Без регистри идва хаос

Често разбираме колко е важно нещо чак когато спре да го има. Такъв беше примерът с Търговския регистър – бяхме свикнали всичко да е достъпно онлайн, да можем да проверяваме актуалното състояние на фирма, без да разнасяме хартиени удостоверения, да подаваме онлайн документи за регистрация и промяна на обстоятелства за дружества.

Докато през август регистърът не спря за повече от две седмици. И тогава се оказа, че не могат да се осъществяват сделки, че някои фирми не могат да превеждат заплати. Търговският оборот не спря, но беше затруднен заради липсата на регистъра.

Регистърът „оцеля“ и ни остави важна поука – че публичните регистри са изключително важни и тяхната липса създава хаос. Търговският регистър е един от най-важните, но далеч не е единствен. Други ключови за държавата регистри са Националната база данни „Население“, поддържана от ГД „ГРАО“, имотният регистър, кадастърът, регистърът на МПС, регистърът на особените залози, кредитният регистър, регистърът на обществените поръчки, регистърът на акционерите към Централния депозитар. И още стотици секторни регистри и регистърчета – в сектор „Здравеопазване“, в сектор „Правосъдие“, в сектор „Туризъм“ и т.н.

Тези регистри не са просто следствие от желанието на държавата да контролира всички аспекти на обществения живот. Те до голяма степен допринасят за повече прозрачност и по-голямо спокойствие на участниците. Търговският регистър например ни гарантира, че правим бизнес с истинските представители на съответното дружество. Имотният регистър ни позволява да знаем пълната история на един имот. Регистърът на МПС позволява (макар и неефективно реализиран към момента) контрол на правилата за движение и съответно безопасността на участниците. Кредитният регистър позволява на банките да правят по-добра преценка за своите кредитополучатели. Регистърът на населението пък е необходимо условие за каквото и да било електронно управление.

Немалка част от всички регистри се водят и на хартия, но в дългосрочен план хартията ще отпадне. Това означава, че поддържането на дигиталната инфраструктура става все по-важна задача. За съжаление, много от тези регистри имат съществени проблеми – с поддръжката, с архитектурата, със сигурността и с прозрачността.

По всичко изглежда, че Търговският регистър „падна“, защото поддръжката му е била управлявана изключително зле. Други регистри са разработени по начин, който не предполага голямо натоварване – каквото би имало при работещо електронно управление. Сигурността на данните в регистрите също е спорна – криптирани ли са данните, кой има достъп, кой може да променя данни, оставя ли това следа? Не на последно място е прозрачността – регистрите уж са електронни, но не предоставят достатъчно информация публично или пък я предоставят по твърде неудобен и бюрократичен начин.

За решаване на всички тези проблеми има нормативна уредба (закони и наредби), стратегии и проекти. Но не бихме могли да кажем, че нещата се подобряват. В случаи като този с Търговския регистър може би дори се влошават – такъв сериозен срив се случва за първи път.

Проблемът в крайна сметка се корени не просто в експертизата, която държавата няма, или в невъзможността да контролира и използва външната експертиза, която си купува. Проблемът е в неразбирането на важността и критичността на тези регистри на политическо и управленско ниво.

Един регистър не е просто тетрадка с няколко графи, каквито вероятно са представите на много хора, не е дори и проста база данни с няколко колони. Регистрите са сложна система от данни и процеси, от софтуер и хардуер. Система, в която трябва да се прилагат настоящите добри практики и която има нужда от постоянно осъвременяване.

Регистрите, особено някои, са необходими както за електронното управление, така и за гражданския и търговския оборот. И тяхното неглижиране и неразбиране е проблем без тривиално решение.

(статията е първоначално публикувана в сп. Мениджър)