За мен беше чест да бъда първият министър на електронното управление. В 99-тото правителство на България. Важно е тази политика да продължи да бъде представена на най-високо ниво и смятам, че ще има приемственост в служебния кабинет. Усилието за дигитализация на държавата продължава и смятам, че поставихме добри основи и добро темпо. Тук е публикуван отчет на свършеното (и започнатото) през последните 7 месеца: meu2022.github.io. Секция „киберсигурност“ неслучайно е толкова дълга. Както войната, така и изоставането на държавата в тази сфера, наложи спешно да се действа с ограничен капацитет, за да осигурим защитата на институциите и данните на гражданите, които те обработват. Можеше да свършим и повече. В организации от мащаба на държавата нещата стават бавно, за да има предвидимост и устойчивост. И така трябва да бъде. Но от друга страна имаме години изоставане да наваксваме и съответно е нужно баланс между скорост и устойчивост. Смятам, че такъв баланс имаше и ще има. Електронната идентификация трябва да заработи в началото на следващата година и това ще отключи достъпа на много граждани до лесно използване на електронни услуги. Дори без нея, в рамките на мандата, използването на е-услуги се е качило двойно. Не че сме пуснали много нови електронни услуги, но самото наличие на министерство и видимостта, която този статут дава, е довел до повече търсене. А с търсенето ще идва и търсене за удобство и там трябва да се намесим. Предстоят избори, на които ще бъде отново кандидат. Със заявка да продължим нещата оттам, докъдето сме ги оставили и да отидем много по-далеч.
Continue readingЕтикет: електронно управление
Предлагаме изменение на Закона за електронното управление
Публикувахме проект на изменение на Закона за електронното управление. С него се решават ключови въпроси, които в момента пречат на въвеждането на реално електронно управление. Ето основните: електронни услуги ще могат да се заявяват без квалифициран електронен подпис от физически лица – за да ги заявим ще е нужно само да влезем със средство за електронна идентификация с подходящо ниво на сигурност, след което ще подаваме заявлението просто попълвайки онлайн форма, без нужда от флашка, джава, драйвери и др. проблемни неща. Квалифицираните електронни подписи остават и ще работят, но отпадат като стриктно изискване за заявяване. отпадане на удостоверенията, с чието пренасяне гражданите са куриери на администрацията – това и до момента по общите разпоредби на закона е така, но на практика не се случва по много причини. Въвеждаме правно уеднаквяване на служебно събраната информация с удостоверение, което се изисква по закон, така че администрациите да са спокойни, че са спазили изискванията на специалните закони, по които работят. Паралелно с това осигуряваме гаранции на общините, че приходите от отпадналите удостоверения ще им бъдат възстановени пропорционално от централния бюджет. електронно връчване на актове, фишове и наказателни постановления – ще можем да посочим в системата за сигурно електронно връчване, че сме съгласни всичко да ни се връчва по електронен път. Това ще спести разходки до администрации, само за да ни бъде връчен акт или фиш. обща забрана за въвеждане с подзаконов акт на стикери и други физически носители на данни за обекти, които са вписани в регистър. С тази промяна, например, стикерът за годишен технически преглед ще стане незаконен, тъй като е въведен с наредба. намаляване на таксите за административни услуги, когато те се предоставят по електронен път. Това изменение има два аспекта – първият е, че има допълнителен стимул за използване на електронни услуги, а вторият е, че моделът с посредници при
Continue readingПроект за мобилна електронна идентификация
Електронната идентификация е ключът към електронното управление. Без нея, използването на електронни услуги е ограничено и трудно. Именно затова, паралелно с устройствената работа (законови изменения и устройствени правилници), в Министерство на електронното управление подготвихме техническа спецификация за мобилна електронна идентификация и я качихме за обществено обсъждане. Не е практика за технически спецификации да се търси широко обществено обсъждане, но тъй като тази система е много важна, смятам, че е редно да дадем пример за прозрачност от първия ден. Още при номинирането ми за министър на електронното управление дадох това обещание и ще направя каквото е необходимо този екип продължава да дава този пример. Разчитам на професионалистите във всички области да дадат своята експертна и конструктивна обратна връзка и препоръки. Тази прозрачност ще продължи и на етапа на изпълнение (вкл. с изискването за отворен код на разработката). Резултатът от проекта ще бъде мобилно приложение (за Android и iOS), с което да се идентифицираме за ползването на всички електронни услуги, т.е. държавата да знае кой стои отсреща, когато ползва услугите. До момента това се извършва с електронен подпис, с ПИК, с ПИН и др. Тези средства няма да отпаднат веднага, но малко по малко ще бъдат замествани с електронната идентификация. След първоначалната регистрация, от гледна точка на потребителя, процесът ще бъде следния: отваря портал за електронни услуги избира „вход с eID“ и потвърждава с мобилния си телефон (или друго мобилно устройство) подава заявления за услуги, които са с предварително попълнени данни (тъй като системата вече знае кой стои отсреща) подписване на заявлението чрез повторно потвърждение с мобилния телефон Проектът предвижда първа фаза за проекетиране, тъй като трябва да бъдат взети специфични технологични решения. Например дали потвърждението с телефона да стане с т.нар. push-нотификация или чрез сканиране на QR код от екрана (съответно с deep link, в случай, че потребителят използва мобилния телефон
Continue readingПредставителна история за една шофьорска книжка
Миналата година на мой близък човек му изтече шофьорската книжка. И решихме да пробваме да бъде заявена новата онлайн. Тогава още я нямаше обновената система на МВР за е-услуги, така че свалихме бланката, попълнихме я и я изпратихме през системата за сигурно електронно връчване, подписана с КЕП, вкл. с прикачено необходимото медицинско. Влизането с КЕП също не беше тривиално, защото инсталирането на софтуера за подписване имаше някои неочевидни настройки. Последва дежурното обаждане (от пътна полиция към СДВР) „то не може“, предадено към мен – настоях за правно основание за отказа, тъй като Законът за електронно управление ги задължава да приемат заявлението и да изпълнят услугата. Казаха, че пак ще звъннат. Не звъннаха. Потърсихме ги отново, като в отговор потвърдиха, че не – няма да издадат така книжката. Подадохме сигнал до Държавна агенция „Електронно управление“, аргументирайки се, че мълчаливият (към онзи момент) отказ противоречи на Закона за електронното управление. Отговорът на ДАЕУ беше да се съгласят мотивите от изричния отказ на МВР, получен няколко дни след това. А той е абсурден. Според Закона за българските лични документи, МВР предоставя електронни услуги за лични документи през централизирана система за услуги. В правилния за прилагане на закона се изреждат услугите, включени в портала. Но издаване на шофьорска книжка липсва (тъй като към онзи момент не се поддържа). Да, Законът за електронното управление казва следното: (2) Административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, са длъжни да предоставят всички услуги в рамките на своята компетентност и по електронен път, освен ако закон предвижда особена форма за извършване на отделни действия или издаване на съответни актове. Обаче МВР казва „нашият подзаконов акт дерогира (отменя) закона, защото нашият специален закон делегира детайлите на нашия подзаконов акт, а той не казва нищо за тая конкретна услуга“. Абсурдна теза, граничеща с тази на РИК Стара
Continue readingТрудният разговор за Информационно обслужване
Трудният разговор за Информационно обслужване трябва да започне. Още в края на 2019 г. остро критикувах решението на ГЕРБ да изтрият цяла глава от Закона за електронно управление (маскирайки неуспеха си да създадат държавно предприятие „Единен системен оператор“) и с едно изречение да прехвърлят цялото ИТ на всяка институция, която Министерският съвет реши, под „крилото“ на Информационно обслужване. Тази уредба премахва изискванията за прозрачност, позволява схеми с вътрешно възлагане тип „Автомагистрали“ (в момента, за щастие, такива не се правят в ИО, и има нормативни разлики, но схеми са възможни през рамкови договори), не гарантира предсказуемост (за един ден МС може да извади една институция от списъка и да „убие“ всяко планиране). Няма да се съглася с разпространеното мнение, че Информационно обслужване е пълно с некадърници, които нищо не могат да свършат. Там има хора, които всяка ИТ компания би искала да има, и които са много над средното ниво. Има, разбира се, и такива, които никоя не би искала. Като във всяка голяма компания. Но институционално погледнато, ролята на системния интегратор (или оператор) е важна. Държавната администрация няма капацитет за почти нищо в сферата на ИТ и трябва да може да се довери на някого. Дори за да направиш аутсорсинг (=ЗОП), пак трябва да имаш компетентност, каквато в много администрации няма. Трябва да отчетем един факт – миналата есен Информационно обслужване изгради национална здравна информационна система за няколко седмици, когато това беше нужно. И го направи добре, по мое мнение. След като 4 години тази система се беше бавила по различни причини. DDoS атаките от последните дни са сериозни и едва ли има компания, която може да се защити без никакъв downtime. Познавам инфраструктурата на ИО в тази ѝ част и мисля, че е направено достатъчно. Въпросите, на които трябва да отговорим, са няколко: Трябва ли всяка администрация да си
Continue readingРазяснения по казуса с прилагането на електронен подпис в изборния процес
Ще вляза в може би малко скучната материя за йерархията и връзката между нормативните актове. За да видим защо решението на ЦИК, че квалифицирания електронен подпис не важи за Изборния кодекс е неадекватно. Да, не съм юрист, но тази базова правна рамка – кой какво задължение има в електронния свят е основата на електронното управление и като експерт по електронно управление съм длъжен да я знам и разбирам. Нормативните актове имат йерархия. Конституция, Регламент, Закон, Наредба/Правилник/Инструкция. Ако някой акт от по-ниска степен противоречи на някой акт от по-висока, то се прилага този от по-висока. Освен ако този от по-висока не допуска изключения. Законът за нормативните актове дава общата картина: Чл. 15. (1) Нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. (2) (Нова – ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът. (3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Кодексите са малко по-специфични закони. Тяхната идея е да уредят напълно една материя – Изборният кодекс урежда всичко, свързано с избори (за да няма, както преди, закон за изборите за народно събрание, закон за изборите за президент и вицепрезидент и т.н.). Наказателният кодекс урежда всички престъпления и никой друг закон не може да урежда престъпления. И т.н. Кодексите (както и законите), обаче, не съществуват в изолация. Макар Изборният кодекс да урежда изцяло изборната материя, към него се прилагат нормите от други закони – напр. когато става въпрос за гражданство, Изборният кодекс не урежда въпроса за гражданството – той е уреден в Закона за българското гражданство. Когато става дума за личните документи, с които гласуваме, те не са уредени в кодекса, а
Continue readingВъпроси и отговори за отказа на РИК и ЦИК да регистрира листата на Демократична България
Тъй като днес се натрупаха доста въпроси по казуса с електронните подписи и листата в Стара Загора, правя компилация от тях и техните отговори: Въпрос: Внесли ли сте всички документи в електронен вид или само разпечатка на електронния подпис на хартия, както пишеше в някои медии? Отговор: И РИК на своето заседание на 12-ти, и ЦИК в решението си признават, че всички необходими документи са внесени в електронен вид, в рамките на срока, отворени са и подписите са проверени. След това РИК в решението си прикриват тези детайли. Въпрос: Какъв тогава е проблемът, ако всичко е внесено както трябва? Отговор: Проблемите според РИК и ЦИК са различни. Според РИК липсва „вярно с оригинала“ на хартиена разпечатка на оригиналния документ, без каквато те твърдят, че документите са невалидни (въпреки, че са свалили и проверили оригиналите). Проблемът според ЦИК е, че изобщо не може да се използват електронни подписи, въпреки, че европейският регламент, който приравнява електронния подпис на саморъчен се прилага пряко, а РИК и ЦИК са задължение да приемат електронни документи и да признават квалифицираните електронни подписи без да има предварителна уговорка със заявителя. Въпрос: Защо твърдите, че има атака от ГЕРБ, при положение, че те отричат, посочвайки, че председателката на РИК 27 е от ИТН? Отговор: Освен решението за потвърждаване на отказа, ЦИК приема да изпрати на всички районни комисии писмо, с което да събере информация дали има подадени листи с електронен подпис (които биха били в нарушение съгласно мотивите на приетото от ЦИК решение). Предложението за това е на Красимир Ципов от ГЕРБ. Подкрепено, отново, от всички останали (без представителите на ДБ). Въпрос: Нормално ли е да се внасят листите в последния ден? Отговор: абсолютно нормално е – на практика всички значими партии го правят в последния ден, защото това дава гъвкавост в особени ситуации. Ако видите решенията на
Continue readingНакъде с електронните подписи
От около година подписвам електронни документи през демонстрационното приложение на Европейската комисия за електронно подписване (DSS, open source проект, доста читав). Защото Adobe Reader се счупи и не мога да го оправя. Т.е. не мога да подписвам PDF-и освен с DSS + NexU. Търговския регистър и услугите на НАП ползвам през Хром, защото под Firefox (който е основния ми браузър) драйверите нещо не тръгват. Ако обаче объркам с кой от двата сертификата да вляза, трябва да рестартирам браузъра (личния или фирмения сертификат, който по принцип не трябва да съществува, ама защото държавата и общините не познават нормативната уредба, съществува). За НАП трябва да пускам приложението за подписване през конзолата, защото имам доста Джави на компютъра, а то не тръгва с по-новите. Проблемът с ползваемостта на електронните подписи е сериозен и за него не са виновни само институциите и фирмите, правили софтуера им, а и производителите на смарткарти, и стандартизиращите организации. И сигурно пропускам някого. За съжаление сигурността на хардуерния носител се сблъсква с десетките проблеми на неговото удобство, което пречи на масовата му употреба. Затова трябва да преминем, поне за физическите лица, към други начини на заявяване на услуги – чрез удостоверенията за електронна идентичност, които могат да се използват и като средства за създаване на усъвършенствани електронни подписи. А квалифицираните електронни подписи ще стават все повече облачни, с ключове споделени между HSM-и и сигурни модули в телефоните. А смарткартите, колкото и да са хубави на теория, ще трябва да залязат. И за това ще са виновни основно производителите им. В личните карти пък ще трябва да има рядко използван чип, който да можем да използваме чрез NFC, за да „вържем“ телефона си с електронната ни идентичност.
Continue reading7 принципа на електронното управление
Нека да опиша няколко основни принципа, на които трябва да стъпва електронното управление. Знам, че може да звучат общо, но без да се водим от тях, няма нищо да постигнем: еднократно събиране на данни – ако държавата вече има данни за вас, няма право да ги изисква отново (нито да ги въвеждате и декларирате, нито да ги доказвате с удостоверения) оперативна съвместимост – системите трябва да говорят на „един език“, т.е. да представят по един и същи начин общи структури от данни като „адрес“, „имот“, „професия“ и др. сигурна електронна идентичност – всеки гражданин трябва да има лесен и удобен начин да се идентифицира пред държавни органи (и не само) с цел използване на електронни услуги. конфиденциалност – когато толкова много наши данни са в електронен вид, съхранявани от държавата, трябват сериозни гаранции срещу злоупотреби. За всичките ни данни трябва да има информация кой има право да ги чете и кой реално ги е чел и с каква цел. Да получаваме известия, когато някой прочете наши данни и да няма изключения от това правило (в момента системата RegiX поддържа такива лоове, но писането в тях може да бъде заобикаляно) интегритет – никой не трябва да може да подменя данни (както в момента се подменят документи с корупционна цел). Никой не трябва да може да смени кръвната група в здравното ви досие, собствеността ви, данните за фирмата ви, офертата ви в процедура по ЗОП и др. В Естония използват технология, подобна на блокчейн за целта. Нужно е и у нас да има такава криптографска защита от подмяна (хубавото е, че има достатъчно open source блокчейн решения, които можем да използваме) наличност – не трябва да има никакъв риск от загуба на данни. При срива на Търговския регистър бяхме на една крачка от това, което щеше да значи хаос. Нужно е данните
Continue reading10 бюрократични пречки, за чието премахване ще работя
Кандидатурата ми за народен представител изисква конкретика – не просто „ще бъде хубаво като има електронно управление“, а за какви точно изменения планирам да работя. В тази публикация ще споделя десет неща, които трябва да отпаднат, за да бъде улеснен живота на гражданите и бизнеса. Удостоверенията – голяма част от обикалянето по гишета е събирането на удостоверения и бележки за данни, които администрацията има за вас. Тя е длъжна да ги събира по електронен път, служебно, но се оправдава, че не го прави, защото „нашият закон е специален“ и „нямаме техническа възможност“. Първото може да бъде коригирано в парламента, а второто – чрез внедряване на вече съществуващи инструменти в администрацията. Печатите – Демократична България вече внесе законопроект за отпадане на печатите в предното Народно събрание, ще го направи и в следващото. Никой няма да има право да ви върне, защото на нещо някъде липсва печат. „Тук не е информация“ – отношението към гражданите, че те трябва сами да си знаят всички бюрократични процедури, трябва да спре. Закон забраняващ „тук не е информация“ е комично да има, но може да има ясни правила за „дизайн на услугите“ както в дигиталната, така и във физическата среда, които да правят омразния надпис „Тук не е информация“ излишен. „Това не може по електронен път, елате на място“ – по закон всичко трябва да може да се прави по електронен път. Оправданието да не се случва е същото като по-горе, така че с редакция на редица закони да отпаднат тези оправдания. А технологични средства за приемане на електронни заявление има, вкл. електронна поща в краен случай. Разпечатването на платежни – дори електронизирани към момента услуги изисква прикачване на платежно (макар нормативната уредба, създавана с мое участие преди години, да го забранява). Чрез анализ на действащите услуги и контрол на изпълнителната власт това нормативно изискване трябва
Continue reading