Шисти-мисти

Дебатът „за“ и „против“ добива на шистов газ е разгорещен, събират се подписи „против“, дават се подкупи „за“ (в Полша поне – със сигурност). Медиите пишат от време на време мнение на някой специалист (преглед на The Guardian показва предимно негативно мнение по въпроса) Емоционални противници предричат тоталното загиване на региона, в който се добива газът, а защитниците твърдят, че няма никакви научи факти, сочещи към това. В общи линии обаче, и двете страни или нищо не разбират от геология, или имат някакъв интерес от дискусията. Аз също не разбирам, и затова няма да си позволя да кажа „ама то е очевидно, че като пускат химия под земята, ще отровят подпочвените води“. Защото съм слушал и чел достатъчно хора, неграмотни в областите, в които аз съм по-навътре, и не искам да влизам в тяхната роля. Хубавото е, че няма и нужда. Като всеки, който не разбира нещо конкретно, и аз ще приложа тактиката на абстракцията – ще отида едно ниво по-нагоре: геополитика и енергетика (в което също не съм специалист, но в което се толерират предположения и лични мнения): трябва ли ни шистовият газ сега? Не ни трябва. Какво ще спечелим? Диверсификация на газовите доставки. Даже не знам какъв се очаква да е договорът с Шеврон, но не бих я счел за по-добра от Газпром. И като диверсифицираме газа, ще имаме енергийна независимост? Не точно. Енергийна независимост има само Норвегия (98% ВЕЦ), останалите зависим все от нещо. Но все пак – не е ли по-добре да имаме още един източник на газ, освен Русия? Да, поради което се строи газопроводът Набуко, който трябва да е готов 2015-2017-та (според различни източници). Добивът на шистов газ надали ще започне по-рано от 2014-та (вече половин година само се говори). Какво можем да загубим? За това питайте скептиците, но освен апокалиптичните сценарии, нещото, което

Continue reading

Кой филм да гледам?

Стоите си вечер вкъщи, мързи ви да правите каквото и да било. И решавате де гледате филм. Ама кой? Няколко предложения как да изберете: Recommendation engines – сайтове, които ви препоръчват филми на база на това какво харесвате. Ето 10 такива. Jinni уж е най-добрият. AFI’s top 10 of 10 – класация на американския филмов институт в 10 различни жанра. Източник на доста добри филми. IMDB класации – там има доста класации, като най-популярната е top 250 – повечето си струват (ако не сте някой хипстър, дето не гледа мейнстрийм кино) Знаете ли кой е режисьор и сценарист на любимите ви филми? Ако проверите, може да се окаже, че някой ви е особено любим. И може да изгледате всичко негово (в IMDB пише филмографиите им). Например моите любими режисьори са Кристофър Нолан, Алфред Хичкок, и както се оказа – Дейвид Финчер статус в twitter и facebook „Кой филм да гледам?“ също върши работа. неамериканско кино – има и такова, и понякога е доста добро. Европейско, азиатско – не бива да се пропускат. Как точно да се сдобиете с филма – за хубаво или за лошо, торентите са почти единственият начин. Да, от скоро iTunes е достъпен в България, но там има доста ограничен избор.  

Continue reading

Не искам

Не искам (ария на минималиста) Не искам да мога да правя магия, не искам да бъда богат. Не искам да пия, не искам чиния, не искам да ям шоколад. Не ща да си лягам до секси мадами, не ща да съм шеф със костюм. Не искам циклами, не искам и Грами, не искам и готин парфюм. Не искам с безносия сфинкс да се снимам, не искам и нова кола. Не искам да взимам, не искам да имам, не искам – защото така!

Continue reading

Откъде да дойде промяната?

Да започнем от това, че искаме да живеем „като европейци“. Тъй като много от хората, които искат това, не знаят как живеят европейците, то значи „да живеем добре“. Но за да стане това трябва промяна (от „зле“ към „добре“) в много аспекти на ежедневието. Мнозинството хора твърдят, че тази промяна трябва да стане „във властта“ – т.е. хората, които ги управляват да променят нещата. Обаче…тези хора не могат да променят нещата, каквито и да са, които и да са. Защото дори утре на мястото на Бойко да дойде един Конрад Аденауер, съществена разлика няма да има. Хората пак ще вземат рушвети по ниските и средните етажи (и ще сме най-корумпираната държава е Европа), от другата страна хората пак ще търсят да уреждат нещата „по втория начин“, други пак ще си хвърлят боклука през терасата и ще паркират по велоалеи. Всъщност, горното твърдение не е съвсем вярно. Да, радикална промяна (такава, каквато хората очакват) не може да донесе никой. Но плавна – може. Само че лошата новина е, че това няма да е приятно. Не защото промяната ще е към лошо, а защото ще извади хората от зоната им на комфорт. Всяка една промяна ще е последвана от недоволство. Съкращаване на държавни служители? Стачки. Въвеждане на строги правила на пътя? Псуване и подкупване на катаджии, като те спрат без фарове и без ГТП. Колко хора са били доволни от въвеждането на синята зона? Колко са доволни от увеличената пенсионна възраст? Колко са доволни от това, че не трябва да вървят по велоалеи? Или че вече е нужно да могат да използват компютър за да са конкурентноспособни на пазара на труда? Да не говорим пък за разделно събиране на боклука. Нахвърлях няколко несвързани (и не непременно добри) примера, но общата картина е ясна – всяка промяна води до недоволство за хората, които

Continue reading

Трябва ли ни БАН?

Ще започна с една пародия на „След края на света“ на Васил Найденов, която написах преди време (по идея на приятел) В БАН – да се назнача. В БАН – вятър и мъгла. Член-кореспонденти, бледи асистенти, все в БАН. В БАН – никакви пари. В БАН – старчески игри. Клатят си краката, бяла е косата, с бръмбари в главата, все в БАН. В БАН – да се назнача. В БАН – моята мечта. Алкохолни пари, весели другари, може да са стари, но са във БАН. Като дим в комина, младостта отмина, вместо във чужбина прати ме в БАН.   Това е в общи линии мнението на хората за БАН. И най-вероятно това на г-н Дянков, и на целия кабинет. И определено е вярно, че в БАН има много възрастни учени, които получават пари само заради големия си стаж …. в БАН. И е вярно, че в БАН (като цяло) правенето на наука е далеч от това в Европа. Заради това подкрепям тезата, че БАН трябва да се реформира. Трябва да се промени всичко, което е на ниво от преди 30 години. Обаче много хора твърдят, че от БАН няма никаква полза, че трябва да се закрие. И че там има само лентяи, които си клатят краката и вземат парите на данъкоплатците, без да връщат нищо в хазната. Ако това е преобладаващото мнение, положението е лошо. Ще разделя проблема на две части: хората, които работят в БАН. Учените, докторантите. Какви са те? Аз познавам само умни и способни хора там. Доста от тези, които познавам (лично или задочно) стоят зад успехите на български ученици на международни олимпиади, например. От младите също познавам само много интелигентни хора, които със сигурност не ги мързи и искат да правят наука. Вероятно не всички са такива. Вероятно има лентяи или тъпи хора. Но моето впечатление

Continue reading

Общество?

„Общество“ значи просто група от хора, свързани помежду си. Но обществата се различават много в зависимост от начина, по който участват техните членове. А от това зависи колко ще са доволни членовете. Звучи абстрактно, така че ето малко конкретика: в България членовете на обществото действат без съзнание, че има и други хора. По този начин те създават много неудобства и проблеми за останалите. Например: засичат други автомобили по улиците за да се наредят пред тях; нареждат се в грешни ленти, като така запушват колите в правилните пробиват с бормашина в 7 сутринта в неделя, като така създават дискомфорт за всички, които искат да се наспят. участват в схеми с обществени поръчки, като прибират държавни пари без да вършат работа и така индиректно влошават условията за всички останали. пресичат безогледно, като не вземат предвид нервите, които ще породят у шофьорите, и опасността, която създават. паркират безогледно, без значение това дали пречи на някого да мине по улицата, да излезе от вход, от колата си, да кара колело по велоалея, или че мачка тревата, в която другите деца биха си играли. пушат на места, където непушачите очакват да няма дим. правят колони по пътищата, карайки с ниска скорост, без да сметнат за нужно да отбият и пропуснат колоната. хвърлят си боклуците по земята. хвърлят си боклука през терасата, като така правят блоковите пространства смърдящи сметища. пререждат се на опашки (напр. защото познават касиерката/някой на опашката) като така губят време на всички зад тях. режат кабели по сгради без да знаят за какво са, и без да помислят, че може да спрат работата на някого. не плащат за парно, ток на входа, и др., като така принуждават останалите да плащат техните сметки. не си пускат водата в обществени тоалетни, не ползват четка, хвърлят хартии по земята, превръщайки тоалетната в гнусно място, което никой

Continue reading

Акценти

Чували сме всякакви забавни акценти, когато чужденци говорят английски. В не по-малка степен това се отнася и за всеки чужд за говорещия език. Чували ли сте как индийци говорят английски? А французи? Някои не можеш да разбереш какво казват. В това видео едно момче говори английски с всевъзможни акценти, като добре илюстрира ситуацията. Българите също имат акцент, който макар че не е толкова забавен като френския и индийския, все пак е разпознаваем (веднъж ми се случи да слушам човек да говори английски по скайп, без да знам откъде е, и бях убеден, че е българин. Беше.) Защо се получава така? Един от факторите е това, че звуковите системи на езиците не са унифицирани. Какво значи това – българското „р“ е различно от английското „р“ и различно от френското „р“. Мекият звук „л“, който индийците използват съществува в английски само пред „i“ (заб.: това не е универсално правило). Освен това в един език се случват звукови явления, които не се случват в другите езици. Например в български крайна звучна съгласна се чува като беззвучна (казваме „глат“, а не „глад“). Това не е така в много езици. Във френски ударението е на последната сричка, но това изобщо не е така в английски, само че французите трудно „бягат“ от това. Проблем ли е това? По принцип не е проблем, стига другите да те разбират. Английският отдавна е международен език, освен това е официален в куп държави, и не може да се каже как точно е правилно да се говори. Само че по-тежките акценти го правят труден за разбиране, особено за хора, чийто майчин език е английски. (говоря за английски, но както казах, тези наблюдения важат за много други случаи). Говорил съм с колега-индиец и не го разбирах дълго време. Всеки работил с французи е имал затруднения. И т.н. Но дори да ви разбират

Continue reading

Бюлетини

(по „Лили Иванова – Детелини“) Предлагат ти да пуснеш бюлетина, за който двайсет лева ти е дал и следващите четири години да караш в дупки и да газиш кал. Такава бюлетина да попълниш по съвест задължително било, но келепирът трябва да се търси, че иначе ще бъдеш все капо. Бюлетини, бюлетини, бюлетини аз ви пусках без да мисля за кого Бюлетини, бюлетини, бюлетини и без вас и с вас ще бъде все едно. Аз искам от банкнотите вълшебни една за мен да има на света. Макар да бъдем утре безнадеждни, днес съвестно ще си продам гласа. Бюлетини, бюлетини, бюлетини аз ви пусках без да мисля за кого Бюлетини, бюлетини, бюлетини и без вас и с вас ще бъде все едно.

Continue reading

Избори. Що не ги направим както трябва, а?

Тази седмица има избори. Президентски и местни. Аз ще гласувам само на втория тур обаче. Защо? Защото нямам постоянен адрес в София. И не виждам смисъл да се прибирам 2 седмици поред. Да, сигурно мога да подам нещо някъде и да ми дадат някаква бележка, но познайте дали ми се проучват процедури и дали ми се излиза в работно време да се разправям с лелки зад гишета в интериори като от „Полет над кукувиче гнездо“. От друга страна все още съм достатъчно млад за да чувствам някакво задължение да гласувам, затова реших да го направя на втория тур (какъвто според всички ще има), така че в крайна сметка гласът ми да има значение за крайния резултат (ахм, т.е. да неутрализирам един цигански глас купен с 10 лева) Обаче тази ситуация поражда няколко въпроса: защо да не мога да си гласувам откъдето си искам? Защо смисълът на моя глас е да неутрализира едни 10 лева? И защо през 2011-та се събират някакви хартийки в някакви кутии и после някакви лелки ги броят на ръка и ги вписват на едни листи, които пращат с кола при други лелки, които събират с елки и вписват в едни други листи? Естествено се сещате какво имам предвид. Компютър. Едно такова дето свети и има копчета. Огледайте се вкъщи колко електроника имате. И се огледайте в избирателната секция тази седмица. И погледнете на календара коя година пише. Да, пак започвам с моите „електронни“ мантри, но и тук това ще реши всички настоящи проблеми. Но да караме по същество. Какво е електронно гласуване? На миналите избори беше направен един отчайващо жалък опит за нещо като електронно гласуване. Процесът завършваше с разпечатване на избора на принтер и пускането му в същата кутия, заедно с другите листчета. Epic fail. За това какви са практиките по света в това отношение

Continue reading

Паркиране в големи градове (за начинаещи и не само)

Събина предложи някой да напише съвети за начинаещи за паркиране в София. Тъй като си бях позволил да напиша „Препоръки към шофьорите“, а и като човек, живеещ в центъра, сега си позволявам да напиша и това. С уточнението, че не става дума само за София, а и за Варна, Пловдив, Бургас – т.е. градовете с доста повече автомобили, отколкото е предвидено. Та, да започвам със съветите. Някои са практически, други – свързани с правилника, трети – с доброто възпитание: успоредното паркиране е абсолютно задължително. На шофьорския курс я са ви учили, я не. В youtube има примерни клипчета. Но докато не седнете в колата няма да има голяма промяна. Това се учи с опита. С две думи – спирате успоредно на колата пред мястото, давате назад с навит „навътре“ (към бордюра) волан, когато задната гума доближи бордюра, въртите волана в другата посока. Но къде точно да спрете спрямо предната кола, колко да навиете волана, кога да започнете да изправяте, зависи от колата и от това доколко познавате габаритите и. Важно е доколко назад можете да давете, без да ударите задната кола. По усет (ако познавате габаритите), с човек, който да помага, или най-лесно – с парктроник. Имайте предвид, че пакртроникът може да започне да пищи доста отрано, което е дразнещо. Докато паркират, някои хора се обръщат назад (виц: кога един перничанин прегръща жена си? Когато паркира голфа назад), но това не винаги дава по-добра представа. Съветът тук е в началото да подбирате по-големи места, и да се упражнявате при по-слаб трафик (ако паркирате 3 минути в тясна уличка с 5 коли зад вас, клаксоните отзад ще ви притеснят допълнително). С времето ще научите габаритите на колата и ще отработите маневрата, така че ще можете да паркирате на изненадващо тесни места, изненадващо лесно. След паркирането огледайте, дали изглежда добре и дали

Continue reading