липса на компетенция и инициативност в администрацията – липсва разбиране, липсва компютърна грамотност и липсва яснота на ниво ръководители (например, дори да има електронна услуга, която администрацията може да ползва, наредбите все още изискват хартиен процес, защото

Continue reading

НАП, ПИК и електронната идентификация

НАП (Национална Агенция за Приходите) активно въвежда използването на ПИК (персонален идентификационен код) за своите електронни услуги. Т.е. ако искаме да подадем данъчна декларация онлайн или да направим онлайн справка за внесените от работодателя ни осигуровки, ни е нужен ПИК. Всъщност, към момента ПИК се ползва само за справки, а за подаване на декларация трябва електронен подпис, но това е на път да се промени – НАП има желание да разшири използването на ПИК. За съжаление, ПИК-ът е едно недоразумение. Да започнем стъпка по стъпка. Как получавате ПИК? Отивате в офис на НАП, където служител ви го дава, разпечатан на лист А4, след като проверява самоличността ви. В работно време, разбира се. Т.е. в добрия случай ви отнема обедната почивка. В лошия случай, постоянният ви адрес е в друг град, защото, да кажем, живеете под наем в София, а НАП не издава ПИК по настоящ адрес. Само по постоянен. Защо – остава мистерия. Отговорът им на мое запитване беше, че е от съображения за сигурност – ако бъде издаван в друг офис от този по постоянен адрес, това щяло да значи, че повече служители на НАП ще видят кода. Това дали 1 или 5 служителя ще го видят не прави кода по-малко компрометиран, но дори да е така, то при една обмислена система кодът просто би бил издаван на гишето, използвайки централизирана система. Но явно „обмислена“ не е подходящо прилагателно. Така, в крайна сметка, получаването на ПИК може да ви струва и цял ден път до офис на НАП по постоянен адрес. За да може да правите електронни справки. Чудесно! Но да оставим ползваемостта настрана и да поговорим за сигурността. Дори само един служител да види кода ви, това вече е лошо. Но може би по-лошо е това, че е хвърчащ лист А4, който всеки, който ви дойде на гости,

Continue reading

Предложение за архитектура на електронното правителство

От една страна, имам добра представа за това какво трябва да се направи от технологична гледна точка, за да станат процесите в държавната администрацията безхартиени (както казва естонският премиер – в естонската администрация хартия се ползва само в тоалетната). От друга страна съм напълно наясно, че проблемите в дигитализирането на администрацията (и „правителството“) са само 10% технологични, и 90% социални, правни и административни. И въпреки че имам представа от правната рамка и от административните процеси, не съм експерт и няма да коментирам тази част. Но пък съм софтуерен инженер, и поради това си позволих да напиша предложение за архитектура, решаваща 10-те процента от проблема с електронното правителство. Защо цяла архитектура, при положение, че преди 5 години писах, че съществуват прилични основи? Защото с тях все още нищо не се случва, а дори да са надградени, до широката публика информация за това не е достигнала (освен някоя и друга „отрязана лентичка“), въпреки интереса ни да се ровим из правителствени сайтове. Целта на архитектурата е да направи комуникацията между различни администрации автоматична, така че никой да не се налага да праща хартиена поща, съдържаща формални заявления с двуседмичен срок, само за да получи проста информация за някой гражданин. В един имагинерен пример, ако ви наемат на работа, компания трябва да уведоми приходната агенция, която на свой ред трябва да провери дали не сте съден, дали сте физически здрав за работата и дали нямате задължения към държавата (напр. като управител на фалирала фирма). В най-лошия случай тази информация ще бъде поискана от работника, който ще трябва да отиде до съда, до личния лекар и до търговския регистър, за да си извади съответните удостоверения, които да предостави. В малко по-добрия случай, приходната агенция ще изпрати хартиени писма до трите други администрации, искайки съответната информация за вас. А в най-добрия случай, софтуерът в агенцията автоматично

Continue reading

Отворен код в държавата

Софтуерът на държавата е…зле (извинете обикновената дума). Толкова зле, че немалка част от него на практика не върши работа. Толкова зле, че вместо случайно да разпределя дела, дава възможност съдиите за всяко дело да се избират от жена с парола 111111. Сайтовете са с дизайн и ползваемост от миналото хилядолетие, порталите са със сигурност на курсов проект и всеки може да извлече от там лични данни, а вътрешните системи често не вършат работа и се изоставят. Защо е толкова зле? По много причини. Но една от основните е, че целият този софтуер е черна кутия. Платено е с „нашите пари“, а след това ние нямаме думата дали ни харесва резултатът. Ето защо се появи иницитивата на Общество.бг за отворен код. И ето защо говорих на OpenFest именно за това – как се прави софтуер в държавата, и как може да се прави по прозрачен и ефективен начин – като цялата разработка е отворена. Ето видео на презентацията (с малко изрязване на 2 точки от слайд поради технически дефект). Ето и слайдовете. (Но колкото и да ни харесва идеята, само с едно „супер“ няма да се реализира. Трябва да „тормозим“ администрацията и политиците с това наше желание)

Continue reading

Държавен CIO

Електронното управление в България не върви. То крета, и за съжаление не в права посока, а някъде встрани. И проблемите изобщо не са технологични (технологичните са около 10% може би). Останалите са „правно-административни“. Общата картина е хаос, в който дори някой да се е ориентирал, няма правото да направи нищо. В този абзац ще опитам да опиша част от хаоса. Има среда за обмен на документи. Но има и среда за комуникация между регистри. Не могат ли регистрите да си комуникират през 1-вата, или пък информационните системи на администрациите през втората? Може би да, може би не. Има системи за документооборот. Някои от тях са вързани с една от горните системи, други не са. Има електронни услуги, които или са публичен интерфейс на документооборотните системи, или са разработени отделно, с включен документооборотен модул, или са просто отбиване на номера. В някои общини има по няколко информационни системи с почти припокриващи се функции, поръчани или от различни ръководства, или дори от някоя (някои) централна администрация. Не само, че има толкова разнородни и несъвместими системи, ами никоя от тях не дошла с промяна на процесите. Те просто описват в дигитален вид хартиения процес. Информацията може да я има в база данни, но 4-те стъпки, в които някой служител извлича информацията и я прилага като документ, остават. Много от тези процедури са в нарушение на закони и дори на вътрешни разпоредби. Защото законите се осъвременяват, но процедурите – не. Защото никой не знае, че някой си закон се е сменил. Освен това, почти никой главен секретар на „учреждение“ няма техническите познания и „визията“ за да дигитализира своята администрация. И така нататък, и така нататък. Чудесно, имаме сериозни проблеми в администрацията, хаос, липса на координация, и нищо не работи. Какво правим? Решението, както се сещате, не е техническо. Дори да направим (или да вземем)

Continue reading

Кръгла маса на тема „Електронно гласуване“

Днес участвах на кръгла маса на тема „Електронно гласуване“, по покана на г-жа Гергана Паси, Дигиталната Национална Коалиция и Информационно Обслужване. Участвах като представител на Общество.бг, и ето и краткият ми „доклад“, който ще напиша и тук, с някои уточнения. Имаше представители на МВР, МВнР, МТИТС, БАИТ, БАСКОМ, ИО, Scytl (испанска компания, занимаваща с електронно гласуване) и други. Ето и репортажът на БНТ. Дискусията вървеше в няколко направления, като заключенията са следните: няма технологична пречка пред реализирането на електронно гласуване на всички са ясни ползите от електронно гласуване – спестяват пари и време, увеличават избирателната активност, позволяват на българите в чужбина да упражнят гласа си от МВР изразиха неувереност, че електронното гласуване ще реши проблемите с купения и контролиран вот, но достатъчно хора се обединиха около позицията, че то няма за цел да решава този проблем, няма и да го влоши. Николай Недялков изтъкна дори механизми, по които може да го облекчи В МВР се притесняват, че електронното гласуване ще отвори врата за киберпрестъпления; теза, която остана неаргументирана в моите очи проф.Емилия Друмева, бивш конституционен съдия и настоящ съветник на премиера сподели, че няма конституционна пречка пред електронното гласуване. Отхвърлянето на кодекса „Фидосова“ не означава принципно отхвърляне на електронното гласуване. Нужно е просто то да бъде вписано правилно в кодекса. Най-важното, около което имаше и най-много дискусии, беше „чипът“ в личната карта – т.е. дали да има електронна идентификация в документа за самоличност (моя любима тема). По темата се изказаха от МВР, като тезата им беше, че има „много плюсове и много минуси, и се търси правилното решение“. От Борика-Банксервиз щрихираха тяхното решение, разработено съвместно с МТИТС eID, базирано на австрийския опит. То може и да е подходящо (ако поддържа anonymous credentials, които позволяват гарантирането на тайната на вота, и едновременно с това – чрез linkable credentials – гласът на

Continue reading

Новият egov.bg – за черните кутии и отвореността

Предполагам, че само най-заинтересованите в сферата на електронното управление граждани изобщо са чували, че имаме нов портал egov.bg. От около една година. Не говоря за ползване – надали някой го е използвал, но има. Това е поне третият портал (аз помня визуално още два). Първият беше информационен портал, към страниците на който нямаше как да вземеш директен линк. Не че технологията, която бяха избрали (JSF) не го позволяваше, просто или не бяха успели да се оправят, или никой не беше преценил за какво всъщност би се използвал този сайт. Следващият беше грозен, почти толкова безполезен, и със аматьорска дупка в сигурността. Опитах да кажа за тази дупка на администрацията (МТИТС), оптитите ми продължиха над година, но те или не разбраха, че я има, или нямаше какво да направят. За щастие, и този портал вече е в историята. Новият портал беше излязъл с призив за обратна връзка миналия септември. И аз, като съвестен гражданин, дадох такава. Положителното е, че най-очевидните бъгове бяха оправени. Отрицателното е, че нищо друго не е оправено. А това е просто един портал, който няма друга функционалност, освен да събере линкове към електронни услуги на администрации (всяка, разбира се, си ги хоства на свой сървър, и разбира се, със самоподписан сертификат, който вади екран с предупреждение в браузъра) Нямам за цел просто да наплюя поредната неуспешна държавна поръчка за софтуер, но ето кратък списък от проблеми: акаунтите от предишния портал не са мигрирани – който е имал регистрация там, да се регистрира пак. Все още няма достъп с универсален електронен подпис, който е законно средство за идентификация. Има достъп с е-ИД, което наистина е хубава технология, само дето никой не я ползва. Сайтът изобщо не е оптимизиран за мобилни устройства. URL-ите са излишно грозни и безполезни, а и отново не е помислено, че някой може да иска

Continue reading

До премиера Орешарски, за електронното правителство

Г-н премиер, Искам да ви попитам дали наистина сте казали, че е рано за електронно правителство в България, или просто медиите са изкривили думите ви. Не вярвам да сте го мислили наистина – спомням си как при съставянето на кабинета в една пресконференция говорихте малко и за електронно правителство, и тогава изглеждаше, че някакви стъпки ще бъдат направени. А това премиер да си променя мнението на всеки три месеца не ни се е случвало, нали… А защо имаме нужда от електронно правителство. И не просто нужда, а крещяща нужда? Не само защото сме предпоследни в ЕС според индекса на ООН.. Не само защото позицията ни се влошава спрямо останалите страни. А защото колкото по-дигитализирана е администрацията, толкова по-ефективна е тя, толкова по-полезна е за биснеса и гражданите, и толкова по-малко корупция допуска. А по корупция сме първи в ЕС. Повечето бизнеси вече имат информационни системи. Дори магазините и заведенията масово използват информационните технологии. Само държавата още се движи на хартия, където е много по-лесно нещо да се загуби, нещо да се прикрие и да се „размотава“. Смятате, че ще струва прекалено скъпо. Първо, това е необходима инвестиция. Инвестицията в информационни технологии вече не е въпрос на избор. Всеки директор на голяма компания ще ви го каже. И второ, ще бъде скъпо само ако търговете се провеждат както досега, и както повечето търгове в държавата – не с цел да се свърши работа, а с цел да се приберат „едни пари“ от „наши хора“. Работил съм като технически експерт по такива проекти, знам как стоят нещата. Надявам се и вие знаете (иначе погледнете последния абзац). Няма как да не спомена Естония. Страна с история, подобна на нашата – бивша съветска република (ние за щастие не сме успели да станем такава), с преход към демокрация. Днес Естония е инкубатор за високотехнологични компании,

Continue reading