Етикет: технологии

(статията е публикувана първоначално в списание „Мениджър“) Технологичното развитие в днешно време е толкова бързо, че законодателството и националните политики по редица въпроси, изглежда, изостават сериозно. Това изоставане има три аспекта. Първият се отнася до вече съществуващи бизнес модели и практики, които биват променяни с развитието на технологиите. Пример за това са таксиметровите и хотелиерските услуги. Uber и Airbnb не са били възможни преди 10-15 години. И съответно законодателството в тези сфери не ги допуска като възможност – такситата трябва да имат таксиметров апарат и да бъдат жълти, а хотелите трябва да са категоризирани и да отговарят на определени изисквания. Новите технологии позволяват създаването на репутационни системи (например за таксита или хотели), базирани на оценката на потребителите, а не на това какво смята държавата. Съответно законодателството изостава от реалностите и трябва да наваксва. Вторият аспект на изоставането е свързан с тези технологии, които изцяло променят обществените отношения. Такава област е например изкуственият интелект, а в известен смисъл и блокчейн и криптовалутите. Те имат потенциал да създадат изцяло нови обществени отношения, като решенията при възникнали казуси много трудно може да се съпоставят с вече съществуващи практики. Третият аспект на изоставащите политики е в електронното управление, т.е. приложението на новите технологии в администрацията. Тъй като проектите имат забавяне от няколко години между идея и реализация, рядко може да бъдат приложени най-новите добри технологични практики. Това обаче не е същественият проблем, тъй като не се прилагат дори и добри практики на по десет години. Всъщност фундаментални технологични промени не се случват чак толкова бързо. Интернет и уеб набраха скорост за повече от десетилетие, а социалните мрежи и смартфоните също ги има над десет години. Т.е. оправданието, че технологиите се изменят твърде бързо, не е напълно приемливо. По-скоро причината за усещането за изоставане на публичните политики е резултат от няколко фактора: инерцията на администрацията,

Съдът в Люксембург реши, че Uber е транспортна компания и предоставя таксиметрови услуги. Това е проблем не само за Uber, а за всички по-съвременни начини да предоставяш транспортна услуга, в това число децентрализирани варианти (например чрез блокчейн, въпреки целия ми скептицизъм към публичните такива). За да бъдат допустими на пазара тези бизнес модели – дали Uber, дали Lyft, дали дори TaxiMe и TaxiStars, към които таксиметровите компании проявяват недоверие и се оптиват да ги изтикат за сметка на свои приложения, трябва законодателството да го позволява. Докато преди това решение Uber оперираше в (според тях) сива зона на нерегулиран бизнес, вече е ясно, че това не е така. И макар Uber да е най-популярният пример, те не са най-светлият такъв – компанията е на загуба и съвсем не е „цвете за мирисане“. Така че всичко недолу не би следвало да се разглежда като „как да узаконим Uber“, а как да не ограничаваме транспорта в градовете до „жълти коли с табелки, светлинки и таксиметрови апарати“. Както бях писал преди време – регулациите могат да бъдат правени умно, така че да не ограничават технологични бизнес модели, за които регулаторите не са се сетили. За съжаление, Законът за автомобилните превози е доста остарял и със сигурност не допуска нищо различно от кола с таксиметров апарат с фискална памет, която можеш да си спреш на улицата. Освен това режимът, предвиден в закона е доста утежнен дори за съществуващите превозвачи. Първо, трябва да има регистрация на превозвач. След това всеки шофьор полага изпити и получава удостоверение за водач на таксиметров автомобил. Но това удостоверение на му е достатъчно – трябва да получи и разрешение от общината, която да разгледа удостоверението му и регистрацията на превозвача, чрез който ще осъщестява услугата. Не на последно място, законът предвижда общинските съвети да определят максимален брой таксита, както и разпределението

Регулациите са нещо, което държавата налага на бизнеса, за да не нарушава той някаква по-голяма картинка – околна среда, конкуренция, права на потребителите, права на работниците, единен пазар и т.н. Дали наличието на регулации по принцип е добро или лошо, няма да обсъждам сега. Ще приемем, че регулации има и ще има още дълго време, поне в Европа. И според мен това е добре. Разбира се, трябва да се регулират само неща, които има смисъл, и прилагането на регулациите трябва да е качествено, защото в противен случай повечето регулации генерират корупция. В този смисъл, без технологиите, повечето регулации са може би лоши. Затова, в презентацията си на среща, организиране от Института за пазарна икономика на тема „Технологии и регулации“, опитах да поразсъждавам как технологиите могат да подобрят процеса на създаване и прилагане на регулации. Технологиите могат да направят регулациите по-предсказуеми, по-лесни и справедливи за прилагане, по-обосновани и изобщо по-полезни. Например, използвайки (отворени) данни, можем да предположим дали дадена регулация е постигнала търсения ефект или не. И съответно дали да отпадне или дали изобщо да бъде въведена. Във Великобритания, например, имат процедура по оценка на въздействието на дадена регулация (включително на база на данни) и правила за отпадане на регулации при въвеждане на нови (ние също въведохме нещо такова). Но преди да си кажем „Аха! Те затова излизат от ЕС“ – Юнкер намалява законодателната дейност на ЕК, а британските експерти „дават акъл“ в Брюксел по темата, така че регулации да се въвеждат по-разумно (т.нар „Better regulation agenda“). Ако пък имаме регистрационните режими, които държавата налага, заедно с правните им основания, можем да имаме автоматична оценка на въздействието на всяка нова регулация, а и лесен начин за едни бизнес да разбере кои регулации се отнасят за него, изцяло автоматично (нещо, което е залегнало под една или друга форма в проектите, които предвиждаме

Нямам антивирусна на компютъра си (лаптоп) от 3 години. И нямам проблеми с вируси. Ако ползвах Linux или Mac това нямаше да е постижение. Но ползвам Windows XP SP2. И го ползвам почти постоянно. Няма магическа програма, която ме спасява от вируси. Няма и магическа рецепта, която да ме предпази 100%. Обаче определено поведение в „компютърния свят“ може да ни спести много главоболия: Firefox с NoScript. NoScript е add-on, който блокира всякакво активно съдържание (скриптове, флашове) по подразбиране, и дава възможност за добавяне на сайтове в списък с изключения (whitelist). Концепцията е точно обратната на тази на антивирусните програми. Те имат „черен списък“ с неща/вируси, за които се знае, че са вредни. Обаче „лошите хора“ винаги са една крачка пред антивирусните. Затова NoScript използва друга теза – всичко е вредно. Освен ако човек изрично не потвърди, че на даден сайт може да се има доверие. Първоначално това е малко дразнещо за използване – доста сайтове не работят, и трябва изрично да се цъка долу-дясно за да заработят. Но след 1-вите няколко дни всички сайтове, които ползвате по-често (facebook, twitter, gmail, youtube, vbox) ще бъдат в „белия списък“. Но за всичко, което отваряте ще сте сигурни, че не може да ви зарази (това работи и за едни масово посещавани сайтове за нещо дето започва с ‘п’ и завършва на ‘орно’). Още един плюс е, че това блокира флаш-реклами. Никакви кракове и генератори на серийни номера. Повечето хора са посещавали сайтове за кракове и серийни номера на платени програми. Те са пълни с вируси. Дори NoScript да ни предпази от заразяване от самия сайт, то като дръпнем crack/serial generator, със сигурност сме заразени. От друга страна почти няма програми, които да нямат „достатъчно добри“ open-source еквиваленти. Аз ползвам OpenOffice, GIMP, VLC. Не са толкова добри, колкто платените, но вършат добра работа. Т.е.

Тъй като напоследък всеки е експерт по социални мрежи (и социални медии), реших и аз да се направя на знаещ. Наблюдението ми е следното – големите социални мрежи започват все повече да приличат една на друга: facebook има timeline от съобщения на приятели и страници, както twitter facebook има share, което си е retweet twitter има „who to follow“, „you both follow“, точно като facebook всички пускат geolocation опции digg премина на following/follower модел всички три гореизброени използват един и същи интерфейс за разглеждане на по-старо съдържание – един бутон, който зарежда Х на брой предишни статии. Paging is dead. Всъщност тези неща се случват от край време, но вчера digg.com пусна новата си версия, с която се включи в „конвергирането“ на социалните мрежи. Образно казано големите социални мрежи се стремят, тръгвайки от различни страни, да достигнат до „ултимативната социална мрежа“. Целта е всеки потребител да получава възможно повече съдържание, което го интересува, и възможно по-малко такова, което не го интересува. Така той ще прекарва повече време в съответната социална мрежа и съответно ще и` носи повече приходи. Само в крайна сметка да не се обединят във facetwigg 🙂

На мен ми е все тая. За комуникация ползвам Skype и Gmail. И двете използват сигурни протоколи (Gmail ползва TLS, a Skype – собствен протокол). Т.е. никой „по средата“ не може да прихване и „подслуша“ нищичко от моята комуникация. ОК – безсмислена поредица от байтове може – да заповядат. Ако много се притеснявам, че някой може да види в какви сайтове влизам, ще си инсталирам Tor. Ама не се притеснявам. Всичко, което посещавам го правя публично по някакъв начин – някои неща чрез facebook, а профилът ми в netvibes.com (feed aggregator) е публичен и всеки може да види какви сайтове следя, дори без закон за „подслушване“. Чел съм 1984, но мисля, че аналогията, която много блогъри правят, е погрешна. Тук наистина тайните неща могат да се скрият, стига да не сме технологично неграмотни и да не можем да ползваме google. А като стана дума за тези тайни, може би имам рядката привилегия да не ме е срам от нищо което правя и съм правил, но защо да не разгледаме закона като един вид стимул за по-порядъчно (тази дума може да не е най-подходящата, ама първо тя ми хрумна) съществуване. Всъщност законите по идея са за това – тези, които биха правили неща вредни за обществото, да не ги правят. В твърде политически и твърде малко практически се превърна проблемът. „Крещят“ се лозунги и клишета – за свобода и демокрация, като че ли от Марс падат хората и не знаят, че свобода и демокрация никъде няма. И докато крещим, че искаме свобода и демокрация, утре ще напсуваме някой на опашка в супермаркета, ше влезем в забранена улица, ще дадем рушвет в общината за тротоарно място и ето ти я демокрацията – цъфнала. А философският въпрос за свободата е съвсем отделна тема. След всичко написано, в никакъв случай не приветствам решението на

В нашата страна спамът бил законен. Не знам от кога е така, но днес получих писмо, чийто 1-ви ред беше: Съгласно Закона за електронна търговия, чл. 6 (1) Ви съобщаваме, че е възможно това търговско съобщение да не е поискано от Вас. Да видим какво казва законът: Чл. 6. (1) Доставчик на услуги, който изпраща непоискани търговски съобщения по електронната поща без предварително съгласие на получателя, е длъжен да осигури ясното и недвусмислено разпознаване на търговското съобщение като непоискано още с постъпването му при получателя Всички да ъпдейтват спам-ботовете и да добавят на 1-вия ред „Това може да не сте го поискали“.