Ще има ли електронно гласуване?

Пак сме на темата електронно гласуване – този път, защото Държавна агенция „Електронно управление“ пусна за обществено обсъждане техническата спецификация за бъдещата система.

Няма за пореден път да влизам в детайли защо и как може да работи и да е сигурно. Да приемем, че може и да видим какви са стъпките (досега и оттук нататък):

• Референдум – гласувахме „за“
• Решение на Народното събрание дали да признае референдума – призна го
• Законодателни промени – в работна група в НС работихме по измененията в Изборния кодекс, той беше приет и предвижда 2019-та да се гласува електронно на европейските избори
• Вкарване на проекта като приоритетен в стратегически документ (пътна карта) и осигуряване на финансиране – това го направихме 2016-та, няколко месеца след приемането на измененията в Изборния кодекс. Финансиранетоп е по оперативна програма „Добро управление“
• Разписване на проекта, одобряването му управляващия орган на оперативната програма и пускане на първа обществена поръчка – случи се в първата половина на 2017-та
• Извършване на анализ на добрите практики по света – стана във втората половина на 2017-та и завърши с представяне на резултатите в началото на декември
• Пускане на поръчка и избор на изпълнител за написване на техническото задание на база на анализа – беше завършено в края на 2017-та или началото на 2018-та
• Изготвяне на техническо задание и приемането му от ЦИК и ДАЕУ – това отне 6-7 месеца, като доколкото ми е известно самото задание е било готово доста бързо
• Обществено обсъждане на заданието – юли-август 2018-та
• Обявяване на обществена поръчка и избор на изпълнител – надявам се до края на годината
• Разработка (или доработка на съществуващо решение) и внедряване – поне 6 месеца
• Експериментални гласувания – трябва да са поне 3
• Действително гласуване

Виждаме, че натрупаното изоставане е доста – то е най-вече в периода 2017-2018, в който липсва ясна политическа визия и воля, че това трябва да се случи.

Вчера обсъждахме с двама членове на ЦИК в Bulgaria on Air именно това – дали за евроизборите ще има някаква готовност. От ЦИК са на мнение, че без национална схема за електронна идентификация електронно гласуване не може да има. Както неведнъж съм казвал – това не е точно така, в най-добрия случай е спорно. На една конференция и аз (като съавтор на текстовете) и Петър Славов (вносител и съавтор) уточнихме, че текстовете са написани както са именно за да не ограничават средствата за идентификация. Квалифицираният електронен подпис е напълно валидно средство.

В средносрочен и дългосрочен план, разбира се, националната схема за електронна идентификация (по известно като „чип в личните карти“, макар всъщност да е повече от това) е задължителна за постигане на масовост и достъпност, особено за българи в чужбина. Но за целите на експертиментите, а дори и на първите гласувания, квалифицираният електронен подпис е съвсем подходящо средство. Да, струва пари, но електронното гласуване е само още един канал за гласуване – ако няматате електронен подпис и не искате да си купувате само заради гласуването (60-тина лева е за три години), хартията винаги ще бъде там. Т.е. нма дискриминационен фактор.

Електронната идентифиакция пък се бави, защото изглежда в МВР личните карти са „горещ картоф“ и вземането на решение да се обяви поръчка не е лесно. През април това щеше да стане „всеки момент“. Но хубавите неща отнемат време (и бързата работа – срам за майстора).

Също така е вярно, че за да има електронно гласуване, трябва парламентът да измени изборният кодекс (след отчитане на проведените експертименти), за да направи електронното гласуване обвързващо. Но е важно да отбележим, че за да се изгради системата за електронно гласуване няма нужда да се чака електронната идентификация. Системата може да се свърже с един модул (еАвт) в Държавна агенция „Електронно управление“, който оперира по същите стандартни протоколи, по които е предвидено да оперира както нашата електронна идентификация, така и трансграничната такава, така че граждани на ЕС да могат да позлват наши електронни услуги с техния местен електронен идентификатор.

Това би позволило, при желание, на евроизборите да се гласува експериментално с електронни подписи. (И не, няма да гласуваме с банкова карта, както бяха писали някои медии – банковата карта, макар да има подходящ за целта чип, не е предвидена за нищо друго, освен за потвърждаване на идентификацията, т.е. за т.нар. „втори фактор“).

А за да отговоря на въпроса в заглавието в духа на „Улицата“ – „ще има, ама друг път“. За евроизборите няма да могат да бъдат спазени сроковете. За местните – само при много силно политическо желание за това. А не трябва да забравяме, че технологията трябва да се тества. Защото опитът на други държави (като напр. Норвегия) показва, че малки и тривиални грешки обръщат каруцата и рушат доверието.

През 2019-та политическата класа ще опита да си измие ръцете с ЦИК. Но реалността е, че ЦИК е само изпълнител. А за последните две години никой в законодателната власт и политическия „елит“ не е направил стъпка към това да има електронно гласуване. Мълчанието по темата и оставянето ѝ по течението на административните процедури е това, което ще доведе до забавянето. Защото ако имаше политическо желание, нямаше да се чака по 6-7 (или в случая с електронната идентификация – 12-13) месеца в чудене „да напишем ли тоя проект“ и „да пуснем ли тая поръчка“.

Все пак, да завършва с оптимизъм – електронно гласуване ще има. Системата, която се изгради, ще може да се използва при първото проявления на митичната политическа воля. И без възможност за оправдания „ама то е много дълъг процес“.