Грешната посока на НАП с Наредба Н-18

Наредба Н-18 е нещо, което тормози бизнеса от известно време. Най-вече с това „какво точно трябва да направим“ и „колко ще ни струват тези промени“. С две думи, наредбата се отнася до използването на касови апарати, както и до софтуера, с който се управляват продажбите и който (трябва да) е свързан с касовите апарати.

След множество негативни становища от страна на различни бизнес асоциации (а и политически партии), НАП все пак влезе в диалог с бизнеса. Резултатът е, че първоначалния абсурд сега е една идея по-малко абсурден. Бях поканен в една дискусионна група за измененията в наредбата и следя какво се случва – наредбата започва да покрива повече сценарии от реалния живот, което обаче я прави още по-сложна.

Проблемът обаче не е в конкретни текстове, които могат да се „ремонтират“, а в цялостната посока, в която върви НАП. Наредбата е толкова дълга и завъртяна, че вече не съм сигурен дали дори авторите ѝ са наясно какво означава. Дотолкова, че НАП пуска няколко документа с „Въпроси и отговори“, с които да тълкува наредбата. Отговорите на въпросите на теория не са нормативно обвързващи, но на практика ако не ги спазвате, НАП може да ви затвори.

НАП се опитва да налага все повече контрол върху всеки един аспект на продажбите и това минава през абсолютни крайности като нормативно определени екрани на софтуерни приложения. НАП иска да знае какъв софтуер ползвате, не разрешава да ползвате софтуер извън разрешения и иска да има достъп в реално време. В един момент осъзнава, че далеч не целия бизнес е „ресторанти и кафенета“, а име доста онлайн магазини и други специфични случаи, и наредбата започва да става все по-голямо чудовище.

Друг голям проблем в наредбата е честотата на промените в нея – за последните 2 години има 6 проекта за промени, (тук, тук, тук, тук, тук и тук). При такава динамика на нормативната уредба, бизнесът трябва да има хора на щат, които само да следят измененията в наредбата и да реализират техните изисквания.

Не само, че има толкова много изменения, ами НАП не оценява техния ефект върху бизнеса. Само едно от шестте изменения има частична оценка на въздействието, и то е в изменението, фокусирано върху продажбата на горива, и нейното качество е ниско, да не кажа трагично. Т.е. НАП не са си спазили нормативното задължение за извършване на оценка на въздействието. А въздействието е голямо – по оценки на бизнеса около 500 милиона ще струва привеждането на системите в съответствие с наредбата. В още едно от измененията има опит за оценка на въздействието като част от мотивите (което показва нормотворческите умения на НАП), където оценката е за 20 милиона разходи за бизнеса. Разминаването със оценката на бизнес асоциациите е плашеща, но не ми се иска да влизам по същество кой е по-близо до истината.

Т.е. проблемите са сложност, непредсказуемост, висока цена за бизнеса, липса на адекватна оценка от страна на НАП.

А каква е целта? Целта е събиране на пари в бюджета, като оценката, която съм чувал (но не можах да намеря в мотивите) е 300 милиона на година.

Да, бизнесът крие данъци. Да, не „чукват“ бележки на апарата винаги. Да, софтуерите за управление на продажбите вероятно поддържат опции за „двойно счетоводство“ – едното, което излиза през касовия апарат и отива към НАП и едно за вътрешни нужди. И НАП иска да спре тези практики с наредба, защото като отиде на проверка, всичко това се изтрива на момента и продавачите ни лук яли, ни двойно счетоводство мирисали. Т.е. да, проблем има от гледна точка на бюджета.

Обаче посоката, в която НАП са тръгнали – на пълен контрол върху всичко – е възможно най-грешната. Защото докато в момента част от бизнесите крият, а по-голямата част са изрядни, сега цената и несигурността на това да бъдеш изряден става по-висока. И ефектът може да бъде обратен.

А посоката е грешна, защото на НАП не им трябва да лицензират софтуери, не им трябва достъп в реално време до оборота. Защото и тези неща ще бъдат заобиколени от тези, които искат да крият данъци. Дори е тривиално да бъдат заобиколени. Посоката е грешна, защото НАП очевидно няма капацитета дори да напише наредбата така, че да отговаря на реалния свят, в който има електронна търговия (в един момент НАП обясни, че да, правилно сте разбрали – изисква се да се свърже електронния магазин с касов апарат), а пък камо ли да я прилага.

Посоката трябва да бъде към опростяване на нормативната уредба и опростяване на инфраструктурата. И ето няколко предложения за правилна посока:

  • Отмяна на наредбата (която е от 2006-та) и създаването на изцяло нова такава, по-кратка, по-ясна и съобразена с реалностите на 2019-та.
  • Отпадане на задължението за касови апарати. През 2006-та връзка в реално време с НАП е била немислима, поради което фискалната памет е била начинът за сигурно съхранение на данни за продажбите (уж) без да може да бъде манипулирана. Това изискване вече няма смисъл, тъй като продажбите могат и се предават в реално време към НАП. Разбира се, всеки може да избере да си купи касов апарат, който покрива изискванията за връзка с НАП без да се налага да си купуваш софтуер и да се учиш на него – приложимо за малки магазинчета и кафенета, например. Но задължението да имаш касов апарат трябва да отпадне. Бележки могат да се издават от произволно печатащо устройство, стига да отговарят на базови изисквания за съдържанието им.
  • Връзка с НАП в реално време – за всяка продажба НАП може да издава уникален номер, който да се изписва на бележката. Така НАП ще получава данните за всяка продажба и никой няма да има право да издава бележка, ако не е получил номер от НАП. Освен ако няма проблем с връзката, в който случай бележката може да бъде издадена с локално генериран номер (UUID напр.), който впоследствие да се изпрати към НАП, при възстановяване на връзката (или на падналите сървъри). Такава разпоредба обхваща всички възможни сценарии на продажба, не изисква слагане на касови апарати в дейта-центрове, интеграции на онлайн магазини, и др. Има места, където връзка в реално време не е възможна (напр. в планината). Там фискалните устройства са подходящ заместител.
  • Отпадане на задължителните касови бележки. В холандските супермаркети винаги ме питаха дали искам касов бон. Защото няма нужда да хабим хартия и мастило, ако не ми трябва, при положение, че има връзка с НАП в реално време.
  • Електронни касови бележки – добра идея е да може бележката да бъде получена в електронен вид директно на смартфона на клиента (напр. чрез NFC).
  • Приложение за следене на разходите – при всичко гореизброено, остава проблемът, че някои търговци не пускат продажбата към НАП (в момента – не пускат на касовия апарат). Контролът на това най-лесно се осъществява от гражданите, които пазаруват. Те биха имали стимул да сканират QR кодове от касовите бележки, ако това им позволяваше да си следят разходите. В момента приложенията за целта разчитат на ръчно въвеждане и по-рядко на сканиране на бележки (аз не съм виждал такова, което да работи на кирилица, обаче). Ако QR кодът дава достатъчна информация за съдържанието на бележката, и в същото време изпраща номерът ѝ и номера на търговеца за проверка в НАП, това би било ефективен начин за намаляване на криенето на продажби. Това не изключва проверките от НАП, разбира се. И със сигурност приложението трябва да е така направено, че да НЕ изпраща на НАП данни за това кой клиент какво пазарува. Със сигурност не бих искал НАП да знае това за всеки. В този смисъл, приложението може и да не е направено от НАП, а от външен доставчик. НАП единствено трябва да определи формата на QR кода (съответно – на електронната „бележка“) и да предостави програмен интерфейс за проверка на номера на бележката.
  • Достъп до банкови сметки по желание на търговеца – когато става дума за онлайн магазини, връзката в реално време с НАП пак би значела допълнителен разход. Опция, която се ползва в Естония, доколкото знам, е търговецът да даде достъп на НАП до банковата сметка, по която получава онлайн плащанията (само до нея, не до всички сметки на фирмата). Така НАП ще има цялата нужна информация без изобщо да се налага търговецът да докладва продажби. Ако няма други приходи, това ще спести и подаването на декларации. PSD2 (втората директива за платежни услуги) така или иначе задължава банките да имат програмен интерфейс за достъп до сметки на клиенти, просто НАП ще трябва да получават такъв и да интегрират системите си. Тази стъпка е доброволна, разбира се – за улеснение на страните. Ако някой бизнес не желае да дава достъп до сметката си, НАП не може да го задължи.

НАП най-вероятно не е готова за такива промени. Но предложението ми е да ги обмисли и да се подготви за тях, вместо да затъва все по-дълбоко в опита да специфицира софтуера за продажби до последния детайл. И според мен е нужно корекция на мисленето на политическо ниво в Министерство на финансите. Най-важното не е да се напълни бюджета. Да, бюджетът е важен, но пълненето му не трябва да минава през свръхрегулация, защото в крайна сметка това винаги води до по-малко приходи в бюджета.

9 comments

  1. МНОГО ТОЧЕН АНАЛИЗ…С ТВОЕ ПОЗВОЛЕНИЕ ИСКАМ ДА ГО СПОДЕЛЯМ… 🙂
    БОГОдаря 😉

  2. Интересен анализ. Определено покрива голяма част от проблемите свързани с наредбата но има още много свързнани с опазване на търговската тайна и фирменната информация. При последната редакция на наредбата имаше една малка промяна в тази посока свързна с освобождаването от задължение за експорт на данни представляващи лична информация но това не е достатъчно за да се опази бизнеса на една фирма. Има и друга чувствителан инфромация, която може да представлява интерес за конкурентите и потенциален повод за корупция в НАП.

  3. @Дойчин Бонджев да, това е обект до немалка степен на вътрешна прозрачност на НАП, както и да минимизиране на данните, които се предават (напр. само крайни цени, а не артикули). Със сигурност не трябва НАП да може да реконструира бизнеса на една компания по данните, които е получила, защото… по дефиниция им нямаме доверие, че ще ги опазят 🙂

  4. Преди да напиша, каквото и да е, искам да се извиня. Искам да се извиня за това, което ще напиша. Но не се извинявам за това, което мисля.

    Трудно ми е да се сдържам.

    Ще го кажа така. Ти Божо го създаде. Ти във всичките си доклади по конференции, туитове и какви ли не публични мнения. И всички като теб го направихте. Всички обяснявахте, колко голямо добро е държавата и как тя трябва да отговаря за всичко. И тя ви послуша. Получихте това, което искахте. Искахте 1984 и взехте 1984. Защото я искахте.

    И това е само началото.

    А днес гледам по тв. „Европа“, как tall system щяла да ни струва милиони. Нима не знаехте, че пътните такси ще ви излязат през носа? Как аз единствен го знаех? И не, темата не е друга. Същата тема е. Ти създаде това чудовище. А всички ние бяхме съгласни с него.

    Сега получаваме това, което искахме. Нито ти, нито аз, нито никой нямаме право да мрънкаме. Всички го направихме. И така ще бъде. Защото държава има.

  5. Wat? Изобщо няма да се съглася, че имам каквото и да било общо с това. Нямам идея откъде си решил, че съм искал 1984. Никога не съм обявявал колко голямо добро е държавата. Бъркаш нещо.

  6. Това което описваш е малко като утопия. Супер звучи ама няма общо с реалноста. Чисто хипотетично да приемем, че имаме неограничени финанси. Пак няма да стане. Нямаме достатъчно умни и организирани хора, за да го реализират. Не сме първата и последната страна която се опитва да направи подобна регулация. Наредбата не е добра, но можеше да бъде и по-зле. Благодаря, че си участвал и опитвал да я подобриш. Не съм съгласен, че трябва да намесваме гражданите и да им вменяваме контролна функция. Нека има qr код за сканиране и томбола. Ако увеличи пуснатите фискални бонове е добре дошло, но не може да очакваме повече. Държавата (страна 3) измисля правила, които важат за страна 2(търговците) и казва на страна 1(гражданите) – ей вие следете дали страна 2 изпълнява моите правила. Не става така особено, ако в същото време репутацията на държавата е на нула. И не, непускането на ФБ не бърка в моя джоб. В момента търговците вървят към увеличаване на цените, за да компенсират “изсветляването”.

  7. Не им вменяваме контролна функция, а просто правим best effort да ги въвлечем в процеса. Както в момента се случва с „лотарии“ за касови бележки, с тая разлика, че expense tracking-ът ще има реална полза за гражданите.

    А кое е невъзможното в реалността всъщност? Липсата на умни и организирани хора пречи и на реалното прилагане на сегашната наредба; ако тя е по-проста, ще ни трябват по-малко от тях 🙂

  8. Наредбата е поредното доказателство за недобре свършена елементарна работа от страна на администрацията. Подобно на призива да купуваме „електронни“ винетки като плащаме само по банков път и то три дни преди пътуване.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *