Posts tagged технологии

За технологиите и регулациите

2

Регулациите са нещо, което държавата налага на бизнеса, за да не нарушава той някаква по-голяма картинка – околна среда, конкуренция, права на потребителите, права на работниците, единен пазар и т.н.

Дали наличието на регулации по принцип е добро или лошо, няма да обсъждам сега. Ще приемем, че регулации има и ще има още дълго време, поне в Европа. И според мен това е добре. Разбира се, трябва да се регулират само неща, които има смисъл, и прилагането на регулациите трябва да е качествено, защото в противен случай повечето регулации генерират корупция. В този смисъл, без технологиите, повечето регулации са може би лоши.

Затова, в презентацията си на среща, организиране от Института за пазарна икономика на тема „Технологии и регулации“, опитах да поразсъждавам как технологиите могат да подобрят процеса на създаване и прилагане на регулации.

Технологиите могат да направят регулациите по-предсказуеми, по-лесни и справедливи за прилагане, по-обосновани и изобщо по-полезни. Например, използвайки (отворени) данни, можем да предположим дали дадена регулация е постигнала търсения ефект или не. И съответно дали да отпадне или дали изобщо да бъде въведена. Във Великобритания, например, имат процедура по оценка на въздействието на дадена регулация (включително на база на данни) и правила за отпадане на регулации при въвеждане на нови (ние също въведохме нещо такова). Но преди да си кажем „Аха! Те затова излизат от ЕС“ – Юнкер намалява законодателната дейност на ЕК, а британските експерти „дават акъл“ в Брюксел по темата, така че регулации да се въвеждат по-разумно (т.нар „Better regulation agenda“).

Ако пък имаме регистрационните режими, които държавата налага, заедно с правните им основания, можем да имаме автоматична оценка на въздействието на всяка нова регулация, а и лесен начин за едни бизнес да разбере кои регулации се отнасят за него, изцяло автоматично (нещо, което е залегнало под една или друга форма в проектите, които предвиждаме за следващите години).

А примерът с Убер (чийто представител също беше на срещата) в Естония, където данъчната администрация създава приложение, с което шофьорите автоматично декларират доходите си от Убер, е добра илюстрация как вместо регулацията да бъде „забраняваме Убер“, тя може да бъде „използваме технологиите, за да позволим спазването на съществуващите регулации“. А какво различава Убер от такситата? Че такситата разчитат на „репутация, гарантирана от държавата“ – т.е. ако има номер от общината, значи си годен за таксиметрови услуги. Само че вече има други, по-адекватни системи за репутация, и държавата може да се възползва от тях – като ги припознае и/или регулира дори – „ако системата ви за репутация и за проверка на надеждността включва X, Y и Z, то ние сме окей да не определяме кои шофьори са годни и добри и кои – не“.

Дали технологиите ще направят регулациите излишни – по-скоро не, защото причината за съществуването на регулации не са средствата за реализация на даден бизнес, а резултатите от тяхното прилагане. Но със сигурност технологиите могат да направят регулациите обосновани, гъвкави и удобни за бизнеса.

Share Button

Пак startup-че (в търсене на early adopters)

2

Предишният ми проект не стана (автобусни билети онлайн в България), но това значеше единствено, че ще трябва да направя нещо друго. Този път не е B2B, и не е само за България.

Welshare (http://welshare.com), който от днес е във „field trial“, е… „sharing platform“. Но като съм почнал с маркетинговите имена, със същия успех може да се определи като social network, microblogging service, social dashboard.

Защо го направих, при положение, че „social“ пазарът е доста наситен? Както пишат 37signals в тяхната книга „Getting real“ – „Build software for yourself“. Нито един от продуктите на пазара не ми харесваше достатъчно. Ползвам twitter и facebook, и пробвах куп други – identi.ca, postling, hootsuite, tweetdeck, friendfeed, favit – всички са добри, и всички се развиват (и започват да приличат един на друг) но нещо им липсваше, поне от моя гледна точка. Затова формулирах няколко основни концепции, надрасках един лист от двете страни, и записах код. Техническите подробности съм описал тук.

 

Не, не съм направил нищо необикновено или революционно. Но в момента го използвам и ми е удобно. Не искам да превръщам този пост в press release (такъв има тук), но искам да обясня защо поне на мен са ми нужни някои от нещата в welshare:

 

  • унифициран „like“ бутон. Facebook бяха тръгнали добре, но в момента, ако like-неш (харесаш) нечий статус, това, че си го харесал не се показва на приятелите ти (понякога се показва, ама кой знае кога и защо). Т.е. ако искаш да харесаш нещо и приятелите ти да разберат, трбва да го share-неш (друг бутон). Ама този бутон е активен само за линкове. Е, вече е достатъчно объркано. Retweet е горе-долу нещо такова. Агрегаторите (като hootsuite, favit, и тн.) предлагат съответния за всеки сайт бутон. Даже някъде имаше 3 бутона. И да се чудиш кой да натиснеш. Съгласен съм, че унифицирането на функционалности с различен нюанс също е объркващо, но на мен ми харесва повече.
  • Търсене – нито twitter, нито facebook имат свястно търсене. Ясно е, че имат огромни обеми от данни и това търсене изобщо не се реализира лесно, но .. трябва. Затова welshare има възможност за търсене в целия сайт, в собствения stream или в собствените съобщения.
  • followers and friends – има хора, които искаш да следваш без да са ти приятели. Има съдържание, което искаш само приятелите ти да виждат, но не и непознатите. Има случаи в които искаш точно обратното – най-близките ти приятели да не виждат какво пишеш в социалните мрежи, за има после за какво да си говорите като седнете на бира. Затова welshare има разграничение м/у followers и friends. Т.е. комбинира двата модела. Това също не е революционно, дори преди няколко месец Mashable писаха в една статия предложение към facebook да добавят follow.
  • social reputation – много услуги се опитват да измерят т.нар. социална репутация. klout, score.ly и др. Твърди се (в множество статии и интервюта по темата), че механичното броене на последователи, приятели, харесани статуси и тн. не е показателно. Е, аз не смятам така. Не е показателно за това доколко може да се разчита на даден човек/бранд, но е показателно кой е по-харесван. Затова в welshare всеки потребител има репутация – базирана на броя Like-ове на негови съобщения. Механично броене, да видим дали ще са нужни корекции в тази „формула“.
  • известия – ужасното на twitter е, че за да разбереш, че някой ти е отговорил или retweet-нал, трябва да ходиш по разни менюта. Клиенти като hootsuite и tweetdeck решават донякъде този проблем, като ги показват в отделна колона. Само че през по-голяма част от времето тази колона не съдържа интересна информация (защото няма нови събития). Тук facebook са се справили най-добре, и затова в welshare нотификациите (известията) се показват с червена цифричка.
  • beyond aggregation – агрегаторите (т.е. услугите, в които потребителят събира профилите от различни социални мрежи) правят само това. Не всички препращат съобщенията, не всички използват тези съобщения за обогатяване на собственото съдържание. С Welshare натискането на „like“ на съобщение от туитър го праща и във facebook (ако искате), и във welshare. Преди ползвах разни facebook application-и, които ми събираха tweet-овете, но те или спираха да работят (напр. официалния app на twitter за faceboook), или не показваха retweet-ове. А всъност агрегирането на тези две социални мрежи е необходимо, защото иначе кой човек ще тръгне да се регистрира в yet-another-social network? Аз не бих.

 

В момента се търсят early adopters. Ако ви е интересно какво представлява welshare – регистрирайте се, и пробвайте. Бета е (даже пред-бета), така че бъгчета неизменно ще има. Но много полезно нещо ще бъде обратната връзка. Например „пич, направил си една боза, дето само ти ще си ползваш“. Или „Да, има хляб, ама трябва да изчистиш това и това“. (Или „с тоя дизайн от края на миналия век къде си тръгнал“ – само че на мен web 2.0 дизайните започнаха да ми стават скучни и еднообразни, но това е друга тема).

 

А бизнес модел? Има време за това. Опциите не са много – freemium и ad-supported. Но първо трябва да има мнооого потребители за да има смисъл от това. Т.е. засега само инвестирам (дотук време, а оттук нататък и пари). А инвеститор? Пак ще цитирам 37signals – „Fund yourself“. Поне засега.

 

Share Button

Безопасно използване на компютър и интернет. Без антивирусна.

3

Нямам антивирусна на компютъра си (лаптоп) от 3 години. И нямам проблеми с вируси. Ако ползвах Linux или Mac това нямаше да е постижение. Но ползвам Windows XP SP2. И го ползвам почти постоянно.

Няма магическа програма, която ме спасява от вируси. Няма и магическа рецепта, която да ме предпази 100%. Обаче определено поведение в „компютърния свят“ може да ни спести много главоболия:

  • Firefox с NoScript. NoScript е add-on, който блокира всякакво активно съдържание (скриптове, флашове) по подразбиране, и дава възможност за добавяне на сайтове в списък с изключения (whitelist). Концепцията е точно обратната на тази на антивирусните програми. Те имат „черен списък“ с неща/вируси, за които се знае, че са вредни. Обаче „лошите хора“ винаги са една крачка пред антивирусните. Затова NoScript използва друга теза – всичко е вредно. Освен ако човек изрично не потвърди, че на даден сайт може да се има доверие. Първоначално това е малко дразнещо за използване – доста сайтове не работят, и трябва изрично да се цъка долу-дясно за да заработят. Но след 1-вите няколко дни всички сайтове, които ползвате по-често (facebook, twitter, gmail, youtube, vbox) ще бъдат в „белия списък“. Но за всичко, което отваряте ще сте сигурни, че не може да ви зарази (това работи и за едни масово посещавани сайтове за нещо дето започва с ‘п’ и завършва на ‘орно’). Още един плюс е, че това блокира флаш-реклами.
  • Никакви кракове и генератори на серийни номера. Повечето хора са посещавали сайтове за кракове и серийни номера на платени програми. Те са пълни с вируси. Дори NoScript да ни предпази от заразяване от самия сайт, то като дръпнем crack/serial generator, със сигурност сме заразени. От друга страна почти няма програми, които да нямат „достатъчно добри“ open-source еквиваленти. Аз ползвам OpenOffice, GIMP, VLC. Не са толкова добри, колкто платените, но вършат добра работа. Т.е. когато търсите някакъв софтуер, потърсете и оpensource еквивалента му. (Забавен парадокс е, че краковете за анти-вирусните програми имат вируси)
  • Firewall. Както казах, нямам антивирусна. Но имам Firewall. Windows firewall. Той е прост, но работи – блокира входящия трафик към компютъра. Във всяка една мрежа има множество заразени компютри, които пробват да експлоатират незащитени компютри в същата мрежа, и да ги заразят. Пуснете си Windows Firewall-а. (Може да потърсите и някой open source)
  • Флашки и CD-та „с особено мнение“. След като сме си изградили „бял списък“ съв сайтове и с програми, така можем да си направим и бял списък с хора, чиито флашки е малко вероятно да съдържат вируси. (CD-тата не ги споменавам, защото вече не са модерни). Ако някой човек, който ви се е оплаквал, че компютърът му „май е заразен“ или „работи много странно“ ви даде флашка – не. Ако някой съвсем непознат ви даде флашка – също не. „Не ми работи USB-порта“. Или „парти ми го по email“.
  • Gmail (или друга ‘сигурна поща’). Вие може да нямате антивирусна, но Gmail има. И проверява всеки прикачен файл. Затова е по-безопасно някой да ви прати файл по пощата, отколкото да ви го даде на флашка. Но не разчитайте на това. То е просто страничен ефект. Например онлайн антивирусните може да не проверяват големи файлове.

В крайна сметка, ще попитате, защо да не ползваме антивирусни?

  • много от тях са платени
  • дразенщи са – скачат разни прозореци за update-и, или за реклами (на безплатните)
  • заемат системни ресурси (памет, процесор)
  • ограничават неща, които по принцип не искате да са ограничени. Всяка е със собствено мнение какво не бива да се прави на компютъра (и с няколкото антивирусни, които съм имал досега (на служебни компютри предимно), то не е съвпаднало с моето)
  • не гарантират нищо, и кара потребителя погрешно да си мисли, че е защитен.

Затова – по-безопасно поведение, и по-малко безсмислени програми (но ако не ви пречи може да си оставите антивирусната)

П.П. За по-големите geek-ове има и още една опция, с която могат да си инсталират кракове, генератори на серийни номера, и тн. – виртуализация. Тази година бях жури на олимпиадата по информационни технологии, и нямах избор – трябваше да си инсталирам на компютъра всички проекти, предадени от учениците на CD-та. Сложих си един VirtualBox и на него инсталирах всичко. Т.е. той ми стана машината, която мога спокойно да заразявам, и след това да изтрия.

Share Button

Автобусни билети по интернет в България? (история за един пропаднал startup)

11

Може би много пъти, когато е трябвало да пътувате за някъде, сте искали да си купите билета за автобус по интернет, за да не ходите в задръстванията до автогарата, но в същия момент да сте сигурни, че ще има свободни места. Преди година и половина такова нещо в България нямаше, за разлика от Европа.

(Disclaimer: това не е self-promotion статия, така че може да продължите да четете) Тогава аз реших, че е необходимо да има начин това да стане и в нашата назаднала страна, и в свободното си, извънработно време, направих сайт (avtogara.com), чрез който всяка фирма да може да предлага билетите си онлайн. След като регистрирах ЕООД, активирах виртуален ПОС-терминал за плащания с карти, сключих договор с еPay, и системата беше практически готова, се свързах с автобусните фирми. Да – с всички автобусни фирми в България (вероятно с малки изключения). Този „процес“ започна през януари 2010.

Някои малки фирми нямат сайтове, има ги само в golden pages. Но така или иначе се свързах с всички по телефон и email. До днешен ден съм припомнял предложението си по няколко пъти на всяка една. Отговорите варираха от „те моите клиенти не ползват интернет“, през „не ме интересува, хората не пътуват, целият отрасъл е в криза“, до „нямаме интерес“.

Тук може да предположите, че съм някой алчен тарикат и съм искал много пари или големи комисионни. Но ако не им бях казал за комисионната, нямаше и да ме попитат – дотолкова интерес нямаха. А условията бяха по-изгодни от тези, които им предлагат билетните центрове. По-ниска комисионна, без никакви първоначални и фиксирани такси. Всъщност, в една фирма попитага колко е комисионната, и след отговора казаха „много е“ – „Ама билетните центрове вземат по-голям процент“ – „Те имат други разходи“. Т.е. моите разходи бяха веднага преценени и бях обвинен, че искам много – да не взема случайно да спечеля неправомерно.

Естествено, моите слаби места са ясни – направих го без предварително проучване, и не ставам за sales person. (Имах си кратка рекламна брошура, която изпращах на фирмите). Липсата на предварително проучване сред фирмите беше съзнателно – т.е. знаех, че рискът е просто да не ги интересува.

Всъщност, една единствена фирма реагира адекватно, и в момента нейните билети се продават в сайта – МБус. Нейните маршрути обаче са локализирани в Бургас и региона, и освен това са на малки интервали и човек като отиде на автогарата винаги има техен автобус. Те реагираха адекватно, защото имаше точния човек на правилното място, със подходящите правомощия – а именно маркетинговият директор.

Няколко думи и за конкуренцията – IBS, разработчикът на вътрешната система на Биомет пуснаха онлайн продажба на busticket.bg няколко месеца преди мен. avtogara.bg (също добавка към вътрешна система) продава билети на Калея, КаратС и Транс5 – поне така твърди, де ,защото преди няколко месеца опитах и не стана. (Една скоба за avtogara.bg – оказа се, че сме си избрали домейните в интервал от 2 седмици, като те са купили .bg, а малко след това аз съм купил .com, .net и .org). bgrazpisanie.com пък са стигнали до там, докъдето и аз – нямало е на коя фирма да продават билетите. Всички тези сайтове се появиха в интервал от по-малко от година.

Как изглеждат нещата за големите фирми? Предполагам, че смятат за стратегическо решението да не дават на други фирми продажба на билетите си онлайн.. но и нямат капацитета (финансите?) да изградят своя система. Те всъщност вътрешна система имат (макар че тя дори не успява да предотврати правостоящите), и може би си мислят, че интеграцията с друга система ще е трудна. Но и до там не стигнахме (а аз и затова бях помислил). Резултатът е, че не можете да си купите билет от Юнион-Ивкони или Етап-Груп, които притежават много голям процент от пазара.

Няколко назидателни изречения за бизнеса в България. Аз само бях чувал как стоят нещата, но сега малко или много се убедих. В България, ако отидеш с предложение при някого, то презумпцията е, че се опитваш да го излъжеш. Освен ако не си „наш човек“. В тая връзка един познат беше казал – „Знаеш ли как се изумих, когато си уредих бизнес среща в САЩ, отидох и хората наистина изслуша и разбра предложението ми – без да познавам никого!“. Не искам да звуча недоволен и обиден на българския транспортен бранш само защото някаква моя бизнес идея не е успяла – бизнес идеи пропадат всеки ден. Но в България пропадат не само защото не са добри или не са изпълнени добре. (А дали моята е добра и добре изпълнена, няма как да преценя обективно)

Аз съм удовлетворен от цялото начинание. Дори само заради чисто професионалния опит, който придобих докато програмирах сайта. Инвестицията ми е доста часове, и около 1000 лева (регистрация на фирма, визитки, малко реклама, виртуален сървър), и не смятам, че са пари на вятъра. А сайтът ще работи, така че ако някоя фирма се сети, че е дошло времето да „стъпи в интернета“, да има къде.

И за финал – купувайте билети от гореизброените (конкурентни) сайтове, ако работят. Опциите са малко, но ги има, и можем да се възползваме.

Share Button

Уеднаквяване на социалните мрежи

7

Тъй като напоследък всеки е експерт по социални мрежи (и социални медии), реших и аз да се направя на знаещ.

Наблюдението ми е следното – големите социални мрежи започват все повече да приличат една на друга:

  • facebook има timeline от съобщения на приятели и страници, както twitter
  • facebook има share, което си е retweet
  • twitter има „who to follow“, „you both follow“, точно като facebook
  • всички пускат geolocation опции
  • digg премина на following/follower модел
  • всички три гореизброени използват един и същи интерфейс за разглеждане на по-старо съдържание – един бутон, който зарежда Х на брой предишни статии. Paging is dead.

Всъщност тези неща се случват от край време, но вчера digg.com пусна новата си версия, с която се включи в „конвергирането“ на социалните мрежи.

Образно казано големите социални мрежи се стремят, тръгвайки от различни страни, да достигнат до „ултимативната социална мрежа“.

Целта е всеки потребител да получава възможно повече съдържание, което го интересува, и възможно по-малко такова, което не го интересува. Така той ще прекарва повече време в съответната социална мрежа и съответно ще и` носи повече приходи. Само в крайна сметка да не се обединят във facetwigg 🙂

Share Button

The Google toilet и какво значи „privacy“

4

Наскоро ми попадна следното видео, в което са събрани всички критики срещу googlefacebook и който „информационен гигант“ се сетите още) свързани с употребата на лична информация. Лична информация за даден потребител включва:

  • какви сайтове посещава
  • какви съобщения пише и получава
  • какво търси
  • какво съдържание харесва

Google и facebook използват тази информация за да предлагат реклами на потребителите, които са най-подходящи за тях. Видеото представя нещата по доста груб начин, а именно „Google знае всичко за вас“. Да, Google „знае“. (Spoiler alert!) Ако сте гледали Echelon Conspiracy, там системата е всезнаеща и всевиждаща, но никой човек не стои зад нея. Google като система има достъп до цялата тази информация, и я използва автоматично за да изпълни бизнес-целите на компанията. Но не може, чрез google, да се случи така, че ваш съсед да ви прочете пощата. Или жена ви да разбере какво сте говорили по телефона.

И хората недоволстват, че тяхната информация е достъпна до една система – един нежив организъм (в сферата на научната фантастика е този организъм да „оживее“, както в гореспоменатия филм). Аз няма нищо против.

Другият аспект (представен във видеото) е, че тази информация все пак е достъпна при поискване от властите. Но когато властите искат информация за някого, то нещата вече са доста сериозни. Бихме искали лична кореспонденция да може да се използва като доказателство в съда в случай на убийство, нали? „Властта“, или иначе казано – администрацията няма капацитетът да преглежда единични хора с цел да ги накаже, ако не живеят според определени норми.

И в крайна сметка идва най-важното – сиренето е с пари. Google предоставя десетки приложения с много високо качество напълно безплатно. Срещу това тя събира информация. И това го пише при регистрация (не с големи червени букви, но го пише). Ако човек толкова се притеснява, че машините ще превземат света, или че един ден в тоалетната му ще се появят командоси защото си е чатил с азиатки, да не се регистрира в услугите на google – просто е. Да протестираш срещу нещо, което ползваш доброволно е безсмислено. Ако човек иска пълно „privacy“, не ползва технологии и масови комуникации. Дали не може хем технологии и масови комуникации, хем нищо за човек да не е достъпно до света – ами не, взаимноизключващи се неща са.

Толкова големи масиви информация дават наистина голяма сила и може би е опасно тя да е съсредоточена в една компания. Но както казах, далеч не е само една – facebook, twitter, Microsoft също разполагат с доста информация. Но и да се притесняваме, че след 5 години google ще управляват света, полза няма. С клипчета в youtube (собственост на google) няма да се промени нищо. Ако някой толкова иска да промени нещо, да направи като Марк Цукерберг (facebook) и Джак Дорси (twitter) и също да събира информация с цел баланс на силите – само да помни – Don’t be evil 😉

Share Button

Да се изкажа и аз за „подслушването“ в интернет

5

На мен ми е все тая. За комуникация ползвам Skype и Gmail. И двете използват сигурни протоколи (Gmail ползва TLS, a Skype – собствен протокол). Т.е. никой „по средата“ не може да прихване и „подслуша“ нищичко от моята комуникация. ОК – безсмислена поредица от байтове може – да заповядат.

Ако много се притеснявам, че някой може да види в какви сайтове влизам, ще си инсталирам Tor. Ама не се притеснявам. Всичко, което посещавам го правя публично по някакъв начин – някои неща чрез facebook, а профилът ми в netvibes.com (feed aggregator) е публичен и всеки може да види какви сайтове следя, дори без закон за „подслушване“.

Чел съм 1984, но мисля, че аналогията, която много блогъри правят, е погрешна. Тук наистина тайните неща могат да се скрият, стига да не сме технологично неграмотни и да не можем да ползваме google.
А като стана дума за тези тайни, може би имам рядката привилегия да не ме е срам от нищо което правя и съм правил, но защо да не разгледаме закона като един вид стимул за по-порядъчно (тази дума може да не е най-подходящата, ама първо тя ми хрумна) съществуване. Всъщност законите по идея са за това – тези, които биха правили неща вредни за обществото, да не ги правят.

В твърде политически и твърде малко практически се превърна проблемът. „Крещят“ се лозунги и клишета – за свобода и демокрация, като че ли от Марс падат хората и не знаят, че свобода и демокрация никъде няма. И докато крещим, че искаме свобода и демокрация, утре ще напсуваме някой на опашка в супермаркета, ше влезем в забранена улица, ще дадем рушвет в общината за тротоарно място и ето ти я демокрацията – цъфнала. А философският въпрос за свободата е съвсем отделна тема.

След всичко написано, в никакъв случай не приветствам решението на мнозинството в парлемента. Най-вече защото е напълно необосновано. И защото е прието противно на обществените нагласи.

Но в крайна сметка, с този закон или без него е все тая.

П.П. от дистанцията на времето – не съм бил съвсем прав в разсъжденията си.

Share Button

Вече и спамът е законен…

0

В нашата страна спамът бил законен. Не знам от кога е така, но днес получих писмо, чийто 1-ви ред беше:

Съгласно Закона за електронна търговия, чл. 6 (1) Ви съобщаваме, че е възможно това търговско съобщение да не е поискано от Вас.

Да видим какво казва законът:

Чл. 6. (1) Доставчик на услуги, който изпраща непоискани търговски съобщения по
електронната поща без предварително съгласие на получателя, е длъжен да осигури ясното
и недвусмислено разпознаване на търговското съобщение като непоискано още с
постъпването му при получателя

Всички да ъпдейтват спам-ботовете и да добавят на 1-вия ред „Това може да не сте го поискали“.

Share Button
Go to Top