Обобщение относно Търговския регистър

Преди месец Търговският регистър беше „долу“. След като кризата премина и Търговският регистър вече функционира, бих искал да направя малко обобщение на случилото се.

По официална информация сривът се дължи на дефектирали дискове. За всеки е ясно, че ако дефектирали дискове ти сринат системата, значи не си конфигурирал системата както трябва. Също така значи, че не наблюдаваш добре параметрите на системата и не си забелязал какво те очаква.

Разбира се, нещата не са толкова прости. Да, ИТ експертите може и да знаем как се конфигурират и поддържат системите, но коренът на проблема не е технически, а управленски. Много ми се иска всички проблеми да имат технически решения, но както виждаме нещата понякога са иначе – много проблеми водят след себе си технически проблеми.

Затова участвах (с експерти от Демократична България) в изготвянето на детайлен план за управление на информационните ресурси. Това е донякъде политически документ, но много повече – управленски. И то не само в смисъл на „държавно управление“, а на управление по принцип – всяка една голяма корпорация, чиято инфраструктура е в състоянието, в което е държавната, би следвало да има такъв план.

За да решим проблема с Търговския регистър трябва да дадем „zoom out“, и да видим защо изобщо се стига до некачествена поддръжка на некачествено надграждан остарял софтуер, при това в засекретена поръчка. И тук дори отговорът не обичайният – корупция. Или поне не със стандартните финансови подбуди. Поддръжката на Търговския регистър струва 90 хиляди годишно. Това са твърде малко пари за адекватна поддръжка.

Проблемът не е в липсата на изисквания и стандарти – докато бях съветник в МС, прокарахме всички необходими изисквания и стандарти. Само че самото им наличие не е достатъчно за спазването им. Дори наличието на контролен орган не е достатъчно. Нужно е това, което много консултанти биха нарекли „организационна зрялост“. А такава в държавата липсва.

В интервю по темата за Медиапул казах, че на първо време липсват хора, които да „превеждат“ евентуална политическа воля в технологична и организационна реалност. Днес присъствах на лекция, която дефинира ролите на продуктовия мениджър в софтуерните компании, а именно – да служи като медиатор между бизнес изискванията, потребителските изисквания и технологичната реалност. Може да се каже, че ни трябва екип от хора с умения на продуктови мениджъри за редица системи и институции. А, да – не можем да си ги позволим, защото заплатите в администрацията са ниски, а пък Държавно предприятие „Единен системен оператор“ все още няма. Така че ще разчитаме на добра подредба на звездите.

Говорейки за мерки, все пак правителството предприе няколко от описаните в документа с препоръки – активизира се по създаването на „аварийно-възстановителен център“, както и на държавно предприятие. Не би трябвало да се сещаме какво ни трябва чак след като кризата удари, но пък иначе за какво са кризите?

В заключение, немарливостта при поддръжката на Търговския регистър е системен проблем, който няма да се реши с успешното възстановяване на един дисковия масив. Решаването на този проблем не е лесно – дори когато знаеш как, случването му на практика е пълно с препятствия от всякакво естество. Но се надявам, че от ситуация на „умерен разпад“ можем да преминем поне към „умерен прогрес“. Защо се надявам? Ами защото ако не се, значи да се отчаям, а от това няма смисъл.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.