Бях поканен на TEDxVarna през есента и реших да превърна тази публикация за гражданската активност като инвестиция в презентация/лекция/talk (коя е най-подходящата дума?).
Със сигурност форматът на TEDx е нещо, с което не съм свикнал – обикновено лекциите ми са по 40 минути и са технологични, т.е. пълни с недостъпни за широката публика детайли. Целта на TEDx обаче е различна – да се представи сбито информация по достъпен начин, а ако е мотивираща – още по-добре.
С две думи тезата ми е, че гражданската активност никога не е „на вятъра“ и трябва да я разглеждаме като инвестиция, а не като нещо, което трябва да правим само защото институциите не си вършат работата.
Защо гражданската активност е ниска? Според Вас, защото е едва втората част на инвестирането, където първата е плащането на данъци. Според мен, защото е третата част: след като платим с данъци за некачествена държавна услуга (напр. образование), ние плащаме втори път (както с пари,така и с време) за същата услуга (частни уроци) и едва тогава можем да мислим за „инвестиране“ минималните остатъчни ресурси в гражданска активност (подобряване на държавното образование).
Във философията за двойното или тройното инвестиране в едно и също виждам следния проблем. „Който плаща лошо, той плаща два пъти“, казват юристите. Дали не е вярно и обратното: „Който плаща два/три пъти, той плаща лошо“?