Нюансирано за Асандж

Арестуваха Джулиан Асандж.

За едни той е боклук, който е изложил на опасност не само животите на американски войници и агенти, но самата американска демокрация.

За други е герой на свободното слово, който е разобличил американските власти нееднократно.

За първите той е прислужник на Кремъл, който използва свободата на словото като претекст да атакува Америка.

За вторите той е самоотвержен инструмент за на т.нар. whistleblowers (хора, които издават тайни, защото смятат, че е важно, обществото да ги знае), с които западните държави да поддържат нивото си на демократичност и прозрачност.

Реално… е по-сложно. Да, изтичането на класифицирана информация винаги крие рискове, ако не се прави внимателно, да, особено в последните години WikiLeaks и Кремъл работеха ръка за ръка, да, whistleblowers трябва да имат инструмент, с който да правят публично достояние силно спорни практики, като напр. Prism, и да, WikiLeaks имаше дисциплиниращ ефект.

Трябва ли обществото да знае всичко? По-скоро не. Концепцията за „класифицирана информация“ същество по обективни причини. Но определено има случаи, в които обществото трябва да знае за дадена класифицирана информация. Трябваше ли да знаем за това как американски войници застрелват цивилни и репортери на Ройтерс в Ирак, знаейки много добре, че не представляват опасност? Трябваше ли да знаем, че американското правителство е изградило сложна система за следене на всичко, което правим онлайн? Трябваше ли да знаем за писмата на Сурков (висшестоящ сътрудник в Кремъл), според които Русия има стратегическа цел да дестабилизира Украйна? Според мен и в трите случая, а и в много други – да. Неслучайно тези разкрития излязоха и през реномирани издания като The New York Times и The Guardian.

Асандж не е нито герой, нито боклук. Той може би е човек, преследващ даден идеал, но обстоятелствата превръщат това в гротескна война срещу САЩ (вероятно не без тяхна помощ, а и не без помощта на Русия). Когато не си подготвен да застанеш на това било, без да те отвее вятърът, се случва това. А много малко хора вероятно се подготвени.

Не харесвам Асандж. Всички щрихи за неговия характер, близостта му с Кремъл и не на последно място – обвиненията в изнасилване, не ми позволяват да го харесвам. Не мисля, че искам да го демонизирам, обаче. Нито да го героизирам, разбира се.

А арестуването му не трябва да дискредитира хората, които с риск за живота си, предоставят информация, която обществото трябва да знае. Те са важни – за демокрацията, за свалянето на режими и за предотвратяването на режими. Не всеки whistleblower е добър, не всяко изтичане на информация си струва. Никога в нищо няма абсолютност.

За съжаление мозъкът ни не е еволюирал за да различава сложните нюанси на все по-сложния свят. Ако беше, нямаше да има герои и злодеи. И Асандж нямаше да е разделящата фигура, която е в момента. Щеше да е просто малко луд, много безразсъден, до един момент може би идеалист, след един момент може би сключил сделка с грешните хора. Та така… надявам се да има справедлив процес.

5 коментара

  1. Интересно ми е, според хората лансиращи идеята за мръсна сделка с Кремъл, той какво е получил в замяна?

  2. Можем да гадаем. А може и просто да е бил на принципа „the enemy of my enemy is my friend“.

  3. „Когато не си подготвен да застанеш на това било, без да те отвее вятърът, се случва това“ – Това трябва да го кажем на Левски и Ботев, че те будалите тръгнали срещу османците, без да са изчакали да отмине вятъра. Да разбираме ли, че автора очаква да се появи отнякъде Светия отец, за да бъдат разкрити тези убийства на невинни хора ..?!?
    „Той може би е човек, преследващ даден идеал, но обстоятелствата превръщат това в гротескна война срещу САЩ “ – Това, че други се възползват от ситуацията, няма нищо общо с това, че безнаказано и в продължение на години са избивани невинни хора.
    „Не харесвам Асандж. Всички щрихи за неговия характер, близостта му с Кремъл и не на последно място – обвиненията в изнасилване“ – Автора оформя своето мнение за Асандж, базирайки се на действия, които са извън контрола на самия Асандж. Ако имаше топла връзка с Кремъл, сега вероятно щеше да е при Сноудън.
    А обвиненията в изнасилване са повече от смешни – дойдоха в комбина със записите 🙂

    И за финал – фокуса на разобличаването не е кой кого подкрепя (всички ще се опитат да спечеляат по някакъв начин), а това виновни ли са САЩ, че са избивали невинни граждани и кой ще понесе отговорността. Подсказка – отговорността се носи от хора, а не от институции!

  4. Божо, претендираш за модерен мислещ човек, беше и кандидат на уж модерна партия /не знам дали сега си или не си/ – а вярваш на партенката за изнасилването. Има новини /поразтърси се/, където въпросната дама признава, че си е чатила с Асандж и е била доста добре благоразположена да се види с него насаме интимно.

    След това, след съвет на службите, тя е предявила иск ксъм него, доста по късно. Сещаш се защо.

    А че човекът изобличава фейк демокрацията на запад, с риск за свободата и живота си? Това малко ли е? И колко далавери и офшорки извади на тамошните политици – това малко ли е ?

    На мислещите хора им е ясно … Да изобличаваш Кремъл е хубаво, а да изобличаваш Вашингтон – не е, нали 🙂

    А истината обикновено е по средата. И едните и другите хитреят яко.

  5. Кандидат не съм бил.

    Също така, ако не е станало ясно – трябва да се изобличава Вашингтон и това е от добрите неща, които Асандж правеше

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *