Митът за недемократичния Европейски съюз

Има един мит, който се повтаря все по-често – че Европейският съюз е недемократичен, а решенията се вземат от неизбрани от никого бюрократи.

Само че… ЕС има няколко основни институции и всички те са доста демократични (както отбелязва и The Economist).

Европейският парламент се състои от 750 депутати, директно избрани от народа с избори. Да, има идиоти, да, понякога гласуват глупости, и аз съм на първите линии да ги критикувам в тези случаи, но са си съвсем демократично избрани. За българските представители даже е по-демократично от националните избори, защото водачът на листа може да бъде изместен с преференции.

Броят евродепутати е горе-долу пропорционален на населението на държавите-членки, но наклонен леко в полза на по-малките държави. За да нямат големите твърде много тежест.

Малко известна на широката публика доскоро институция на ЕС е Съветът. Много от решенията се вземат на практика именно там (а не в парламента или Комисията), а той е съвсем демократичен – министрите от изпълнителната власт на всяка държава имат равен глас. Да, министрите на Борисов и Орбан имат равен глас с тези на Меркел и Макрон. И макар да не са избирани пряко, а чрез парламент, това са представители на демократично избраните правителства на съответните държави. Именно този съвет председателствахме през първата половина на тази година. Да, и те правят глупости, да, решенията там се вземат бавно и с трудни компромиси между интересите на всички държави-членки. Но именно това е демократичното.

Европейската комисия и често критикувания Юнкер са изпълнителната власт на ЕС. Те се избират от парламента, който пък е демократично избран. Както всъщност почти всяка изпълнителна власт в Европа. Критиците обичат да казват „никой не е избирал еврокомисарите“. Но никой не е избирал и нашите министри, и все пак те са легитимното правителство (колкото и наедекватно да е то). Всъщност, „никой“ не е вярно – демократично избраният парламент ги е избрал. И да, Комисията има право да съставя обвързващи нормативни актове, които не са минали през парламент и съвет (решения и част от регламентите), и може би техният обхват може да се прецизира, но всяка изпълнителна власт има такова право (нашата, например, приема правилници, наредби, решения и постановления)

Съдът на Европейския съюз наистина не го избира народът. Но това е закономерно, тъй като съдебната власт в Европа не подлежи на избори, и по-добре. Но всъщност и той е демократичен, тъй като в състава му влиза по един съдия от всяка държава-членка, предложен от правителството.

Така че Европейският съюз си е възможно най-демократичен, че даже понякога вповече, което води до блокиране на преговорите по някои теми.

„Неизбраните от никого бюрократи“ не са тези, които вземат решенията – решенията се вземат от избрани от народите на ЕС представители, така че предлагам да спрем с тази теза.

ЕС има други кусури, които трябва да работим, за да поправим, но демократичността не е един от тях.

One comment

  1. Либерализмът е мъртъв от средата на 1970те, заменян с неоконсерватизмът – наричан неолиберализъм. Либерализмът създава нациите и пътят за разгръщане на националният потенциaл. Неолиберализмът връща в орбитата на атлантическата олигархия, колониялен мурафет. Ето пример с Турция. Правят сериали в които жените ходят с най къси полички, и никой не говори за девственост. Ако имаха в турция автентичен либерализъм, щеше да се усеща вкусът на една автентична култура с цялата й дълбочина. Но неолиберализъм-НЕОКОНСЕРВАТИЗЪМ – а нали КОНСЕРВАТИЗМЪТ е ФАРИСЕЙСКИЯТ КВАС. Пилат колониялната власт със своят нео“ЛИБЕРАЛИЗЪМ“! …. Политиката е една крива на падение и възход. Когато всичко е на нула, равно, изравнено, тогава на дневен ред е лявата политика, и става растеж, вяра-надежда-любов, и когато има осезаем и висок скок, постижения, бичи ръст, тогава идва либерализмът на дневен ред, и тези на отгоре да вземат общите постижения и парите на масите, след което следва срив, и опасност елитът намазал от либерализмът да го свалят и пак да има лява политика, и тогава елитът прави консерватизъм, фашизъм, дясно, и след още спад и крайно дясно, докато всичко стане на нула, и без капитал и надежда оцелелите се обединяват и правят лява политика. След пожар, наводнение, земетресение, ураган, цунами, война, хората се осъзнават като равни и се обединяват, изтрезнели.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *