Уличка в дъжда

Отдавна не съм публикувал поезия, но ето нещо малко, за разнообразие:

Уличка в дъжда.
Малка и невзрачна
Уличка със своя собствен чар.
Шумен е града.
Тихо хора плачат,
будни насред дневния кошмар.

Хора във дъжда.
Малки и невзрачни.
Хорица със своя собствен страх.
Щъкат из града
С погледи прозрачни.
С бъдеще обгърнато от прах.

Сенки, тишина.
Гняв и отвращение.
Парещи несигурностни страсти.
Хора в тъмнина
търсят упоение
с жажда за неслучило се щастие.