За технологиите и регулациите

Регулациите са нещо, което държавата налага на бизнеса, за да не нарушава той някаква по-голяма картинка – околна среда, конкуренция, права на потребителите, права на работниците, единен пазар и т.н. Дали наличието на регулации по принцип е добро или лошо, няма да обсъждам сега. Ще приемем, че регулации има и ще има още дълго време, поне в Европа. И според мен това е добре. Разбира се, трябва да се регулират само неща, които има смисъл, и прилагането на регулациите трябва да е качествено, защото в противен случай повечето регулации генерират корупция. В този смисъл, без технологиите, повечето регулации са може би лоши. Затова, в презентацията си на среща, организиране от Института за пазарна икономика на тема „Технологии и регулации“, опитах да поразсъждавам как технологиите могат да подобрят процеса на създаване и прилагане на регулации. Технологиите могат да направят регулациите по-предсказуеми, по-лесни и справедливи за прилагане, по-обосновани и изобщо по-полезни. Например, използвайки (отворени) данни, можем да предположим дали дадена регулация е постигнала търсения ефект или не. И съответно дали да отпадне или дали изобщо да бъде въведена. Във Великобритания, например, имат процедура по оценка на въздействието на дадена регулация (включително на база на данни) и правила за отпадане на регулации при въвеждане на нови (ние също въведохме нещо такова). Но преди да си кажем „Аха! Те затова излизат от ЕС“ – Юнкер намалява законодателната дейност на ЕК, а британските експерти „дават акъл“ в Брюксел по темата, така че регулации да се въвеждат по-разумно (т.нар „Better regulation agenda“). Ако пък имаме регистрационните режими, които държавата налага, заедно с правните им основания, можем да имаме автоматична оценка на въздействието на всяка нова регулация, а и лесен начин за едни бизнес да разбере кои регулации се отнасят за него, изцяло автоматично (нещо, което е залегнало под една или друга форма в проектите, които предвиждаме

Пак startup-че (в търсене на early adopters)

Предишният ми проект не стана (автобусни билети онлайн в България), но това значеше единствено, че ще трябва да направя нещо друго. Този път не е B2B, и не е само за България. Welshare (http://welshare.com), който от днес е във „field trial“, е… „sharing platform“. Но като съм почнал с маркетинговите имена, със същия успех може да се определи като social network, microblogging service, social dashboard. Защо го направих, при положение, че „social“ пазарът е доста наситен? Както пишат 37signals в тяхната книга „Getting real“ – „Build software for yourself“. Нито един от продуктите на пазара не ми харесваше достатъчно. Ползвам twitter и facebook, и пробвах куп други – identi.ca, postling, hootsuite, tweetdeck, friendfeed, favit – всички са добри, и всички се развиват (и започват да приличат един на друг) но нещо им липсваше, поне от моя гледна точка. Затова формулирах няколко основни концепции, надрасках един лист от двете страни, и записах код. Техническите подробности съм описал тук.   Не, не съм направил нищо необикновено или революционно. Но в момента го използвам и ми е удобно. Не искам да превръщам този пост в press release (такъв има тук), но искам да обясня защо поне на мен са ми нужни някои от нещата в welshare:   унифициран „like“ бутон. Facebook бяха тръгнали добре, но в момента, ако like-неш (харесаш) нечий статус, това, че си го харесал не се показва на приятелите ти (понякога се показва, ама кой знае кога и защо). Т.е. ако искаш да харесаш нещо и приятелите ти да разберат, трбва да го share-неш (друг бутон). Ама този бутон е активен само за линкове. Е, вече е достатъчно объркано. Retweet е горе-долу нещо такова. Агрегаторите (като hootsuite, favit, и тн.) предлагат съответния за всеки сайт бутон. Даже някъде имаше 3 бутона. И да се чудиш кой да натиснеш. Съгласен съм,

Безопасно използване на компютър и интернет. Без антивирусна.

Нямам антивирусна на компютъра си (лаптоп) от 3 години. И нямам проблеми с вируси. Ако ползвах Linux или Mac това нямаше да е постижение. Но ползвам Windows XP SP2. И го ползвам почти постоянно. Няма магическа програма, която ме спасява от вируси. Няма и магическа рецепта, която да ме предпази 100%. Обаче определено поведение в „компютърния свят“ може да ни спести много главоболия: Firefox с NoScript. NoScript е add-on, който блокира всякакво активно съдържание (скриптове, флашове) по подразбиране, и дава възможност за добавяне на сайтове в списък с изключения (whitelist). Концепцията е точно обратната на тази на антивирусните програми. Те имат „черен списък“ с неща/вируси, за които се знае, че са вредни. Обаче „лошите хора“ винаги са една крачка пред антивирусните. Затова NoScript използва друга теза – всичко е вредно. Освен ако човек изрично не потвърди, че на даден сайт може да се има доверие. Първоначално това е малко дразнещо за използване – доста сайтове не работят, и трябва изрично да се цъка долу-дясно за да заработят. Но след 1-вите няколко дни всички сайтове, които ползвате по-често (facebook, twitter, gmail, youtube, vbox) ще бъдат в „белия списък“. Но за всичко, което отваряте ще сте сигурни, че не може да ви зарази (това работи и за едни масово посещавани сайтове за нещо дето започва с ‘п’ и завършва на ‘орно’). Още един плюс е, че това блокира флаш-реклами. Никакви кракове и генератори на серийни номера. Повечето хора са посещавали сайтове за кракове и серийни номера на платени програми. Те са пълни с вируси. Дори NoScript да ни предпази от заразяване от самия сайт, то като дръпнем crack/serial generator, със сигурност сме заразени. От друга страна почти няма програми, които да нямат „достатъчно добри“ open-source еквиваленти. Аз ползвам OpenOffice, GIMP, VLC. Не са толкова добри, колкто платените, но вършат добра работа. Т.е.

Автобусни билети по интернет в България? (история за един пропаднал startup)

Може би много пъти, когато е трябвало да пътувате за някъде, сте искали да си купите билета за автобус по интернет, за да не ходите в задръстванията до автогарата, но в същия момент да сте сигурни, че ще има свободни места. Преди година и половина такова нещо в България нямаше, за разлика от Европа. (Disclaimer: това не е self-promotion статия, така че може да продължите да четете) Тогава аз реших, че е необходимо да има начин това да стане и в нашата назаднала страна, и в свободното си, извънработно време, направих сайт (avtogara.com), чрез който всяка фирма да може да предлага билетите си онлайн. След като регистрирах ЕООД, активирах виртуален ПОС-терминал за плащания с карти, сключих договор с еPay, и системата беше практически готова, се свързах с автобусните фирми. Да – с всички автобусни фирми в България (вероятно с малки изключения). Този „процес“ започна през януари 2010. Някои малки фирми нямат сайтове, има ги само в golden pages. Но така или иначе се свързах с всички по телефон и email. До днешен ден съм припомнял предложението си по няколко пъти на всяка една. Отговорите варираха от „те моите клиенти не ползват интернет“, през „не ме интересува, хората не пътуват, целият отрасъл е в криза“, до „нямаме интерес“. Тук може да предположите, че съм някой алчен тарикат и съм искал много пари или големи комисионни. Но ако не им бях казал за комисионната, нямаше и да ме попитат – дотолкова интерес нямаха. А условията бяха по-изгодни от тези, които им предлагат билетните центрове. По-ниска комисионна, без никакви първоначални и фиксирани такси. Всъщност, в една фирма попитага колко е комисионната, и след отговора казаха „много е“ – „Ама билетните центрове вземат по-голям процент“ – „Те имат други разходи“. Т.е. моите разходи бяха веднага преценени и бях обвинен, че искам много – да

Уеднаквяване на социалните мрежи

Тъй като напоследък всеки е експерт по социални мрежи (и социални медии), реших и аз да се направя на знаещ. Наблюдението ми е следното – големите социални мрежи започват все повече да приличат една на друга: facebook има timeline от съобщения на приятели и страници, както twitter facebook има share, което си е retweet twitter има „who to follow“, „you both follow“, точно като facebook всички пускат geolocation опции digg премина на following/follower модел всички три гореизброени използват един и същи интерфейс за разглеждане на по-старо съдържание – един бутон, който зарежда Х на брой предишни статии. Paging is dead. Всъщност тези неща се случват от край време, но вчера digg.com пусна новата си версия, с която се включи в „конвергирането“ на социалните мрежи. Образно казано големите социални мрежи се стремят, тръгвайки от различни страни, да достигнат до „ултимативната социална мрежа“. Целта е всеки потребител да получава възможно повече съдържание, което го интересува, и възможно по-малко такова, което не го интересува. Така той ще прекарва повече време в съответната социална мрежа и съответно ще и` носи повече приходи. Само в крайна сметка да не се обединят във facetwigg 🙂

The Google toilet и какво значи „privacy“

Наскоро ми попадна следното видео, в което са събрани всички критики срещу google (и facebook и който „информационен гигант“ се сетите още) свързани с употребата на лична информация. Лична информация за даден потребител включва: какви сайтове посещава какви съобщения пише и получава какво търси какво съдържание харесва Google и facebook използват тази информация за да предлагат реклами на потребителите, които са най-подходящи за тях. Видеото представя нещата по доста груб начин, а именно „Google знае всичко за вас“. Да, Google „знае“. (Spoiler alert!) Ако сте гледали Echelon Conspiracy, там системата е всезнаеща и всевиждаща, но никой човек не стои зад нея. Google като система има достъп до цялата тази информация, и я използва автоматично за да изпълни бизнес-целите на компанията. Но не може, чрез google, да се случи така, че ваш съсед да ви прочете пощата. Или жена ви да разбере какво сте говорили по телефона. И хората недоволстват, че тяхната информация е достъпна до една система – един нежив организъм (в сферата на научната фантастика е този организъм да „оживее“, както в гореспоменатия филм). Аз няма нищо против. Другият аспект (представен във видеото) е, че тази информация все пак е достъпна при поискване от властите. Но когато властите искат информация за някого, то нещата вече са доста сериозни. Бихме искали лична кореспонденция да може да се използва като доказателство в съда в случай на убийство, нали? „Властта“, или иначе казано – администрацията няма капацитетът да преглежда единични хора с цел да ги накаже, ако не живеят според определени норми. И в крайна сметка идва най-важното – сиренето е с пари. Google предоставя десетки приложения с много високо качество напълно безплатно. Срещу това тя събира информация. И това го пише при регистрация (не с големи червени букви, но го пише). Ако човек толкова се притеснява, че машините ще превземат света,

Да се изкажа и аз за „подслушването“ в интернет

На мен ми е все тая. За комуникация ползвам Skype и Gmail. И двете използват сигурни протоколи (Gmail ползва TLS, a Skype – собствен протокол). Т.е. никой „по средата“ не може да прихване и „подслуша“ нищичко от моята комуникация. ОК – безсмислена поредица от байтове може – да заповядат. Ако много се притеснявам, че някой може да види в какви сайтове влизам, ще си инсталирам Tor. Ама не се притеснявам. Всичко, което посещавам го правя публично по някакъв начин – някои неща чрез facebook, а профилът ми в netvibes.com (feed aggregator) е публичен и всеки може да види какви сайтове следя, дори без закон за „подслушване“. Чел съм 1984, но мисля, че аналогията, която много блогъри правят, е погрешна. Тук наистина тайните неща могат да се скрият, стига да не сме технологично неграмотни и да не можем да ползваме google. А като стана дума за тези тайни, може би имам рядката привилегия да не ме е срам от нищо което правя и съм правил, но защо да не разгледаме закона като един вид стимул за по-порядъчно (тази дума може да не е най-подходящата, ама първо тя ми хрумна) съществуване. Всъщност законите по идея са за това – тези, които биха правили неща вредни за обществото, да не ги правят. В твърде политически и твърде малко практически се превърна проблемът. „Крещят“ се лозунги и клишета – за свобода и демокрация, като че ли от Марс падат хората и не знаят, че свобода и демокрация никъде няма. И докато крещим, че искаме свобода и демокрация, утре ще напсуваме някой на опашка в супермаркета, ше влезем в забранена улица, ще дадем рушвет в общината за тротоарно място и ето ти я демокрацията – цъфнала. А философският въпрос за свободата е съвсем отделна тема. След всичко написано, в никакъв случай не приветствам решението на

Вече и спамът е законен…

В нашата страна спамът бил законен. Не знам от кога е така, но днес получих писмо, чийто 1-ви ред беше: Съгласно Закона за електронна търговия, чл. 6 (1) Ви съобщаваме, че е възможно това търговско съобщение да не е поискано от Вас. Да видим какво казва законът: Чл. 6. (1) Доставчик на услуги, който изпраща непоискани търговски съобщения по електронната поща без предварително съгласие на получателя, е длъжен да осигури ясното и недвусмислено разпознаване на търговското съобщение като непоискано още с постъпването му при получателя Всички да ъпдейтват спам-ботовете и да добавят на 1-вия ред „Това може да не сте го поискали“.