Авторско право и свободен интернет

Отдавна защитата на авторското право е в привиден конфликт със свободния интернет. Законодатели неведнъж са опитвали да помогнат на правоносителите чрез налагане на технологични ограничения в интернет. Преди години това беше ACTA, която извади на протест хиляди хора в Европа.

В последната година Европейският парламент и Съветет на ЕС обсъждат нова такава мярка, като дебатите кулминираха миналата седмица в решение на правна комисия да подкрепи текстовете, които налагат изискване за филтриране на съдържание при неговото качване онлайн.

Преди време бях писал за проблемите с това и за някои практически предложения за компромис. Опити за компромис имаше от много страни, но такъв не изглежда да е постигнат. В приетото решение на правната комисия, макар и доста витиевато и трудно разбираемо, се казва именно това – доставчиците на услуги по предоставяне на съдържание (като YouTube, но дефиницията може да бъде тълкуване и доста по-широко) са длъжни да филтрират съдържанието при неговото качване като го сравняват с налична база данни от защитени от авторско право творби.

Какъв е проблемът с това? Всичко, което качваме онлайн – собствени творби, домашни изпълнения на известни творби, пародии, видеа от събития, но също така и политически коментари и видеа, изразяващи мнение по даден въпрос, ще минават през филтъра, и ако правоносителят не е посочил друго, няма изобщо да бъдат допускани за публикуване. „Алгоритмична цензура“ може би е малко пресилено, но ще има немалко случаи на именно това.

Да, в момента YouTube разполага с такава технология и тя е далеч от перфектна. Примери за свалени поради уж нарушения на авторски права има много – от комичното сваляне на записа на правителствената конференция „Данни канят“, защото за няколко секунди заместник министър пуска сцена от филма „Дами канят“, до по-сериозни проблеми, като сваляне на видеа на опозиционни партии и активисти (в Русия, в Украйна и за съжаление – у нас).

Проблемът със свободата на изразяване е най-големият, но не единственият. За платформи, различни от гигантите (като YouTube и Spotify, напр.), цената за реализиране на такава технология ще бъде твърде висока. Европейската комисия твърди, че е направила проучване… и е намерила едно комерсиално достъпно решение, чийто лиценз обаче не е ясно колко струва. Друг голям проблем за по-малките и съответно за свободния пазар е това, че правоносителските организации отказват да предоставят съдържанието си, така че да може да бъде извършено сравнение. Т.е. доставчикът на услугата има задължение да взема мерки за сваляне, но няма възможност да го направи.

А като така или иначе в момента такива алгоритми има, какъв е проблемът на новата директива? Проблемът е, че обръща режимът на отговорност. До момента, съгласно директивата за електронна търговия, доставчиците на услуги нямаха отговорност да правят нищо със защитено от авторско право съдържание до момента, в който не получат искане от правоносителя. С новата директива задължението е априори – ако не филтрираш съдържание, не спазваш закона. Това, разбира се, ще доведе до по-консервативни алгоритми, по-агресивно филтриране, „за всеки случай“.

Давам пример с YouTube, но това ще важи за текст, снимки, и др. А там проблемите ще са най-разнообразни. Например има риск т.нар. memes да не могат да бъдат качвани изобщо, тъй като нарушават нечие авторско право. Наскоро четох статия как Фолксваген е поискал сваляне на рисунки на бръмбари, защото нарушавали правата на „Volkswagen Beetle“ (тук не става въпрос точно за авторско право, но все пак е в полето на интелектуалната собственост и примерът е доста показателен). Несъвършени алгоритми, невнимателни юридически отдели, злонамерен конкуренти или репресивни държавни органи – причините за неправомерно сваляне на съдържание са много. И понякога жертви са именно авторите – има редица примери на свалено авторско съдържание, защото алгоритъмът е решил, че то е нечие (напр. при използване на бийтове, за които можеш да си платиш и да включиш в твое произведение – първият, използвал даден бийт може да сваля произведенията на всички останали).

И всичко това тръгва от грешното допускане, че творците не искат създаденото от тях да се гледа/слуша. Защо някой би въвел такъв строг режим на автоматично сваляне, при положение че (по данни на YouTube) в 98% от случаите на засечено авторско съдържание, правоносителите са избирали опцията „монетизирай“, т.е. да вземат пари от показаната реклама при гледане а това съдържание. Фокусът на такова законодателство би следвало да бъде именно такъв – как съдържанието да се монетизира. В много редки случаи някой изобщо има интерес то да не бъде гледано (напр. ако изтече преди премиера/представяне). Ако вместо да мисли как да решава несъществуващи проблеми, законодателят (в случая – Европейската комисия) беше опитал да даде механизми за получаване на справедливо възнаграждение, нямаше да имаме спор. И да, текстът на директивата предвижда лицензионни споразумения, с които се уреждат отчисленията, но алтернативите не трябва да са „лицензионни споразумения или сваляне“. Има много други опции, от които биха спечелили и авторите, и интернет-потребителите.

Има и доста други технологични опции – придържане към сегашния режим на сваляне след известия от страна на правоносителя, но по по-автоматизиран начин и то такъв, който нито натоварва платформите и уебсайтовете, нито работи като „филтър“. Сегашните текстовете, за съжаление, ще циментират големите доставчици като Google (защото никой друг няма да може да поеме риска от дела затова, че не е сложил достатъчно агресивни филтри)

Член 13 не е единствената глупост в текста на директивата. Член 11, т.нар. „такса линк“ е друго гениално творение, с което уж да се защитят медиите, които произвеждат съдържание. Грубо казано, всеки, на чийто сайт се споделя линк и откъс от дадена новина, ще дължи такса на медията, към чийто сайт води. Би било нарушение ако споделя новина във Facebook и копирам два-три абзаца от нея. Съответно Facebook ще трябва да ми блокира публикацията.

И тук стигаме до фундаменталния проблем с тези предложения, а и с редица други (като напр. известието за ползване на бисквитки) – когато липсват технически грамотни хора във формулирането на политики, свързани с дигиталния свят, тези политики са лоши. В случая с директивата за авторското право лобистите на правоносителските организации (основно френски и немски) са превзели съзнанието на еврокомисарите и евродепутатите и там вече няма място за технологична адекватност. А ако имаше такава, можеше да се достигне до доста по-умни компромиси и в двата случая. Техническата грамотност на евродепутатите, подкрепили предложенията, мога да обобщя с туит на френския евродепутат Жан Мари Кавада, който нарече интернет „дигитална джунгла“.

Това не е краят на интернет, разбира се. Но такива необмислени и късогледи стъпки не помагат на никого. Гласуването в правната комисия не е и краят на дебатите. Следват много, много стъпки – комисията предлага парламентът да приеме мандат за преговори по директивата, така че да отиде на среща със Съвета и с Европейската комисия (триалог) и да се уточнят финалните текстове. Съветът, в същото време (който ще председателстваме още 5 дни), трябва да излезе със своя версия. За съжаление в нашето председателство не се случи кой знае какво по тази тема, така че Австрийското председателство ще води този процес. Европейската комисия също има роля, в лицето на Мария Габриел. Тя, за съжаление, следва оставеното от Йотингер, който често е бил в ролята на проводник на интересите на немски корпорации и организации.

В предстоящата неяснота можем да питаме нашите евродепутати как ще гласуват, да поискаме от нашия еврокомисар да подходи адекватно към бъдещ компромис, и да поискаме от нашите представители в Съвета на ЕС (в случая – министъра на културата) да не допускат интернет да бъде „счупен“ по такъв начин.

Моето лично мнение е, че тези текстове трябва да отпаднат изцяло и да бъдат започнати наново от следващата Европейска комисия, тъй като не изглежда да смислено решение на хоризонта – всички са се окопали в позициите и сме в хипотеза на „фалшива дилема“ – уж трябва да избираме между правата на творците и свободата на интернет. А това не е така – можем да имаме и двете, стига да има по-информирана дискусия и по-малко технически неграмотни лобисти.

7 коментара

  1. Ами то глоебализацията натам води.
    Не е нормално авторските права да се вечни

  2. Хубав коментар, подкрепям като цяло позицията, но на места е едностранчив и не показва съвсем реалността, което би дискредитира усилията в тази посока .
    Например: зам – министър няма право да ползва кадри от филм за някакво си събитие, колкото и секунди да са, без разрешение на авторите, пък и да го снимат и качват в медия….и че филтърът го е свалил не е толкова куриозно.
    Второ, цитирам: „голям проблем е, че правоносителските организации отказват да предоставят съдържанието си“. Това просто не е вярно, защото тези организации не разполагат със съдържанието. Те управляват само правата, но не разполагат със самите произведения, музикални, аудио-визуални и др. файлове, метаданни и т.н., които следва да се наливат в базите. С тях разполагат агрегаторите (обяснявам по-долу) и продуцентите.
    Трето и най-важно: темата за монетизизирането не седи точно така и не забраната за ползване пречи на творците да си събират възнагражденията. Всъщност проблемът с Ютуб е следният. Платформата плаща само за права, които са в съдържание, качено от специални агрегатори и само то се монетизира. За целия останал user-generated content, твърдят че не отговарят и не дължат за права и така реално масово се нарушават права. Ако аз кача мое си клипче с твоя музика, ти никога няма да вземеш пари от това, а само аз мога да генерирам трафик като канал и да изкарам пари от реклама, с което ще те ощетя теб. Това важи и за маки платфроми, които си имат бизнес модел базиран на подобно ползване на user-generated content. изкарват пари без да се заплащат права. Така че не е толкова просто и затова трябва да се търси баланс и компромис, както правилно се отбелязва в статията.
    Пак повтарям, казвам всичко това с най-добри намерения и с цел да се познава цялата палитра на проблемите и процесите, за да може по-успешно да се парират явления, които могат да доведат до цензура и нарушаване на гражданските ни права.

  3. Мерси, полезен коментар.

    За няколко секундни откъси мисля, че имаше изключени в ЗАПСП, но този въпрос няма отношение към цялата тема наистина.

    Относно предоставянето – да, съгласен съм, че ОКУП-ите нямат произведенията. Което прави цялата задача с филтрирането още по-сложна, защото няма 1-2-3 места, откъдето да се набави това съдържание. Описанието ми беше съзнателно опростено, но приемам, че това е важен детайл.

    А именно посочения проблем с това, че авторите не могат да си видят парите трябва да е на първо място. Ако директивата осигури механизъм платформите да предоставят на всички възможността за монетизиране, тогава всички ще са щастливи. Вместо това обаче тя се опитва да реши проблема по странен и не особено адекватен начин.

    Далеч не съм фен на Google и съм сигурен, че не си дават много зор, особено с независими творци. Целта на такова законодателство е да уреди това, но вместо това резултатът е … нищо общо 🙁

  4. Издателите в Германия и Франция бяха жестоко ограбени от Google и Facebook, които постепенно ги направиха прости доставчици на новини наравно с всеки блог, сайт за сензации и дори фалшификации. Сега са се добрали да мъстят, обаче действително го правят много криво и реално вместо да намалят влиянието на големите посредници като Facebook и Google, те им дават още повече хляб в ръцете. Много късогледи и тъпи ходове – като на Google им кажат „плащайте за заглавието от Der Spigel“, единствено ще получат че няма да има линк към тях, а потребителят ще получи в замяна „безплатната“ пропаганда на политически финансирани „медии“ както и clickbait.

  5. Това със секундите е мит, няма го в закона. Можеш да ползваш малка част от произведение за научен анализ, статия и т.н., но това е друго.
    Иначе. Целта на филтрите е не да свалят съдържание (в тубата не го правят), а да го разпознават. Ако аз като потребител кача клип с песен на Куин, филтърът разпознава и не сваля клипа, а при съгласие на правоносителите, само те предупреждава, че ще го монетизира, но ти няма да получиш пари. Всеки може да опита да качи нещо популярно и ще види какво съобщение получава. Ако си съгласен, нещата си остават така. Аз съм си качил клипа, при реклама Куин си взимат парите и всичко е наред. Но филтърът е този, който разпознава, че това парче е на Куин, кои са му авторите и знае към кой агрегатор да праща пари от рекламата. Т.е. не е важно само да се дават едни пари, но е много важно да се знае на кого точно се дават – ползване – плащане на конкретните правоносители. По тази причина даже не е коректно да се наричат точно филтри, а по скоро технологии за разпознаване на съдържание, защото те не свалят съдържание, а помагат за монетизиране. Ако няма филтри, целият ugc остава в пълна каша и непокрит и авторите няма как да си вземат парите. Първият пример е с Y-tube, вторият с V-box. Иначе не е толкова трудно да се предостави съдържанието. Например, има си и български агрегатори, продуцентът се свързва с тях, дава материала, те го качват в тубата и всичко си е ок. Shazam, примерно, имат над 11 млн. аудио-отпечатъка (fingerprints) на музикални произведения и базата непрекъснато расте. Предполагам че в тубата са и повече. Другата страна на нещата е т.нар. правило Safe Harbor, при което доставчикът на интернет услуги не е отговорен за съдържанието. (по Директивата от 2000г.) Проблемът е, че правилото е въведено преди да се появят платфромите като тубата и има за цел да облекчи работата на доставчици на интернет услуга, които само хостват или доставят връзка с нета. Но грижата идва от термина „доставчик на интернет услуга“, за което се опитват и платформите да се пишат и от там следват проблеми. Не е редно стандартен доставчик на интернет да го държиш отговорен за съдържание и тук има опасност от цензура и нелепици, но не е ок и платформа, която изкарва милиони, милиарди от съдържание да твърди, че е просто доставчик на интернет услуга и няма нищо общо със съдържанието, върху което рекламира обаче. Така например платформи като Spotifay, Deezer, Apple music сключват договори за лиценз за уреждане на правата, а такива като Тубата и Гоогле (в определени случаи) и редица по-малки искат да избягат от отговорност в частта с ugc. Т.е. има неравнопоставеност и между самите ползватели, големи технологични гиганти. И директивата се опитва да реши точно този проблем в този контекст, но не се е получило баш. Та, пак повтарям, важен е балансът и технологично развитие на т.нар. филтри и смятам, че сегашните промени не са съвсем премислени. Аз лично разчитам на техничари като теб, които са и политически активни, да следят отблизо процесите и да съдействат, както и правиш, за което те поздравявам.

  6. Becy, оказа се, че не са били точно ограбени издателите, просто им намаляват рекламите по принцип, защото рекламодателите мигрират. Всъщност логиката е, че търсачките им генерират трафик към страниците и би трябвало да са полезни. И опитът в Германия го доказа. Точно там Гугъл спря да им показва линковете и уникалните посещения се сринаха, а от там и рекламните приходи и издателите позволиха на Гугъл все пак безплатно да вади линкове. Освен това, издателите имат (управляват) имуществените авторски права така или иначе, а сега пак им ги дават, което е малка каша. А и практически както е замислена промяната ще ползва само големите издатели, а малките ще ощети като канали за достигане на читателите до изданията им. Та, ако за чл. 13 съм на кантар, чл. 11 го смятам за пълна греда…

  7. Да, ок, в закон няма секунди, а дали не попада в обхвата на чл. 24, ал. 1, т.6 е извън обхвата на тази дискусия. Но и да беше, алгоритъмът не може да реши това еднолично. Още повече, че изключенията и ограниченията се различават в държавите членки, а алгоритъмът е един.

    А ако целта на филтрите беше да маркира съдържанието като авторско и да може да се монетизира, аз бих бил за. Но текстът на чл. 13 изрично казва „prevent the availability“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *