За техническите решения и технически неграмотните хора

Въпросът е обширен и съществува от дълго време. Защо става така, че решения на предимно технически проблеми се вземат от хора без съответната компетентност. Под „технически“ визирам по-скоро експертни, с уклон към информационните технологии, където имам повече наблюдения. Стандартният пример, за който всеки програмист се сеща е: Идва шефът и казва „това трябва да стане така“, въпреки че това „така“ е технически грешно, невъзможно или глупаво. Същото важи за други експертни сфери. Прието е, че мениджърът, или човекът, който взема решенията, не е компетентен в дадена сфера. Той е предимно координатор на хора и ресурси и за това не са му нужни технически умения. Като координатор се очаква, че той има най-много информация за ситуацията, и затова трябва да може да вземе най-балансирано решение. Но това е така само в случаите, в които решението не се налага да разчита на материя, която координаторът не е успял да разбере. А „high-level understanding“ не се брои, защото „дяволът е в детайлите“. Точно поради погрешното схващане, че технически неграмотни хора трябва да вземат решения от техническо естество, се раждат законопроекти като ACTA, SOPA и подобни. Да, предпоставка за тях са лобитата и подкупите, но те не са всичко. Тези мерки целят да оперират върху едно строго техническо поле – интернет. Там важат купища правила, протоколи и технологии, които усложняват решението на проблема, с който наивните законодатели са се захванали. Например за създателите на SOPA домейн името беше равносилно на самия уебсайт, а то е просто един негов псевдоним. За създателите и на двата закона пък убягваха концепциите на p2p технологиите. Те се опитваха да решат проблема с авторското право с повърхностни технологични познания, което очевидно няма как да работи. Основният им фокус беше върху правната и бизнес страната на нещата, поради което и решенията бяха отхвърлени. И една от причините те да бъдат

Continue reading

Протести срещу бюджетните съкращения и каква е връзката с електронното управление

В Европа (Унгария, Гърция, Испания) протестират срещу бюджети съкращения. Това значи замразяване на заплати, свиване на оперативни разходи. Ако погледнем от една строго-капиталистическа гледна точка, то ако хората не са доволни от един работодател, са свободни да напуснат и да намерят друг. От друга страна всяко предприятие регулира разходите си на база на приходите, и е в реда на нещата да замрази заплати напр. По тази капиталистическа логика протести срещу предприятия не трябва да има. Само че държавата е особен случай. Тя е възприемана като „предприятие“, което е длъжно да помага на всички. Защото взема от всички. Включително с това, че е длъжна да осигурява работа на хората. Това е един по-социалистически поглед върху нещата, но той непременно излиза на преден план, когато се случват съкращения. Прави ли са хората да протестират? „Не“, ще ви кажат експертите от световната банка. „Да“ ще ви кажат профсъюзите. Очевидно двете доктрини все още се борят. Според мен не са прави, ако гледаме нещата в дългосрочен план. И са прави, ако ги гледаме в краткосрочен. А можем ли да ги гледаме в дългосрочен, ако краткосрочно хората са недоволни? Това трябва да се опитват да балансират правителствата. Защо не са прави в дългосрочен план? Защото прекалено много човешка намеса във функционирането на структура от мащабите на една държава затруднява това функциониране. С една дума – бюрокрация. 20 човека стоящи зад бюра и изискващи различни документи и печати за извършването на нещо елементарно. Контрапунктът на тази позната на всеки ситуация е електронното управление и автоматизацията на процедурите. Но електронното управление означава съкращаване на излишните позиции, което означава оставяне на хора без работа. Но също така означава намаляване на корупцията и увеличаване на ефективността на държавните органи. Т.е. протестите, които днес се случват заради свиване на разходи, поради икономическата криза, в близко бъдеще ще бъдат насочени срещу

Continue reading

Криворазбраната дигитализация

„Нация техническа“ – дали сме такава или не – не знам. Но поне имаме много програмисти, и чужди фирми изнасят развойната си дейност в България. Само че това изглежда не корелира по никакъв начин с нивото на дигитализация в държавата. Колко човека имат електронен подпис? Колко ползват интернет-банкиране? Колко използват интернет за пазаруване? А за административни услуги? Много малко. През седмицата ми попадна един материал за Естония. Да, бивша съветска република. Относно заглавието – когато бях ученик и ходех по олимпиади по информационни технологии, всяка година имаше поне по един проект за електронен дневник. Някое училище да ползва такъв софтуер през 2011? Ако съдим по резултатите в google, само няколко, по своя инициатива. Писах преди няколко месеца за електронното управление, и как то е до кривата круша. Защо нищо не се случва в тази област? Ами много ясно защо – корупция и некадърност. Не ме интересува кое надделява. Преди да дойдат на власт ГЕРБ обещаваха министерство на информационните технологии. После го сложиха към министерство на транспорта. Досега не съм чул за нещо смислено от там. Г-н Първан Русинов не знам какво прави, обаче аз хич не съм доволен от него. Ако google-нем името му, излизат предимно статии за назначаването му. Или нищо не е свършено, или резултатите се пазят в тайна. При този PR на кабинета не вярвам да е второто. Преди две години започнах да работя по проекти свързани ел.правителство, и съответно се запознах със ситуацията. Досега съществена разлика няма. Да, пуснат е порталът (egov.bg), който е ужасен. В нито една сфера няма дигитализация. Освен че всеки има facebook и играе farmville в работно време. Всъщност, тук-там има по някой ИТ проект, за който се споменава – я сайта bulgariatravel.org, я сайта на електронното преброяване. Само че те се споменават защото са многократно надценени и са направени зле. А

Continue reading

Електронно управление?

Електронното управление в България на практика отсъства. Въпреки, че за него се дават пари и се говори от осем години. В доклада на ООН за 2008 година България е на 43-то място по развитие и готовност за електронно управление, а в доклада за 2010-та е на 44-то място. Т.е. според ООН няма особен напредък. Аз до скоро работих като програмист по проект за електронното правителство. Но тук няма да прочетете обвинения към хора и фирми, или тайни „от кухнята“. Нито знам нещо пикантно, нито договорът ми позволява да изнасям такива неща, дори да знаех, нито бих имал желание, нито има нужда. Вместо това ще обясня как аз виждам успешното въвеждане на електронното управление в България в светлината на опита, който имах с този проект и с институциите. Но да започнем от това какво е направено до момента: портал http://egov.bg – публично достъпен от началото на 2010, със няколко електронни услуги на него. Критиките, които може да прочетете в медиите, както и коментарите на читателите се обединяват около 2 пункта: 1. Сайтът е зле направен от потребителска гледна точка. Работи бавно и само под Internet Explorer. 2. Предложените услуги са малко, и се предлагат от малко администрации/общини. ЕСОЕД (единна среда за обмен на електронни документи) (наредба) – въведена в експлоатация на 29-ти юли т.г. това е средата за пренос на данни в рамките на електронното правителство. От моя опит с нея тя е много добре изпълнена и върши чудесна работа за това, за което е предвидена – а именно да гарантира сигурността и достовреността на всички електронни документи преминаващи през нея. А всички електронни документи трябва да преминават през нея. регистър за оперативна съвместимост. Накратко – има за цел унифициране на данните. Т.е. във всички електронни документи, където се попълва адрес, форматът на този адрес да е един и същ –

Continue reading

Половин час в сайта на агенцията по обществени поръчки

Днес отделих половин час да разгледам разни обществени поръчки (на www.aop.bg). Защо – ами защото ми беше интересно да видя дали новите управляващи са понамалили темповете на злоупотреби с държавни пари. Разбира се по оскъдната информация там не може да се каже къде се злоупотребява, защото не пише каква част от работата е свършена, и как. Но пък мога да изредя няколко по-интересни „момента“. (Гледах обществените поръчки на МТИТС и МВР) Обществените поръчки на МТИТС са в голяма степен с финансиране от ЕС (имат знамето на ЕС отстрани) – най-вероятно по оперативна програма „Транспорт“ Новото управление е закупило за всички служители на МВР нови обувки (и зимни, и летни) и работни униформи. Всичко това е струвало към 5 милиона, като един чифт обувки излизаше към 80 лева (за униформите не пишеше бройка). Т.е. тук нещата изглеждат на ред. МВР е поръчало „Разтворима прахообразна напитка, съдържаща кафе, мляко и захар в индивидуална опаковка“ (четете „3в1“) и чай в доста големи количества, на стойност 500 хиляди лева. БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД е спечелила в края на юни (т.е. при предишното правителство) обществена поръчка на стойност 4628387000 BGN (да, четири милиарда и половина), изглежда по ОП „Транспорт“, за провеждане на пътнически превози. Проектът е обаче за срок от 15 години. Забележете, че тук не влиза инфраструктурата – тя е за НКЖИ. Аз наскоро пътувах с влак и не видях някакво подобрение. Може още да не са взели парите. А може и да са ги „взели“. МВР е закупило 1500 кубика дърва за отопление на гранична полиция на стойност около 200 хиляди лева (с включен транспорт) (тук един колега каза – „те гранична полиция си секат от гората дървета“) МТИТС е застраховало два употребявани самолета (не пише за какъв срок, и колко са стари) за 5,5 милиона долара, без ДДС. Това вече ми се вижда

Continue reading