Нашата нова колега е съдийка Иванова

Заглавието представя батака, в който сме се вкарали с професионалните наименования. Капитал представят темата много добре с тази статия, а Павлина Върбанова – в своя блог. Препоръчвам и двете статии.

Аз ще се опитам да съм кратък. Какъв е проблемът? Проблемите са няколко и ще започна с безкрайно странните изрази „нова колега“, „моята колега“ и т.н. Аргументът е, че думата идвала от латински и там била в мъжки род, и нямала женски род. Това твърдение, ако е дошло от филолог, моля да си хвърли някъде дипломата:

  • за една заета дума няма почти никакво значение в какъв род е в оригиналния език. Някои езици нямат родове. Ако заемем дума от суахили, да направим клас „продълговати предмети“ в българския специално за нея? Заетите думи започват да се държат като част от езика, да се спрягат/скланят спрямо неговите правила, а не спрямо тези в оригиналния език;
  • в българския език са малко думите, които могат да се причислят и към двата рода (роднина, напр.). Има и омоними (като пчелен мед и елементът мед), но „колега“ не е такъв случай. Защо професионалните наименования обаче да следват същия принцип – според мен няма причина. А ако не разглеждаме думите като двуродови, то няма как да има „един колега“ и „една колега“. Думата „колежка“ е друга дума, образувана от тази в м.р., защото се отнася за жени. Дори ако приемем, че тази дума е грешна (ще видим надолу, че не е), то тогава трябва да ползваме само думата „колега“ в м.р. и да съгласуваме по този род – „имаме нов колега – Мария“, „моят колега – Петя“*. И докато за „колега“ можем да използваме прецедента на „роднина“, то никой не казва „нашата професор“ или „новата доктор“, така че правилото не може да се отнася за всички професии, а само за тези, завършващи на „а“. Т.е. по-добре да го няма.

Но да оставим думата „колега“, и да погледнем по-общ план. Тенденцията длъжности и професии да са само в мъжки род е явна, и е на практика норма. Не за друго, ами защото (както е отбелязано в статията в Капитал), формата за женски род звучи провинциално, селски и просташко. В повечето случаи на мен не ми звучи така, „юристка“, „адвокатка“, „професорка“ или „съдийка“ са си съвсем добре звучащи форми. Но явно съществува някакъв комплекс у хората, който ги кара да се обиждат от това. Той пък е подкрепян от преподавателите, които учат студентите на „моята колега“, като така дават допълнителна увереност, че са по-умни и по-грамотни.

Тези неща са преходни – днес на адвокатката и е обидно, че е адвокатка, но утре може да настоява да я наричат така, защото иска да се знае, че е жена. Поради тази преходност, вместо академичните среди да създават абсурди, могат да се опитат да формулират правила (в тона на наръчниците за несексистко общуване, издавани в ЕС). Например:

  • всяка професия или длъжност има две форми – за мъжки и за женски род – адвокат/адвокатка, професор/професорка, председател/председателка, министър/министърка, съдия/съдийка и тези форми могат да се употребяват свободно;
  • в случай на нужда от съгласуване с прилагателни и местоимения винаги се използва формата, отговаряща на рода – „моята колежка“, „новата ни професорка“, „начална учителка“, „млада съдийка“. Защото алтернативите са „моята колега, „новата ни професор“, „начална учител“, които са абсурдни, или „моят колега“, „новият ни професор“, „млад съдия“, които губят информацията, че става въпрос за жена. В момента този проблем се решава като се добавя допълнителна информация, като името на човека или местоимение в близост („новият ни професор – Петрова – ..“, „Нов млад съдия… Тя е завършила..“. Това излишно затормозява езика – както пишещия, така и четящия (съответно говорещ-слущащ);
  • в случай на обръщение се предпочита формата за мъжки род придружена с поясняваща пола дума – най-често „госпожо директор“ / „господин съдия“ (тук има друго интересно явление, че формата за ж.р. е в звателен падеж, а тези в м.р. в именителен);
  • при липса на утвърдена форма за женски род, се използва продуктивната наставка „-ка“. По-сложно става с „-ец“ (плувец, ищец, певец – плувкиня, ищца, певица), но там всяка дума е сама за себе си.

По принцип смятам, че езикът трябва да се развива сам, а академиците само да осъвременяват правилата. Те обаче понякога се намесват, като описват норма, която съществува в много тесни среди, и по този начин я правят признак на по-висока класа, с което пък влияят на развитието на езика. Горните ми предложения, например, отразяват разговорния език, и това съвсем спокойно може да бъде прието за норма. Вместо това преподаватели налагат форми като „моята колега“, и внушават някакъв вид елитарност на използващите я. Тази елитарност плъзва малко по малко, и след 20 години ще казваме „родил“ вместо „родилка“.

Надявам се нещата да си дойдат на мястото, но преподавателите трябва да се вземат в ръце. И да спрат да влияят на езика в желанието си да изглеждат интелигентни.

5 коментара

  1. Не съм съгласен с последното изречение. Всички носители на езика му влияят. Дори университетскяит аргументът за „моята колега“ да е грешен, това съвсем няма да е първият грешен аргумент за употреба на някаква форма. Народната етимология винаги е грешен аргумент, но е оказала реално влияние върху много езици.

    Лошо ли е това, че някаква си езикова форма била знак за принадлежност към (по-висш) обществен кръг? Не зная, но няма нито език, на който да са му чужди подобни явления. Езикът е прекалено съществена част от живота ни, че да не послужи като белег на различна принадлежност.

    За лингвиста всички тези спорове са забавни, защото той няма за цел да казва какво е правилно, а просто да опише и разбере как работи езика на различните си нива. И от тая гледна точка няма такова нещо като „неправилна форма“. Има просто повече или по-малко разстъпени форми, повече или по-малко защитавани и порицавани форми. 🙂

  2. Всеки трябва да влияе на езика, и го прави несъзнателно. Но преподавателите го правят съзнателно и едновременно с това – грешно (в този случай). Народните етимологии са грешни и несъзнателни, и хората не претендират, че така е „правилно, защото съм магистърка по филология“.

    Различаването на класите на база на езика е нещо, което има много проявления. По-високата класа използва повече думи и по-сложни изречения, и това е достатъчно. Граматически измислици не са необходими.

    За гледната точка на лингвиста си прав – аз затова искам нещата да се оставят да се развиват свободно.

  3. Не е страшно, защото дори да се пънат – неестествените норми естественият език ги отхвърля 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *