Хейтъри от всички страни – обединявайте се

Вчера прочетох един „анализ“ на журналистка (Любослава Русева) от „Дневник“, написан по повод химна на МВР. Там журналистката си беше позволила да сравни Тончо Русев със социалистическия скулптор Н., който бил бездарен и се задържал само заради политическата конюнктура. Под статията – хвалебствени коментари колко е добра, и пригласяне на общия хейтърски тон. А вие знаете ли кой е Тончо Русев всъщност? Допускам, че не. Тончо Русев е един от най-големите български композитори, който заедно с Митко Щерев, Стефан Димитров и Стефан Диомов създават огромната част от качествената българска музика през социализма. Много от песните на Васил Найденов, Емил Димитров, Лили Иванова, Росица Кирилова, Богдана Карадочева, Тоника, Сигнал и тн. са писани от тези хора. Сега много хора ще кажат, че те не слушат тази музика, не я харесват, така че да не им ги хваля тея композитори. Първо, това е музика на предишна културна епоха. Второ, това е музикален вкус. Но тази музика е качествена, хитова. И преди да решите, че съм 50 годишен, който с носталгия си спомня за старите шлагери – нищо подобно. На няма и 23 съм. Колкото до химна на МВР, и до Веско Маринов – и аз се забавлявам на вицовете, и на мен химна на МВР ми е по-скоро смешен, отколкото нещо друго. А Веско Маринов, какво да кажем за него – той не е особено интелигентен, на сцена за доста хора е противен (виц: „Веселин Маринов умора нема, само се поти). Обаче човекът има глас и може да пее. Не достатъчно, за да му бъдем фенове, но достатъчно, за певец. Журналистката от „Дневник“ събира няколко историйки, с които всъщност се опитва да покаже, че бездарието се толерира, че разни бездарници се уреждат като приятели на властта и затова се налагат и че публиката нищо не прави по въпроса. Чакай малко – публиката

Политически клевети в блогове и социални мрежи?

Днес се появи информация, че в новия изборен закон за политически клевети ще се следят не само медиите, а и блогове и социални мрежи. Аман от глупости! Да видим следните ситуации: Пиша в този блог, че Станишев е диагностициран с личностно разстройство Някак си разбират кой точно Божидар Божанов съм (добре, че не съм Иван Иванов) Пращат ми призовка, с която да отговарям за клевета Редактирам базата данни на блога, изтривам си поста от кеша на google, yahoo и bing „А, ама какво ми говорите, аз не съм писал такива работи. Как ще докажете, че съм писал“ „Ами тука имам записан html от вашия сайт, както и screenshot“ „Photoshopped!“ Втори вариант Tweet-вам „Фидосова се храни само с вносно свинско“ По незнайни начини намират кой съм в реалния свят и ми пращат призовка Аз казвам „логнал се бях в компютърен клуб, не съм дал logout, някой е писал от акаунта ми“ – не съм се подписвал с електронен подпис под съобщението, и съответно винаги мога да отрека, че съм го написал аз. Трети вариант С новорегистриран акаунт правя facebook страница/група „Доган преяде със свинско“ (ех, тва свинско) Е? Да обобщим проблемите: Никой не може по юридически приемлив начин да докаже че едно съдържание е било променяно или изтрито Не може да се гарантира авторството на дадено съдържание и съответно авторът може да се отрече от него (т.е. липсва non-repudiation) В блогове и социални мрежи няма ЕГН – т.е. Иван Иванов може да е всеки и не може да бъде идентифицирана самоличността на автора Няма как да се забрани анонимността. Сайтове, сървъри и мрежи, намиращи се извън територията на страната съдържат важна информация за всяка една такава проява – накарай ти хостинг компанията в Индия да ти даде детайлна статистика. Какво става, ако съдържанието е написано преди началото на предизборната кампания? Може

МВР, как да ви уважавам?

Отивам с колата от центъра до Младост да оставя приятелка. От 10 до 12 съм изпил 1 бира. В момента, в който паля колата, не чувствам никакво действие на алкохол, освен това „си знам мярката“ и никога като карам не пия повече от една, и то за доста дълъг период от време. Та, паркирах в Младост в 12:00, качих се да взема една книга, слизам и гледам патрулка спира на средата на пътя. Качвам се в колата, ама за да не правя обратен пред тях, отивам да обърна в следващата пряка. Те обаче явно мене са чакали, пускат светлините и влизат зад мен в пряката. Свалям стъклото, искат ми документите. Питат ме дали съм пил (винаги питат по това време на денонощието), аз честно отговарям, че съм пил една бира. Питаха ме „къде отиваш в камъните“ .. ами обръщам! Паркирах се на тротоара и отидох до патрулката. И тогава се започна. Бяха двама – мъж (П1) и жена (П2): П1: я си спомни колко си пил. Всички ми казват „1 малка“, а после отчитаме 0.6 и вземам книжки. А ти ми лъхаш сериозно. Аз: 1 съм изпил и се чувствам много добре П1: ти на мен знам какво ше ми кажеш (заб.: той всъщност защо ми говореше на „ти“?) – за себе си си отговори – някоя и друга водка нямало ли е? Аз: ами нямало е. П1: той апаратът ще покаже. П2: след като духнете в апарата няма връщане. Някои казват „дайте да почерпя“, ама ние сме вързани централно и няма връщане. Аз: (мълчание) разбира се аз „им знам номерата“, и тъй като съм убеден, че дрегерът я покаже нещо, я не, продължавам да се правя на тъп – т.е., че съм готов да духна и да ми вземат книжката. Опитите да ми внушат, че нямам избор – или

Отговор от КАТ

Приятно бях изненадан, че от КАТ са ми изпратили официално писмо във връзка с оплакването ми. Разбира се, както очаквах, отговорът е, че „Оплакването Ви е неоснователно“. Но поне има капацитет това оплакване да се придвижи и разгледа, въпреки, че дори не е подадено с електронен подпис.

To smoke, or not to smoke?

Вчера, 2-ри юни, бях в заведение. В заведението се пушеше. Аз, за късмет, бях навън. Попитах сервитьора защо вътре се пуши, при положение, че от 1-ви юни е влязъл в сила закон за пълна забрана, чиято отмяна все още не е обнародвана (е, не му го казах точно така). Той каза „Не знам, питайте шефа“ … „Той къде е?“ … „Ето там в сепарето“. Изчаках шефът да си свърши телефонния разговор: – Здравейте, Извинете, че ви безпокоя. Искам да попитам защо вътре се пуши? – Кой, клиентите ли? – Да. – Ами те си имат право. – Не, нямат, от 1-ви юни. – Забраната не е в сила, ние сме се допитали до ХЕИ и са ни казали, че може. – Аха. Значи от ХЕИ нещо се са объркали. Окей, ще се обърна към тях, благодаря. Е, не става дума за ХЕИ, а за СРИОКОЗ. Днес се обадих там, и дежурният инспектор и деловодителката много учтиво и интелигентно ми обясниха как стоят нещата: По принцип не трябва да се пуши в тези няколко дни. Към тях като инспекция обаче все още няма указания как и какво да правят. Днес ще бъде обнародвана промяната в закона и в понеделник ще имат указания къде и какво да правят. Човекът обясни, че поради това, те не знаят какво да казват на заведенията, които се допитват до тях. Не знам дали от въпросното заведение са се допитали наистина до „ХЕИ“ (при положение, че не става дума за ХЕИ), обаче факт е, че в момента от СРИОКОЗ не правят проверки и не съставят актове, защото нямат указания. Кой трябва да ги даде тези указания не знам. Как обаче изглежда ситуацията в по-общ поглед: имаме закон, влязъл в сила, обаче той не се спазва съвсем съзнателно и повсеместно. Защото щели да го променят. Следващият път като

ОбразУванието

24-ти май, манифестация, празник в училище, поздравления, цветя. Обаче… нещата не са толкова розови. Средното и висшето образование в България карат по инерция, и това води до резултати като неграмотност, немотивираност, некадърност. Да – от училищата и университетите излизат хора, които не могат да четат, не могат да пишат, не могат да учат, не могат да се изразяват, не могат и не искат да вършат работа. Да, ти не си от тях, добре. Само че това са тенденциите – в поне една официална статистика (която не ми се търси сега), се наблюдава тенденция на спадане на нивото на българското средно образование. Говорим за средното ниво – все още печелим медали на международни олимпиади, но това е въпреки системата, не благодарение на нея. Проблемите са два, взаимно-свързани: пари – няма пари за добри заплати на учителите => учители стават хора, които не могат да си намерят по-добре платена работа. За учители учат хора, които не са могли да влязат в по-добри специалности. Това е грубата истина, и макар да има изключения, т.нар. „учители по природа“, те не са достатъчни. Това пък води след себе си липсата на уважение (не рядко основателна, за съжаление) към учителската професия от страна на родители и ученици. Пари за материална база също няма, което е по-малкият проблем, но все пак е един малък шок когато след училище влезеш в заведение, което е 10 пъти по-луксозно и чисто. мотивация – мотивацията на учителите е свързана със заплащането им, но липсата и` се пренася и върху учениците. Учебните програми и методите на обучение също не помагат за повишаване на мотивацията. Каква е целта? Целта на средното образование не е децата да станат енциклопедисти, не е да научат добре всички науки, не е „просто да завършат“. Целите са: учениците да се научат да учат – да изградят подход за

Булевардът

Тази сутрин както си вървях, в главата ми влезе песента на Мишо Белчев – Булевардът. И особено в светлината на вчерашните задръствания заради концерта на AC/DC, съсипах хубавата песен, написвайки следния текст: Под гора от колите ни гъста дреме непроходим тротоар на разсъмване няма задръстване за петнайсет минути макар. Тези автомобилни отряди хладнокръвно убиват деня, и стоят в суматохата склещени, мърдат метър, и пак стоят. Аз ги имам за безполезни тез продажни ченгета на пост. Без причина, със палка протегната да ме спират на Орлов мост. А ме псуват милион тарикати, Бизнесменов, Бакшишов, Петров. Но задръстени на ректората скоро няма да стигнем Орлов. Булеварда, задръстен от вчера, аз разменям за Шан-з-елизе. Като стигна у нас ще намеря топла бира и старо мезе. Този факт е световно известен, че по Руски коли не вървят – там стоят в суматохата склещени, мърдат метър, и пак стоят.

Малко трябвало (кратка история за глоба за неправилно пресичане)

От няколко дни в София на доста кръстовища има пътни полицаи почти постоянно. Като минавам покрай загражденията на Патриарха и Витошка, край Попа, до двореца на спорта, винаги има някой неправилно пресичащ булевардите. Има и полицаи, които нищо не правят по въпроса. Аз много мразя нарушение на правилата за движение, и на всякакви правила, особено когато това води до опасности или загуби. А неправилното пресичане на булеварди е доста опасно нещо – както за пешеходеца, така и за шофьорите. И затова днес, когато видях, че една жена е застанала до огражденията, върху булевард Витоша и чака да пресече, отидох до полицая и го попитах: – Извинете, ще глобите ли онази жена, която пресича неправилно? – Не – Защо? – Ще ми станете ли свидетел на акта? – Да. И така, полицаят отиде при жената, взе и личната карта и се запътихме към патрулката, където той да и` напише глоба. Глобата е с фиш, който полицаят писа 10 минути – явно това му беше първият фиш за неправилно пресичане – рови из правилника (да види по кой член, вероятно), чуди се. Накрая тя подписа, и той ме освободи – трябвало да съм свидетел само ако нарушителят откажел да подпише фиша. Тогава се съставял акт, за който трябва свидетел. Разбира се, жената, срещу която нямам нищо против и която не познавам, стана жертва на моето желание за спазване на правилата. Но може би по-добре, защото следващият път на това място може да стане жертва на трамвая (тя стои на 20см от линията), или на някой малко по-невнимателен шофьор. Какъв обаче е другият извод – че е необходимо гражданите да настояват за спазването на правилата. Полицаят първо отказа да я глоби, а трябваше да го направи без изобщо да го подсещам. Трябваше, ама не го прави, защото пешеходецът няма да разпише фиша, и

Приоритети

Криза е. Или поне така казват. А България е в криза от 70 години. Хората, които според премиера изобщо не са бедни, всъщност са. Това че успяват да оцеляват е феномен. Ако вземем 10 хиляди британеца и ги поставим на мястото на 10 хиляди българи (в провинцията, да речем) ще има рязко повишение на самоубийствата. И тъй като тук се живее трудно човек трябва да се фокусира постоянно върху икономиите си. Да отделя пари за ремонт на 15-годишната си кола заради дупки, да си плаща лекарства и лечение, и.. т.н., да не изреждаме всичко. Държавата в този случай трябва да се погрижи всички ежедневни оплаквания да стават все по-малко валидни – че нямаме инфраструктура, здравеопазване и образование, че младите бягат от страната, защото единствената работа е в сферата на услугите. Вместо това правителството (в лицето на г-н Дянков) изявява желание да закрие БАН. Не просто да оптимизира БАН, да даде път на млади учени и да реформира структурите му, а да го закрие. Бюджетът на БАН е 70 милиона лева годишно. Когато имаше учителски протести от ДСБ бяха изнесли цифра, че ще трябват 1 милиард лева за да се посрещнат всички искания на учителите. Тези суми се съкращават и се спестява от образование и наука – от работни места и развитие за интелигентни българи. В същото време плащаме 360 милиона за хеликоптери. Да ме прощават в армията, ама докато нямаме безплатно здравеопазване, пътища и икономика, в която могат да работят не само общи строителни работници и продавачки, за военно дело НЕ трябва да се отделят пари. Къде сме тръгнали да се бием, бе идиоти? Имаме дузина хора по малоумни „мисии“ в близкия изток. Това е. Но не, вместо да поддържаме науката в продължение на 4 години, ние ще купим с тези пари хеликоптери, дето не ни трябват. Браво! П.П. горното

Нещо тривиално за КАТ

Вечерта на 1-ви май на изхода от гр.Хасково пътните полицаи ми писаха фиш за 30 лева, защото карах с 65 км.ч, вместо с 50. Това стана на 100 метра от табелата – както добре знаем, катаджиите застават точно преди табелите. Това разбира се е тривиално и е така от край време, но е илюстрация на начина на съществуване на КАТ – целта не е да предотвратим ПТП, целта е да съберем пари (дали глоби, дали рушвети). Потърсих начини (чрез сайта на МВР, на КАТ, на КАТ-Хасково, egov.bg) да подам жалба по електронен път, с електронен подпис, но такъв не намерих. Затова използвах формата за сигнали в сайта на МВР: Желая да сигнализирам за некоректно извършване на служебни задължения от страна на служители на КАТ. На 01.05.2010 бях глобен с фиш (номер 0751075) за превишена скорост – 65 км/ч при ограничение 50 км/ч. Чисто формално бях в нарушение, поради което приех фиша и вече платих глобата. Проблемът е друг – мястото, на което бяха застанали пътните полицаи беше на сто метра преди табелата за край на град Хасково, на четирилентовия булевард Раковски. Заставането на пътните полицаи точно там по никакъв начин не помага за спазването на правилата по пътищата и не предотвратява никакви опасни ситуации. Вместо това то е лесен начин за глобяване на шофьори, които сто метра преди табелата за край на града са започнали да увеличават скоростта си. В същия момент по целия булевард Раковски в централната част на града нямаше нито един служител на КАТ. И докато преди табелата за край на града скорост от 65 км/ч не представлява опасност за движението, то по цялото протежение на булеварда, където пресичат пешеходци и има кръстовища, които вечер са нерегулирани, такава скорост създава реална опасност. С това писмо искам да изкажа недоволството си от това, че КАТ не се опитва