Забавно сегментиране на имена и изрази

Снощи в twtiter беше популярен хештагът #tashhag. Той тръгна от няколко забавни имена като Рамбо Силек и Кокоша Нел. 1-ви се активизираха @muiiio, @batemisho, @Saaabina и др. (сигурно пропускам някого). Разбира се десетки хора се включиха в генерирането на такива погрешно сегментирани имена и изрази. Ето някои от тях:   Рамбо Силек Кокоша Нел Донки Хот Трандафил Канемска Бой Коборисов Махат Маганди Инди Раганди Ханко Брат Моа Марка Дафи Барако Бама Орлинго Ранов Юкселка Дриев Нелито Палова Валентин Ахасан Николасар Кози Донка Мизи Пино Чет Цон Коцонев Банки Муун Цветан Каризова Енрике и Глесиас Харалам Пипопов Харалам Пияничкин Томихил Фигер Йоанко Козел Майка те реза Томас ProСтранов Дует Тритон Моцар Тибетовен Илфи Петров Джипче Роки Има ламайка едно мичедо Стока Багайди Уши носи гърло Досиета тахикс То Миджери Томи Джери Мога Дишу Таджма хал Барна здраве Галата са рай Сан Докан Сандо Кан Ростов Надон Ако Saatchi раздират душата ми млада Конска паци Отличен опит Висок и син, и планини   Всички туитове, както и авторите на горните могат да се видят на https://twitter.com/search?q=%23tashhag . (Ако някой автор държи да бъде споменат, да пише – подчертавам, че само някои от горните неща са мои включвания) Една забележка обаче – много от туитовете там не са примери за погрешно сегментиране, каквито бяха ‘основоположниците на тага’. Другите не съм ги включил горе, макар че и те бяха забавни. Т.е. хештагът в един момент обедини грешки при сегментирането с всякакви други видове грешки, водещи до забавни резултати. Интересното на тези в списъка по-горе е че много от тях са реални интерпретации – най-вече на деца или на чужденци. Името/изразът се чува, но поради липса на езиков опит, се сегментира грешно. Сигурен съм, че много деца са мислили, че хората се казват Нелито Палова и Харалам Пияничкин. Класическият пример с Трендафилка Немска дори си

Протест срещу спекуланти и мошеници или протест срещу пазарната икономика?

Вчера усетих протеста срещу високите цени на горивата, след като 10 минути чаках до Пловдив, на път за София (имаше протест), след което обърнах и минах по друг път. Това упражнение отне към 80 километра и съответните за това 15-тина лева за бензин. В джоба на Лукойл, които доставят най-голям процент от горивата в България (citation needed). Но срещу какво протестираха вчера?   (1) Лукойл злоупотребява с монополно положение като изкуствено вдига цените на горивата, възползвайки се от международната ситуация и пазар на петрола. Твърденията са, че в България горивата струват по-скъпо (след като извадим акциз и ДДС) отколкото в Германия и Великобритания. Съпоставка на цените на петрола на международните пазари с тази на горивата в България през годините показва, че в момента те са завишени. Т.е. Лукойл си слага по-голяма печалба отколкото западните компании и това е на гърба на българите, които са доста по-бедни от германците и англичаните. Цената на горивата се отразява на всички други стоки от първа необходимост. Така българинът обеднява още повече – може да си купи по-малко неща. Цените растат, а заплатата му остава същата. Държавата трябва да се намеси и да намали цените на горивата.   (2) Всъщност, не знам колко от протестиращите могат да формулират протеста си с 1-вото изречение от горния абзац. Но със сигурност много могат да го формулират с последното изречение. Наистина ли Лукойл е монополист? Ами всъщност не – около 250 фирми имат лиценз за внос на горива. А половината от горивата в България са внос. Обаче и те държат високи цени. Картелче? Или може би горивата наистина са скъпи? И може би оборотът, който петролните компании реализират в Англия и Германия им позволява да поддържат малко по-ниски цени. Или по-новата им техника? Златев веднъж каза – аз и Х, и 10Х бензин да продам, поддръжката на съоръженията

Алтернативната медицина

Започнах да пиша коментар под публикацията, която обяснява защо научно-доказаните медицински практики са единствения правилен избор за лечение. Но стана прекалено дълъг, и затова го пиша тук „Алтернативната медицина е контролирана слабо, а „лечебните“ ѝ продкути и услуги са на доста солидна цена. Тогава защо толкова много хора се обръщат към нея?“ Защото традиционната медицина не е могла да им помогне. И това в комбинация с отчаяние. Съвсем логично. Ако докторите са ти казали „след 3 месеца умираш, и ние нищо не можем да направим“, почваш да търсиш алтернативни методи. И не те интересува има ли експериментални доказателсва или не. И ако пък се излекуваш (дали поради ефективността на алтернативното лечение, дали поради твоята вяра в неговата ефективност (плацебо), двете заедно, или случайни фактори), то ставаш свидетел за ефективността му. Крайният случай „след 3 месеца умираш“ не е единствената причина. На хората им писва да са пациенти цял живот, и търсят радикално решение на заболяванията си. ‘Пациент за цял живот’ – не мога да не спомена конспиративната хипотеза, че е съзнателна цел на фармацевтичните компании. Човек вместо цял живот да плаща за медикаменти, които да го поддържат да не умре от СПИН, започва да търси как да се излекува от СПИН. И някои твърдят, че са го направили. Това е достатъчно и ти да опиташ, когато си тежко болен и нямаш алтернатива. За науката – така е – аз също търся научно обяснение на всичко. Едно на ръка е обаче, че има много „учени“, които са станали такива по стечение на обстоятелствата – попаднали в университет, завършили го, ама им харесало да седят там, и станали докторанти и т.н. Т.е. и там има човешки фактор, който не бива да се пренебрегва. Но това не е определящо, съгласен съм. Определящото е, че науката все още не знае всичко, и не е

Теория за смачкания човек

В България хората са предимно бедни, недоволни, мрънкащи и неудачници. И две публикации от началото на седмицата затвърждават позицията, че всеки е виновен за „дереджето“ на което е. Защото го мързи. Защото търси оправдание в другите. И хората, които имат сносно-развиващ се живот не можем да не потрием ръце в съгласие с тези наблюдения. Обаче нещата не са баш така. Много хора в България са смачкани. Смачкани от обстоятелства, които не винаги зависят от тях. Оказал си се в малък град, с две деца и липса на работа по специалността (макар да си завършил „висшо“). Или си се оказал в гарсониера с родителите си и нямаш къде другаде да живееш, защото заплатата ти стига за храна, но не и за наем. И т.н. Тези хора не са следвали по-различен път от възприеманите като успели хора – и те са завършили средно, и висше образование, и са работили – не рядко здраво. Да, направили са грешки – не са си избрали перспективна специалност, не са избрали подходящия момент да станат родители и не са били достатъчно активни в търсенето на по-добре платена работа. Може би защото не са били толкова интелигентни. Все едно – всички тези обстоятелства малко по малко са ги смачквали. Те са се свивали и комплексирали, и единственото, за което са имали сили и време да мислят са били ежедневните проблеми – какво ще ям, ще мога ли да си платя наема, няма ли да ме съкратят утре. Да, хората нямат време да мислят как да оправят държавата, и не могат да обръщат внимание на педантичното спазване на някакви си правила на обществото. Не че не биха искали, просто не могат. Защото са смачкани. Ние бихме ли могли да постигнем сегашния си стандарт на живот, ако обстоятелствата не са били благоприятни? И ние много сме работили, и смачканите

Истинските хейтъри

Твърди се, че българският интернет бил пълен с хейтъри. Нищо не сте видели. Следващата кратка история е за истинските хейтъри. „То едното..не може да се съизмери с другото“, както е казал Даскала. Фризьорката, при която ходя в Димитровград, наскоро спечелила прилична сума от игра с sms-и. Чудесно, нали? Да, ама не така смятали много от нейните „приятели“ и клиенти – като разбрали, започнали да и се обаждат и да я обиждат и псуват. Не заслужавала. Как точно тя. Да си призная, не подозирах, че положението е чак толкова зле. И текстът от песен на НЛО „Това е друг – луксозен свят. Не срещаш българин познат да ти завижда всеки ден – ревнив, озлобен“ ми се струваше пресилен. Явно не е. Радвам се, че не познавам такива хора. Но май моята част от „the social graph“ не е представителна извадка. Кой и как е създал такива социопати, които открито мразят другите заради тяхната сполука? „Трябва да се скъса нещо – нещо да се промени“.

Криворазбраната дигитализация

„Нация техническа“ – дали сме такава или не – не знам. Но поне имаме много програмисти, и чужди фирми изнасят развойната си дейност в България. Само че това изглежда не корелира по никакъв начин с нивото на дигитализация в държавата. Колко човека имат електронен подпис? Колко ползват интернет-банкиране? Колко използват интернет за пазаруване? А за административни услуги? Много малко. През седмицата ми попадна един материал за Естония. Да, бивша съветска република. Относно заглавието – когато бях ученик и ходех по олимпиади по информационни технологии, всяка година имаше поне по един проект за електронен дневник. Някое училище да ползва такъв софтуер през 2011? Ако съдим по резултатите в google, само няколко, по своя инициатива. Писах преди няколко месеца за електронното управление, и как то е до кривата круша. Защо нищо не се случва в тази област? Ами много ясно защо – корупция и некадърност. Не ме интересува кое надделява. Преди да дойдат на власт ГЕРБ обещаваха министерство на информационните технологии. После го сложиха към министерство на транспорта. Досега не съм чул за нещо смислено от там. Г-н Първан Русинов не знам какво прави, обаче аз хич не съм доволен от него. Ако google-нем името му, излизат предимно статии за назначаването му. Или нищо не е свършено, или резултатите се пазят в тайна. При този PR на кабинета не вярвам да е второто. Преди две години започнах да работя по проекти свързани ел.правителство, и съответно се запознах със ситуацията. Досега съществена разлика няма. Да, пуснат е порталът (egov.bg), който е ужасен. В нито една сфера няма дигитализация. Освен че всеки има facebook и играе farmville в работно време. Всъщност, тук-там има по някой ИТ проект, за който се споменава – я сайта bulgariatravel.org, я сайта на електронното преброяване. Само че те се споменават защото са многократно надценени и са направени зле. А

Ако корупцията спре изведнъж, ще спре и държавата

Борбата с корупцията. Да приемем хипотетично, че изведнъж се преборят с почти цялата корупция. И няма повече рушвети, уредени търгове, безсмислени обществени поръчки и т.н. Изведнъж всичко това спира. Аз твърдя, че ако това стане, държавата ще спре. Няма да може да си ремонтира дограмата на министерски съвет. Защо така? Ами, схемата на корупция е ясна – на наши хора се дават поръчките, които се надценяват, плащат се повече пари, които се разделят между хората с постове, собствениците на фирми, и разходите по самата работа. Така държавата дава много пари, за зле свършена работа, и за да си купят двама човека по един нов джип. Просто като боб. И като кмета. Та, да се върнем на хипотезата, че всичко това е спряло изведнъж. И на държавата и трябва някаква стока/услуга. Тя пуска обществена поръчка по каналния ред… и нищо. Няма фирма, която да иска да го направи. Не става въпрос за строеж на магистрали, а за дребни и средни неща. В България фирмите са два вида – такива, които работят с държавата, и такива, които не работят с държавата. Когато работят с държавата, те с други клиенти почти не работят. (това е обобщаващо твърдение, и вероятно има разни изключения, но аз така виждам нещата). Тези фирми си знаят схемите, имат си хора на съответните места, и заедно с тях определят какво е нужно на държавата. Обаче ако тези фирми нямат схеми, и нямат хора на съответните места, дали ще искат да работят с държавата? С държавата се работи ужасно, от опит го казвам. (Питайте и италианците дето строят ЖП-линията до Димитровград – месеци наред стоят и нищо не правят, защото държавата не отчуждава някаква горичка). Така стигнахме до твърдението, че фирмите не биха работили с държавата, ако не можеха да си правят „схемите“. Защото се работи гадно и често е

Как тотален fail не води до нищо

Става дума за М-тел. Вече не са монополисти, за щастие, но са един от три, като другите два също не са цвете за мирисане. Но в последните 5 месеца М-тел доказаха, че колкото и трагично зле да си, в България това не ти пречи да си най-големия. Новата им система е плачевна. Всеки клиент на М-тел знае за какво става дума – грешни фактури, бавно обслужване в офисите, висене по 1 час на *88 (м/у другото на фактурата ми в сайта пише *77). А фактурата ми е свободно съчинение. Историите са безкрайни. Кой е виновен? Предполагам какви псувни са изяли операторите и служителите. Но те също са потърпевши. Те са между чука и наковалнята. Затова след като вчера, след 30 минути чакане, ми казаха, че не могат да ми кажат колко интернет съм използвал с MTel Surf плана си, казах на операторката да предаде на мениджърите си нещо. Написах им го и в сайта: http://twitpic.com/3qc15q. Не, това не е клевета – според мен не може човек с нормално умствено развитие да остави най-големия мобилен оператор да е „счупен“ 5 месеца. 1 месец – ОК. 2 месеца – има надежда да се оправи все още. 5 месеца – не. Няма да навлизам в технически подробности около внедряването на информационни системи, но ако някой мениджър беше отворил един учебник по Information Systems Management, щеше да види как не се правят нещата. В моя учебник например имаше история за нова информационна система за бърза помощ в Лондон, която подобно на М-тел довела до тотален срив, и линейки пристигали с часове закъснение. Разбира се там е много по-критично, но системата е била премахната до отстраняване на проблемите още същия ден. След това е била въведена паралелно със съществуващата докато малко по малко нещата са заработили. Ще кажете – лесно е да се критикува отстрани.

Журналя

Да, заглавието е пейоративно. Но в никакъв случай не значи, че всички журналисти са зле. Само че от общия поглед върху нещата, качеството на журналистиката в България е ниско: грамотност – журналистите са хора, които постоянно работят с речта (писмено или устно). Освен това в образованието им се включва езикова култура, стил и такива неща. Т.е. те трябва да са стожерите на грамотността. Обаче това хич не е така – като започнем от правописни грешки (напр. бъркане на „и“ и „й“), пунктуационни грешки (и аз правя такива, не е фатално, но прави впечатление), и стигнем до неправилна употреба на изрази, безогледно заемане на чужди думи, които имат точни еквиваленти в български. Липсата на умения за обработка на текст също. Тук ще отбележа например идиотското копиране от страна на в-к Стандарт на „О, Лидъл“. Copy-paste дори се оказва трудно нещо – та са сложили кавички в заглавието (въпреки, че твърдят, че авторовият правопис бил запазен), и незнайно как са сложили един стих два пъти. обща култура. Онзиденшната „теория на тетивата“ беше просто поредния пример. Когато журналистите отразяват нещо, в което не са специалисти, не си правят труда да се образоват поне малко в него. С идеята, че и читателите са също толкова неуки в дадената област като тях. Имам приятели и познати – учени, и предполагам се сещате каква е тяхната реакция, след като някой журналист отрази нещо от тяхната сфера. Помня, че миналата година беше „Година на астрологията“, вм. „на астрономията“ (случайно – пак според Стандарт). В уикипедия има много информация. Освен това отстрани на всяка статия има връзки към статии на различни езици за същото понятие. И така човек разбира това как се казва на български. Просто трябва малко желание. етика – т.нар. „журналистическа етика“, по мои наблюдения, не е особено застъпена. Пак горния пример – когато Стандарт публикуваха

НСО, научете си шофьорите да карат.

Днес ми се случи следния инцидент. Бях на едно кръстовище с 2 коли на НСО, возещи незнайно кой любим на народа „държавник“. Тъй като светеха със сините и червените си лампички, ги пуснах пред мен на кръстовището, въпреки, че се бяха престроили грешно, и бяха застанали в/у непрекъсната линия. Обаче на самото кръстовище (доста голямо), те избраха възможно най-грешната лента, от която да продължат направо. Аз се изтеглих вдясно от тях, и си продължих напред. След малко обаче те дойдоха отзад, пуснаха сирените, изравниха се с мен, служителят (чиято заплата плащам аз, м/у другото) ми блъсна по стъклото с нещо (юмрук, предполагам) и каза „ей тъпак“. Вероятно решавайки, че съм го засякъл, защото съм пред него. Като анализираме ситуацията – не стига, че карат нарушавайки всички правила, ами и отиват в най-неудобната за тях лента, и аз, с моите скромни 75 коня, минах пред тях на кръстовището, при положение, че съм ги пропуснал преди това. Та, първото ми „послание“ е – научете тия шофьори да карат. Поне като нарушават правилата, да го правят като истинските софийски джигити, така че да пестят време. А не в крайна сметка да се отказват отзад. След това не мога да не засегна темата за специалния режим на движение. Не едни и два са случаите, в които нечий кортеж (президентския най-често) избутва разни коли, блъска ги, притиска ги, и тн. И то в моменти, в които карат само със мигащи сини и червени светлини. Законът обаче гласи: Чл. 3. (1) Моторни превозни средства със специален режим на движение са автомобилите и мотоциклетите, които при движението си подават едновременно светлинен сигнал с пробляскваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал. Т.е. само светлините не дават никакво предимство. И на това ги научете. (Или си променете закона, както нерядко става). Друго мое наблюдение е, че линейки