Излизане от преспи

Сняг и студ. Хората все пак се придвижват с коли, обаче условията усилват ефекта от лошите умения на шофьорите. Една от стандартните ситуации е излизането от паркомястото, когато наоколо има много сняг. Аз досега не съм затъвал и затова ще си позволя да дам акъл. Особено след вчера, когато на няколко пъти миришеше на изгорял съединител и гума. Всъщност, нещата не са сложни изобщо, събират се в един туит: @bozhobg Полусъединител, ако не може назад, дай леко напред (и обратното), сменяй посоката на въртене, не давай много газ 😀 — Radoslav Georgiev (@Rado_g) February 7, 2012 Основната цел е гумите да имат сцепление. Това доста зависи от колата. Ако сте със задно (BMW naпример) – кофти. Ако сте 4х4, вероятно ще имате проблем само ако сте пълен идиот (и такива има). Но за обикновените хора с предно предаване е хубаво да се мисли (всички неща са логични) имайте зимни гуми поне на двигателните колела. Защото така. тръгвайте бавно, на полусъединител, без много газ. Така, ако някоя гума започне да се върти във въздуха ще може бързо да спре да се върти веднага щом гумите започнат да се въртят напразно и да „копаят“, спрете да подавате газ. Ефектът е предимно отрицателен – допълнително заглаждате повърхността и се закопавате по-надълбоко. въртете волана – така получавате по-голяма площ, на която гумите могат да получат сцепление. напред – назад. Ако напред не става, пробвайте назад, и под друг ъгъл. После пак напред. имайте лопата – помага. Ако много заседнете, изкопавате около двигателните колела и пробвате пак (Аз нямам лопата, дано не ми се наложи) Мислех, че това са очевидни неща, обаче май не са, затова реших, да ги напиша. Понякога, разбира се, просто нямате късмет и пряспата не ви пуска. Но в повечето случаи може да се излезе, стига задкормилното устройство да е качествено.

Continue reading

ACTA и артистите

Ще разгледам ACTA от гледна точка на артистите (певци, композитори, музиканти, актьори, режисьори, и т.н.). Защото идеята е уж те да бъдат защитени от това споразумение. А и вече има достатъчно анализи на споразумението от гледна точка на свобода на словото и отвореност на интернет. Пет факта: Певците, композиторите, музикантите – трябва да получават пари за труда си. Колко – колкото реши публиката. Ако си добър и харесван – повече, ако си djordjano, например – нула. Публиката трябва да има удобство и възможност за избор. Продаването на музика/филми на твърди носители е идиотско в 21-ви век. Т.е. приемаме, че най-удобният и удачен начин за разпространение на тези продукти е интернет. Съвсем скоро в България тръгна iTunes, но в него далеч няма всички песни. И какво да правим? Отваряме някой „пиратски“ сайт и ги теглим. Не щото не бихме дали 1 евро за песен, ами защото няма къде да ги дадем. Затова всички „умни глави“ измислящи решения на проблема трябва да помислят още. Например да направят „единно европейско хранилище“ за музика – артистите качват там, слагат цена, и музиката се продава. Който не качи, значи не търси пари от интернет разпространение. По този начин може да има и малко диверсификация на пазара, че iTunes е монополист в момента. Не можем да не споменем и cloud-базираните музикални услуги, като Spotify, който не е достъпен в България, но може да се възползва от създаването на регулирано хранилище за музика. Ако дадена музика или филм не бяха безплатни (т.е. свалени от „торентите“), много хора нямаше да ги слушат/гледат. Но част от тях биха отишли на концерт, и биха гледали нов филм със същите актьори/режисьор. Как се изчислява дали „пиратстването“ на тези хора е загуба или е печалба? В предложеното по-горе „хранилище“ може всеки да има право на известен брой безплатни сваляния. По-свободното тълкуване на

Continue reading

В защита на чалгата

Ще започна с disclaimer: не съм всеки петък в Биад, Син Сити или Ориент 33, нямам неистово желание да се качвам по масите и да хвърлям салфетки, не изпитвам възвишено щастие при вида на пияни девойки, играещи кючеци и крещящи „почвай ме, почвай ме“. С други думи – чалгата не е моят стил на живот. Чалгата не е и моят стил музика. Българска не слушам, а от балканските оригинали имам стотина топ-парчета, които си въртя от време на време. Преобладаващате стилове в playlist-а ми са метъл, рок и класика. Дотук с disclaimer-а. Целта му беше да не ме заклеймите като загорял чалгар, който опитва да оправдае ниските си страсти. Ще продължа с важното разграничение, което направих в предния абзац – чалгата като музика, и като култура. Въпреки, че двете са тясно свързани, има разлика. Съвсем естествено, и нерядко срещано е, човек да слуша поп-фолк (което си е евфемизъм за чалга), но да не приема следващата от това култура – силикон, перходрол, джипове, пари, бижута, салфетки и маси. Културата произлиза пряко от текста и от културата на изпълнителите. Текстът е тъп и вулгарен, клиповете са пошли и елементарни. Да, нищо ново не казвам, но културата не следва от музиката като такава, а от странични елементи. Разбира се, по-ниско интелигентната част от обществото прихваща тези елементи и възприема чалгата като своя култура. Музиката е балканска – с ориенталски елементи и инструменти. Музиката е въпрос на музикален вкус и в този регион мнозинството харесва този тип музика – те му въздейства най-силно. Да кажем, че както рапът въздейства на чернокожите, така и балканската музика ни въздейства на нас. При вас може и да не е така (или да не ви се иска), но гореспоменатите стотина хита са музика, която според мен е добра и въздействаща, поради което я слушам понякога. Тя не е

Continue reading

КАТ не си върши работата

Нищо ново няма да кажа, но тъй като МВР е под прожекторите, може поне малко да си мръднат … палката и да свършат полезна работа. Поводът да ги наплюя е, че вчера не спрях на пешеходна пътека (случва се, макар че по правило винаги спирам), на пресечката имаше ченгета, и те нищо не направиха. Ако беше изолиран случай, добре, но работя точно на голямо кръстовище с дежурен полицай, и от прозореца виждам всичко долу. Полицаят редовно не изпълнява задълженията си: не спира коли със загасени фарове – дори и само за да им каже да ги включат не глобява пешеходци пресичащи опасно булевардите не глобява шофьори, пререждащи се на светофара за ляв завой. 1-вият и 2-рият не пречат, но третият вече запушва лентата за направо. не прави нищо за коли спрени след знака „забранено паркирането и престоя“ (понякога прави забележка, понякога не) възползва се от възможността да регулира светофара основно когато НСО карат някой ‘гоуемец’. Например съм виждал неведнъж линейка да чака в задръстването. Трябва ли да подам жалба до КАТ за дисциплиниране на тези служители? Трябва, ама това няма да реши проблема. Защото всички са така и никой не им следи работата. Ако например няколко инспектори от друго звено (извън МВР – напр. ДАИ (сега ИААА), въпреки, че това вероятно не е точно задължение на тази агенция) обикалят системно (а не епизодично), и без предупреждение, и си записват, както аз, как катаджията си върши работата, и след това тоя същия катаджия го накажат по някакъв начин, може би пък следващият път ще глоби пешеходеца, който пресича бул.България или гъзара, който прережда всички за ляв завой? И може би другият път ще ме спрат и ще ме глобят за нарушението ми. И може би шофьорите ще почнат да правят по-малко простотии и ще си пречат по-малко.

Continue reading

Шисти-мисти

Дебатът „за“ и „против“ добива на шистов газ е разгорещен, събират се подписи „против“, дават се подкупи „за“ (в Полша поне – със сигурност). Медиите пишат от време на време мнение на някой специалист (преглед на The Guardian показва предимно негативно мнение по въпроса) Емоционални противници предричат тоталното загиване на региона, в който се добива газът, а защитниците твърдят, че няма никакви научи факти, сочещи към това. В общи линии обаче, и двете страни или нищо не разбират от геология, или имат някакъв интерес от дискусията. Аз също не разбирам, и затова няма да си позволя да кажа „ама то е очевидно, че като пускат химия под земята, ще отровят подпочвените води“. Защото съм слушал и чел достатъчно хора, неграмотни в областите, в които аз съм по-навътре, и не искам да влизам в тяхната роля. Хубавото е, че няма и нужда. Като всеки, който не разбира нещо конкретно, и аз ще приложа тактиката на абстракцията – ще отида едно ниво по-нагоре: геополитика и енергетика (в което също не съм специалист, но в което се толерират предположения и лични мнения): трябва ли ни шистовият газ сега? Не ни трябва. Какво ще спечелим? Диверсификация на газовите доставки. Даже не знам какъв се очаква да е договорът с Шеврон, но не бих я счел за по-добра от Газпром. И като диверсифицираме газа, ще имаме енергийна независимост? Не точно. Енергийна независимост има само Норвегия (98% ВЕЦ), останалите зависим все от нещо. Но все пак – не е ли по-добре да имаме още един източник на газ, освен Русия? Да, поради което се строи газопроводът Набуко, който трябва да е готов 2015-2017-та (според различни източници). Добивът на шистов газ надали ще започне по-рано от 2014-та (вече половин година само се говори). Какво можем да загубим? За това питайте скептиците, но освен апокалиптичните сценарии, нещото, което

Continue reading

Кой филм да гледам?

Стоите си вечер вкъщи, мързи ви да правите каквото и да било. И решавате де гледате филм. Ама кой? Няколко предложения как да изберете: Recommendation engines – сайтове, които ви препоръчват филми на база на това какво харесвате. Ето 10 такива. Jinni уж е най-добрият. AFI’s top 10 of 10 – класация на американския филмов институт в 10 различни жанра. Източник на доста добри филми. IMDB класации – там има доста класации, като най-популярната е top 250 – повечето си струват (ако не сте някой хипстър, дето не гледа мейнстрийм кино) Знаете ли кой е режисьор и сценарист на любимите ви филми? Ако проверите, може да се окаже, че някой ви е особено любим. И може да изгледате всичко негово (в IMDB пише филмографиите им). Например моите любими режисьори са Кристофър Нолан, Алфред Хичкок, и както се оказа – Дейвид Финчер статус в twitter и facebook „Кой филм да гледам?“ също върши работа. неамериканско кино – има и такова, и понякога е доста добро. Европейско, азиатско – не бива да се пропускат. Как точно да се сдобиете с филма – за хубаво или за лошо, торентите са почти единственият начин. Да, от скоро iTunes е достъпен в България, но там има доста ограничен избор.  

Continue reading

Не искам

Не искам (ария на минималиста) Не искам да мога да правя магия, не искам да бъда богат. Не искам да пия, не искам чиния, не искам да ям шоколад. Не ща да си лягам до секси мадами, не ща да съм шеф със костюм. Не искам циклами, не искам и Грами, не искам и готин парфюм. Не искам с безносия сфинкс да се снимам, не искам и нова кола. Не искам да взимам, не искам да имам, не искам – защото така!

Continue reading

Откъде да дойде промяната?

Да започнем от това, че искаме да живеем „като европейци“. Тъй като много от хората, които искат това, не знаят как живеят европейците, то значи „да живеем добре“. Но за да стане това трябва промяна (от „зле“ към „добре“) в много аспекти на ежедневието. Мнозинството хора твърдят, че тази промяна трябва да стане „във властта“ – т.е. хората, които ги управляват да променят нещата. Обаче…тези хора не могат да променят нещата, каквито и да са, които и да са. Защото дори утре на мястото на Бойко да дойде един Конрад Аденауер, съществена разлика няма да има. Хората пак ще вземат рушвети по ниските и средните етажи (и ще сме най-корумпираната държава е Европа), от другата страна хората пак ще търсят да уреждат нещата „по втория начин“, други пак ще си хвърлят боклука през терасата и ще паркират по велоалеи. Всъщност, горното твърдение не е съвсем вярно. Да, радикална промяна (такава, каквато хората очакват) не може да донесе никой. Но плавна – може. Само че лошата новина е, че това няма да е приятно. Не защото промяната ще е към лошо, а защото ще извади хората от зоната им на комфорт. Всяка една промяна ще е последвана от недоволство. Съкращаване на държавни служители? Стачки. Въвеждане на строги правила на пътя? Псуване и подкупване на катаджии, като те спрат без фарове и без ГТП. Колко хора са били доволни от въвеждането на синята зона? Колко са доволни от увеличената пенсионна възраст? Колко са доволни от това, че не трябва да вървят по велоалеи? Или че вече е нужно да могат да използват компютър за да са конкурентноспособни на пазара на труда? Да не говорим пък за разделно събиране на боклука. Нахвърлях няколко несвързани (и не непременно добри) примера, но общата картина е ясна – всяка промяна води до недоволство за хората, които

Continue reading

Трябва ли ни БАН?

Ще започна с една пародия на „След края на света“ на Васил Найденов, която написах преди време (по идея на приятел) В БАН – да се назнача. В БАН – вятър и мъгла. Член-кореспонденти, бледи асистенти, все в БАН. В БАН – никакви пари. В БАН – старчески игри. Клатят си краката, бяла е косата, с бръмбари в главата, все в БАН. В БАН – да се назнача. В БАН – моята мечта. Алкохолни пари, весели другари, може да са стари, но са във БАН. Като дим в комина, младостта отмина, вместо във чужбина прати ме в БАН.   Това е в общи линии мнението на хората за БАН. И най-вероятно това на г-н Дянков, и на целия кабинет. И определено е вярно, че в БАН има много възрастни учени, които получават пари само заради големия си стаж …. в БАН. И е вярно, че в БАН (като цяло) правенето на наука е далеч от това в Европа. Заради това подкрепям тезата, че БАН трябва да се реформира. Трябва да се промени всичко, което е на ниво от преди 30 години. Обаче много хора твърдят, че от БАН няма никаква полза, че трябва да се закрие. И че там има само лентяи, които си клатят краката и вземат парите на данъкоплатците, без да връщат нищо в хазната. Ако това е преобладаващото мнение, положението е лошо. Ще разделя проблема на две части: хората, които работят в БАН. Учените, докторантите. Какви са те? Аз познавам само умни и способни хора там. Доста от тези, които познавам (лично или задочно) стоят зад успехите на български ученици на международни олимпиади, например. От младите също познавам само много интелигентни хора, които със сигурност не ги мързи и искат да правят наука. Вероятно не всички са такива. Вероятно има лентяи или тъпи хора. Но моето впечатление

Continue reading

Общество?

„Общество“ значи просто група от хора, свързани помежду си. Но обществата се различават много в зависимост от начина, по който участват техните членове. А от това зависи колко ще са доволни членовете. Звучи абстрактно, така че ето малко конкретика: в България членовете на обществото действат без съзнание, че има и други хора. По този начин те създават много неудобства и проблеми за останалите. Например: засичат други автомобили по улиците за да се наредят пред тях; нареждат се в грешни ленти, като така запушват колите в правилните пробиват с бормашина в 7 сутринта в неделя, като така създават дискомфорт за всички, които искат да се наспят. участват в схеми с обществени поръчки, като прибират държавни пари без да вършат работа и така индиректно влошават условията за всички останали. пресичат безогледно, като не вземат предвид нервите, които ще породят у шофьорите, и опасността, която създават. паркират безогледно, без значение това дали пречи на някого да мине по улицата, да излезе от вход, от колата си, да кара колело по велоалея, или че мачка тревата, в която другите деца биха си играли. пушат на места, където непушачите очакват да няма дим. правят колони по пътищата, карайки с ниска скорост, без да сметнат за нужно да отбият и пропуснат колоната. хвърлят си боклуците по земята. хвърлят си боклука през терасата, като така правят блоковите пространства смърдящи сметища. пререждат се на опашки (напр. защото познават касиерката/някой на опашката) като така губят време на всички зад тях. режат кабели по сгради без да знаят за какво са, и без да помислят, че може да спрат работата на някого. не плащат за парно, ток на входа, и др., като така принуждават останалите да плащат техните сметки. не си пускат водата в обществени тоалетни, не ползват четка, хвърлят хартии по земята, превръщайки тоалетната в гнусно място, което никой

Continue reading