Етикет: електронно управление

Поради извънредното положение във връзка с вируса COVID-19 има много мерки, които могат и трябва да бъдат взети. Те са комплексни – здравни, информационни, нормативни, организационни, технически. Надали има човек, който може да даде с увереност пълен списък от мерки, които трябва или не трябва да се вземат. Информацията и ситуацията се променя често, Световната здравна организация публикува общи препоръки. Аз нямам претенции да разбирам от епидемиология, затова няма да обяснявам за изправяне на криви, да строя математически модели на заразата. Не съм и икономист, че да изчислявам ефекта върху икономиката на една или друга мярка. Но все пак има област, в която мога да дам препоръки – дигиталната. Тъй като приоритетът на извънредното положение е социално дистанциране, т.е. да се минимизират контактите между хората, информационните технологии предоставят такава възможност, ако бъдат използвани правилно от публичните институции. Затова предлагам 9 мерки, които институциите могат да предприемат, за да намалят напрежението, за да не спира животът и да не бъдат излагани хора на излишен риск. Повечето мерки не изискват нормативни изменения, а само ясни правила и организация в публичния сектор. 1. Единна информационна точка с въпроси и отговори. В момента МЗ и МВР публикуват информация на сайтовете си, но тя е или „ето ви една колекция от заповеди, четете“ или откъслечна и трудно проследима във времето. Националният щаб няма сайт. Нужно е да има единна информационна точка, към която всички сайтове на институции, включително на Министерския съвет, да водят. На нея да има актуална информация, както и лесна за ориентиране секция с въпроси и отговори. На едно място, а не препращаща към сайтове на Външно, на МЗ и т.н. Въпроси като „трябва ли да си затворя търговския обект“ (с възможност за избор на типа дейност и динамичен отговор), какво да правя ако се прибирам от чужбина, къде да отида ако имам

Юридическите лица у нас (или по-точно законните им представители) си имат квалифицирани електронни подписи, с които ползват електронни услуги от държавата (и по-рядко – подписват договори, макар че това би било чудесно). Само че такова нещо като квалифициран електронен подпис на юридическо лице няма в правната рамка на електронните подписи. Да цитирам Регламент (ЕС) 910/2014, който урежда материята: 14) „удостоверение за електронен подпис“ означава електронен атестат, който свързва данните за валидиране на електронен подпис с физическо лице и потвърждава най-малко името или псевдонима на това лице Та, електронните подписи на юридически лица доставчиците ги водят делегирани електронни подписи (или нещо подобно), за да бъдат все пак коректни спрямо законодателството. Но какво всъщност правят – вписват ЕИК (и името) на фирмата в удостоверението за квалифициран електронен подпис. Толкова. Това, обаче е голям проблем. И голяма глупост. Тя е глупост както на администрацията, която изисква ЕИК в удостоверението за електронен подпис, така и на доставчиците, че го издават. Нека да обясня защо. Вписването на ЕИК в КЕП (наложило се съкращение, значещо „квалифициран електронен подпис“, но реално визиращо удостоверението за квалифициран електронен подпис или по терминологията на eIDAS – квалифицираното удостоверение за електронен подпис) означава едно нещо – този човек, който е приносител на удостоверението, има представителна власт по отношение на дружеството, вписвано в удостоверението. Тази представителна власт (дали в качеството му на управител или упълномощено от управител лице) се проверява в момента на издаването на удостоверението за електронен подпис и се вписва там. Оттам нататък администрациите, предоставящи електронни услуги (напр. НАП), разчитат на вписаното ЕИК в удостоверението. Проблемът идва, когато управител бъде сменен или пълномощно бъде оттеглено преди изтичане на срока на КЕП-а (който може да се издава за три години). В този момент човек без представителна власт продължава да може да представлява дружеството пред администрацията (а и някои банки) и това

В парламента спира WiFi-ът. Депутатите свикват извънредно заседание, на което да се съгласят, че проблем има. Опозицията обяснява, че по тяхно време WiFi винаги е имало. Управляващите се оправдават, че има кофти рутери, купени с обществена поръчка от опозицията, когато е била на власт, и това в основата на проблема. Все пак депутатите приемат, че WiFi няма и това трябва да се реши. Председателят на комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения свиква работна група – участват заинтересовани депутати, експерти от академичната общност и от ИТ сектора. В рамките на месец работната група се събира три пъти, но дискусията рядко е по същество. Минава се през изграждането на мрежата на държавната администрация НАМДА и кой какво е направил за нейното функциониране, през милионите дадени за инфраструктура, през това как са идвали наскоро гости от САЩ и Израел и какво са казали за WiFi-а в хотелите си. Накрая работната група стига до заключение, че трябва да има устойчивост в комуникационната инфраструктура и това е национален приоритет. В доклад от една страница (защото по-дълъг би отнел година работа на работната група), се препоръчва приемане на законодателство по въпроса и създаване на държавен орган, който да е натоварен с политиката по изграждане и поддържане на комуникационна инфраструктура. „Група народни представители“ дават доклада на адвокатска кантора, където няколко стажанти за месец написват законопроект. Депутатите го внасят (както си е – без пълен член и с редица правни неточности). Официално е Закон за комуникационната инфраструктура, но всички го наричат Закон за WiFi-a. Но WiFi все още няма. Дебатът на първо четене не е по същество. Говори се за важността на компютрите. За това как не може в 21-ви век една институция да няма WiFi. Един по-технически запознат депутат взема думата и споменава, че е хубаво като тръгне WiFi-ът, да се ползва WPA3, защото WPA2 е

В последните няколко месеца за втори път се появява новината за новите трудови книжки, а именно – че не просто няма да са електронни, а ще се смени дизайна им с по-грозен. Трудовите книжки са един ужасен анахронизъм, който трябваше отдавна да е в историята, но по някаква причина не е. Министерство на труда предлага нищо да не се промени по същество и да продължаваме да мъкнем един (в някои случаи) парцал по работодатели, които с нечетим почерк, замазан от огромни печати, да пишат никому ненужна информация. Защо са ни нужни изобщо трудови книжки? На пръв поглед не ни трябват – всеки трудов договор се регистрира в НАП, т.е. НАП има необходимата информация, а осигурителният стаж се пази в НОИ. Само, че както винаги, „нещата са малко по-сложни“. Има разлика между осигурителен стаж и трудов стаж. Каква е разликата – може да прочетете на тази „красива“ страница на Главна инспекция по труда. Макар синдикатите да държат на тези разлики, отпадането им би улеснило много системата. Още повече че напр. управителите на фирми не трупат трудов стаж, защото не са на трудов договор, а на договор за управление и контрол, т.е. действащото положение активно наказва предприемачи, които в малките фирми много често вършат същата работа, като работниците, но се водят управители. „Клас прослужено време“ са добавка към заплатата, чието отпадане няма да навреди на никого (и не, работниците няма да вземат по-малко пари; ако тази добавка има значение, работодателите просто дават по-ниска основна заплата, за да се стигне до договорената нетна заплата.) В трудовата книжка има и други параметри, които в момента никъде не се записват – код на професия, основание за прекратяване на правоотношение, работа на пълен или непълен работен ден и др. Но дори политическото решение за отпадане на трудовия стаж и приравняването му към осигурителния да е прекалено

Тези дни депутати предложиха Airbnb да бъде на практика забранен – предложението е да не могат некатегоризирани обекти по Закона за туризма да се предлагат през платформата. За да сме коректни, това не е забрана на платформите, а забрана домакините да ги ползват, освен ако не се регистрират в Министерство на турзима. За много от тях, обаче, това би усложнило и оскъпило процеса и вероятно не биха го направили. Казва, обаче, „забрана“, защото ограничението важи и за самите платформи – те имат задължение да не допускат обяви за некатегоризирани обекти. Дали това не противоречи на директивата за електронна търговия е отделен въпрос, но не е пресилено да говорим за „забрана“. Ограничението не е само за Airbnb, а за Booking, Facebook и други платформи за предлагане на места за настаняваме. Надолу в текста ще ползвам Airbnb като събирателно за всички тях, поради сходния модел. Законопроектът е още един пример как аналогови хора достигат тавана на възможностите си да възприемат дигиталния свят. Airbnb е проблем на много места, по много различни начини. И правилното решение почти никога не е „забраняваме го“. Най-малкото защото контролът е скъп и труден до невъзможен и на моменти граничещ с умствено изоставане – задължаваш интернет доставчици да блокират Airbnb за своите клиенти? „Давам апартаменти под наем“ е новото „продавам оръжие“, явно. Факт е, че хотелиери, собственици на къщи за гости (ама от истинските), и като цяло туристическият бранш е недоволен, че някой може да заобикаля правилата, които важат за тях. И са прави – бизнесът трябва да работи при максимално изравнени външни условия, за да има истинска конкуренция. Само че тия правила са от преди минимум 20 години, като начин ма мислене поне. Табели, тарифи, категории – все неща, които имат за цел да гарантират удобство на клиента, но не са единствения начин за това – Airbnb

Електронните документи се въвеждат у нас със Закона за електронния документ и електронния подпис през 2001. На теория това значи, че всички документи и в публичния, и в частния сектор, могат да бъдат електронни и да имат правна стойност. На практика нещата стоят доста по-различно, макар ползите да са огромни. На първо място трябва да бъде разгледан електронния подпис. Много документи изискват подпис, за да бъдат признати за валидно волеизявление. Квалифицираният електронен подпис е единственият, който е автоматично приравнен на саморъчен, поради което и у нас той се счита за единствено приемлив. Той обаче има редица технически предизвикателства – поддръжката му в браузърите, удостоверенията на доставчиците и форматите, в които се съхранява. Дори да успеем да подпишем електронен документ, отсрещната страна често казва „не се валидира“, „не се показва“, или дори да не може да разбере кое е подписът. Това кара много организации и в частния и в публичния сектор да изискват хартиен документ, за всеки случай. Държавата е опитала да реши частично този проблем със система за електронно валидиране, но тя на практика не се използва и никой не знае за нея, макар да има нормативно задължение за използването ѝ. На второ място е вътрешният документооборот – за него не е необходим квалифициран електронен подпис, тъй като в рамките на една организация и други данни могат да се използват за електронно подписване. В една деловодна система документът може да се води подписан без реално да се срещат всички усложнения на квалифицираните подписи. Т.е. на теория всички документи в една администрация могат да са електронни. На практика, обаче, много служители, а и главни секретари, продължават да искат да работят с хартиени документи. Отново въпреки изискването на нормативната уредба целият вътрешен обмен на документи да бъде електронен. Сканирането на хартиени (и подписани на хартия) документи е една „кръпка“, която се използва

Напоследък отваряш вестника – киберсигурност, отваряш хладилника – киберсигурност, пускаш телевизора – киберсигурност, пускаш пръскачката – киберсигурност. Хакнаха НАП, вицепремиер със сертификат за компютърна грамотност заяви, че е достатъчно квалифицирана да ръководи съвет по въпроса, а явно сега ще искаме такъв ресор в Европейската комисия. Макар че вече съм писал веднъж за киберсигурността, ми се ще да разгледам темата малко повече, особено от гледна точка на публичните институции и накрая ще опитам да отговоря на въпроса „може ли България да е киберсигурна“ Имаме стратегия за киберустойчива България, която не мисля, че се спазва, и за която може би съветът по киберсигурност не беше чувал. Имаме закон за киберсигурност, в който има абстрактни организационни мерки (той е транспонирана европейска директива, така че не е по наша инициатива). Имаме наредба към този закон, която е доста причлина, но между съществуването на добра наредба и нейното прилагане има разлика. Имаме и шаблон на техническо задание, което всички нови системи трябва да ползват. Там сме се постарали да опишем възможно най-много неща, които изпълнител и възложител изрчно да проверят – уязвимости като тази в НАП, напр, също са там. Както стана ясно от теча в НАП, а и от редица пробиви напоследък, нивото на киберсигурност е ниско. (Някои пробиви не стават публично достояние, но можем да питаме govcert-а, звеното за реакция при киберинциденти, колко сигнала за уязвимости е приел). За да имаме пълна картина колко зле са нещата, трябва да един пълен одит на сигурността на всички системи. Но той най-вероятно ще ни каже това, което вече знаем – че нивото е ниско. В допълнение на въпроса по-горе, ще отговоря и на още три: „защо системите са уязвими“, „кой може да злоупотреби с това“ и „какво може да се направи“ Системите са уязвими по две причини. Първата е, че по принцип е трудно да

Много се изговори и изписа по повод „НАПЛийкс“. Аз успях да се включа в какафонията с няколко телефонни интервюта и едно телевизионно. Но в такъв формат, дори да е по-дълго, не може да се изложи всичко в структуриран и систематизиран вид. Затова ще опитам тук. Инцидентът Към медиите, през имейл в безплатна руска имейл услуга, беше изпратен линк към архив с 11 GB данни от базите данни на НАП. Имаше как да се сдобия с данните, но по ред причини не съм ги разглеждал и анализирал все още – едната е, че имах доста друга работа, а другата – че все пак това са данни, които представляват защитена от закона тайна и нямам добра причина да наруша тази тайна. По информация на хора, които са разгледали данните, вътре има ЕГН-та, три имена и осигурителни доходи на милиони граждани, номера на лични карти, както и данъчни декларации, граждански договори, а също и данни от други институции – Агенция по заетостта, Агенция Митници, Агенция за социално подпомагане. Има данни за чуждестранни юридически лица, и любопитни данни, като напр. файл, озаглавен QneQnev. Дали изтичането на тази информация е фатално – не. Дали е голям проблем – със сигурност. Ако не беше, нямаше данъчно-осигурителната информация да се ползва със специален статус (и НАП често да ползва тайната на тази информация като аргумент да не обменя данни с други институции). Данни на почти всички български граждани са изтекли и това е огромен проблем, без значение колко се опитват някои политически фигури да го омаловажат. Как? Няма официална информация как е станал пробивът, но на няколко места излезе слух, че е т.нар. SQL инжекция. Това звучи правдоподобно, така че ще коментирам него. SQL инжекциите са сред най-простите уязвимости – хакерът вкарва специално подготвен текст в дадено поле и получава контрол над базата данни, защото разработчикът не

Не вярвах, че ще защитавам някога Цацаров. Но казусът е прекалено интересен, за да не го коментирам. Та, в имотния регистър, при търсене на Сотир Цацаров, излизат един апартамент, който няма продавач, а само купувач – самият Цацаров. Тъй като в събота имотният регистър беше спрян, това породи съмнения, че някой е искал да скрие нещо. Само че данните са си там – при други търсения излизат. Т.е. едва ли става дума за заличаване на данни, а по-скоро за проблем при визуализацията ми. Дали пък някой не е добавил тайно в кода условие if (Цацаров) скрий данни;? Оказва се, че не. Според отговор от Агенция по вписванията, който Капитал е получил, става дума за нещо доста по-тривиално, но и доста сериозно в същото време. „акт №196, том 8 от 2007 г. е въведен в стара информационна система през 2007 г (…). В старата система са се въвеждали поотделно данни за всеки имот и лице, свързано с него, т.е. не е имало възможност да се отразяват връзки между страните в акта и имота. От приложената справка/снимка от медията ясно се виждат 3 отделни записа/генерирани справки. Това е така поради начина на въвеждане на данни в старата информационна система, а именно три отделни записа за всяка страна“ Ще опитам да го обясня на човешки език – вместо в базата данни всеки имот да е уникален запис, а всеки участник в сделката да бъде свързан към този запис, системата явно е била направена така че за сделката на Цацаров (която е била с един дарител/продавач и двама надарени/купувачи) е имало три записа – един запис „имот – Цацаров“, един запис „имот – жената на Цацаров“ и един запис „имот – дарителя/продавача“. Пиша „дарител/продавач“, защото според Бивол и Капитал преди 7 години това е било променено в имотния регистър. Т.е. от дарение се е

Апартаменти, тераси, къщи за гости. Скандалите, които „бушуват“ от повече от месец и могат да променят политическия пейзаж. Всички параметри на корупционните практики вече са ясни и няма нужда да ги повтарям. Иска ми се обаче да разгледам скандалите от една друга гледна точка – електронното управление. Може би не изглежда свързано, но всъщност е ключов фактор. Първо – какво е електронното управление? То не е просто електронни услуги, те са само върхът на айсберга. Електронното управление стъпва на електронизираното събиране и съхранение на информация, и то информация имаща правно значение. С други думи, това, че имаме електронни регистри и законоустановени правила по тяхното поддържане е в основата на електронното управление. Какво общо има това с корупцията? Да проследим как бяха установени апартаментите, терасите и къщите за гости. Свободна Европа, Антикорупционният фонд и Бивол използваха публични електронни източници – Имотния регистър, регистъра на имуществените декларации, регистъра на получилите помощи по програмата за развитие на селските райони. Без тези източници скандалите щяха да са непроверими слухове. А имотният регистър, регистрите по оперативните програми (обединени в системата ИСУН), имуществените декларации, търговският регистър, регистърът на обществените поръчки и още един куп регистри представляват основата на електронното управление. Администрацията е длъжна да ги попълва и въздействието „отгоре“ е трудно до невъзможно. Никой не може да „пипне тайно“ информация за фирмата ви, никой не може ей така да влезе и да изтрие данни за имот в Имотния регистър. Ако декларация за имуществено състояние липсва, това само по себе си би генерирало скандал. Обществените поръчки се вписват не само в българския регистър, но се изпращат и към европейски такъв. Но какво като са електронни – и на хартия да бяха, пак щеше да може някой да отиде и рови в информацията. Това има два аспекта. Първият е автоматизирането на работата – с данни в електронен вид