Има един мит, който се повтаря все по-често – че Европейският съюз е недемократичен, а решенията се вземат от неизбрани от никого бюрократи.
Само че… ЕС има няколко основни институции и всички те са доста демократични (както отбелязва и The Economist).
Европейският парламент се състои от 750 депутати, директно избрани от народа с избори. Да, има идиоти, да, понякога гласуват глупости, и аз съм на първите линии да ги критикувам в тези случаи, но са си съвсем демократично избрани. За българските представители даже е по-демократично от националните избори, защото водачът на листа може да бъде изместен с преференции.
Броят евродепутати е горе-долу пропорционален на населението на държавите-членки, но наклонен леко в полза на по-малките държави. За да нямат големите твърде много тежест.
Малко известна на широката публика доскоро институция на ЕС е Съветът. Много от решенията се вземат на практика именно там (а не в парламента или Комисията), а той е съвсем демократичен – министрите от изпълнителната власт на всяка държава имат равен глас. Да, министрите на Борисов и Орбан имат равен глас с тези на Меркел и Макрон. И макар да не са избирани пряко, а чрез парламент, това са представители на демократично избраните правителства на съответните държави. Именно този съвет председателствахме през първата половина на тази година. Да, и те правят глупости, да, решенията там се вземат бавно и с трудни компромиси между интересите на всички държави-членки. Но именно това е демократичното.
Европейската комисия и често критикувания Юнкер са изпълнителната власт на ЕС. Те се избират от парламента, който пък е демократично избран. Както всъщност почти всяка изпълнителна власт в Европа. Критиците обичат да казват „никой не е избирал еврокомисарите“. Но никой не е избирал и нашите министри, и все пак те са легитимното правителство (колкото и наедекватно да е то). Всъщност, „никой“ не е вярно – демократично избраният парламент ги е избрал. И да, Комисията има право да съставя обвързващи нормативни актове, които не са минали през парламент и съвет (решения и част от регламентите), и може би техният обхват може да се прецизира, но всяка изпълнителна власт има такова право (нашата, например, приема правилници, наредби, решения и постановления)
Съдът на Европейския съюз наистина не го избира народът. Но това е закономерно, тъй като съдебната власт в Европа не подлежи на избори, и по-добре. Но всъщност и той е демократичен, тъй като в състава му влиза по един съдия от всяка държава-членка, предложен от правителството.
Така че Европейският съюз си е възможно най-демократичен, че даже понякога вповече, което води до блокиране на преговорите по някои теми.
„Неизбраните от никого бюрократи“ не са тези, които вземат решенията – решенията се вземат от избрани от народите на ЕС представители, така че предлагам да спрем с тази теза.
ЕС има други кусури, които трябва да работим, за да поправим, но демократичността не е един от тях.
Либерализмът е мъртъв от средата на 1970те, заменян с неоконсерватизмът – наричан неолиберализъм. Либерализмът създава нациите и пътят за разгръщане на националният потенциaл. Неолиберализмът връща в орбитата на атлантическата олигархия, колониялен мурафет. Ето пример с Турция. Правят сериали в които жените ходят с най къси полички, и никой не говори за девственост. Ако имаха в турция автентичен либерализъм, щеше да се усеща вкусът на една автентична култура с цялата й дълбочина. Но неолиберализъм-НЕОКОНСЕРВАТИЗЪМ – а нали КОНСЕРВАТИЗМЪТ е ФАРИСЕЙСКИЯТ КВАС. Пилат колониялната власт със своят нео“ЛИБЕРАЛИЗЪМ“! …. Политиката е една крива на падение и възход. Когато всичко е на нула, равно, изравнено, тогава на дневен ред е лявата политика, и става растеж, вяра-надежда-любов, и когато има осезаем и висок скок, постижения, бичи ръст, тогава идва либерализмът на дневен ред, и тези на отгоре да вземат общите постижения и парите на масите, след което следва срив, и опасност елитът намазал от либерализмът да го свалят и пак да има лява политика, и тогава елитът прави консерватизъм, фашизъм, дясно, и след още спад и крайно дясно, докато всичко стане на нула, и без капитал и надежда оцелелите се обединяват и правят лява политика. След пожар, наводнение, земетресение, ураган, цунами, война, хората се осъзнават като равни и се обединяват, изтрезнели.
Горното мнение не го схващам съвсем. При „истински“ либерализъм Турция щяла да има сериали с „автентична култура“. И в самия коментар се намеква, и се знае, че „автентичната“, турска култура включва фереджета, липса на права и уредени бракове. Либералност произлиза от френската дума „либерти“, която значи свобода. Свободата не се връзва с „автентичната“, турска култура.
Може би ще е далеч от добрия тон, но ако майката на „Невинния“ беше девствена, то той нямаше да пише коментари в момента.
=*=
Тук съм да попитам защо според автора е по-добре съдиите да не се избират. Той е член на нещо, което се нарича „Демократичен съюз“ или аз нещо се бъркам. Да не би както либерализъм според горе коментиращия не значи свобода, така демокрация според автора да не означава избори. Да не би демократ да значи човек, който не вярва в изборите?
Интересна е и веригата на доверие. Аз съм избрал депутатите, те са избрали правителството, следователно аз съм избрал правителството и то е демократично.
Значи избираме пряко един напълно ненужен човек като президента, който няма никаква власт (освен да вади затворници на свобода и да сменя имена на градове), а не избираме министрите си, които имат цялата реална власт?
Аз в предишни блогпостове съм предлагал прякоизбираема изпълнителна власт. Това има своите плюсове и минуси, които не съм достатъчно компетентен да коментирам в детайли.
А съдиите не е добре да се избират, защото те не носят политическа отговорност и не вземат политически решения. Те трябва да прилагат закона и това да не зависи по никакъв начин от обществените настроения.
Много благодаря за отговора!
Това е първия път, когато срещам обяснение, защо да не се избират съдии, различно от това, че при нас действа континенталната практика, а не атлантическата. Ако това да бе вярно, тогава и прецеденти не трябваше да има, а има.
Аз също не парадирам за компетентност. Просто размишлявам, кое звучи по-правилно.
И в този смисъл, си мисля, че ще съм по-спокоен, ако някой утре решава дали ще вляза в затвора, че съм гласувал за този човек и съм убеден в качествата му, а не си е платил поста и сега си избива парите.
В съда наистина ли няма политика? Не бях забелязал. Ако нямаше, то защо искат да махат Лозан Панов? Той нали е професионалист? Защо ще го махат, ако това не е политически акт неговото отстраняване?
Делата КТБ, кметицата на Младост, Стайкови, Арабаджиеви, Баневи и още десетки други да не би да не са политически дела?
Модерно е да се плюе по Славун, но ще си позволя да се съглася с него и да искам освен да избирам кмет, да избирам още местния съдия(и) и началника на РПУ. Ще се чувствам по-спокоен. Пък нека после тия началници да си изберат министъра, а съдиите да си изберат там по-високите органи, че не съм сигурен, че одобрявам съществуването на ВСС. Струва ми се толкова излишен, колкото МО (имаме генерален щаб) и прежде споменатия президент на републиката.