БЛОГодаря

Миналата година за 24-ти май направих нещо като анализ на ситуацията с образованието. Тази година просто ще обогатя литературния фонд:   За безвкусния днес героизъм на наивници с цветни мечти заработва един механизъм без да пита, потайно почти – вездесъщият, остър цинизъм, и в ухото ни ясно шепти, че е форма на луд мазохизъм да повярваме в свойте мечти. За честта ли? Къде я намери? Във банкер, бизнесмен, политик? Не останаха днес тамплиери, само фигурки с каменен лик, а честта осквернена трепери зад стени от притворство, и в миг този срам в колосални размери тамплиера превръща в циник. Любовта ли? Да, може би има, но един начинаещ химик ще ви каже, без ритъм и рима, как плътта и флуидите с вик съчетават поредната прима със поредния силен войник, и така се превръщат в причина и поетът да стане циник. Но циникът понякога нека да затвори спокойно очи и в главата си, лека-полека, да рисува красиви лъчи – светлината им нежна и мека. После нека за миг замълчи….. И да тръгне по свойта пътека без сънят му отвън да личи.

В интернет човек може да прочете…всичко. Атеисти плюят вярващи, вярващи проклинат атеисти. Тролове общо взето. Обаче се усеща една елитарна нотка в „изказванията“ на атеистичния „лагер“. Че те са по-умните и по-рационалните и по-правите. Може и просто да ми се струва, но от това, което съм прочел, бие на очи. (погледнете напр. reddit секцията /r/atheism) Нямам никакво намерение да навлизам в спор за атеизъм, вяра и религия. Аз подхождам към тоя въпрос със хуманистичното и нео-либерално „дреме ми к’ви са ви религиозните възгледи“. Разбира се, че поставянето на всичко под въпрос и следването на научни принципи е правилният подход. Но има много вярващи учени – едното просто не пречи на другото, а го допълва. Ето едно много интересно интервю на известен атеист с ватикански астроном, с което да илюстрирам правотата на последното си твърдение. (И както ще видите, свещеникът приема еволюцията, с което надявам се да е разбил един стереотип). Съвсем накратко ще загатна една друга тема – има религии, има вяра; има християни има и агностици. Има хора, които извършват всеки дребен обичай, такива, които си представят сътворението като един възрастен човек в бяло, който поставя дървета и скали по земята, и такива, които са развили по-сложни тези, не непременно свързани с една или друга „свещена книга“. Интересно е кого виждаме в списъка с известни агностици – Айщайн и Дарвин. С това просто илюстрирам, че атеизмът не може да се нарече „позицията на най-интелигентните и учените“. Но все едно. Само че ме дразнят простотията и едностранчивите неща. С други думи ме дразнят както религиозни фанатици, казващи „ще горите в ада защото не се прекръстихте като излизахте от църквата“, така и атеисти, които се правят на остроумни с „кви са тия глупости земята да е създадена за 7 дни“ (т.е. или осмиват буквалното тълкуване, или не приемат идеята за метафоричност.

4 почивни дни, София е празна, радват се „истинските“ софиянци, които не са се „прибрали на село“. Наистина София е много приятно място през пролетта, когато няма никой по улиците. Преди 2 години се разхождах на Гергьовден из раззеленените улици и беше много успокояващо – последната дума, която може да се каже за София в делничен ден. А „истинските“ софиянци ликуват, че селяните са си тръгнали поне за малко и са останали само истинските столичани. Като чуя/прочета такова мнение, автоматично зачерквам неговия автор и всякакви списъци съдържащи хора с коеф. на интелигентност над 80. Защото селянията не е географска принадлежност, а състояние на духа (това не е моя мисъл). Помня как веднъж ватман и шофьор на Лада, оставил я върху релсите се псуваха и спориха кой е повече поколения софиянец. Без да обиждам ватманите и собствениците на Лади, но на тези хора това изглежда им беше единствената гордост в живота – че прадядо им се е родил в София. Или как, докато се бяхме запушили в една еднопосочна улица, един шофьор ми обясняваше как той от 30 години карал в тоя квартал – добре, преди 30 години тоя квартал е бил „село“, но сега трафикът е голям и като влезеш в забранената улица и заради теб се задръстват 10 коли, ти си селянина. Няма значение, че си роден там. А из квартали като Лозенец редовно „хора с високо гражданско самосъзнание“ режат пътни знаци указващи еднопосочни улици, защото преди 10 години тези улици са били двупосочни. Затова един приятел предпочита да иапозлва „селяндур“ като обидна дума, описваща простотията и безотговорността, и да остави „селянин“ да значи човек, който живее на село. Няма да се впускам в твърде много детайли защо от повечето хора не зависи къде ще живеят и работят. Те даже биха предпочели малкия град, но просто икономическата обстановка ги

Вчера усетих протеста срещу високите цени на горивата, след като 10 минути чаках до Пловдив, на път за София (имаше протест), след което обърнах и минах по друг път. Това упражнение отне към 80 километра и съответните за това 15-тина лева за бензин. В джоба на Лукойл, които доставят най-голям процент от горивата в България (citation needed). Но срещу какво протестираха вчера?   (1) Лукойл злоупотребява с монополно положение като изкуствено вдига цените на горивата, възползвайки се от международната ситуация и пазар на петрола. Твърденията са, че в България горивата струват по-скъпо (след като извадим акциз и ДДС) отколкото в Германия и Великобритания. Съпоставка на цените на петрола на международните пазари с тази на горивата в България през годините показва, че в момента те са завишени. Т.е. Лукойл си слага по-голяма печалба отколкото западните компании и това е на гърба на българите, които са доста по-бедни от германците и англичаните. Цената на горивата се отразява на всички други стоки от първа необходимост. Така българинът обеднява още повече – може да си купи по-малко неща. Цените растат, а заплатата му остава същата. Държавата трябва да се намеси и да намали цените на горивата.   (2) Всъщност, не знам колко от протестиращите могат да формулират протеста си с 1-вото изречение от горния абзац. Но със сигурност много могат да го формулират с последното изречение. Наистина ли Лукойл е монополист? Ами всъщност не – около 250 фирми имат лиценз за внос на горива. А половината от горивата в България са внос. Обаче и те държат високи цени. Картелче? Или може би горивата наистина са скъпи? И може би оборотът, който петролните компании реализират в Англия и Германия им позволява да поддържат малко по-ниски цени. Или по-новата им техника? Златев веднъж каза – аз и Х, и 10Х бензин да продам, поддръжката на съоръженията

Започнах да пиша коментар под публикацията, която обяснява защо научно-доказаните медицински практики са единствения правилен избор за лечение. Но стана прекалено дълъг, и затова го пиша тук „Алтернативната медицина е контролирана слабо, а „лечебните“ ѝ продкути и услуги са на доста солидна цена. Тогава защо толкова много хора се обръщат към нея?“ Защото традиционната медицина не е могла да им помогне. И това в комбинация с отчаяние. Съвсем логично. Ако докторите са ти казали „след 3 месеца умираш, и ние нищо не можем да направим“, почваш да търсиш алтернативни методи. И не те интересува има ли експериментални доказателсва или не. И ако пък се излекуваш (дали поради ефективността на алтернативното лечение, дали поради твоята вяра в неговата ефективност (плацебо), двете заедно, или случайни фактори), то ставаш свидетел за ефективността му. Крайният случай „след 3 месеца умираш“ не е единствената причина. На хората им писва да са пациенти цял живот, и търсят радикално решение на заболяванията си. ‘Пациент за цял живот’ – не мога да не спомена конспиративната хипотеза, че е съзнателна цел на фармацевтичните компании. Човек вместо цял живот да плаща за медикаменти, които да го поддържат да не умре от СПИН, започва да търси как да се излекува от СПИН. И някои твърдят, че са го направили. Това е достатъчно и ти да опиташ, когато си тежко болен и нямаш алтернатива. За науката – така е – аз също търся научно обяснение на всичко. Едно на ръка е обаче, че има много „учени“, които са станали такива по стечение на обстоятелствата – попаднали в университет, завършили го, ама им харесало да седят там, и станали докторанти и т.н. Т.е. и там има човешки фактор, който не бива да се пренебрегва. Но това не е определящо, съгласен съм. Определящото е, че науката все още не знае всичко, и не е

В България хората са предимно бедни, недоволни, мрънкащи и неудачници. И две публикации от началото на седмицата затвърждават позицията, че всеки е виновен за „дереджето“ на което е. Защото го мързи. Защото търси оправдание в другите. И хората, които имат сносно-развиващ се живот не можем да не потрием ръце в съгласие с тези наблюдения. Обаче нещата не са баш така. Много хора в България са смачкани. Смачкани от обстоятелства, които не винаги зависят от тях. Оказал си се в малък град, с две деца и липса на работа по специалността (макар да си завършил „висшо“). Или си се оказал в гарсониера с родителите си и нямаш къде другаде да живееш, защото заплатата ти стига за храна, но не и за наем. И т.н. Тези хора не са следвали по-различен път от възприеманите като успели хора – и те са завършили средно, и висше образование, и са работили – не рядко здраво. Да, направили са грешки – не са си избрали перспективна специалност, не са избрали подходящия момент да станат родители и не са били достатъчно активни в търсенето на по-добре платена работа. Може би защото не са били толкова интелигентни. Все едно – всички тези обстоятелства малко по малко са ги смачквали. Те са се свивали и комплексирали, и единственото, за което са имали сили и време да мислят са били ежедневните проблеми – какво ще ям, ще мога ли да си платя наема, няма ли да ме съкратят утре. Да, хората нямат време да мислят как да оправят държавата, и не могат да обръщат внимание на педантичното спазване на някакви си правила на обществото. Не че не биха искали, просто не могат. Защото са смачкани. Ние бихме ли могли да постигнем сегашния си стандарт на живот, ако обстоятелствата не са били благоприятни? И ние много сме работили, и смачканите

Твърди се, че българският интернет бил пълен с хейтъри. Нищо не сте видели. Следващата кратка история е за истинските хейтъри. „То едното..не може да се съизмери с другото“, както е казал Даскала. Фризьорката, при която ходя в Димитровград, наскоро спечелила прилична сума от игра с sms-и. Чудесно, нали? Да, ама не така смятали много от нейните „приятели“ и клиенти – като разбрали, започнали да и се обаждат и да я обиждат и псуват. Не заслужавала. Как точно тя. Да си призная, не подозирах, че положението е чак толкова зле. И текстът от песен на НЛО „Това е друг – луксозен свят. Не срещаш българин познат да ти завижда всеки ден – ревнив, озлобен“ ми се струваше пресилен. Явно не е. Радвам се, че не познавам такива хора. Но май моята част от „the social graph“ не е представителна извадка. Кой и как е създал такива социопати, които открито мразят другите заради тяхната сполука? „Трябва да се скъса нещо – нещо да се промени“.

„Нация техническа“ – дали сме такава или не – не знам. Но поне имаме много програмисти, и чужди фирми изнасят развойната си дейност в България. Само че това изглежда не корелира по никакъв начин с нивото на дигитализация в държавата. Колко човека имат електронен подпис? Колко ползват интернет-банкиране? Колко използват интернет за пазаруване? А за административни услуги? Много малко. През седмицата ми попадна един материал за Естония. Да, бивша съветска република. Относно заглавието – когато бях ученик и ходех по олимпиади по информационни технологии, всяка година имаше поне по един проект за електронен дневник. Някое училище да ползва такъв софтуер през 2011? Ако съдим по резултатите в google, само няколко, по своя инициатива. Писах преди няколко месеца за електронното управление, и как то е до кривата круша. Защо нищо не се случва в тази област? Ами много ясно защо – корупция и некадърност. Не ме интересува кое надделява. Преди да дойдат на власт ГЕРБ обещаваха министерство на информационните технологии. После го сложиха към министерство на транспорта. Досега не съм чул за нещо смислено от там. Г-н Първан Русинов не знам какво прави, обаче аз хич не съм доволен от него. Ако google-нем името му, излизат предимно статии за назначаването му. Или нищо не е свършено, или резултатите се пазят в тайна. При този PR на кабинета не вярвам да е второто. Преди две години започнах да работя по проекти свързани ел.правителство, и съответно се запознах със ситуацията. Досега съществена разлика няма. Да, пуснат е порталът (egov.bg), който е ужасен. В нито една сфера няма дигитализация. Освен че всеки има facebook и играе farmville в работно време. Всъщност, тук-там има по някой ИТ проект, за който се споменава – я сайта bulgariatravel.org, я сайта на електронното преброяване. Само че те се споменават защото са многократно надценени и са направени зле. А