Електронното управление срещу корупцията

Апартаменти, тераси, къщи за гости. Скандалите, които „бушуват“ от повече от месец и могат да променят политическия пейзаж. Всички параметри на корупционните практики вече са ясни и няма нужда да ги повтарям. Иска ми се обаче да разгледам скандалите от една друга гледна точка – електронното управление.

Може би не изглежда свързано, но всъщност е ключов фактор. Първо – какво е електронното управление? То не е просто електронни услуги, те са само върхът на айсберга. Електронното управление стъпва на електронизираното събиране и съхранение на информация, и то информация имаща правно значение. С други думи, това, че имаме електронни регистри и законоустановени правила по тяхното поддържане е в основата на електронното управление.

Какво общо има това с корупцията? Да проследим как бяха установени апартаментите, терасите и къщите за гости. Свободна Европа, Антикорупционният фонд и Бивол използваха публични електронни източници – Имотния регистър, регистъра на имуществените декларации, регистъра на получилите помощи по програмата за развитие на селските райони. Без тези източници скандалите щяха да са непроверими слухове.

А имотният регистър, регистрите по оперативните програми (обединени в системата ИСУН), имуществените декларации, търговският регистър, регистърът на обществените поръчки и още един куп регистри представляват основата на електронното управление. Администрацията е длъжна да ги попълва и въздействието „отгоре“ е трудно до невъзможно. Никой не може да „пипне тайно“ информация за фирмата ви, никой не може ей така да влезе и да изтрие данни за имот в Имотния регистър. Ако декларация за имуществено състояние липсва, това само по себе си би генерирало скандал. Обществените поръчки се вписват не само в българския регистър, но се изпращат и към европейски такъв.

Но какво като са електронни – и на хартия да бяха, пак щеше да може някой да отиде и рови в информацията. Това има два аспекта. Първият е автоматизирането на работата – с данни в електронен вид могат не само да се намират по-бързо нещата, които търсиш, но неща, които не търсиш стават видими в процеса на търсенето. Вторият аспект е достъпността. Чувал съм слухове как преди въвеждането на Търговския регистър много хора спешно са излизали от органите на дружества, с които не са искали да бъдат свързвани. Защото едно е някой да отиде да рови фирменото дело в мазето на съдебната палата, друго е информация да е достъпна с няколко натискания на мишката.

Друг много важен фактор е прозрачността на информацията. Ако регистрите не бяха публични, щяха ли да са полезни? Според мен – да. Защото самото наличие на информацията в структуриран вид я прави достъпна. Да, понякога ще се налага искане по Закона за достъп до обществена информация, ще последва отказ, ще се отиде до административен съд, но накрая информацията е там. Информацията за къщите за гости не е била публична, но в крайна сметка е била намерена (и то по всичко изглежда без да „изтича“ отвътре).

Също така от непрозрачни или полу-прозрачни, регистрите могат да станат прозрачни много по-лесно. Когато преди 3 години отваряхме масиви от данни, в т.ч. Търговския регистър и регистъра на обществените поръчки в машинно-четим вид, с една малка стъпка от полу-прозрачни направихме тези регистри напълно прозрачни. Вече остарелият и неудобен потребителски интерфейс не е пречка пред търсенето на свързани фирми и съмнителни обществени поръчки, защото данните са вкарани в по-удобните за целта търсачки на Бивол. Затворени регистри понякога могат с едно изменение на наредба да станат публични. Ако не бяха събирани в електронен вид, това нямаше да е възможно.

Ако нямаше имотен регистър, апартаментите и терасите на властта нямаше да могат да бъдат открити. Съседите щяха да знаят кой живее там, но дотам. Ако нямаше регистър на имуществените декларации, нямаше да е ясно кой какво е решил да скрие. Ако нямаше регистър на получателите на средства по ПРСР, къщите за гости щяха да са само слух сред консултанти по европрограми (макар и този регистър да е бил съзнателно скриван, все пак Бивол са го открили на сайта на Държавен фонд „Земеделие“)

Да, наличието на тази информация не е достатъчно. Трябват грамотни журналисти, които да ги използват, за да откриват информация и да проверяват слухове. Защото явно органите или нямат компетенцията, или нямат мотивацията да търсят корупция. Ако беше реализирана системата за анализ на корупционния риск, може би поне първото нямаше да е в сила (системата ще обединява данни от много регистри и ще засича потенциално корупционно поведение на лица, заемащи публични длъжности). Но мотивацията за търсене на корупцията и чадърите остават.

Затова електронното управление е толкова важно. Не просто защото ще оптимизира работата на администрацията, а защото корупцията става по-трудна за извършване, а и за криене след това.

Не че е невъзможно – възможно ще е, разбира се. Но „махленската“, апартаментна, терасна и вилна корупция все по-трудно ще минава. Не че не може да има и електронна корупция – може. Ако няма адекватни технически мерки, тези регистри могат да бъдат манипулирани. Но в електронния свят манипулирането също може да оставя следа. И ако веднъж нещо бъде направено както трябва от гледна точка на защита от манипулации (като например Търговския регистър), после връщане назад няма (дори след неадекватна поддръжка и срив).

Вероятно електронното управление генерира неосъзнат страх у корупционно-зантересованите. Или може би все по-осъзнат страх. Затова е важно да го промотираме и защитаване. И ако някой, например, реши, че заради защитата на личните данни трябва имуществените декларации да бъдат скрити или Търговският регистър да бъде затворен, трябва да знаем каква точно е целта зад такова предложение.

Електронното управление звучи като някаква далечна експертна техническа тема или в добрия случай – дъвка за това как „още трябва да обикаляме по гишета и опашки“. Но всъщност е нещо много по-сериозно. Електронното управление е начин за създаване на по-стабилни и по-прозрачни институции. Нещо, което в западните държави се е случило след дълги години демократична традиция. У нас такава традиция няма и всяка институция се огъва под политическите и корупционните желания. Електронното управление, според мен, е начин да съкратим дългия път към стабилните институции, които, ако не разследват корупцията, то поне дават възможност на журналистите да го правят.

Не си въобразявам, че електронното управление ще реши всички проблеми. Но е важен и ефективен инструмент за справянето с тях. Технологията няма да ни спести демократичния процес и политическата еволюция, но може да ги направи малко по-лесни.