За техническите решения и технически неграмотните хора

Въпросът е обширен и съществува от дълго време. Защо става така, че решения на предимно технически проблеми се вземат от хора без съответната компетентност. Под „технически“ визирам по-скоро експертни, с уклон към информационните технологии, където имам повече наблюдения. Стандартният пример, за който всеки програмист се сеща е: Идва шефът и казва „това трябва да стане така“, въпреки че това „така“ е технически грешно, невъзможно или глупаво. Същото важи за други експертни сфери.

Прието е, че мениджърът, или човекът, който взема решенията, не е компетентен в дадена сфера. Той е предимно координатор на хора и ресурси и за това не са му нужни технически умения. Като координатор се очаква, че той има най-много информация за ситуацията, и затова трябва да може да вземе най-балансирано решение. Но това е така само в случаите, в които решението не се налага да разчита на материя, която координаторът не е успял да разбере. А „high-level understanding“ не се брои, защото „дяволът е в детайлите“.

Точно поради погрешното схващане, че технически неграмотни хора трябва да вземат решения от техническо естество, се раждат законопроекти като ACTA, SOPA и подобни. Да, предпоставка за тях са лобитата и подкупите, но те не са всичко. Тези мерки целят да оперират върху едно строго техническо поле – интернет. Там важат купища правила, протоколи и технологии, които усложняват решението на проблема, с който наивните законодатели са се захванали. Например за създателите на SOPA домейн името беше равносилно на самия уебсайт, а то е просто един негов псевдоним. За създателите и на двата закона пък убягваха концепциите на p2p технологиите. Те се опитваха да решат проблема с авторското право с повърхностни технологични познания, което очевидно няма как да работи. Основният им фокус беше върху правната и бизнес страната на нещата, поради което и решенията бяха отхвърлени. И една от причините те да бъдат отхвърлени беше, че с техническата си несъстоятелност решенията не вдъхваха доверие.

И какво, програмисти да решават такива сериозни и дълбоки проблеми ли? Ами…да. Защото те са хората, които могат да измислят начин, по който нещата да работят за всички. Може би си мислите, че експерти са участвали в изготвянето на законопроектите. Участвали са, но по грешния начин. На тях им е казано „как можем да блокираме сайтове“ или „как да разберем кой какво е свалил“. Зададени им са грешните въпроси. Решението на проблема с авторските права и интелектуалната собственост може да дойде само от хора, които разбират много добре средата, в която решението трябва да оперира.

На пръв поглед нямаща нищо общо тема е електронното правителство в България, или по-скоро неговото отсъствие. Ако сте чели предишни мои публикации по темата, знаете, че съм работил известно време по него. Там решенията се вземаха, и продължават да се вземат от хора, които си нямат понятие от технологии. Да, след толкова години са дочули нещо за SOA или електронно подписване, но горе-долу до там. Резултатът е, че все още този проект е една каша, която няма да проработи скоро, колкото и да не ми харесва това. Да, има корупция и игрички, но те отстъпват по значимост на некомпетентността. Нещата се ръководят от хора, които нямат ясна идея какво и как трябва да стане. Да, и тук има консултации с експерти, но експертите не са водещи – те идват, дават си мнението и си отиват. А pointy-haired boss-овете (не само в министерството, а и във фирмите-изпълнители) остават да решат какво става. Резултат? Няма електронни подписи в личните карти, няма работещ портал, няма работещи електронни услуги, няма комуникация между администрациите (и да има нещо, то е колкото да се отчете дейност).

Каква е поуката? По някои въпроси решенията трябва да се вземат от технически специалисти. Не всеки от тях е способен да разбере страничните ефекти – обществени, социални и икономически, но е много по-вероятно програмист да разбере съкращението на служители, което ще предизвика една автоматизирана система, отколкото зам-министър да разбере криптография с публични ключове. И е много по-вероятно ИТ специалист да разбере бизнес-модела на носителите на авторски права, отколкото конгресмен да разбере какво е DNS и рутиране на пакети. А дали им е нужно да знаят тези подробности? Очевидно, защото предложенията са несъстоятелни по тези параграфи. Така че – не опитвайте това във вашия парламент. Оставете сложността на решението на нас.