Мнемонично стихотворение за пи

Той е учен и велик математик, за когото знаем – има мозък. Астроном, „магьосник“, емпирик, пресметна сам „пи“ във Сиракуза. Четиристишие за Архимед (позволих си някои компромиси с ударенията и римата), в което броят на буквите във всяка дума е цифра на числото π: 3,14159 / 26535 / 897 / 93238

Continue reading

Силикон или силиций?

Това ще бъде кратка публикация с образователно-назидателен характер. Все още много хора считат, че „силиконовата долина“ е местност в САЩ. Не е. Няма такава. Ако имаше, щеше да е в Димитровград, и по-специално около студиото на Митко-Пайнера. Объркването идва от фонетичната, и особено графичната близост на английските думи за силиций и силикон – съответно silicon \ˈsil-i-kən\ и silicone \ˈsil-ə-ˌkōn\. Въпросната местност – silicon valley – се намира „до“ Сан Франциско (за по-коректно географско обяснение вижте статията в уикипедия), и е наречена така през 70-те, заради високата концентрация на компании за полупроводници, в които се използва елемента силиций (и това го пише в уикипедия). Така че, казва се „силициева долина“. И всеки интелигентен човек трябва да си е задал въпроса „а защо силиконова?“, да е потърсил отговора, и да е разбрал глупостта на хората, които първи са превелите наименованието. Тъпото е, че „силиконовата долина“ продължава масово да се появява в медиите (все още технологичните компании в САЩ са съсредоточени там, макар и вече силицият да не е основна характеристика на дейността им). Ясно е, че повечето журналисти са неграмотни, но опитът (дори в един малко популярен блог) да се изчисти една масова грешка никога не е излишен.

Continue reading

За техническите решения и технически неграмотните хора

Въпросът е обширен и съществува от дълго време. Защо става така, че решения на предимно технически проблеми се вземат от хора без съответната компетентност. Под „технически“ визирам по-скоро експертни, с уклон към информационните технологии, където имам повече наблюдения. Стандартният пример, за който всеки програмист се сеща е: Идва шефът и казва „това трябва да стане така“, въпреки че това „така“ е технически грешно, невъзможно или глупаво. Същото важи за други експертни сфери. Прието е, че мениджърът, или човекът, който взема решенията, не е компетентен в дадена сфера. Той е предимно координатор на хора и ресурси и за това не са му нужни технически умения. Като координатор се очаква, че той има най-много информация за ситуацията, и затова трябва да може да вземе най-балансирано решение. Но това е така само в случаите, в които решението не се налага да разчита на материя, която координаторът не е успял да разбере. А „high-level understanding“ не се брои, защото „дяволът е в детайлите“. Точно поради погрешното схващане, че технически неграмотни хора трябва да вземат решения от техническо естество, се раждат законопроекти като ACTA, SOPA и подобни. Да, предпоставка за тях са лобитата и подкупите, но те не са всичко. Тези мерки целят да оперират върху едно строго техническо поле – интернет. Там важат купища правила, протоколи и технологии, които усложняват решението на проблема, с който наивните законодатели са се захванали. Например за създателите на SOPA домейн името беше равносилно на самия уебсайт, а то е просто един негов псевдоним. За създателите и на двата закона пък убягваха концепциите на p2p технологиите. Те се опитваха да решат проблема с авторското право с повърхностни технологични познания, което очевидно няма как да работи. Основният им фокус беше върху правната и бизнес страната на нещата, поради което и решенията бяха отхвърлени. И една от причините те да бъдат

Continue reading

Реквием

Не пейте тъжни песни за човека, духът на който вижда вечността, преминал гордо калната пътека под лъч на незагасваща звезда. И вместо в сал, във бляскава фрегата, поема през сапфирен океан със вятър от небесен прах в платната, величествен и вечен капитан. Не пейте за героя тъжна песен – за него нова песен предстои, и всеки тук по пътя си нелесен, с надежда нека днес да продължи. Посветено на брат ми.

Continue reading

Анаграми

„Анаграма е вид игра на думи състояща се в пренареждане на буквите от дума или фраза така, че да се образува нова дума или фраза като всяка буква от оригинала се използва само веднъж.“ (wikipedia). Това са ребусите, които всички сме решавали като деца (и не само), участват и в тестовете за интелигентност. Как от една дума (или разбъркани букви) да получим друга дума. Миналата седмица се сетих, че ще ми е доста лесно да намирам анаграмите на всяка една дума. Затова в събота вечер го направих, използвайки за основа част от i-kratko.com: http://www.i-kratko.com/anagrams. Ето някои примерни анаграми: анаграми: армагани Доган: гадно годна реклама: карамел кламера Мария: армия босилек: обелиск Барселона: необрасла Поддържа само единични думи, без изрази (слагането на интервала на всяко възможно място ще отнеме доста повече ресурси). Надявам се намирането на анаграми да е интересно (полезно надали ще е). (За заинтересованите от техническите подробности: използвам речника на OpenOffice, както и леко модифициран речник на наставките, за да генерирам всички словоформи в българския. Пазя ги в Trie, за да мога да събера всичко в паметта. След това намирам всички пермутации на въведената дума и проверявам дали съществува такава словоформа.)

Continue reading

Приказка за ескалатора

По „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски. Разказът съдържа продуктово позициониране. Посветено на всички, които ще кажат: „Това не се отнася до мен!“ – Кой си ти? – попита го Дяволът. – Аз съм обикновен работник, и всички ниско-платени и безработни са мои братя. О, колко е ужасен животът на бедния народ. Така говореше млад мъж, току-що завършил Технически университет – София. Той стоеше пред ескалатора в новопостроения мол. Отстрани се чуваха виковете и псувните на хората с дрехи от Илиянци и обувки на по 10 години, които се трупаха пред хипермаркета на „ниво -1“ в очакване на банани по 30 ст. и олио за левче. Един чичка размаха празна торба и с безумие в погледа се втурна към 20-годишното си Пежо на паркинга. – Аз съм обикновен работник, и всички ниско-платени и безработни са мои братя. О, колко е ужасен животът на бедния народ. А тези там горе, с мерцедесите и бентлитата, тяхната майка… Това мърмореше младежът, правейки неприлични жестове. – Вие мразите ония горе? – попита Дяволът и лукаво го потупа по рамото. – О, аз ще отмъстя на тези бизнесмени, висши управленски кадри и политици. Ще им отмъстя, заради моите братя и сестри, които трябва да се возят в претъпканите автобуси, които нямат плазмени телевизори и пазаруват само на промоция. Виж лицата им, изкривени от нищожната минимална работна заплата и чуй стоновете им за високите цени на горивата и паркирането в центъра. Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме! Дяволът се усмихна. – Аз съм общинска охрана на ония горе и без подкуп няма да те пусна при тях. – Аз нямам кеш, нямам и карта, нямам нищо с което да те подкупя… Тази двулевка в джоба на анцуга Adibas надали ще ти е интересна. Но аз съм готов да сложа главата си. Дяволът пак се усмихна:

Continue reading

Профилът на лидера

На България и трябва лидер, който да я извади от калта. Иска ми се това да не беше така, и хората сами да можеха да се извадят за косата, обаче те чакат да дойде лидерът и да оправи всичко. Няма да навлизам в дискусия дали наистина лидерът може да го направи. Ще опитам да очертая профила, който е нужно да има, за да се радва на обществено доверие и в същото време да може да свърши работата по изваждането от калта. В последните години „премиерът-слънце“ е Бойко, но на него му липсват неща, за да бъде идеалният лидер. Човек от народа. Човек, който може да разбере ежедневието на обикновения човек. Да може да седне в запушената кръчма, с пуловер плетен от баба му, без да го е страх, че ще си изцапа обувките в калта отпред. Да употребява жаргонни изрази – да говори на обикновен език. Бойко идеално покрива тези критерии. Дори може да се каже, че този му образ изгради общественото доверие в него С чувство за хумор, което обаче да покрива всички обществени слоеве. От бакшиши до програмисти. Не твърде интелектуален, не твърде просташки. А може и да ги редува. Бойко и с това се справя прилично. Но до тук приключваме с Бойко. Интелигентен и ерудиран – трябва да е ясно, че мисленето е 1-ва природа на лидера. Горните критерии са за пред обикновените хора – това, което да изгради доверието, но само с доверие не се вземат правилни решения. Бойко не блести с особен интелект, макар че далеч не е най-простият по високите етажи на властта. За сметка на това хора като Трайчо Трайков, Росен Плевнелиев, Николай Василев са хора, които имат достатъчно в главата. Успешен. Не може да си лидер на държава без да си бил лидер на нещо друго, и то голямо, преди това. Станишев

Continue reading

Тротоарите и синята зона

Както изглежда, в София ще има промени в синята зона (краткотрайното платено паркиране по улиците). По темата има не малко коментари (например тези под статията в Дневник) за това как общината нищо не правела, и тротоарите били пълни с коли, и София не ставала за пешеходци, и нямало как да се махнат колите от тротоарите. Даже в кампанията на един кандидат-кмет преди няколко месеца имаше такова послание – лепенки „да си върнем тротоарите“ налепени из целия център. И всичко, разбира се, важи за останалите големи градове. Всъщност това са пълни глупости, които добре илюстрират навика на всички да мрънкат по принцип и заради самото мрънкане. В центъра на София, заграден от: Скобелев, Опълченска, Сливница, Евлоги Георгиев, Пенчо Славейков, почти няма улица по която да не съм вървял пеш. Почти всички са в рамките на „Синя зона“, и познайте какво – винаги съм вървял по тротоара. Защото на него няма коли. Защото за да има „Синя зона“, общината поставя колчета от двете страни на улицата, така че колите не могат да се качат на тротоара. И нямам никаква представа къде точно хората виждат паркирали коли по тротоарите в центъра. Естествено, че на места има разни дреболии, като шофьори, паркиращи пред, а не вътре в гаражите си (за това съм писал на общината, без отговор); хора, които си изкъртват колче, за да могат да се качат на тротоара, паркиращи „ъглово“ и пречещи на слизането и качването от тротоара, както и улици, чиито тротоари са по-широки, и са разделени на две – за паркиране, и за пешеходци (напр. Кракра, Шипка). Но това са малки изключения. Разбирам, че хората имат неистово желание да са недоволни от работата на общината, но точно със синята зона не са уцелили. Тя си върши работата много добре. Какво се прави с взетите пари е друга тема, но откъм

Continue reading

Излизане от преспи

Сняг и студ. Хората все пак се придвижват с коли, обаче условията усилват ефекта от лошите умения на шофьорите. Една от стандартните ситуации е излизането от паркомястото, когато наоколо има много сняг. Аз досега не съм затъвал и затова ще си позволя да дам акъл. Особено след вчера, когато на няколко пъти миришеше на изгорял съединител и гума. Всъщност, нещата не са сложни изобщо, събират се в един туит: @bozhobg Полусъединител, ако не може назад, дай леко напред (и обратното), сменяй посоката на въртене, не давай много газ 😀 — Radoslav Georgiev (@Rado_g) February 7, 2012 Основната цел е гумите да имат сцепление. Това доста зависи от колата. Ако сте със задно (BMW naпример) – кофти. Ако сте 4х4, вероятно ще имате проблем само ако сте пълен идиот (и такива има). Но за обикновените хора с предно предаване е хубаво да се мисли (всички неща са логични) имайте зимни гуми поне на двигателните колела. Защото така. тръгвайте бавно, на полусъединител, без много газ. Така, ако някоя гума започне да се върти във въздуха ще може бързо да спре да се върти веднага щом гумите започнат да се въртят напразно и да „копаят“, спрете да подавате газ. Ефектът е предимно отрицателен – допълнително заглаждате повърхността и се закопавате по-надълбоко. въртете волана – така получавате по-голяма площ, на която гумите могат да получат сцепление. напред – назад. Ако напред не става, пробвайте назад, и под друг ъгъл. После пак напред. имайте лопата – помага. Ако много заседнете, изкопавате около двигателните колела и пробвате пак (Аз нямам лопата, дано не ми се наложи) Мислех, че това са очевидни неща, обаче май не са, затова реших, да ги напиша. Понякога, разбира се, просто нямате късмет и пряспата не ви пуска. Но в повечето случаи може да се излезе, стига задкормилното устройство да е качествено.

Continue reading

ACTA и артистите

Ще разгледам ACTA от гледна точка на артистите (певци, композитори, музиканти, актьори, режисьори, и т.н.). Защото идеята е уж те да бъдат защитени от това споразумение. А и вече има достатъчно анализи на споразумението от гледна точка на свобода на словото и отвореност на интернет. Пет факта: Певците, композиторите, музикантите – трябва да получават пари за труда си. Колко – колкото реши публиката. Ако си добър и харесван – повече, ако си djordjano, например – нула. Публиката трябва да има удобство и възможност за избор. Продаването на музика/филми на твърди носители е идиотско в 21-ви век. Т.е. приемаме, че най-удобният и удачен начин за разпространение на тези продукти е интернет. Съвсем скоро в България тръгна iTunes, но в него далеч няма всички песни. И какво да правим? Отваряме някой „пиратски“ сайт и ги теглим. Не щото не бихме дали 1 евро за песен, ами защото няма къде да ги дадем. Затова всички „умни глави“ измислящи решения на проблема трябва да помислят още. Например да направят „единно европейско хранилище“ за музика – артистите качват там, слагат цена, и музиката се продава. Който не качи, значи не търси пари от интернет разпространение. По този начин може да има и малко диверсификация на пазара, че iTunes е монополист в момента. Не можем да не споменем и cloud-базираните музикални услуги, като Spotify, който не е достъпен в България, но може да се възползва от създаването на регулирано хранилище за музика. Ако дадена музика или филм не бяха безплатни (т.е. свалени от „торентите“), много хора нямаше да ги слушат/гледат. Но част от тях биха отишли на концерт, и биха гледали нов филм със същите актьори/режисьор. Как се изчислява дали „пиратстването“ на тези хора е загуба или е печалба? В предложеното по-горе „хранилище“ може всеки да има право на известен брой безплатни сваляния. По-свободното тълкуване на

Continue reading