През уикенда се проведе събитие в рамките на „Български манифест за Европа“ на тема „Европейски съюз за отбрана и сигурност и неговите черноморски измерения“
Тъй като не успях да присъствам, записах кратко видео, с което да обясня какво е и какво не е киберсигурност. Разбира се, 5-минутно видео няма как да обхване сложната тема, но все пак целта беше да дам базова представа.
Основната ми теза е, че киберсигурността не е просто активна отбранителна дейност – тя е набор от много мерки, които в голямата си част са пасивни – добри практики, политики за сигурност, квалифициран персонал и то както в публичния, така и в частния сектор.
Защото кибератаките не са само атаки по държавните системи (напр. изборни системи, публични регистри, уебсайтове на институции и др.) а и атаки по ключови частни компании – банки, мобилни оператори. Например преди няколко години БОРИКА имаше технически проблем, който доведе до пълно спиране на работа на банкомати и ПОС-терминали в цялата страна. И докато банкоматите не са чак толкова критична инфраструктура, то например електропреносната мрежа е. В случай, че нейни части, управлявани от софтуер, биват „ударени“, това може да значи спиране на електричеството (както предупреждава, например, Washington Post). Да не говорим за оборудване, използване в ядрената енергетика, което може да бъде увредено от вирус (като известният вирус Stuxnet, забавил значително иранската ядрена програма).
Но дори да няма реални щети, атаките могат да имат сериозен имиджов ефект. Например при атаките срещу уебсайтове на институции (вкл. ЦИК) преди няколко години реално нямаше нанесени щети – просто сайтовете не бяха достъпни. Но самият факт, че институции бяха атакувани в деня на референдума за електронно гласуване пося (или поля) семето на несигурността от технологиите в изборния процес.
И защитата от всички тези атаки изобщо не е тривиална. „Дупки“ в сигурността на най-различни системи се появяват постоянно (а понякога разбираме, че ги има чак когато някой ги използва, т.нар. 0-day exploits). Ако човек гледа няколко лекции на DefCon или CCC (хакерски конференции) му идва да изхвърли цялата си техника, да отиде в планината, да си изкопае дупка и да живее спокойно там, далеч от всички „пробити“ технологии на света. Нещата не са чак толкова страшни (най-вече защото няма практическа полза от злоупотребата с немалко от техническите уязвимости), но все пак киберзащитата е набор от много, много мерки – технологични, организационни, правни.
Но ако всичко това трябва да се обобщи – трябва да инвестираме доста повече – и като държава, и като бизнес – в информационна сигурност. И лесно и бързо решение за киберсигурността няма.
Надявам се видеото да е интересно (спецификата на осветлението ме прави да изглеждам като „хакер в мазе“, което не е търсен ефект)
Вашият коментар