Автор: Bozho

Когато интелигентни и адекватни хора решат, че емиграцията е единствената опция, е тъжно. Валери Шварц написа FUBAR през седмицата, а аз обещах да се опитам да аргументирам обратната позиция. С риск да не успея и с риск и на мен да ми се заемигрира, ако не намеря рационални доводи за оставането тук. Няма да задълбавам в битовите аргументи за и против емиграцията. Тук човек има много приятели, но ако не е бай Ганьо ще направи такива и в друга държава. И ще кани тукашните си приятели на гости понякога, а през останалото време ще си говорят по скайп. Да, не смятам, че е достатъчно, но е опция. „На запад“ няма да е толкова евтино да ядеш и пиеш на корем по заведенията, но пък това не би следвало да е най-големият идеал. И дори е Европа има простотия и неуредени неща (в пъти по-малко, отколкото тук, разбира се), а дори тук има позитиви, а балканският манталитет има своето очарование. За национализъм при решението да си тръгнеш или да останеш пък не може да става и дума. След като човек гледа дълъг документален филм за разпадането на Югославия, затвърждава представата си, че националистически течения водят до тотално излишни войни и хиляди жертви, заради някакво криворазбрано чувство за общност на база на историческо-географски критерии. Но моята позиция е малко по-абстрактна. В България може и да не се депресираш от масовата глупост и ненормалност, ако си направиш балон от интелигентни приятели и ограничиш сблъсъка си със „социума“ до качването в обществения транспорт и в такси. И ако развиеш имунитет към всичко около себе си. Имунитет, не в смисъл да игнорираш простотията, но тя да не те депресира, а вместо това да те мотивира. Да гледаш на случващото се наоколо като на резерват, в който някакви хора-„експонати“ се опитват да съществуват, а ти да

Във връзка с решението на горския съд съм длъжен, като жител на гора – членка на горския съюз, да заявя отговорно и с доблест, че името ми е подложено необосновано на публичен линч, а личността ми се сатанизира по сценарий на заемащи позиции във високите равнища на властта в гората и извън нея. Възмущавам се, че правото ми да бъда добър герой в приказките – основно право на всеки горски обитател, бе подложено на съмнение и се превърна в бумеранг, за рикошета на който аз плащам неясна и непосилна цена. Въпросът „Кой издуха къщите на трите прасенца?“ отдавна няма смисъл. Защото отговорът бе даден многократно – вятърът. Стандартно природно явление. Въпросът, на който и аз имам право, е кой (кои) и защо не позволиха да бъда добър или поне неутрален герой в приказките. Мое е правото преди всички да дам ясния и неудобен отговор на този въпрос. Това е „здравият“ съюз между корумпираните разказвачи на приказки, издателите и разпространителите на книги на черно, които, вместо да се борят срещу неравенството в гората и срещу съмнителни лица като лисицата и мечката, се почувстваха застрашени от моята личност – съвестен жител на гората. И вендетата с мен започна. Логиката ми е необорима и проверима. Първо. Ловецът, без каквото и да е колебание за авторитета на гилдията, която представя, и с афекта на притиснат неизвестно до каква стена инициира моето залавяне с присъщия си цинизъм. В какво бях обвинен? Изяждането на Червената Шапчица и баба ѝ е подхвърлена версия, с която да се манипулира общественото мнение, и която никой съд не е доказал. Второ. Аз не съм изял нито прасенцата, нито козлетата. Защо олигархичните кръгове на разказвачите на приказки сатанизират името ми? Няма нито един факт срещу мен. Дали пък овчарите не се опитват да прикрият своите измами и да ги оправдаят с

Вчера беше международният ден на музиката и по този повод в сайта chr.bg беше публикувана моя статия по въпроса за връзката между компютрите и музиката: Компютрите заменят човека в много скучни ежедневни задачи. Но могат ли да ги заменят, когато става дума за творчество и креативност? “В никакъв случай!” е най-очакваният отговор. Но експерименталният проект Computoser на българския програмист Божидар Божанов се опитва да ни убеди в обратното – всяко парче е генерирано без човешко участие – от алгоритъм. Музиката е нещо емоционално – как е възможно компютър да я композира? Музиката е емоционална на много нива – композиция, изпълнение, възприятие. Нивото, на което е най-податлива на формализация и автоматизация е композицията. Композиторите обикновено следват много правила, за да се получи накрая приятна за слушане музика – правила за хармония, ритъм, акорди, бийтове, звукови ефекти и т.н. Ако компютърът бъде научен на тези правила, той може да генерира мелодии, които са приятни за слушане. Те няма да идват “от душата”, но дори музиката, кореняща се в чувствата и мислите на композитора, следва музикалните правила. В известен смисъл, музиката е оформена от системата от правила. А именно тази система може да бъде разбрана от компютъра. Разбира се никой компютър не може да е по-добър от Моцарт. И не че е невъзможно компютърен алгоритъм да композира Малка нощна музика – напълно възможно е, но заедно с това ще композира множество лоши парчета и няма да знае как да разграничи хубавите от лошите. Дори със самообучителни алгоритми процесът на креативност комбиниран с постепенното подобрение в уменията на композитора много трудно може да бъде представено с единици и нули. Но да не забравяне, че не всички композитори са Моцарт – музиката нерядко е проста, незапомняща се, фонова. Например стоковата музика – тази, която слушаме в асансьора в хотела или когато чакаме оператор на телефонна

В едно общество всеки е отговорен (с действието или бездействието си) за проблемите. Съответно всеки е длъжен да прави нещо за решаването им. Някои хора са склонни да отделят повече от личното си време за подобряване на процесите в обществото. Такива хора участваме в групата obshtestvo.bg, където правим софтуерни проекти с цел „да развием гражданска активност и да намалим несправедливостите в България чрез модерни, технологични подходи“ Моят първи принос е проектът alerts.obshtestvo.bg. (с отворен код; благодарности на Владо за помощта; технически подробности) Системата събира документи от държавни институции (засега събира законопроекти, държавен вестник и обществени поръчки). След това потребителите получават известия (по email) ако са се появили нови документи, отговарящи на предварително зададени от тях критерии. Например аз се интересувам от електронно правителство. Създавам си „известие“ с ключови думи „електронно правителство“, и всеки път, когато има законопроект или обществена поръчка за електронното правителство, аз ще разбирам. Каква е ползата от това? Гражданският контрол. Всеки експерт в някаква област ще може да следи какво прави държавата по този въпрос, при това без да отделя почти никакво време да „рови“ и следи какво излиза. И какво като разбере? Ако има нещо нередно, ще пита институциите. Ще повдигне въпросът в социалните мрежи. Ще алармира медиите. Да, някои ще кажат „така не се решават проблемите“. Но промяната идва стъпка по стъпка, и ако критична маса хора са достатъчно критични, проблемите ще намаляват. Гражданските ни задължения не се изчерпват с гласуването на избори. Не се изчерпват и с протести. Нужно е да посочваме проблемите около нас, да „атакуваме“ ненормалното. Надявам се услугата да е полезна и използвана. В момента проектът е в начален етап, сървърът е малък (и има опасност да не му стигат ресурси), функционалността е базова. Така че очаквам предложения за подобрения.

След почти 100 дни протести, въпросът „Кой предложи Пеевски?“ още няма отговор. Не иска да ни го даде премиерът, не искат да го дадат и представители на мнозинството. Отбягват отговора по всевъзможни начини – никого не интересувало, нямало значение, не било конструктивен въпрос, не било важно. Важно е. Всъщност най-важното. Защото и до сега не знаем кой всъщност управлява. А ние искаме прозрачност. Отказът да се каже кой и защо е предложил Пеевски е отказ от прозрачност. Ако днес се съгласим, че въпросът кой и защо е предложил Пеевски не е важен, утре няма да е важно кой е предложил да се строи АЕЦ Белене или Бургас-Александруполис, няма да е важно и кой е предложил да се оставят държавните пари концентрирани в една банка. Няма да е важно и кой е спрял реформите. Медиите на Пеевски осигуряват медиен комфорт на управляващите, а Пеевски е „от кръга Корпоративна Търговска Банка“ (това Станишев го призна). Въпросните медии най-вероятно са финансирани от КТБ, в която пък са концентрирани държавните пари. Връзките на КТБ с руски капитали също са факт (ВТБ Капитал има 10% в КТБ), а вече в кръга на спекулациите е предположението, че от поста си в ДАНС, който Пеевски все пак заемаше няколко дни, е изпратил цялата класифицирана информация в Русия. Не, няма проблем да има руски инвестиции в България. Няма проблем и една банка да финансира вестници и телевизии, няма проблем дадени медии да имат политически пристрастия. Проблемът е, когато държавата участва тайно в тези връзки. Защо е проблем? Защото няма как да бъде гарантирано, че това участие е в интерес на гражданите. Всъщност, прикриването на това участие значи, че то не е в интерес на гражданите. Също така няма проблем държавата да се вслушва в бизнес-интереси – все пак регулациите трябва да помагат на бизнеса. Но ролята на държавата

Изтърквам се вече, като казвам, че обществото ни само е виновно за проблемите, а политиците и чиновниците са просто огледало на обществото. Тук не става въпрос за леви и десни идеологии. Не става въпрос и за конспирации. Става въпрос за няколко мантри, които са основи на битието на българина и представата му за нормалност. „Ако не съм аз, ще е някой друг“. Когато предложат на някого да участва в някаква не дотам законна и не съвсем морална „схема“, той често има възможност да откаже. Но си казва „ако не съм, ще е някой друг“. И притиснат от нерозовото си финансово положение или пък от нездравите си амбиции, участва. „Всички го правят“. Това служи за универсално подсъзнателно оправдание. И въпреки, че поне мен и родителите и учителите ми са ме учили, че това е напълно невалидно оправдание, изглежда е масово. Всички си хвърлят боклуците по улицата. Всички паркират на тротоара. Всички подкупват пътните полицаи. „Всеки се спасява поединично“. Липсата на алтруизъм има негативен ефект върху всеки. Има изследване, в което се наблюдава корелацията между алтруизма на една нация и нейното благосъстояние – развитите нации са осъзнали нуждата от една базова степен на солидарност, от която всички да печелят. Но тук малко хора обръщат внимание на влиянието на действията си върху другите. Ремонт в 7 сутринта в събота? Заставане в грешна лента и засичане на други автомобили? Човекът си печели време и си върши на гърба на другите. Всички тези неща са „нормални“. Хората не виждат проблем. Особено, когато не ги засяга съвсем пряко. „Тука е така“. Нормално е, когато има колони от коли, десетки шофьори да карат в насрещното или в аварийната, за да минат по-бързо. Нормално е никой да няма против гратисчии в градския транспорт. Нормално е укриваш данъци (защото така или иначе „те“ ги крадат). Нормално е да не

Във филма на Никита Михалков „Сибирският бръснар“, синът на Джейн е млад войник в американската армия. Сержантът го кара да се отрече от уважението си към Моцарт, но младият войник не приема заповедта. За наказание сержантът го кара да тича по цял ден и да носи противогаз през цялото време, дори в леглото. В крайна сметка сержантът се трогва от упорството на момчето и извиква с всичка сила „Моцарт е най-великият композитор на света“. В гръцката митология Сизиф е абсурден герой, който с големи усилия бута камък нагоре по един хълм, но всеки път, когато стигне върха, камъкът пада долу, и Сизиф трябва отново и отново да го бута нагоре. Албер Камю разглежда това като абсурда на човешкото съществуване – безцелно повторение на едно и също ежедневие, като трагичните моменти са само тези, в които героят всъщност осъзнае реалността на безцелността си. Над 2 месеца продължава протестът срещу абсурдния кабинет на БСП, ДПС и де-факто Атака, с всичките му скандални назначения и непрозрачни действия. Като младия войник, ние повече от 60 дни не тичаме, а ходим, и не с противогази, а със свирки, по софийските улици, нежелаещи да признаем, че правителството е наред. Колкото и обиди да сипят срещу нас неговите „агенти“, колкото и „орки“ да пращат. Над 2 месеца протестираме срещу поредните глупости на кабинета, и дори когато постигнем някакъв успех, както със свалянето на Пеевски, камъкът пада от върха и започваме отначало, с някоя друга мутра или агент на ДС назначен някъде. Вече 20 години опитите на българското общество да се събуди са сизифови мъки – всеки път, когато качим камъка догоре и някое безочливо правителство падне от власт, камъкът пада, и всичко започва отначало. Осъзнавайки трагичността на това ни битие, ние все пак бутаме камъка с километри, с противонагъл (нещо като противогаз, но срещу наглост), лягаме си

Годината е 3014-та. На една малка планета в околностите на Алфа Кентавър се намира една от хилядите колонии на човечеството. След овладяването на хиперпространствените тунели и изобретяването на преносимите биосфери, колонизирането на далечни планети става тривиално. Mалката планета, на име Раглъб 681, няма особено много ресурси и се намира в периферията на Големия галактически съюз Алфа Еднорог. На нея живеят скромните за мащабите на човечеството малко по-малко от 8 милиарда жители. Формите на управление в почти всички колонии са демократични, и Раглъб 681 не прави изключение. 200 години по-рано галактическият съюз събира най-гениалните компютърни инженери и биолози и реализира проект за утвърждаване на реалната демокрация (част от финансирането идва от фондация Отворено галактическо общество на известния филантроп Росос). Проектът е с кодово име HAL-haber-9000 и като резултат, в мозъка на всеки човек се имплантира чип, който предава всички данни, извлечени на база на електрическите сигнали в мозъка, към разпределена система, която анализира милионите терабайти информация и автоматично определя хората, които ще управляват планетата през следващите 6 години. По този начин се осигурява представеността на хората – всеки избран да управлява е представител на определен брой жители, на база на мислите и вижданията им и на база на ежедневните им практики. След като стотици експерти и комисии оценяват всеки компонент по проекта, става ясно, че той би трябвало успешно да замени досега използваната система на избори, където всеки избирател, с чип в средния си пръст, гласува за определени кандидати или партии (всяка планета в рамките на Алфа Еднорог има свои вариации в правилата за избор). Но в началото на 4-тото хилядолетие експертите в агенцията по пост-имплантационен контрол забелязват аномалии. Сравняват множество индекси за развитие на обществата в рамките на Алфа Еднорог и стигат до заключението, че почти навсякъде има или застой или регрес. Междувременно на Раглъб 681 има проблем – системата

В сряда бях на неформална среща със Синдикалната Федерация на Служителите в МВР (СФСМВР), за да обсъдим проблемите на полицията. Защо мен? В началото на протестите изпратих писмо, с което да изкажа благодарност за работата на полицията и получих позитивен отговор. От това последва поканата за неформална среща. Аз съответно поканих още няколко човека. Срещата беше дълга и включваше множество истории за конкретни проблеми в МВР. Думата, която най-добре описва ситуацията е „трагикомично“. В доста случаи на човек му идва да се разсмее, но положението за самите полицаи, попадащи в такива ситуации, изобщо не е смешно. Само няколко примера, с които да илюстрирам положението: Служебните таблети се водят, че струват 9000 лева, лаптопите – 4000 лева. Всеки полицай носи отговорност за зачислената му техника, като трябва да я плати в троен размер. Очевидно е, че тези цени са ужасно завишени, за да може някой да прибере пари от обществените поръчки За дежурства на патрул се полага (доколкото запомних) под 2 литра бензин. На патрулиращите полицаи обаче се търси отговорност за всяко престъпление, станало в района, по време на смяната. Пари за консумативи няма – всеки сам си купува химикалки, хартия. Принтери са купувани два пъти, едната поръчка седи заключена вече 6-та година във физкултурен салон (който не може да се използва, заради това) Когато става дума за наркотици, всяка операция трябва да се съгласува с най-високите нива. Предполагаме защо. В рамките на работния ден всеки полицай трябва да се съобразява с няколкостотин разпоредби, които ако наруши, може да бъде наказан или уволнен За последните 8 месеца има над 10 самоубийства на полицаи (точните данни в докладите) Полицаите започват да получават вода служебно едва след като медиите разпространиха практиката протестиращите да оставят вода „Началниците“ са много често политически фигури. Нито имат професионални, нито мениджърски умения. И се сменят на всеки 4

„Протестиращите не знаят какво искат“ е тезата, която много хора се опитват да лансират – от червени корифеи като Първанов, през пристрастни или заблудени журналисти, до таксиджии и бг-мами. А какво искат протестиращите е напълно очевидно – оставка. И избори след това. Това не било достатъчно, трябвало да кажат какво искат след изборите. И това казваме – след изборите вече ще има поставена граница на търпимост към политическата наглост, и ако тя бъде прекрачена, обществото ще реагира. Защото иска политически морал (колкото и това да звучи като оксиморон). И това не било достатъчно, трябвало повече конкретика. Ами не, не трябва. Не можем да предскажем какво ще стане след изборите, питайте някоя врачка или червен шаман. Но със сигурност няма да стане същото. Атака вече загуби много електорат, появи се ново обединение вдясно, до изборите ГЕРБ може да се разцепи, БСП да смени лидера си и какво ли още не. Важното е, че конфигурацията ще бъде различна. И че изборите са демократичният начин за изход от политическа криза. Тъй като протестиращите не знаели какво искат, отказвали диалог с властта. Когато искането е „оставка и избори“, и когато продължават назначенията на мутри, следствени, съпрузи, сестри и какво ли още не, очевидно управляващите не чуват какво им казваме вече месец. Освен това протестиращите нямат говорители, нямат представители. Това не са стачки, а граждански протести, а едно гражданско общество е децентрализирано. А какво протестиращите не искат? Всеки протестиращ има свое виждане за нещата, с което поне половината от останалите не са съгласни. Но най-нереалистичните се използват за омаловажаване на протеста. Не искат промяна в конституцията (какво ѝ е на тази). Не искат напълно нов изборен кодекс (който ще отнеме месеци). Не искат мажоритарна система (мажоритарният експеримент на предходните избори показа, че всъщност изборът пак е партиен). Не искат граждански комитети. Не искат и граждански