Ирис за ирис, коронка за коронка

Честно казано, нещата около събитията в Катуница са много неясни – футболни агитки, националисти, цигани, мафиоти, жандармерия. Кой точно каква роля има? Каквато и да има, виждаме сходство със сюжета от Англия – едно убийство става повод за безредици. Убийство, което е само върха на айсберга. В Англия убийството отключи недоволството на бедните прослойки, въпреки, че много бързо нещата спряха да имат нещо общо с убийството. Тук нещата се опитват да прераснат в етнически конфликт, който няма нищо общо със самото убийство. Да, цигани са извършителите, но те са цигани с големи протекции от човек, когото спокойно можем да наречем мафиот. Т.е. самото убийство най-вероятно е нямало етнически отенък. От друга страна никой не може да си затваря очите за „ромския проблем“. Писал съм и преди, че спрямо тази група трябват много деликатни и премерени действия. Разбира се, никой от хората, които могат да ги предприемат няма интерес от това. Те имат само краткосрочен интерес. Което пък води до множество проблеми. Да, убийствата на цигани срещу българи са много повече от едно, и някои цигани наистина са анти-български настроени. Защо при това конкретно убийство „огънят се запали“ толкова бързо? Няма да разберем със сигурност, но съвпадението с началото на предизборните кампании е най-малкото подозрително. Но не това е най-притеснителното. По-притеснително е, че десетки хиляди хора „харесаха“ facebook страници със старозаветни послания, призоваващи към отмъщение и насилие и вероятно бяха готови да палят, чупят, бият и убиват. И особено това, че една трета от тях са били непълнолетни. Да, знам, че искате да се решат проблемите без да имате ни най-малка представа как точно. И това автоматично значи, че подкрепяте най-елементарния подход – насилието? (Разбирам, че в конкретния случай целта е „възмездие за цар Киро“, но съм почти убеден, че голяма част от участниците отъждествяват това с цялостно възмездие срещу циганското

Continue reading

и-кратко, отново

Преди доста време (и аз) писах за проблема с бъркането на „и“ и „й“. В последния абзац споменах написване на софтуер, който да различава грешката. Е, миналата седмица такъв се появи – http://www.i-kratko.com. Направих го, защото ми беше интересно как ще стане. А такова нещо все още няма – доста такива грешки не могат да бъдат открити от spellchecker-и. Например „полицай“ с/у „полицаи“, „който“ с/у“ които“, и т.н. – и двете форми са валидни. В момента събирам примери (всеки текст, който се въведе, се записва и след това го анализирам/поправям, ако е грешен). Все още е далеч от съвършенство, но на когото му е интересно може да го пробва. Или дори да го ползва преди да пише. Ако достигне до задоволително ниво на точност ще пусна API, и може би плъгини за wordpress, phpBB и подобни – така ще може да се ползва автоматично, без пишещият да прояви желание да бъде грамотен (много хора нямат такова желание). За стигналите дотук – малка промяна в позицията ми за причините за грешката. След разговори по темата с двама „истински лингвисти“ (аз само се правя на такъв), се съгласих, че причината е по-скоро в неразбирането на разликата между буквите отколкото объркване на фонетичните представи. „и“ не може да бъде кратко, когато е ударено, но въпреки това се появяват примери като „найстина“. Т.е. при по-грамотните остава моето твърдение за неудареното „и“, което става по-кратко, но за останалите причината е просто неразбиране на фонетичната стойност на двете букви.

Continue reading

„Да ремонтираш малката си къща“ – елегия за ремонти и социопати с оръжие

  Да ремонтираш малката си къща когато вечерта смирено гасне и шумни пазви шумна нощ разгръща за да раздразни граждани нещастни. Кат бреме тегне грозната фасада, що твоите роднини завещаха, и банята тече, таванът пада – ти да извадиш бормашина плаха. Да те пресрещне свъсено на прага пиян съседът, с пушката на рамо да те застреля, после да избяга и дълго да повтаря: „твойта мама“… С упойка вкаран в зала непозната, хирург над теб стои с престилка мръсна и шъпне тихи думи в тишината, впил морен поглед в раната разкъсна: „май няма да дочака мирен заник, защо са го простреляли, егати..“ О, смъртни вопли на печален странник, случайно разгневил социопати!   (по Димчо Дебелянов) ––- Снощи някакъв социопат е прострелял своя съседка заради извършване на ремонт. Има наредба за обществения ред и според нея между 22:00 и 08:00 (както и м/у 14:00 и 16:00) не трябва да се вдига шум. Инцидентът е станал преди 22ч, но дори и след това, ако нещо ти пречи, викаш полиция и тя предупреждава/пише актове. Не стреляш! Това не е изолиран случай – стреляха по младежи пред народния, стреляха на спирка след спречкване, вади се пистолет при отнемане на предимство. Това са хора с психически проблеми. И не трябва да имат оръжия. Но не знам има ли кой да им ги отнеме…

Continue reading

Автоматизиране на карането с неучтиви служители

Не е откритие, че в България служителите и служителките (повечето хора на такива позиции като че ли са жени) на много места (администрация, магазини, заведения) са намръщени, неучтиви и са готови да ти се скарат и обидят, и това изглежда е единственото нещо, което правят със възторг. Тази публикация илюстрира ситуацията на летище София, но показва, че това не е изолиран случай. Някои хора имат навика да се карат с такива дразнещи служители. Което е излишно. Но от друга страна тези служители трябва да знаят, че тази линия на поведение не е подходяща. Затова мисля да си разпечатам и изрежа листчета/картончета, съдържащи нещо такова (приемам предложения за модификации):   Като служител на тази позиция, от Вас се очаква: да не ме гледате лошо, да не ми се карате, да проявявате уважение, да демонстрирате вежливост. За съжаление това, което демонстрирате е едно отблъскващо за клиента поведение. Това, че не ви харесва работата или заплащането, че тази сутрин е нямало кафе в машината или че са ви ударили колата на паркинга не трябва да се превръща и в мой проблем. Приемете това като съвет, а не като заяждане. Приятен ден и спорна работа. (Примерен документ за разпечатване) Не можах да измисля каква е ползата за тях от това, да се държат добре. Сигурно и те не са измислили. Но оставяйки такова листче на касата/гишето при напускане на обекта ще избегнем излишни спорове от рода на „ти ли ше ми кажеш как да си върша работата“, „аз повече няма да стъпя тука“, „ей с тая демокрация много нагли станахте“, и т.н. И в същото време ще може поне малко да въздействаме на съответната „личност“.

Continue reading

Размириците и картина на едно по-розово бъдеще

Вече няколко дни има бунтове и вандалски прояви в една от най-развитите държави. Десетки статии разискват причините, профила на хората, участващия в разбиването и изгарянето на магазини, последиците. С две думи обяснението изглежда така – „Бедните, безработни, необразовани и прости хора не са доволни, че вече няма да могат да живеят на социални помощи, след като правителството оряза бюджета заради големия дефицит“. Колко са тези хора? Изглежда са много. И са способни да потрошават цели търговски комплекси без повод – просто защото могат, и за да си вземат безплатно скъпи стоки. (Убийството на младеж не може да е мотив да палиш и обираш магазини). В този момент човек логично си задава въпроса как e възможно да има такива проблеми в толкова богата държава, където възможностите за работа и развитие са на всеки ъгъл. Може, защото хората са прости и ограничени (това твърдение няма да го аргументирам). Прехвърляме се една година по-късно. Размириците там са дали повод за размирици и в други развити икономики. Най-ниските прослойки на обществото са се почувствали уверени заради безнаказаните рейдове на „братята им по съдба“. Избухнали са граждански войни. След хиляди жертви, милиони средства изгубени в пожарите и кражбите, в резултат на това – дестабилизация на най-големите икономики, и намеса на армиите, положението все пак е овладяно. Световните лидери се събират за да решат как да предотвратят това да се случи отново. Причините, които те откриват са: простите и необразовани хора са електората, който лесно се печели, и затова са били удобни на всяка политическа сила; прекаленото разглезване на хората води до неочаквани резултати, когато изведнъж им бъде отнето това, което са получавали на готово; страхът от наказание, следенето и силите на реда не са достатъчни за да запазят трайно реда в едно общество (бунтовете избухват в града с най-много камери в света) Решението не може

Continue reading

Здравето, Санчо

Това ще е малко нетипична публикация за мен, малко в стил bg-mamma / life tips / „тоя пък къв е да ми дава акъл как да живея“ / „another one telling the obvious“, но по редица причини ще я напиша. (Не претендирам за научност, и изказвам някакви твърдения от опит/наблюдения/обща култура, като в такива случаи ще поставям [citation needed]) Всичко е песен когато сме здрави. И изглежда ненужна загуба на време и енергия да се занимаваме. Но когато не сме здрави, става доста неприятно. И нямам предвид кашлица/грип/главоболие, а неща, които наистина променят картината радикално. И човек често има от оня другия акъл, дето идва след като нещо се случи. „Бабините деветини“ – нещата, които възрастните ни повтарят докато сме малки, а ние се подсмихваме и не правим нарочно, защото не са готини и са бабешки – най-много се изстива от краката; не ходи с гол кръст; не излизай с мокра коса в тоя вятър; обличай се, нищо, че е пролет; и т.н. В тези препоръки има смисъл, ама не съвсем. Не е редно да се пазим от всичко и по всяко време – когато прекалено се пазиш организмът не може да си изгради необходимата защита [citation needed], освен това никога не можеш да се предпазиш от всичко. Затова балансът е важен – да имаш една принципна идея, че нещата, които правиш или не правиш имат отношение към здравето ти. Напр: течения, климатици – постоянната струя въздух води до възпаления на каквото е „под обстрел“ [citation needed] – рамене, глава, кръст, бъбреци [#truestory], и т.н. В някои случаи това може да значи само лек дискомфорт за ден-два, в други случаи може да има по-лоши последствия [citation needed]. Затова избягвайте климатиците да духат право във вас. Нека охлаждат помещението, разбира се, но не през вас. злоупотреба със субстанции – алкохол, таурин,

Continue reading

Изобретателни мошеници

Вървях онзи ден по витошка и видях нещо интересно – change бюро, което е обявило курсовете си отпред … ама не съвсем. Нямах батерия в телефона, така че на другия ден отидох да го снимам. Само че нещата се оказаха по-сериозни – по пътя имаше още няколко бюра със сходна „политика“:     На 1-вата снимка може би не четете добре текста. Не е от снимката – и на живо се чете трудно. Пише, че цените били за проверка на валидността на банкнотите. Т.е. като сменяте, вероятно цената ще се формира от курса + цената за проверка. 2-рата снимка е на бюрото, към което бях тръгнал – там отново не са изложени курсове, а артикули – магнит, отварачка, лентичка. На перфектен английски отдолу четем „Condition in English at the cash desk“, така че да е напълно ясно, че това не са курсове, макар че са поставени след знамената на основните валути, и се доближават до реалния курс на валутата. Курсовете вътре, разбира се, са доста различни. 3-тата снимка наистина не се чете добре, защото трябваше да я снимам отдалеч. Това, което те предлагат е MMS-и. И числата след знамената не са цени, а номера на артикули (има # пред тях). 4-тата снимка е друго бюро, в другия край на (пешеходната) Витошка. Там отново се продават магнити и значки. Курсовете вътре отново не са от най-изгодните. Бюрото на 5-тата снимка е малко по-толерантно спрямо чужденците – артикулите са написани и на английски, и има обяснение, че са артикули. И даже приемат кредитни карти.   В общи линии – доста изобретателни мошеници. Показват неща, които изобщо не са курсовете на валутите, но приличат точно на това, с цел вътре да влязат невнимателни хора (чужденци, най-вече) и да обменят валута, без да погледнат курсовете, обявени вътре. Не знам дали някоя комисия може да

Continue reading

Две не много успешни пародии

Ето две неща, с които не се гордея особено, но пък все са поне малко забавни: http://www.youtube.com/watch?v=3u8zZt8Qr5k „За тебе хората говорят“ Отдавна хората говорят, че ти си само за затвора заграбваш всичко, и заминаваш и после сто беди след теб оставяш. Но да повярвам – не, не мога, че си откраднал толкоз много със думи сладки ме агитираш и пак на избори те преизбирам. И още хората говорят, че си измамник неуомрен въртиш до тъмно ти далавери, с яйца на митинги си бил замерян. Да вярвам в думи – не, не искам. За мене ти си топ-министър и твой поддръжник ще си остана докато някой ден умра в казана.   http://www.youtube.com/watch?v=uA32Ixr2z4w „Последен валс“ Днес откриват поредния мол и тълпят се пред него глупаци – червила, силикон, перхидрол, мерцедеси, синджири и ланци. Благоденствие той обеща в свойте щандове и магазини, аз повярвах на тази лъжа и захарчих спестено с години. Пореден мол. Сбогом битаци. Ще изкупим боклуците, че нали сме глупаци. (х2) За промоции говореше той и понеже, обаче, защото в теб простаците нямат покой и си мислят че са във Европа. И сполука дори предвеща (къде е сполуката бе) но дори и това му прощавам всички наши надежди сега ний към другия мол ще отправим. Пореден мол. Сбогом битаци. Ще изкупим боклуците, че нали сме глупаци (х2) Да закрием поредния мол и с надежда наивна и плаха да поставим тринитротолуол осъзнали че те ни крадяха. (x2) да поставим тринитротолуол че милиони евро изпраха

Continue reading

Една обикновена публикация

Посочване на привидно скандален повод за настоящата публикация. Публична личност или организация е направил/казал нещо недопустимо, особено за либерално-мислещ като автора човек. Даване на примери за други публични личности/организации правили подобни гафове и сравнение с настоящия, показващи недвусмислено, че настоящият е прелял чашата на търпението на автора, а би следвало и на обществото. Спомен от социализма, илюстриращ сходството на сегашното положение с тъмните социалистически времена. Несполучлив опит за намек, че нищо не се е променило – хората, които вземат решенията са същите. Завоалирано хвърляне на вината върху агентите на ДС и „червените бабички“. Сравнение с „Европа“ или „на запад“, но без да става ясно дали авторът наистина е ходил / живял там, или просто така чувал от съседа / така си представя нещата. Уверено даване на не съвсем коректни примери, извадени от контекст, които да подсилят чувството на изостаналост в нашата държава. Псевдо-интелектуален анализ на горните „факти“ – какви са последиците за обществото, има ли го изобщо, защо е пасивно. Изтъкване на нужда от пълна свобода и по този начин противоречене на първоначалната си теза, че е недопустимо някой да каже това, което е казал. Драматично, но издаващо отегченост заключение, затвърждаващо закостенялостта на системата и липсата на перспектива различна от емиграция.   NB: Приликите с действителни публикации са случайни. Публикацията не показва позицията на автора по никой конкретен въпрос.

Continue reading

Идея за паметника на съветската армия

Тези дни паметникът на съветската армия е променен – солдатите са боядисани и превърнати в супергерои: (снимка: bbt.tv)   Със сигурност това е забавно и интересно. Но не мога да не се присъединя към мнението на министър Рашидов. Да, това е изкуство, и е актуално, и привлича интерес повече от стария сив паметник. Но съм съгласен, че не е редно всеки да може просто да отиде и да промени дадена културна забележителност както му харесва. Ами ако Александър Невски осъмне със огромно спагетено чудовище на фасадата? Или царят освободител от утре започне да язди пегас, вместо кон? Или ако боядисаме всяко от жълтите павета в различен цвят? Пак ще е интересно за някои и вандализъм и простащина за други. Тъй като при тази ситуация имаме две противопоставящите се концепции – едната на съвременното изкуство, а другата – на традицията, ми хрумна следната идея: защо за някои културни забележителности няма „седмица на модерното“. И по ред, установен от общината да може група артисти да осъвременяват за определен период от време (една-две седмици) някой такъв обект, след което да го връщат към нормалното. И така всяка година. Аз бих обикалял всяка година обектите за да видя как са били променени. Туристите със сигурност биха го направили. И в същото време няма да има обвинения във вандализъм, скандали и други глупсоти.

Continue reading