Журналя

Да, заглавието е пейоративно. Но в никакъв случай не значи, че всички журналисти са зле. Само че от общия поглед върху нещата, качеството на журналистиката в България е ниско: грамотност – журналистите са хора, които постоянно работят с речта (писмено или устно). Освен това в образованието им се включва езикова култура, стил и такива неща. Т.е. те трябва да са стожерите на грамотността. Обаче това хич не е така – като започнем от правописни грешки (напр. бъркане на „и“ и „й“), пунктуационни грешки (и аз правя такива, не е фатално, но прави впечатление), и стигнем до неправилна употреба на изрази, безогледно заемане на чужди думи, които имат точни еквиваленти в български. Липсата на умения за обработка на текст също. Тук ще отбележа например идиотското копиране от страна на в-к Стандарт на „О, Лидъл“. Copy-paste дори се оказва трудно нещо – та са сложили кавички в заглавието (въпреки, че твърдят, че авторовият правопис бил запазен), и незнайно как са сложили един стих два пъти. обща култура. Онзиденшната „теория на тетивата“ беше просто поредния пример. Когато журналистите отразяват нещо, в което не са специалисти, не си правят труда да се образоват поне малко в него. С идеята, че и читателите са също толкова неуки в дадената област като тях. Имам приятели и познати – учени, и предполагам се сещате каква е тяхната реакция, след като някой журналист отрази нещо от тяхната сфера. Помня, че миналата година беше „Година на астрологията“, вм. „на астрономията“ (случайно – пак според Стандарт). В уикипедия има много информация. Освен това отстрани на всяка статия има връзки към статии на различни езици за същото понятие. И така човек разбира това как се казва на български. Просто трябва малко желание. етика – т.нар. „журналистическа етика“, по мои наблюдения, не е особено застъпена. Пак горния пример – когато Стандарт публикуваха

Continue reading

НСО, научете си шофьорите да карат.

Днес ми се случи следния инцидент. Бях на едно кръстовище с 2 коли на НСО, возещи незнайно кой любим на народа „държавник“. Тъй като светеха със сините и червените си лампички, ги пуснах пред мен на кръстовището, въпреки, че се бяха престроили грешно, и бяха застанали в/у непрекъсната линия. Обаче на самото кръстовище (доста голямо), те избраха възможно най-грешната лента, от която да продължат направо. Аз се изтеглих вдясно от тях, и си продължих напред. След малко обаче те дойдоха отзад, пуснаха сирените, изравниха се с мен, служителят (чиято заплата плащам аз, м/у другото) ми блъсна по стъклото с нещо (юмрук, предполагам) и каза „ей тъпак“. Вероятно решавайки, че съм го засякъл, защото съм пред него. Като анализираме ситуацията – не стига, че карат нарушавайки всички правила, ами и отиват в най-неудобната за тях лента, и аз, с моите скромни 75 коня, минах пред тях на кръстовището, при положение, че съм ги пропуснал преди това. Та, първото ми „послание“ е – научете тия шофьори да карат. Поне като нарушават правилата, да го правят като истинските софийски джигити, така че да пестят време. А не в крайна сметка да се отказват отзад. След това не мога да не засегна темата за специалния режим на движение. Не едни и два са случаите, в които нечий кортеж (президентския най-често) избутва разни коли, блъска ги, притиска ги, и тн. И то в моменти, в които карат само със мигащи сини и червени светлини. Законът обаче гласи: Чл. 3. (1) Моторни превозни средства със специален режим на движение са автомобилите и мотоциклетите, които при движението си подават едновременно светлинен сигнал с пробляскваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал. Т.е. само светлините не дават никакво предимство. И на това ги научете. (Или си променете закона, както нерядко става). Друго мое наблюдение е, че линейки

Continue reading

Безопасно използване на компютър и интернет. Без антивирусна.

Нямам антивирусна на компютъра си (лаптоп) от 3 години. И нямам проблеми с вируси. Ако ползвах Linux или Mac това нямаше да е постижение. Но ползвам Windows XP SP2. И го ползвам почти постоянно. Няма магическа програма, която ме спасява от вируси. Няма и магическа рецепта, която да ме предпази 100%. Обаче определено поведение в „компютърния свят“ може да ни спести много главоболия: Firefox с NoScript. NoScript е add-on, който блокира всякакво активно съдържание (скриптове, флашове) по подразбиране, и дава възможност за добавяне на сайтове в списък с изключения (whitelist). Концепцията е точно обратната на тази на антивирусните програми. Те имат „черен списък“ с неща/вируси, за които се знае, че са вредни. Обаче „лошите хора“ винаги са една крачка пред антивирусните. Затова NoScript използва друга теза – всичко е вредно. Освен ако човек изрично не потвърди, че на даден сайт може да се има доверие. Първоначално това е малко дразнещо за използване – доста сайтове не работят, и трябва изрично да се цъка долу-дясно за да заработят. Но след 1-вите няколко дни всички сайтове, които ползвате по-често (facebook, twitter, gmail, youtube, vbox) ще бъдат в „белия списък“. Но за всичко, което отваряте ще сте сигурни, че не може да ви зарази (това работи и за едни масово посещавани сайтове за нещо дето започва с ‘п’ и завършва на ‘орно’). Още един плюс е, че това блокира флаш-реклами. Никакви кракове и генератори на серийни номера. Повечето хора са посещавали сайтове за кракове и серийни номера на платени програми. Те са пълни с вируси. Дори NoScript да ни предпази от заразяване от самия сайт, то като дръпнем crack/serial generator, със сигурност сме заразени. От друга страна почти няма програми, които да нямат „достатъчно добри“ open-source еквиваленти. Аз ползвам OpenOffice, GIMP, VLC. Не са толкова добри, колкто платените, но вършат добра работа. Т.е.

Continue reading

О, Лидъл!

О, Лидъл! Три часа бабички и лелки пред входа му чакат. Сивите панелки трепетно повтарят на Тотю гласът. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път гъсти орди лазят по плочките криви и тела се блъскат, и псувни изливат. Бури подир бури! Рояк след рояк! Данчето Фандъкова сочи входа пак и вика: „Търчете! Ниски са цените!“ И ордите тръгват с викове сърдити, и „Банани!“ мощно въздуха разпра. Лидълът отвръща с други вик: ура! И с нов дъжд от лакти и псувни на майка лелки, пенсионери спират да се вайкат, влизат и се блъскат, без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде напред и гърди висящи на щанда да сложи и един банан повеч в торбата да положи. Бабичките блъскат. Лелките крещят, персоналът жално ги моли да спрат. … Няма вече олио! Има хекатомба! Всеки банан меч е, всяко киви – бомба, всяка стока – удар. Всяка душа – срам. Свинско и сланина изчезнаха там. …. Персоналът тръпне, друг път не видели така да се блъскат овци подивели. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . И днес йощ кварталът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща срамът му дивен като някой ек от дупка на дупка и от век на век! Да, днес в България откриха 14 магазина Lidl (видео). И за банани по 69ст. се наложи намесата на полицията. Ясно е, че хората са бедни. Ясно е и че дори на запад стават струпвания на хора по коледните разпродажби. Но въпреки всичко това хора да се бият в супермаркета за торба с банани е срамно и трагично.

Continue reading

Електронно управление?

Електронното управление в България на практика отсъства. Въпреки, че за него се дават пари и се говори от осем години. В доклада на ООН за 2008 година България е на 43-то място по развитие и готовност за електронно управление, а в доклада за 2010-та е на 44-то място. Т.е. според ООН няма особен напредък. Аз до скоро работих като програмист по проект за електронното правителство. Но тук няма да прочетете обвинения към хора и фирми, или тайни „от кухнята“. Нито знам нещо пикантно, нито договорът ми позволява да изнасям такива неща, дори да знаех, нито бих имал желание, нито има нужда. Вместо това ще обясня как аз виждам успешното въвеждане на електронното управление в България в светлината на опита, който имах с този проект и с институциите. Но да започнем от това какво е направено до момента: портал http://egov.bg – публично достъпен от началото на 2010, със няколко електронни услуги на него. Критиките, които може да прочетете в медиите, както и коментарите на читателите се обединяват около 2 пункта: 1. Сайтът е зле направен от потребителска гледна точка. Работи бавно и само под Internet Explorer. 2. Предложените услуги са малко, и се предлагат от малко администрации/общини. ЕСОЕД (единна среда за обмен на електронни документи) (наредба) – въведена в експлоатация на 29-ти юли т.г. това е средата за пренос на данни в рамките на електронното правителство. От моя опит с нея тя е много добре изпълнена и върши чудесна работа за това, за което е предвидена – а именно да гарантира сигурността и достовреността на всички електронни документи преминаващи през нея. А всички електронни документи трябва да преминават през нея. регистър за оперативна съвместимост. Накратко – има за цел унифициране на данните. Т.е. във всички електронни документи, където се попълва адрес, форматът на този адрес да е един и същ –

Continue reading

Писна ми от конспиративни теории

Наскоро ми попадна поредното видео описващо някаква конспиративна теория. Изгледах само 5-6 минути. Защото ми е писнало от конспиративни теории. Какви са конспиративните теории? Уикипедия обяснява надълго и нашироко. Накратко – група хора, световен елит, направляват курса на човечеството към т.нар. „нов световен ред“, при който те ще бъдат господари, голяма част от човечеството – избити, а останалите – техни слуги. Има доста под-теми, повечето от които обяснения на различни исторически събития – кой е финансирал Хитлер, кой всъщност е организирал атентатите на 11-ти септември, как се е появил комунизмът и е насаден в Русия, и т.н. Но всички тези събития са инспирирани и дирижирани от същия този „световен елит“. Има тонове литература, филми, уеб-сайтове и т.н. по въпроса. Всеки добавя нов отенък, нови доказателства, нова терминология. Цитират се източници, показват се документи и видеозаписи, така че тезата да изглежда очевидно доказана – илюминатите, световното правителство, масоните, рептилиите управляват нашия живот и едва ли не до месец ще излязат от сянката и ще станат господари, а ние – техни роби. Всъщност, всички тези теории са доста интересни. И наистина изглежда правдоподобни. Най-малкото са любопитни и представят един алтернативен поглед към света. Ако още не сте се запознавали в подробности с такива – не е загуба на време. След статията в wikipedia може да прехвърлите филма Zeitgeist, например. Аз не съм чел и гледал твърде много такива, но съм видял достатъчно и имам изградена обща представа. Не изключвам конспиративните сценарии – във всички тези теории съм убеден че има по някаква частица истина. За не малко събития и събития около нас, „дългата ръка на илюминатите“ не е невероятно обяснение. Утре е 10-ти ноември. Комунизмът сам ли е паднал? Или някой го е съборил едновременно навсякъде? Според Петър Стоянов това далеч не са били демократично мислещите хора, а комунистическият елит. С две

Continue reading

Шестстишия

Снощи не ми се правеше нищо, и след като в края на работния ден ми хрумна това: Настане вечер, месец не грее, звездите липсват в свода небесен, коли зашумят, клаксон пропее, от работа тръгвам с поглед отнесен. Реших да продължа с „културната дейност“: Някъде, някога, някой сънувал – сенки размътени, племе без вожд, дъжд и светкавици в черната нощ. Тътена никой обаче не чувал – тътен небесен раздиращ със мощ гроба на вожда отдавна отплувал. Сенките – сенки на себе си бледи ронят стените на сив мавзолей, мълнии сплитат зловещ полилей в черната нощ на безмълвни победи дъжд и светкавици – яростен змей сенки избиват в зловещи обреди. Там в мавзолея отиват телата – някога сенки, избити в нощта. Тясна колиба със бяла врата празна почти, отстрани в низината дава единствен подслон от мощта дива на буря в ръце със съдбата. Малко откриват в колибата смисъл, малко нагоре повдигат очи. Биха видели – там ясно личи – буря е – някой не смърт е орисал сенките, техните сиви души, „гръм ще попари“ – в небето написал. Някъде, някога, някой сънува – много колиби със бели врати, змеят самотен далече лети, буря навън безутешно бушува, сенките чезнат, а ти?

Continue reading

АБВ…Я да се разкарате!

Миналата седмица бяхме заляни от журналистически материали за новата партия (извинете – „проект“) на Първанов. Алтернатива за българско възраждане. Пълни глупости. Особено в деня на народните будители можем да направим съпоставка между ценностите и действията на истинските будители от българското възраждане, и на самопровъзгласяващите се такива. Основният проблем с партията на Първанов не е, че президентът е тръгнал да прави нов бардак със стари ‘работнички’. Не е и че някакви хора с професия „политик“ пак ще се бутат да управляват. Дори проблемът не е, че журналистите им обръщат толкова внимание – това им е работата, а и това е едно от малкото неща, които се случват в политическия живот в България, като изключим „гей-гейт“ на Яне. Вярно е, социолози и политолози пак плъзнаха из предаванията, ама то само от избори живее ли се. Проблемът тук е, че тази формация ще бъде наложена. Социолозите казват, че 17% биха гласували за евентуалната формация на Първанов. Разбира се на социолози не може да се вярва. Някои са съвсем едностранни. Но така или иначе много хора ще гласуват за Първанов. Забележете, че още даже не се знае кои ще са гюбретата около него – ама надали някого от гласуващите го интересува. Ще си позволя да нарека гласуващите за Първанов идиоти. Не че който и да е друг кандидат в последните 20 години е бил кой знае каква стока, но тук положението е по-тежко. Първанов се дискредитира многократно по време на двата си мандата. То не беше лов на защитени животни, не бяха сума ти пътни инциденти с кортежа му. Не на последно място – оркестрирането на тройната коалиция и връзването на себе си и БСП с Доган. А, имаше и една история с „Петрол срещу храни“ преди това. А, ами агентурното досие? Президентът е една дискредитирана личност и най-логичното нещо е да се оттегли

Continue reading

Автобусни билети по интернет в България? (история за един пропаднал startup)

Може би много пъти, когато е трябвало да пътувате за някъде, сте искали да си купите билета за автобус по интернет, за да не ходите в задръстванията до автогарата, но в същия момент да сте сигурни, че ще има свободни места. Преди година и половина такова нещо в България нямаше, за разлика от Европа. (Disclaimer: това не е self-promotion статия, така че може да продължите да четете) Тогава аз реших, че е необходимо да има начин това да стане и в нашата назаднала страна, и в свободното си, извънработно време, направих сайт (avtogara.com), чрез който всяка фирма да може да предлага билетите си онлайн. След като регистрирах ЕООД, активирах виртуален ПОС-терминал за плащания с карти, сключих договор с еPay, и системата беше практически готова, се свързах с автобусните фирми. Да – с всички автобусни фирми в България (вероятно с малки изключения). Този „процес“ започна през януари 2010. Някои малки фирми нямат сайтове, има ги само в golden pages. Но така или иначе се свързах с всички по телефон и email. До днешен ден съм припомнял предложението си по няколко пъти на всяка една. Отговорите варираха от „те моите клиенти не ползват интернет“, през „не ме интересува, хората не пътуват, целият отрасъл е в криза“, до „нямаме интерес“. Тук може да предположите, че съм някой алчен тарикат и съм искал много пари или големи комисионни. Но ако не им бях казал за комисионната, нямаше и да ме попитат – дотолкова интерес нямаха. А условията бяха по-изгодни от тези, които им предлагат билетните центрове. По-ниска комисионна, без никакви първоначални и фиксирани такси. Всъщност, в една фирма попитага колко е комисионната, и след отговора казаха „много е“ – „Ама билетните центрове вземат по-голям процент“ – „Те имат други разходи“. Т.е. моите разходи бяха веднага преценени и бях обвинен, че искам много – да

Continue reading

Един паяк

Още малко транспротна тематика. Накратко – строят метро, и паркирането (и престоят) по бул. Патриарх Евтимий до 1-вата му пресечка след района на строежа е забранено. Но в събота и неделя там спират коли, все едно не е забранено. И наистина пречат на движението. Обадих се на единният телефон на центъра за градска мобилност. Като започнах въпроса си за паркиране, ми казаха „тука сме градски транспорт, ето ви телефон за паркиране“. Добре, уж е единен телефон. Все едно, прехвърлиха ме към правилното място. Оттам ми казаха, че не може да се паркира изобщо там. Питах кой се грижи за това в събота и неделя. КАТ трябвало. Дадоха ми телефон на дежурен. Окей. Днес пак имаше паркирани коли там (по-малко от миналата събота). Обадих се да питам. Жената учтиво ми каза, че досега са вдигали коли там, и че Патриарха, Витошка, Раковски са приоритетни зони. Обаче не можели да смогнат – имало само един дежурен паяк. Да си призная, очаквах да няма никакъв механизъм за махане на пречещите коли, и че знакът на практика не важи в почивки дни (когато паяците не работят). Така че съм доволен, че неправилно паркираните коли се „репатрират“. Обаче явно един паяк не стига. Предложение: пуснете два.

Continue reading