Електронно управление?

Електронното управление в България на практика отсъства. Въпреки, че за него се дават пари и се говори от осем години. В доклада на ООН за 2008 година България е на 43-то място по развитие и готовност за електронно управление, а в доклада за 2010-та е на 44-то място. Т.е. според ООН няма особен напредък. Аз до скоро работих като програмист по проект за електронното правителство. Но тук няма да прочетете обвинения към хора и фирми, или тайни „от кухнята“. Нито знам нещо пикантно, нито договорът ми позволява да изнасям такива неща, дори да знаех, нито бих имал желание, нито има нужда. Вместо това ще обясня как аз виждам успешното въвеждане на електронното управление в България в светлината на опита, който имах с този проект и с институциите. Но да започнем от това какво е направено до момента: портал http://egov.bg – публично достъпен от началото на 2010, със няколко електронни услуги на него. Критиките, които може да прочетете в медиите, както и коментарите на читателите се обединяват около 2 пункта: 1. Сайтът е зле направен от потребителска гледна точка. Работи бавно и само под Internet Explorer. 2. Предложените услуги са малко, и се предлагат от малко администрации/общини. ЕСОЕД (единна среда за обмен на електронни документи) (наредба) – въведена в експлоатация на 29-ти юли т.г. това е средата за пренос на данни в рамките на електронното правителство. От моя опит с нея тя е много добре изпълнена и върши чудесна работа за това, за което е предвидена – а именно да гарантира сигурността и достовреността на всички електронни документи преминаващи през нея. А всички електронни документи трябва да преминават през нея. регистър за оперативна съвместимост. Накратко – има за цел унифициране на данните. Т.е. във всички електронни документи, където се попълва адрес, форматът на този адрес да е един и същ –

Половин час в сайта на агенцията по обществени поръчки

Днес отделих половин час да разгледам разни обществени поръчки (на www.aop.bg). Защо – ами защото ми беше интересно да видя дали новите управляващи са понамалили темповете на злоупотреби с държавни пари. Разбира се по оскъдната информация там не може да се каже къде се злоупотребява, защото не пише каква част от работата е свършена, и как. Но пък мога да изредя няколко по-интересни „момента“. (Гледах обществените поръчки на МТИТС и МВР) Обществените поръчки на МТИТС са в голяма степен с финансиране от ЕС (имат знамето на ЕС отстрани) – най-вероятно по оперативна програма „Транспорт“ Новото управление е закупило за всички служители на МВР нови обувки (и зимни, и летни) и работни униформи. Всичко това е струвало към 5 милиона, като един чифт обувки излизаше към 80 лева (за униформите не пишеше бройка). Т.е. тук нещата изглеждат на ред. МВР е поръчало „Разтворима прахообразна напитка, съдържаща кафе, мляко и захар в индивидуална опаковка“ (четете „3в1“) и чай в доста големи количества, на стойност 500 хиляди лева. БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД е спечелила в края на юни (т.е. при предишното правителство) обществена поръчка на стойност 4628387000 BGN (да, четири милиарда и половина), изглежда по ОП „Транспорт“, за провеждане на пътнически превози. Проектът е обаче за срок от 15 години. Забележете, че тук не влиза инфраструктурата – тя е за НКЖИ. Аз наскоро пътувах с влак и не видях някакво подобрение. Може още да не са взели парите. А може и да са ги „взели“. МВР е закупило 1500 кубика дърва за отопление на гранична полиция на стойност около 200 хиляди лева (с включен транспорт) (тук един колега каза – „те гранична полиция си секат от гората дървета“) МТИТС е застраховало два употребявани самолета (не пише за какъв срок, и колко са стари) за 5,5 милиона долара, без ДДС. Това вече ми се вижда