Закон за електронната идентификация – разяснения

Законът за електронната идентификация (по който работихме през с колеги в кабинета на г-жа Бъчварова) вече е внесен в парламента. Целият текст можете да видите тук. Най-долу в документа са и мотивите, едни от които е създаване на практически правила за приложение на Регламент 910/2014 на Европейския парламент. Но четенето на закони е скучно, дори четенето на мотиви е скучно, затова ще дам малко разяснения с практическа насоченост (които се надявам да са малко по-малко скучни). Какво е електронната идентификация – начин за идентифициране на гражданите в електронна среда. Т.е. когато държавата (или бизнесът) се налага да знае с кого точно си комуникира онлайн, електронната идентификация дава тази възможност. Има две понятия, които често се използват паралелно – „електронна идентификация“ и „електронна идентичност“. Второто звучи страшно, но всъщност значи просто електронното представяне на физическата ни идентичност. Не мисля, че има смисъл да навлизаме във философски разсъждения – важното е, че човек има само една идентичност, а електронната такава е само нейно „огледало“ в електронния свят. А идентификацията е процеса по еднозначното установяване на физическо лице. А юридическите лица се идентифицират чрез законните си представители, които са физически лица. Често „електронна идентификация“ и „електронен подпис“ се бъркат, особено поради факта, че до момента подписът е използван и за идентификация. В хартиения свят идентификацията е аналогична на това да си покажем личната карта на някого, а подписът е саморъчният подпис. Технологично двете могат да бъдат реализирани по един и същи начин, но има съображения, поради които е добре да бъдат разделени. Как ще изглежда електронната идентификация от гледна точка на гражданите. От момента, в който проектът по изграждането на инфраструктурата завърши (около края на лятото догодина), на гражданите ще могат да се издават карти за електронна идентификация на отделен носител. Такива те най-вероятно ще получават срещу символична сума (или безплатно) при подновяване

Нуждата от civic hackers [презентация]

Днес говорих на Questers Beer’n’code day за нуждата от civic hackers. Нарочно не правя опит да преведа израза, защото рискувам да се получи нещо също толкова неразбираемо и дори смешно. Затова пък го обяснявам. Ето слайдовете: Накратко, civic hackers са хора, които с уменията си (не непременно програмистки, но на това наблегнах, защото такава беше аудиторията) подпомагат промяната средата около себе си. Чрез писане на софтуерни проекти, например. Поставих и хипотетичната възможност висококвалифицирани експерти да работят за около година за държавата. За по-малко пари, но с повече въздействие и резултат. В текущия работен вариант на Закона за електронно управление дори създаваме предпоставки за това. Освен че можем да правим полезни неща, чрез тези проекти развиваме и себе си – с моя принос към Общество, например, научих Scala, благодарение на което от година и половина работя по Scala проект за холандска фирма. Така че в никакъв случай не е загуба на свободното време. Колко е ефективен civic hacking-ът в дългосрочен план, ще видим. А повече по темата можете да чуете в тази TED-презентация.

Аналогови пълномощни

Ще разкажа една доста тривиална история, която дори не е сред най-ярките примери за бюрокрация. Но някои от стъпките в процеса са доста показателни защо електронното управление не работи. Дори в частния сектор. Тъй като смених управителя на фирмата си, вече съм собственик, но не и управител, и съответно не мога да си нареждам заплата всеки месец. За да не карам обаче новия управител да ходи до банка, намерих текст на пълномощно онлайн, тя го подписа, и отидох до банката. Тук трябва да отбележа, че макар и да съм длъжен да го направя, можеше и да не го правя. Защото банката не си синхронизира данните с търговския регистър и нямаше и да разбере, че съм си сменил управителя. Но нали съм съвестен, рекох да ги уведомя. Отидох с пълномощното и въпроса „това достатъчно ли е“, те казаха, че трябва и управителят да дойде. Окей. Дойде. И казаха „ама пълномощното трябва да е нотариално заверено“. Добрее… тук се замислих защо искат личен подпис на управителя при операции на ръка, но фирмен електронен подпис при електронно банкиране на фирма. Но както и да е. След известно време минахме през нотариус и заверихме пълномощното. Отидохме до банката и…опа, едното ЕГН е грешно, има допълнителна нула. „You had one job“, както се казва. Да, вярно, че аз съм писал данните в пълномощното, но нотариусът ги сравнява. И има задължението (което се оказа пожелателно) да въведе пълномощното в онлайн регистър на пълномощни. Където има проверка на ЕГН-тата. Но не, съответно от банката се налага да звънят по телефона на нотариуса, за да питат дали пълномощното е истинско. Такъв един хубав, ясен и предвидим процес. След още известно време отидохме при нотариуса, за да направи корекцията. „Ами нотариусът излезе преди 5 минути за (някъде), минете след 1 час“. Да, да. На следващия ден все пак нотариусът

Кратък съветнически „отчет“

Онзи ден публикувах в техническия си блог описание на това, което правя като съветник за електронно управление (какъвто съм от юни). Описанието е на английски, който предполагам повечето разбират, но все пак напиша резюме с нещата, които правят като съветник. Повече детайли – в английската публикация. участие в писането на закони – закон за електронно управление и закон за електронната идентификация отворени данни – техническа помощ текущи проекти – запознаване и даване на предложения дребни задачи с евентуален бърз резултат – напр. 10% от сайтовете на администрациите не се отварят със или без www отпред и ги уведомяваме да оправят това преглед на възможностите за въвеждане на електронно деловодство в Министерски съвет генериране на нови проектни идеи други: изследване на текущи проекти на ЕК, дискутиране на бюджети, помагане за egov пътна карта и др. Конкретни резултати в момента все още няма, но нещата са в движение, и скоро ще има какво да се покаже (засега като нормативна база, след това и като софтуер). Накратко: засега е интересно и разнообразно и надявам се – полезно.

Ставам съветник за електронно управление

По принцип надали на някого му е интересно, когато започвам нова работа. Но този случай е различен. От днес съм съветник за електронно управление към кабинета на вицепремиера Румяна Бъчварова. Обявявам го, защото така или иначе съм на публична длъжност и името ми ще се появи на сайта на Министерски Съвет, а и тъй като пиша редовно (и ще пиша) за електронно управление, е добре да се знае в какво качество го правя. Как се стигна до това? С Общество.бг правехме много срещи с всякакви държавни институции, във връзка с отворен код, отворени данни, електронно управление и какво ли не. Кампанията за отворен код даде резултат (макар и да има само малка част от заслугата), а порталът за отворени данни, направен изцяло от Общество, работи. В даден момент от кабинета на г-жа Бъчварова прецениха, че би било полезно някой от нас да помага с всички дейности по електронното управление, поради което отправиха покана някой от нас да заеме свободен щат за съветник. Избрахме мен, тъй като ми беше най-възможно от гледна точка на заетост (ще мога да продължа да работя на половин работен ден за холандската компания, за която работех досега, тъй като позицията в Министерски съвет е също на половин работен ден), тъй като имах най-много опит с електронното управление (работил съм известно време по него като програмист преди 5-6 години), и имам най-ясна представа от това какво има, какво няма и какво може да има (ето CV). Отне известно време за изчистване на бюрократични пречки (за да си получавам заплатата от холандците, имам фирма, на която съм и управител и единствен служител. Но като заемащ публична длъжност, нямам право да съм управител, та трябваше да коригирам това. Конфликт на интереси няма, разбира се – ако някой иска ще му дам ЕИК, да следи дали прави нещо повече от

UX level: Тук не е информация!

User Experience (UX) е грижата, за това потребителят максимално лесно и бързо да си свърши работата. UX е това, заради което търсенето в google става с един клик, купуването от Amazon става с 2, написването на статус във фейсбук става най-отгоре на страницата, с един клик, а използването на iPhone е лесно и интуитивно. Липсата на UX е това, заради което гражданите мразят държавната администрация. Защото гореспоменатите продукти имат за цел да спечелят потребителите си. Държавната администрация вече притежава потребителите си и те нямат друг избор. Тази снимка е нещо, на което се натъкнах днес в съдебната палата, и обобщава ситуацията: Информация. Тук не е информация. Последно? Всъщност горната снимка не е моята (която е се по-лошо качество) а е взета от sledobed.obshtestvo.bg, където проблемът е добре илюстриран. Всяко гише не е информация, но информация всъщност няма. Споменах преди малко Google и намирането на информация с един клик. Е, миналата седмица реших да си представя как би изглеждал Google, ако се оперираше от държавната администрация. Иронично, забавно, трагикомично. „Хаха“, „много е зле“, „няма да се оправим“, „тука е така“, и т.н. и т.н. Способността ни да се забавляваме на тези неща наистина е положителна. Примирението, че те не могат да се променят – не. Замислял съм се, възможно ли е да се приватизират административните услуги. Частни фирми да ги извършват, като се състезават за това коя ще предложи по-удобен процес на гражданите. Но това изглежда драматична промяна. А инсталирането на едно гише „Информация“ на входа, където усмихната и информирана служителка да упътва гражданите, не е грандиозна промяна или реформа. Това е малка промяна с много положителни последствия. Можем ли да поискаме гише „информация“ и по-смислени табели? Можем ли всъщност да поискаме да не трябва изобщо да ходим до това гише, което да ни упъти към друго гише? Където да ни

Софтуерът на държавата – с отворен код и отворени данни

С това click-bait заглавие ще ви разкажа накратко за конференцията на Астел (Асоциация Телекомуникации) на тема електронно управление – мисията възможна, на която презентирах и аз. С по едно изречение за двата панела – официален и граждански. В първия участваха Антон Герунов и Калина Чернева от кабинета на вицепремиера Бъчварова и представиха няколко неща – ще има интегрирана система за човешките ресурси в държавата – наемане на хора, йерархия, кариерно развитие – всичко. Има фокус и върху отворените данни и процесът по качване на приоритетните масиви на портала вече е започнал. Също така започва новата оперативна програма „Добро управление“ (ОПДУ), където „имаме новина“ – изискванията към всички поръчки за софтуер са: да бъдат с отворен код, да имат интерфейс за отворени данни и да имат интерфейс за интеграция с други системи. Накратко, това означава, че данните на администрациите вече няма да се пазят в мазета, че софтуерът ще е прозрачно-разработван и ще получаваме поне малко по-качествени резултати, и не на последно място – че системите в държавата няма да са островчета, а ще са реално интегрирани една с друга. (В случая не се явявам говорител на кабинета, защото за тези изисквания има някакъв принос и Общество.бг със съответните си кампании. Което отбелязах и в моята презентация) След това Гроздан Караджов (председател на транспортната комисия в парламента) сподели някои коректни разсъждения за електронното управление (и някои нюанси, с които не съм съгласен – напр. че техническите детайли нямат такова значение). След него зам-министърът на транспорта Валери Борисов говори по много теми. Аз говорих за визията на Общество.бг за електронно управление – отворено, координирано и фокусирано върху гражданите. Ето и слайдовете: (В останалата част от гражданския панел говорихме за неформалния egov форум, който се събира всеки месец, както и за електронно гласуване, с Илия Кръстев, Михаил-Ернесто Михайлов и проф.Михаил Константинов) Имаше, разбира

Защо няма работещо електронно управление?

Ако електронният градски транспорт се направи както електронното ни управление до момента, ще трябва да дупчим електронни карти. А ако електронната търговия се правеше по този начин, щяхме да избираме стоката от каталог на сайта, а служител щеше да отива до щанда, да я занася на касата и да ни уведомява, че можем да отидем да си я вземем от 9 до 5, другата седмица. Но защо е така; защо електронното „правителство“ реално не работи? Всъщност доста труден въпрос. И тривиалните отговори „щото има корупция“, „щото лелките не искат да бъдат съкратени“ или „щото никой няма интерес“ не са верни, или поне не са цялата картина. Няма една или дори две причини, които, ако бъдат отстранени, всичко ще заработи. Дори да нямаше никакви нагласени търгове за софтуер и хардуер, дори служителите на администрацията напълно да разбираха и подкрепяха дигитализацията в работата си, дори да имаше политическа воля, пак нищо нямаше да стане. С други думи – „сложно е“. Сложно е, заради мащаба и заради завареното положение. Лесно ли би било изведнъж да модернизирате стогодишна компания със над сто хиляди служители? Особено такава, която не е ориентирана към печалба. Но все пак, ето някои от по-важните фактори, без особен ред: липса на визия какво трябва да има всъщност – някой знае ли какво точно искаме да имаме като електронното правителство „стане готово“? Каква е целта? По мои наблюдения, такава визия или липсва, или има сериозни разминавания в нея. По тази тема направих кратка презентация на месечната среща на неформален форум за електронно управление (в който участват представители на администрацията, изпълнителната власт, бизнеса и „обществото“). липса на компетенция и инициативност в администрацията – липсва разбиране, липсва компютърна грамотност и липсва яснота на ниво ръководители (например, дори да има електронна услуга, която администрацията може да ползва, наредбите все още изискват хартиен процес, защото

НАП, ПИК и електронната идентификация

НАП (Национална Агенция за Приходите) активно въвежда използването на ПИК (персонален идентификационен код) за своите електронни услуги. Т.е. ако искаме да подадем данъчна декларация онлайн или да направим онлайн справка за внесените от работодателя ни осигуровки, ни е нужен ПИК. Всъщност, към момента ПИК се ползва само за справки, а за подаване на декларация трябва електронен подпис, но това е на път да се промени – НАП има желание да разшири използването на ПИК. За съжаление, ПИК-ът е едно недоразумение. Да започнем стъпка по стъпка. Как получавате ПИК? Отивате в офис на НАП, където служител ви го дава, разпечатан на лист А4, след като проверява самоличността ви. В работно време, разбира се. Т.е. в добрия случай ви отнема обедната почивка. В лошия случай, постоянният ви адрес е в друг град, защото, да кажем, живеете под наем в София, а НАП не издава ПИК по настоящ адрес. Само по постоянен. Защо – остава мистерия. Отговорът им на мое запитване беше, че е от съображения за сигурност – ако бъде издаван в друг офис от този по постоянен адрес, това щяло да значи, че повече служители на НАП ще видят кода. Това дали 1 или 5 служителя ще го видят не прави кода по-малко компрометиран, но дори да е така, то при една обмислена система кодът просто би бил издаван на гишето, използвайки централизирана система. Но явно „обмислена“ не е подходящо прилагателно. Така, в крайна сметка, получаването на ПИК може да ви струва и цял ден път до офис на НАП по постоянен адрес. За да може да правите електронни справки. Чудесно! Но да оставим ползваемостта настрана и да поговорим за сигурността. Дори само един служител да види кода ви, това вече е лошо. Но може би по-лошо е това, че е хвърчащ лист А4, който всеки, който ви дойде на гости,

Предложение за архитектура на електронното правителство

От една страна, имам добра представа за това какво трябва да се направи от технологична гледна точка, за да станат процесите в държавната администрацията безхартиени (както казва естонският премиер – в естонската администрация хартия се ползва само в тоалетната). От друга страна съм напълно наясно, че проблемите в дигитализирането на администрацията (и „правителството“) са само 10% технологични, и 90% социални, правни и административни. И въпреки че имам представа от правната рамка и от административните процеси, не съм експерт и няма да коментирам тази част. Но пък съм софтуерен инженер, и поради това си позволих да напиша предложение за архитектура, решаваща 10-те процента от проблема с електронното правителство. Защо цяла архитектура, при положение, че преди 5 години писах, че съществуват прилични основи? Защото с тях все още нищо не се случва, а дори да са надградени, до широката публика информация за това не е достигнала (освен някоя и друга „отрязана лентичка“), въпреки интереса ни да се ровим из правителствени сайтове. Целта на архитектурата е да направи комуникацията между различни администрации автоматична, така че никой да не се налага да праща хартиена поща, съдържаща формални заявления с двуседмичен срок, само за да получи проста информация за някой гражданин. В един имагинерен пример, ако ви наемат на работа, компания трябва да уведоми приходната агенция, която на свой ред трябва да провери дали не сте съден, дали сте физически здрав за работата и дали нямате задължения към държавата (напр. като управител на фалирала фирма). В най-лошия случай тази информация ще бъде поискана от работника, който ще трябва да отиде до съда, до личния лекар и до търговския регистър, за да си извади съответните удостоверения, които да предостави. В малко по-добрия случай, приходната агенция ще изпрати хартиени писма до трите други администрации, искайки съответната информация за вас. А в най-добрия случай, софтуерът в агенцията автоматично