Преди десетина дни се състоя технологичното събитие „Бъдещето е тук!“. То беше организирано от Да, България, но освен зеленото „Да“, друга тясна партийност трудно можеше да се намери в 4-те презентации. По-скоро идеята беше да се фокусираме върху това как технологиите могат да ни помогнат да просперираме, „да се изтеглим за косата“, да наваксаме изоставането си като държава и какви политики и инициативи биха имали смисъл в бързо променящия се свят.
Ако това звучи като клише, или като префърцунено интелектуално забавление тип „вижте ни колко сме технологични“ – не, целта беше друга – технологията никога не е самоцел и колкото и да ми харесва да си „играя“ с технологиите, те придобиват смисъл само когато решават проблеми.
Затова и презентацията, която направихме заедно с Калина Цонева беше фокусирана върху това как и защо да използваме данни, за правене на политики. И под политики имам предвид „решения на проблеми“, „откриване на проблеми, които не сме осъзнавали че съществуват“ и „отключване на нови възможности“.
Данните (в т.ч. отворените данни) сами по себе си не дават отговори. Но в комбинация с експертно познание и умения за анализ, могат да помогнат за решаването на редица проблеми – от неефективно харчене на пари, през ниско качество на въздуха, до високата смъртност при катастрофи. За целта обаче трябва да бъде осъзната важността на това решения да се вземат на база на данни, а не на гледане в тавана или на „една жена на пазара каза“.
Надявам се да сме подбрали подходящи примери, а сравнително абстрактната презентация все пак да може да се използва като отправна точка за правене на политики, основани да данни…в някакво средно бъдеще, поне.
Вашият коментар