В Европа (Унгария, Гърция, Испания) протестират срещу бюджети съкращения. Това значи замразяване на заплати, свиване на оперативни разходи. Ако погледнем от една строго-капиталистическа гледна точка, то ако хората не са доволни от един работодател, са свободни да напуснат и да намерят друг. От друга страна всяко предприятие регулира разходите си на база на приходите, и е в реда на нещата да замрази заплати напр. По тази капиталистическа логика протести срещу предприятия не трябва да има.
Само че държавата е особен случай. Тя е възприемана като „предприятие“, което е длъжно да помага на всички. Защото взема от всички. Включително с това, че е длъжна да осигурява работа на хората. Това е един по-социалистически поглед върху нещата, но той непременно излиза на преден план, когато се случват съкращения.
Прави ли са хората да протестират? „Не“, ще ви кажат експертите от световната банка. „Да“ ще ви кажат профсъюзите. Очевидно двете доктрини все още се борят. Според мен не са прави, ако гледаме нещата в дългосрочен план. И са прави, ако ги гледаме в краткосрочен. А можем ли да ги гледаме в дългосрочен, ако краткосрочно хората са недоволни? Това трябва да се опитват да балансират правителствата.
Защо не са прави в дългосрочен план? Защото прекалено много човешка намеса във функционирането на структура от мащабите на една държава затруднява това функциониране. С една дума – бюрокрация. 20 човека стоящи зад бюра и изискващи различни документи и печати за извършването на нещо елементарно. Контрапунктът на тази позната на всеки ситуация е електронното управление и автоматизацията на процедурите. Но електронното управление означава съкращаване на излишните позиции, което означава оставяне на хора без работа. Но също така означава намаляване на корупцията и увеличаване на ефективността на държавните органи. Т.е. протестите, които днес се случват заради свиване на разходи, поради икономическата криза, в близко бъдеще ще бъдат насочени срещу по-масово въвежда на електронно управление. Защото един от резултатите от неговото въвеждане ще бъде свиване на разходите.
И въпросът е – искаме ли всички държавни служители да са доволни днес, или искаме всички да са по-доволни след 5 години? Отговорът, който всеки държавник ще даде е „и двете“. Това е и моят отговор, но за да се случи той има едно условие – нещата да се правят плавно, така че в нито един момент да няма твърде много недоволни хора. В момента тази плавност не е възможна в закъсалите европейски държави. Но колкото по-рано започне целенасоченото дигитализиране на държавите, толкова по-скоро ще има достатъчно малко държавни служители, така че при следващата криза свиването на разходите да е по-безболезнено.
П.П. Вероятно изглежда, че смятам електронното управление за панацея. Но не е така – то няма да реши всички проблеми и няма да изземе ролята на човека. Но ще повторя един цитат с неизвестен автор: Инвестирането в информационни технологии вече не е въпрос на избор, а е задължение.
П.П.2. Случайно, пиша това в деня, в който гледах филма „Бразилия“, пародиращ бюрокрацията и в същото време показващ до какво може да доведе сляпото доверие в безгрешността на технологиите.
Вашият коментар