Тровене със собствената ни глупост

Тази седмицата въздухът в Париж премина допустимите граници на замърсеност с фини прахови частици и кметицата предприе сериозни мерки: градският транспорт беше безплатен, а всеки ден само половината от колите имаха право да се движат (съответно с четни и нечетни регистрационни номера). Средноденонощната норма (според стандартите на ЕС) за ФПЧ10 е 50 µg/m3, а стойностите в Париж бяха 80.

Седмицата по-рано в София стойностите на ФПЧ10 надвишаваха средноденонощната норма 1.5-2 пъти (в зависимост от измервателната станция). Справка за това – портала за отворени данни, където Изпълнителната агенция по околна среда качва ежедневния си бюлетин и онлайн системата на Столична община. Мерки, разбира се, няма.

Тези високи стойности всъщност не са нещо ново – в зависимост от годината и изследването, София винаги е в челото на класациите за замърсеност, на картата за замърсеност често сме в оранжево или червено, а този репортаж ни поставя на първо място, като отбелязва, че Европейската комисия съди България за неспазването на нормите:

За съжаление, ефектите върху здравето на хората са … лоши. Десетки изследвания (това, това, това, това) показват, че мръсният въздух води до дихателни проблеми. Аз имам неприятна, целогодишна алергия, която съм почти сигурен, че е следствие от лошия въздух. Според тази новина дори Фандъкова страда от подобно нещо – т.е. никой не е подминат от лошия въздух.

Защо това е така? Има много фактори – географското положение на София е сериозен фактор, най-вече заради това, че е заобиколена от планини. Зимните мъгли и липсата на вятър също допринасят за предразположението на града към замърсяване. Основните замърсители са трафикът (70% според репортажа) и отоплението на твърдо гориво (20%).

В началото на тази година поисках данни от Столична община за качеството на въздуха през годините, както и за стратегията за справяне с проблема и индикаторите, които се отчитат. Отговорът беше, че през 2015-та Столична община е възложила изготвяне на стратегия за 2015-2020, както и за оценка на програмата от 2011-та. Програмата от 2011-та е дълъг документ с доста интересни наблюдения, но не дава ясни и еднозначни мерки за справяне с проблема. Новата стратегия пък не успявам да я открия никъде.

Оказа се, че общината данни за замърсяването няма – изпълнителната агенция по околна среда имала само, та искането ми беше препратено към тях. Те ми дадоха данните от 2011-та до 2015-та, които нормализирах и качих на портала за отворени данни. За съжаление не успях да отворя сурови данни в реално време – и общината и ИАОС не бяха твърде ентусиазирани (въпреки позицията ми на съветник) – дали поради липса на техническа възможност или друга причина, не знам. Все пак отварянето на ежедневния бюлетин е добра стъпка, макар да не дава пълна картина.

Реших да анализирам данните за 2011-2015 и да ги съпоставя с нормите на ЕС и направих няколко графики с Ексел.

Европейските стандарти поставят лимит от 35 дни, в които средноденонощните стойности на ФПЧ10 могат да са над нормата от 50 µg/m3. Резултатът на София изглежда така:

pm10-days

Т.е. отчайващо далеч сме от европейските стандарти и препоръките на Световната здравна организация.

Друг компонент на нормата е средногодишните стойности. Предвид, че в зимните месеци е най-мръсно заради отоплението на твърдо гориво в комбинация с мъглите, по този показател сме малко по-добре. През 2015-та за малко да сме в норма:

pm10-avg

И за двете графики използвам усреднени стойности за всички измервателни станции в София (с изключение на Копитото). Т.е. в зависимост от станцията, резултатите са леко нагоре или надолу, но идеята ми беше да дам общата картина.

Когато получих данните, направих и още една графика – средномесечните стойности от станцията на Орлов мост. Средномесечните стойности не са част от европейските стандарти, но ги използвах за да визуализирам как през зимните месеци положението е „тежко“:

pm10-monhtly

Имаме данни и за фините прахови частици под 2.5 микрометра (ФПЧ2.5) – при тях средногодишната норма е 25 µg/m3, като от 2011-та до 2015-та средногодишните стойности за София (от станция „Хиподрума“) са: 42.9, 27.9, 30.1, 27.2, 24.4. Т.е. през 2015-та успяваме да се „закрепим“ малко под горната граница.

Тенденцията за бавно подобряване на резултатите може и да е оптимистична, но това става твърде бавно. Дългосрочните мерки (като разширяване на метрото) са важни, но ако за 5 години не сме успели да покрием изискването (и сме доста далеч от нея) за брой дни над нормата, този прогрес е крайно недостатъчен.

Не искам да стигам до заключения тип „всички ще умрем“, но това замърсяване е сериозен риск за здравето. И това не е нещо абстрактно – всеки е засегнат, и го усеща – дали с алергия, с астма, с кашлица или по-сериозни проблеми. С „бюрократични стратегии“ с минимален ефект съм почти сигурен, че няма да стане. А софиянци няма ей така да спрат да се топлят на твърдо гориво, няма да спрат да висят в задръствания сами в кола, докато трамваят е празен, няма да спрат и да карат старите дизелови коли. Затова общината (кметът и общинският съвет) трябва да вземат непопулярни мерки. Но не от вида „вдигаме билетчето“, защото това е в напълно грешна посока.

Да, никой няма да е доволен да му забраниш „кюмбето“. И ще има недоволни, ако трафикът в центъра бъде ограничен (напр. с винетка за влизане в центъра). Или ако „1 човек в кола в час пик“ се санкционира. Но удобството и инерцията днес ще значат болести и лекарства утре – не само за нас, но особено за децата ни.

Не знам какво да направим като общество, за да убедим Столична община да вземе по-сериозни и активни мерки. Може би при всяко трикратно превишаване на нормата – по един протест?

За да стане София „зелена столица“, разсаждане на няколко храста и няколко цветни градинки няма да свършат работа. Защото „зелена“ не значи „градинарска“ столица. И е абсурдно да се мисли, че една от най-мръсните столици е „зелена“.

Та, сега ще си позволя малко по-остър език, но нали „здравето е най-важно“ – искам да призова и бюрократките, и „политическата сволоч“ да излязат от блаженото си невежество и да вземат мерки. Може би не като парижките, но все пак непопулярни такива. Айде стига сме се тровили със собствената си глупост.

15 коментара

  1. Чудесна статия Божо. И аз като теб доста съм мислил как да оправим този проблем. Много път има да извървим. За мене най-трайното решение са електромобилите. Целия дизелов автопарк на градски транспорт да бъде електрически и хората също да се качат на ел. Това ще стане много бавно и постепенно, цените падат, но още са далеч от онази икономическа точка, където човек си заменя возилото. Много са скъпи дори в перспектива. Ние ще почнем едва когато потръгне пазара втора ръка, и то ако има читави батерии. И отделно – колко са еко ел. колите може да се говори много, но няма да разтягам тук.
    В по-краткосрочен план – нямам идея. Евентуално нещо което смуче и пречиства въздуха с филтри на ключови места. Миене редовно на улиците. Не ми се ще да има забранителни мерки, и да се харчат много пари, но може да се наложи и това. Споделени пътувания към работа и обратно, някакви филтри на колите. Всъщност мисля, че тези които са на газ, май не са толкова опасни, трябва да проверя.
    Да има още маршрутки или нещо подобно, но електрически. Да се стимулират колелата, мотопедите, ел. мотопедите.

    П.С. може да си оправиш планин-планини и видят-висят.

  2. Чудесна статия. Искам само да напомня че ФПЧ може да дойдат от ммножество източници, като суха почва и др. В резултат те често са и носители на други вещества като водни пари. Когато ФПЧ идва от автомобили, често съдържат не вида, а опасни вещества. Поради високата температура на вътрешно горене често се отделя въглероден оксид, но изложен на кислорода той бързо се превръща на въглероден диоксид. За съжаление освободените катиони във въздуха могат да станат киселини, което би обяснило киселия привкус ма въздъха около цариградско в пиков час. ФПЧ са идеален преносител на тези вещества в кръвта. Самата вреда на ФПЧ е в пъти по-малка в сравнение с вредата от източника на ФПЧ.

  3. Авторът на статията е пример, затова как човек жертва здравето си, заради шепа монети или за да се издигне в обществото, постигайки кариера и високи доходи. Ако всеки си живееше на родното място, а не тръгваше към София, следвайки стадния инстикт, защото другите отивали там да правят кариера, може би този проблем нямаше да съществува.

  4. Божо, постравления за статията. Чудесен пример как статистиката може да ни покаже реалните резултати от действията ни. Може би е добре да намерим обяснение на движението към нормализиране на средата. Аз имам следното обяснение:
    1. Градски транспорт – направи се много. Не само метрото. Нови автобуси с еко двигатели и прочие.
    2. Строителство – всеки може да се увери, че норми при строителството що се отнася до прах и мръсотия масово не се спазват. Обаче строителството далеч не е в онзи обем, в който беше.
    3. Отопление – доста райони се газифицираха (както и ТЕЦ-овете), което сигурно се отразява положително на средата.

    Какво може да се направи, за да има рязко подобрение:
    1. 50% – Автопарка – твърде старият автопарк трябва да се обнови рязко. Това през технически прегледи не може да се оправи според мен. Само през данък. В момента данъците са абсурдни – колкото ти е по-стара колата – толкова по-малко плащаш – точно обратна е логиката и към по-чист въздух и към по-нормална бизнес среда. Не можеш да караш автомобил над 10 години и да плащаш по-малко от 300-400 лв годишно – нещо трябва да те принуди да си махнеш отровата от улицата.
    2. 20% – Обръщане на внимание на всички открити площи – затревяване и покриване на голите участъци – гледал съм по други държави, как се покрива всичко с дървени стърготини например – за да не се разпрашава във възхуха. (отчасти се прави вече от Общината. Доста площи се озелениха и затревиха.)
    3. 5% – Строг контрол и сериозни санкции над тежкия автопарк – особено този в строителството. Цялата кал, която изкарват на улицата, след това ни минават през дробовете.
    4. 25% – Активно миене на основните пътни артерии. Там има интензивно движение и то с по-висока скорост – мръсотията се вдига високо във възхуха и се разпространява из целия град.

    Тези мерки дават ефект. Бил съм в големи градове, където нямах нужда от вода за чистачките. В София дори през лятото сутрин ти се налага да си измиеш стъклото.
    Баровците по склона на Витоша погрешно смятат по-свежия и студен въздух за чист. Преди години като живеех в Бояна върху колата ми сутрин имаше един пръст прах. Можеше да рисуваш в него.
    На практика лесно може да се подобрят условията с хоризонт една година. Ала ако не се оправи застарелия автопарк – нищо не правим. Не случайно съм сложил процент на въздействие в точките по-горе.

  5. @Петър това мнение е грешно по много различни начини. Първо, идвайки в София не съм знаел за ниското качество на въздуха (отворени данни преди 11 години нямаше). Също така – защо човек би ограничил развитието си, заради евентуално временно несправяне на местната власт с даден проблем? Дори може с отиването в друг град човек да допринесе за справянето с проблема. И не на последно място – вместо София, можеше да избера друг европейски град. Даже в един момент го направих. Не беше лошо. Върнах се по други причини, нямащи нищо общо с „монетки“. А в София не карам кола и не се отоплявам на твърдо гориво, така че не допринасям за проблема.

  6. @Горан – съгласен съм с мерките. Миенето на улиците съм го посочвал не веднъж. За автопарка е трудно, поради ниската покупателна способност. Но може да се измислят някакви държавни стимули (преференциални кредити с гаранция от общината, или нещо такова)

  7. Решението за автопарка не е много сложно, просто никой не иска да го приложи. При (пре)регистрация на автомобил в КАТ се измерват наистина вредните емисии и се изготвя документ за размера на данъка, който се дължи в общината, или при прекалено фрапиращи случаи се отказва регистрация. Освен това, се правят периодични проверки с мобилна лаборатория на автомобилите по пътищата и при автомобил, който не отговаря на стандартите, се затваря пункта за ГТП, който е издал стикера.
    Относно електромобилите, субсидиите едва ли ще оправят нещата, единственото което е нужно са зарядни станции, има ли такива хората сами ще си купят електрически коли.

  8. Тъпотията с „четни и нечетни“ номера е катастрофална за инфраструктурата, особено при богати държави като Франция. Някакъв проблем за един французин да има две коли има ли? А после нямало къде да се паркира – ми няма, факт.

    Колкото до „билетчето“ face it, не е проблемът цената на билета това, че хората предпочитат автомобила пред градския транспорт. Аз не се интересувам от цената на билета (освен, че ми бърка в джоба да е по-ниска, защото субсидиите ги взимат от моите данъци) – не ми пука дали е 0 лева или 5 лева. И пари да ми дават, пак ще предпочета да пътувам луксозно, удобно и приятно в автомобил, отколкото да душа потни мишници и напикани клошари в трамвая.

    И тук идва всъщност масовото неразбиране на хората, които лобират за „евтин транспорт“. Напиканите клошари и бабите нямат автомобили. Дали ще им е евтин билета или скъп, те няма да се качат на автомобил и няма да променят фона на замърсяването. А тези хора, които потенциално биха слезли от автомобила, за да използват трамвай, слабо се вълнуват от това дали билета е 1 или 1,60. Да, при по-ниска цена ще има някакво МИНИМАЛНО подобрение. Но то ще е за сметка на значително по-високи данъци за хора, които не ползват услугата. Това е пълна икономическа несправедливост, не мислиш ли?

    Решението на проблемът със замърсяването не е да паднат цените на транспорта, а да се предоставят по-качествени услуги от страна на обществения транспорт. Аз бих използвал трамвая при 3 лева билет, ако е редовен, има къде да седна и не смърди. Няма да се кача в претъпкан трамвай, ако ще да е безплатно – предпочитам да давам 200 лева на месец за колата.

    Един изцяло самоиздържащ се транспорт, т.е. такъв, който не живее на субсидии, а си изкарва сам парите, ще не ще ще постигне качеството, за което говорих – или поне ще го доближи. Ако трябва да ти вземат 3 кинта за билет, ще трябва да се постарят и това е факт. Това ще има положителен ефект за замърсяването със сигурност, но не може да се отрече, че ще има и тежък социален ефект – бабите ще се наложи да спрат да пътуват въобще, защото няма да имат средства да го направят.

    Затова правилното решение НЕ е да е евтин траспорта. Правилното решение е да е скъп, а САМО бедните хора като пенсионерите да бъдат субсидирани.

  9. Поздравления за статията! Тези, политиците, дето не са се наяли, не го ли дишат също този въздух? Какво се иска, за да се усетят? Протести?

  10. Страхотна статия. Детайлни данни, обяснения и т.н.

    Това, което искам да коментирам, са грубо нахвърляните предложения за мерки против замърсяването. Според мен нито една от тях не може да се приложи реално, защото няма физически ресурс да се следи за спазването на мерките.

    Ние имаме една приказка: „Сиромах човек – жив дявол“. В този смисъл, каквото и да направим, докато (чувствително) не се вдигне стандартът на хората, те ще продължат да карат трошляци, да се топлят с мокри, некачествени и стари брикети и да изхвърлят боклука си през терасата.

    Не мисля, че ние ще сме живи да видим промяна. Което не значи, че трябва да спрем да ратуваме за нея. Но е добре да си изравним очакванията 🙂

  11. @Дончо – съгласен съм, че не съм се фокусирал върху предложенията. Има доста други възможности, минаващи през данъчната политика и контрола при ГТП. Но не съм съгласен, че ограниченията са неприложими.

    Например „винетка за влизане в центъра“ е напълно приложима. Слагаш камери в центъра (то вече има), снимаш номера и автоматично издаваш електронни фишове, като тези за скорост, на всеки, който е влязъл без винетка.

    С твърдото гориво е по-трудно, но може да се разчита на сигнали на съседи – все пак хората с печки често изхвърлят „гняс“ до кофите.

  12. Добре събрана информация, но както винаги – като стигнем до „Какво да се прави?“ се вижда защо сме в това положение. С изключение на Горан всички или говорят празни приказки, или предлагат неприложими или неефективни идеи.

    Когато се предлагат решения, трябва да бъдат относително лесни за изпълнение, евтини и с предвидим ефективен резултат.

    Например – цената на природния газ за битови нужди да бъде регулирана. Сега за разлика от другите енергоизточници газът не е регулиран, което позволява на София газ да съдира по няколко кожи от абонатите си. Това е довело до ограничено използване на най-екологичното гориво за сметка на твърдите горива. Всички нетоплофицирани квартали са газифицирани и там няма друга алтернатива на въглищата и суровите дърва освен природния газ.

    За миенето на улиците е ясно, но за да има ефект, трябва всички паркирани коли да се вдигнат, след това да се върнат, а събрания боклук да се извози. Ако успеят да го направят поне веднъж в годината за всяка улица в София ще бъде голям успех. Въпреки че е недостатъчно все пак огромна част от улиците не са мити от 25 години.

    Чистотата на улиците ще се подобри, ако се премахнат кафявите площи. Те някога са били зелени, но паркираните коли са унищожили зеленината и ежедневно свалят кал върху асфалта. Тези кафяви площи никога вече няма да станат зелени, затова трябва да станат нормални паркоместа.

    Десетки, може би стотици километри улици или изобщо нямат тротоари, или ако имат са разбити. Дъждовете свободно докарват калта върху асфалта.

    Десетки, може би стотици километри улици са черни – никога не са били асфалтирани, или ако някога е имало асфалт, той отдавна е разбит. Там има само два сезона – кален и прашен

  13. @Bozho: Това оправдание – „нищо няма да правим, защото видиш ли – покупателната способност е ниска“, се ползва като някаква индулгенция за нищоправене!
    Автомобилът е спорно дали е необходимост или лукс, но със сигурност не е стока от първа необходимост и обществото няма причина да толерира притежанието му, ако то е в обща вреда!
    Повишаването на данъците (драстично) за автомобили над 10 години ще има ефект само след няколко месеца. Първата вълна ще е от бизнеса – маса от тези стари коли се използват за бизнес. Бизнесът може да си прави сметката – като му се наложи да извади няколко хиляди лева допълнителен данък – рязко ще си промени поведението.
    Направете си сметка на данъка и ще видите абсурда:
    http://www.calculator.bg/1/avtomobil_danak.html
    За 100KW до 5г – 386 лв, над 5г – 207 лв, над 14г – 138 лв.
    И после някои се чудят защо сме автоморгата на Европа!
    В UK данъка на колата ми е около 350лв – у нас е 1000( а карам хибрид). След 5г – данъка ще падне на 500лв – Тоест данъкоплатецът е стимулиран да си купува кола над 5г, в противен случаи се наказва!

  14. Каквото и да ми говорите за чист въздух, докато не се задължи народа да не ползва твърдо гориво и да си сменя DPF филтрите с нови, вместо да ги махат, и да използва градски транспорт. Ще мреем като мухи. Скъпо, не скъпо, това е положението. Или парите, или здравето ни…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *