Пост-партийната ера

Защо съществуват политическите партии? За да представляват големи групи хора със сходни възгледи. Партиите са нужни до ден днешен, защото малко хора имат възможност, времето и желанието да участват във вземането на решения. Защото аз нямам понятие от геология и не мога да преценя да има или да няма добив на шистов газ. Защото бай Иван не е виждал компютър и няма как да прецени ползите на електронното управление, а и не може да изкаже отдалечено мнението си. Но като с всяко нещо, което съществува от много отдавна, и с партиите е започнало да се злоупотребява. Черни каси, пране на пари, подкупи, нерегламентиран лобизъм, политическо номадство. Политиката е станала отделен бранш на икономиката, и много хора влизат там не за да представляват група свои съграждани, а като заместител на професионална кариера или личен бизнес. Поне в България е така, а „на запад“ нещата просто са в по-големи мащаби. Като теглим чертата – дали решенията вземани от политическите партии 1. реално представят нагласите на обществото 2. са добри за обществото? Зависи от много фактори. А може ли системата да е по-праволинейна, да няма толкова определящи фактори и възползване от слабостите ѝ?

Естония планира въвеждането „електронната демокрация“ – освен, че всеки може да гласува по електронен път с личната си карта, гражданите ще могат да участват и във вземането на решения (на местно и на национално ниво). Технологията го позволява – заинтересованите граждани могат да гласуват през телефона или лаптопа си, няма нужда да присъстват някъде. Проблемът с физическата невъзможност всички да изразят своя глас по всеки въпрос е решен с помощта на технологиите. Но партии все още са необходими, защото не всеки е компетентен по всички въпроси. Въпреки, че имам възможност да се изкажа „за“ или „против“ добива на шистов газ, не мога, а и не трябва да го правя – просто не съм компетентен. Партиите имат и/или намират експерти. Но тези експерти са твърде малко и може да им се въздейства по всевъзможни начини (финансово, например). Освен това тяхното мнение може да бъде игнорирано. Как да решим този проблем?

Ако има национална база данни, съдържащата образованието и опита на всеки човек, то ще бъде лесно да се направи електронно допитване до всички ИТ специалисти за електронното правителство или за ACTA, до всички геолози за шистовия газ, до всички строителни инженери за магистралите и до всички икономисти за фискалната политика. Не всеки от тях е достатъчно кадърен и не всеки от тях е заинтересован от проблема. Но тъй като извадката е голяма, достатъчно хора биха взели отношение, и накрая мнозинството ще вземе решение. Без да може да се влияе на всеки поотделно, защото 1. ще бъде анонимно 2. има прекалено много участници – трудно се подкупват 2000 човека. Технологията позволява всичко това да се случи още сега, и предполагам в Естония ще стане в близките 5 години.

Но дори при този сценарий, партии все още са нужни. Много решения не са просто експертни – те обхващат няколко сфери, често включващи правната и икономическата. Много решения представляват нагласите на мнозинството, но не са най-добри за него (защото хората нямат представа какво искат), а други решения не представляват мнението на хората, но след време се оказват много добри за тях. Всъщност, макар и това да е така, този аргумент е лош. Хората колективно не знаят кое е добре за тях, но защо двама-трима човека, най-често случайно попаднали в парламента, да знаят?

Способни ли са хората да движат една държава без да използват посредници? За момента единственото нещо, което хората казват, използвайки интернет, е „Не“ – „Не на АКТА“, „Не на шистовия газ“, „Не на промените в закона за горите“, „Не на режима на лидера Х“. А за конструктивната част протестиращите изпращат делегация от няколко човека, които да предложат решение – т.е. отново посредници. Засега обществото може да казва само „Не“, но не и да предлага, не и да взема по-сложни решения. Може би наистина трябва да има хора, на които да се плаща, за да правят предложения, да анализират състоянието и да вземат по-сложните решения? Дали ако ги няма няма да настане анархия, защото никой няма да има време и желание да участва пряко в държавните дела? Може това е така в момента или ако „новата система“ се въведе рязко. Но като при всеки процес и тук има еволюция – с времето мнозинството ще разбере, че случващото се с него зависи от самото него, и ще започне да бъде по-внимателно и по-съсредоточено. Първоначалните грешки ще доведат до оптимизиране на процеса.

Във всеки бизнес, информационните технологии позволяват елиминираме човека по средата, като по този начин се спестяват разходи и усложнения в процеса. Защо да не стане същото и с демокрацията – демокрация без посредници би била една по-добра система. Това разбира се трябва да стане постепенно, и за да стане, трябва политиците да приемат задачата да се самоизолират бавно, докато накрая станат излишни в една безпартийна система. Ще бъде нужно постепенно включване на „широката общественост“ в държавните дела, за да се тренира тя за момента, в който всичко ще се върши от нея, пряко. Тогава от политици и партии няма да има нужда, от избори – също.

Кога ще дойде пост-партийната ера? И дали тя ще съвпада с отпадането на държавните граници, или това ще е следваща стъпка? Или всичко това е една футуристична утопия?