Криворазбраната дигитализация

„Нация техническа“ – дали сме такава или не – не знам. Но поне имаме много програмисти, и чужди фирми изнасят развойната си дейност в България. Само че това изглежда не корелира по никакъв начин с нивото на дигитализация в държавата.

Колко човека имат електронен подпис? Колко ползват интернет-банкиране? Колко използват интернет за пазаруване? А за административни услуги?

Много малко. През седмицата ми попадна един материал за Естония. Да, бивша съветска република. Относно заглавието – когато бях ученик и ходех по олимпиади по информационни технологии, всяка година имаше поне по един проект за електронен дневник. Някое училище да ползва такъв софтуер през 2011? Ако съдим по резултатите в google, само няколко, по своя инициатива. Писах преди няколко месеца за електронното управление, и как то е до кривата круша.

Защо нищо не се случва в тази област? Ами много ясно защо – корупция и некадърност. Не ме интересува кое надделява. Преди да дойдат на власт ГЕРБ обещаваха министерство на информационните технологии. После го сложиха към министерство на транспорта. Досега не съм чул за нещо смислено от там. Г-н Първан Русинов не знам какво прави, обаче аз хич не съм доволен от него. Ако google-нем името му, излизат предимно статии за назначаването му. Или нищо не е свършено, или резултатите се пазят в тайна. При този PR на кабинета не вярвам да е второто.

Преди две години започнах да работя по проекти свързани ел.правителство, и съответно се запознах със ситуацията. Досега съществена разлика няма. Да, пуснат е порталът (egov.bg), който е ужасен.

В нито една сфера няма дигитализация. Освен че всеки има facebook и играе farmville в работно време. Всъщност, тук-там има по някой ИТ проект, за който се споменава – я сайта bulgariatravel.org, я сайта на електронното преброяване. Само че те се споменават защото са многократно надценени и са направени зле.

А от обещания за министерство на ИТ, и приоритетност на този сектор, имаме почти кръгла нула. Похвално. Единствено чуваме от време на време за широколентовите „магистрали“. Което е в унисон с магистралните „мантри“ на кабинета, но е доста далеч от дигитализацията на ежедневните, повторяеми задачи в държавата.

Всъщност не става дума само за дигитализацията в публичния сектор. Тя е доста ниска и в частния сектор. Много все още ползват тетрадки или прости excel-ски таблици в добрия случай. За софтуер пари на се дават. Всеки, който се е опитвал, (от родолюбие или по друга причина), да работи за българския пазар, се е сблъсквал с отношението „500 лева за това е много!“. Информационната култура като цяло е ниска, и това няма как да не рефлектира и върху усещането на управляващите за нужда от напредък в тази област. Т.е. те не усещат, че е толкова нужно.

Разбира се, сега можете да си кажете „тоя програмист к’во ни занимава с тия ИТ, къде-къде по-важни проблеми има“. В статията за електронното управление съм обяснил защо дигитализацията, ако се направи правилно, ще има силно положително влияние върху всички сфери. С две думи – намаляване на разходи, намаляване на възможностите за корупция, възможности за дългосрочно планиране.

И като заключение – това всяко министерство да има работещ сайт, да има широколентов достъп в големите градове и тук-там да има по някоя услуга, която може да се извърши по електронен път е далеч от нужната дигитализация. Така че – на работа. Поне си ги заслужете тия рушвети.